Решение № 589 от 13.11.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 170/2016 г.

производство по несъстоятелност на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието му, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, назначен е временен синдик и са прекратени са правомощията на управителните органи да управляват дружеството и да се разпореждат с имуществото му. С решение от 31.03.2014г. производството по несъстоятелност е спряно, преди провеждане на първо събрание на кредиторите и избор на постоянен синдик, а правомощията на временния са прекратени. С решение от 17.03.2015г. е възобновено производството по несъстоятелност, което към настоящия момент е висящо, а синдик на дружеството е Р.Т.. На 04.03.2014 г. е издаден в полза на „ТЕРА ГРУП“ ЕООД в несъстоятелност изпълнителен лист по гр.д. № 67/2012г. по описа на Окръжен съд Смолян за вземания срещу Община Девин по договор № 108 от 27.04.2009г. и по договор № Д-356 от 18.08.2011г., въз основа на който е образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ М. Б.. С молба вх. 21339 от 11.04.2014г. „БРИК ТРЕЙД“ ООД е представил договор за цесия от 17.04.2012г., с който взискателя „ТЕРА ГРУП“ ЕООД е прехвърлил на молителя вземането, предмет на образуваното изпълнително производство и е поискал да бъде конституиран като частен правоприемник на взискателя. Видно от съдържанието на договора за цесия е, че е налице пълна идентичност между прехвърлените с този договор от „ТЕРА ГРУП“ ООД на "БРИК ТРЕЙД " ООД вземания и тези, които са били предмет на воденото между „ТЕРА ГРУП" ООД и Община Девин гр.дело № 67/ 2012 г. по описа на ОС Смолян. Коментираният договор за цесия е с посочена дата на сключване - 17.04.2012г. и обективира постигнато съгласие между „ Тера Груп“ ООД, ЕИК 160049145 в качеството му на цедент за прехвърляне на цесионера „БРИК ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 202018077 вземането му срещу Община Девин за извършена и приета работа по договор № 108 от 27.04.2009г. за възлагане на обществена поръчка за извършване на СМР в обект „Реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежа и възстановяване на уличната настилка на с. Гьоврен, Община Девин в размер на 425 755.07 лв. с ДДС; вземане в размер на 45 620.24 лв. с ДДС по договор № 1 – 366 от 18.08.2011г.; вземане в размер на 112 439.85 лв., представляващо обезщетение за забава плащането на задължението по договор № 108 от 27.04.2009г.; вземане в размер на 2132.43 лв., представляващо обезщетение за забава плащането на задължението по договор № 1 – 366 от 18.08.2011г., както и всички следващи и акцесорни вземания, възникващи и свързани с описаните по – горе договори. Коментираният договор за цесия е оспорен от ищеца с твърдения за това, че посочената дата на сключването му 17.04.2012г. е недостоверна. Видно от приложения препис от договора за цесия е, че на 08.05.2012г. е извършено нотариално удостоверяване верността на преписа, представен от П.Г.Т., рег. № ••• на помощник нотариус на К. А. - В.К.. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ изисква наличието на сделка, по отношение на която са налице следните условия: има за предмет право или вещ от масата на несъстоятелността, извършена е след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и не по установения в производството ред. В конкретния случай се установяват и трите предпоставки. Сделката, чието прогласяване за нищожна се претендира, има за предмет право от масата на несъстоятелността - вземане за парична сума, дължима във връзка с търговски правоотношения между несъстоятелния търговец и трето по спора лице, което вземане е съдебно признато. Разпоредителната сделка е извършена след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Решението за откриване на производство по несъстоятелност на "ТЕРА ГРУП" ЕООД е от дата 06.02.2014 г. Процесният договор за цесия носи дата 17.04.2012 г. Синдикът на дружеството в несъстоятелност е оспорил достоверността на датата на договора с твърдение, че това не е датата, на която същият е сключен, и съдът намира това възражение на ищеца за основателно. По своята правна природа договорът за цесия представлява частен диспозитивен документ, който се ползва с формална доказателствена сила, т.е. съдът е длъжен да приеме, че автори на документа са лицата, сочени да са го подписали, но като диспозитивен документ той не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Материалната доказателствена сила на документа задължава съда да приеме, че съдържанието му отговаря на действителното фактическо положение. С материална доказателствена сила се ползват само официалните свидетелстващи документи, като достоверността на датата и мястото на съставянето на официалния документ, независимо от това дали е свидетелстващ или диспозитивен, обвързва всички. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, като в този случай документът има силата на извънсъдебно признание. Частният документ не се ползва с достоверност по отношение на посочените в него дата и място на съставянето му - те могат да бъдат невярно отразени, датата може и умишлено да бъде антидатирана. Съгласно чл. 181 ГПК частният документ обвързва с датата си само издателя на документа и неговите универсални и частни правоприемници, както и кредиторите, които черпят права от документа. Досежно датата той не обвързва тези трети лица, неучаствали в съставянето на документа, които се противопоставят на датата на документа, засягащ по някакъв начин правната им сфера. Синдикът е трето лице по смисъла на закона, защото не е участвал при съставянето на документа и посочената дата на документа засяга правната сфера на дружеството, което е обявено в несъстоятелност, тъй като процесният договор носи дата преди решението за откриване на производство по несъстоятелност. При това положение, датата, посочена в договора за цесия, не може да му бъде противопоставена. Съдът приема, че спрямо синдика - ищец в настоящето производство - датата 17.04.2012 г. не е достоверната дата на документа. За да се приеме, че датата на документа е достоверна спрямо синдика, следва датата да е удостоверена по начините, посочени в текста на чл. 181 ГПК. Извършеното нотариално удостоверяване верността на преписа е в отклонение от изискването на чл. 591, ал.1 ГПК, тъй като не е посочено дали преписът е снет от оригинала или от друг препис, а също и при несъобразяване на чл. 590, ал.1 ГПК, приложим съгласно чл. 591, ал.2 ГПК – удостоверяването да бъде сторено върху документа. Казаното не позволява да се приеме, че към датата на извършената нотариална заверка – 08.05.2012г. документа е съществувал, респ., че същия има достоверна дата, съгласно чл. 181 ГПК от момента на заверката му. След като договора за цесия не е заверен нотариално /дата, подпис или съдържанието на документа/, нито съдържанието му не е възпроизведено в официален документ, то съдът приема, че няма настъпил друг факт, който да установява по безспорен начин, че вписаната дата на съставяне на документа е действителната. Документът се появява в правния мир едва на 11.04.2014 г., когато вече не само е открито производство по несъстоятелност спрямо " цедента ", но търговецът е и обявен в несъстоятелност. Прави впечатление, че договорът се появява след приключване с позитивно решение на производството по осъдителния иск за вземането и снабдяването на дружеството - ищец с изпълнителен лист. При тези данни следва да се приеме по отношение на синдика, който е предявил иска, че достоверната дата на договора за цесия не е тази, която е посочена в него, а същия е сключен след решението за откриване на производство по несъстоятелност. Сделката е извършена не по установения в производството по несъстоятелност ред. Този ред е посочен в текста на чл. 635, ал.1 ТЗ, съгласно която разпоредба след откриване на производството по несъстоятелност длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика и може да сключва нови сделки само след предварителното съгласие на синдика. Договорът за цесия не е сключен с предварителното съгласие на синдика, както изисква закона, каквото съгласие и не би могло законосъобразно да бъде дадено, тъй като прехвърлянето на вземането накърнява недопустимо масата на несъстоятелността и уврежда правата на кредиторите. Следва да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на производството по несъстоятелност ред и при това положение той е нищожен по отношение на страните и всички кредитори на несъстоятелността. След като главния иск е намерен за основателен, то не е настъпило условието за разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове. При този изход на спора на ищеца, синдика на несъстоятелния търговец се дължат разноски, които, съгласно представения списък на разноските са в размер на 300 лв., за които следва да се ангажира отговорността на ответника „БРИК ТРЕЙД“ ЕООД. На основание чл. 649, ал.6 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Същата следва да бъде определена по реда на чл. 72, ал.2 и чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК и възлиза на сума в размер на 23 438 лв., която следва да се възложи в тежест на ответника „БРИК ТРЕЙД“ ЕООД и да се плати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт. Мотивиран от изложеното, съдът