Решение № 189 от 8.11.2023 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 461/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба на „Екопласт файбър“ ЕАД гр.София против Наказателно постановление № 28-2200112/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на осн. чл. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложената санкция до минималния, предвиден в закона размер. Иска се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството –жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда. С писмена молба се отказва от направеното с жалбата искане за присъждане на разноски и изрично заявява, че в случай на уважаване на жалбата не желае присъждане на разноски. Въззиваемата страна – Директор Дирекция „Инспекция по труда „ чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното заседание доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка: На •••г във връзка са настъпила трудова злополука с лицето Р.Р. – ••• граждани, служители на Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, сред които св. Н. и колежката й Н.Х. извършили проверка в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса, находящ се в местността „•••“ в гр.Я., собственост на дружеството жалбоподател. По време на проверката било установено, че в района на предприятието освен починалия ••• гражданин Р.Р. се намират още седем лица. Всички са били инструктирани в „Екопласт файбър“ ЕАД на 11.07.22 за длъжността „машинен оператор“. Между „Екопласт файбър“ ЕАД и „Болан България“ ЕООД е налице сключен на •••г договор за услуги, по силата на който 30 работници на „Болан България“ ЕООД са изпратени на обучение в „Екопласт файбър“ ЕАД, в това число и Р.Р., за който имало издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на •••г валидно до 10.05.25г за работодателя „Болан България“ ЕООД на длъжност „•••“. От показанията на св. Ш.К. и св. К.Д. се установява, че по време на обучението си в завода •••те граждани са се запознавали с целия производствен процес, а не за конкретна позиция. Включването им в производствения график не е било свързано с престиране на трудова функция от тяхна страна, а единствено и само във връзка със самото обучение, тъй като в различните части на предприятието е бил установен и различен режим на работа, а именно непрекъснат, работен цикъл, двусменен режим, а така също позици, за които не се прилага сменен режим на работа. На 22.12.2022г св.Н. съставила на „Екопласт файбър“ ЕАД АУАН № ••• за нарушение на чл. 15 ал.1 ЗТМТМ, затова, че в качеството му на местен работодател по смисъла на §1т.11 от ДР на ЗТМТМ е допуснал до пазара на труда на •••г. лицето Р.Р. - ••• гражданин на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“ в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в гр.Я., местността „•••“ без съответното разрешение за работа – „Единно разрешение за пребиваване и работа“, което се издава от Министерството на вътрешните работи. Въз основа на така съставения АУАНе издадено атакуваното Наказателно постановление, което е връчено на упълномощен представител на дружеството на 12.04.23г. Видно от приложената по делото справка от ТД НАП София към •••г. Р.Р. е в трудово правоотношение единствено с „Болан България“ ЕООД. От представените от ОД МВР Ямбол документи се установява, че към заявление вх. № ••• е приложен трудов договор от •••г, със страни „Екопласт файбър“ ЕАД и Р.Р. за длъжността „обслужващ работник промишлено производство“ във Фабрика за полиестерни влакна гр.Я.. В чл.10 ал.2 от договора е посочено, че същият влиза в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Република България. В същия абзац не е попълнена конкретна дата на която работникът ще започне да изпълнява трудовите си задължения. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения: От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин извършването от страна на дружеството жалбоподател на вмененото му административно нарушение. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 15 ал.1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. В производството пред районния съд административнонаказващият орган не ангажира каквито и да било доказателства, установяващи, че към посочената в акта и наказателното постановление дата Р.Р. е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт файбър“ ЕАД без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи. От приложените писмени доказателства се установява, че към •••г. Р.Р. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Болан България“ ЕООД. Сключеният между „Екопласт файбър“ ЕАД и Р.Р. трудов договор от •••г не е влязъл в сила, доколкото според чл. 10 ал.2 от същият е бил под отлагателно условие - издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което към •••г не се е осъществило. От разпитаните по делото свидетели не се установява наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение, а именно работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. От показанията на св. Д. и св. К. се установява, чу по време на обучението си в „Екопласт файбър“ ЕАД на •••те граждани не е била възлагана конкретна трудова функция на конкретно работно място, а са се запознавали с цялостния процес на производство на влакна и са преминали през различни позиции в завода. По време на обучението си •••те граждани са получавали трудово възнаграждение от работодателя си „Болан България“ ЕООД.Такова не им е било изплащано от „Екопласт файбър“ ЕАД, а са се намирали на територията на завода за полиестерни влакна и са били включени в производствения график на същия единствено и само във връзка с обучението, което им е било провеждано. Неоснователно е и позоваването на св. Н. и св. Х. на информацията която са получили в деня на проверката от разговора си с •••я гражданин св. К.. Безспорно се установи, че по време на проверката разговорът се е водил на английски език, без участието на преводач. За такъв е бил използван служител на „Екопласт файбър“ ЕАД който по принцип е отговарял за •••те граждани. Установи се също, че самият св. К. владее английски език единствено говоримо и то не особено добре, като езикът е научил доколкото му е бил необходим по време на предходната му работа в Дубай. При това положение се поставя под съмнение доколко добре К. е разбирал въпросите на проверяващите лица, поради което и дадения от последния отговори не биха могли да се ползват като категорично доказателство за твърдените факти. Предвид изложеното съдът счита, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между Р.Р. и „Екопласт файбър“ ЕАД поради което и дружеството-жалбоподател няма качеството на „Местен работодател“ по смисъла на §1 т.11 ДР ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушение по чл. 15 ал.1 ЗТМТМ. Предвид изложеното, съдът