Решение № 164 от 9.5.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 771/2024 г.

С присъда № 23 от 06.02.2024г., постановена по НЧХД № 1644/2022 г., Районен съд – Пловдив, XVII н.с., е признал подсъдимaта А. Ю. Б., за виновна, в това че на 14.07.2021 г., в гр.Кричим, обл.Пловдив, не е изпълнила Заповед за защита № 260011/12.02.2021 г. на Районен съд гр.Пловдив, ХV бр. състав, взета с Решение № 260418 от 12.02.2021 г. на Районен съд гр.Пловдив, ХV бр. състав, в сила от 25.02.2021 г., с която се задължава да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на Г.В.П., ЕГН: ••••••••••, Т.Г.П., ЕГН: •••••••••• и Г.Г.П., ЕГН: ••••••••••, като е извършила акт на психическо и емоционално насилие спрямо Т.Г.П., поради което и на основание - престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като на основание чл. 57 вр. чл. 54 от НК я е осъдил на наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. Съдът е осъдил подсъдимата А. Ю. Б. да заплати, на основание чл.189, ал.3 от НПК, направените разноски по делото, в размер на 605 лв. по сметка на ОД на МВР- Пловдив и сумата от 60 лв. в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив, във връзка с явяване и защита на експертно заключение. Присъдата е обжалвана като незаконосъобразна от подсъдимата А. Ю. Б., чрез служебния й защитник- адв. З., с искане същата да бъде отменена и наказателното производство да бъде прекратено. Във въззивната жалба се излагат твърения за допуснати съществени процесулани нарушения в хода на досъдебното производство. На 19.03.2024 г. е депозирано допълнение на въззивната жалба като се иска редуциране на наложеното наказание или неговата «отмяна», както и отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство. В съдебно заседание на 16.04.2024 г. подсъдимата не се явява, явява се нейният защитник- адв. З., който поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Представителят на държавното обвинение изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното: Съставът на Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата А. Ю. Б. и Г.В.П. живеели на семейни начала в гр.Кричим, обл.Пловдив, като от връзката си имали две деца - св.Т.Г.П., родена на ••• г. и Г.Г.П., роден на ••• г. Отношенията между подсъдимата и пратньора й се влошили, в резултат на което през 2017 г. те се разделили. Между двамата възникнали разноглА. относно местоживеенето на децата. От 2017 г. до края на 2020 г. и двете деца живеели при баща си Г.П., но в края на 2020 г. подсъдимата Б. отишла до училището в гр. Кричим, където учел синът й и го взела при себе си, а дъщеря й- Т.Г.П., останала да живее при баща си. Влошените отношения между родителите и неразбирателството помежду им се отразили негативно върху децата. В края на 2021 г. св.П. инициирал производство по реда на ЗЗДН пред Районен съд -Пловдив, с изрично искане за издаване на Заповед за незабавна защита. Такава била издадена на 23.11.2021 г. от ПРС, XV гр.с-в., като подсъдимата Б. се задължавала да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Т.Г.П. и Г.Г.П.. С Решение № 26041 /12.02.2021 г. на XV гр. състав, постановено по гр. дело 15243/20 г., в сила от 25.02.2021 г., подсъдимата Б. била задължена да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на Г.Г.П., Т.Г.П. и Г.В.П.. С решението било постановено издаването на Заповед за защита № 260011/ 12.02.2021 г., която задължавала подсъдимата А. Ю. Б. да се въздържа от всякакъв акт на физическо и /или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на Г.Г.П., Т.Г.П. и Г.В.П.. Междувременно и подсъдимата Б. се снабдила със Заповед за незабавна защита срещу св.Г.В.П.. За да могат да се решат проблемите между родителите и децата да контактуват и с майка си и с баща си, като се преодолее отчуждението, същите били изпратени в „Центъра за обществена подкрепа“ към Община Кричим, с направление от Отдел „Закрила на детето“ гр.Стамболийски, за ползването на социална услуга „превенция и защита от отчуждение“. И двамата родители следвало да бъдат активни и да участват в срещи с децата си при определен ред. Двамата се съгласили да присъстват на срещи за превенция и родителско отчуждаване и оценка на родителския капацитет. При подписване на договора за социалната услуга подсъдимата А. Б. и св.Г.П. представили пред служителите от Центъра -Заповеди за незабавна защита един срещу друг, но след това и двамата подписали Договора за социална услуга, както и се съгласили срещите на децата с родителя, с когото те не живеят, да се провеждат в присъствието на •• работник, при отворени врати, като в това време другият родител /този с когото детето живее/, се намира на различен етаж, както и при влизането и излизането на родителя с детето да има разлика от десет минути, за да не се засичат родителите на входа. Още в началото на провеждане на срещите в Центъра, които били два пъти седмично, подсъдимата Б. започнала да проявява нетърпимост и видима агресия спрямо дъщеря си Т. П.а, като я унизявала и обиждала, въпреки присъствието в стаята на •• работник от Центъра. На 14.07.2021 г., в 16.00 часа, в „Център за обществена подкрепа“ гр.Кричим, се състояла поредната среща между подсъдимата А. Б. и дъщеря й Т. П.а, на която среща присъствала и св.С.С.К.- •• работник. Свидетелят Т. П.а седяла на един фотьойл в стаята, а подсъдимата Б. била седнала на диван в близост до нея. В хода на разговора св.Т. П.а попитала Б. къде спи брат й Г., при което майка и – подс.А. Б., силно се подразнила. Тя отвърнала, че той спи, естествено, при нея, като й било омръзнало от нападките и съмненията на дъщеря й. След това Б. обвинила дъщеря си, че непрекъснато лъже, както в Центъра, така и в съда, като заявила, че й е омръзнало от нейните нападания и съмнения. Всичко това било заявено на висок тон, с агресия към малолетно дете и причинило на детето Т. П.а стрес и мъка.Т. П.а помолила майка си да спре и да се отдръпне от нея, като очите й се напълнили със сълзи. Т. П.а заявила, че не желае майка й да стои толкова близо до нея, макар, че двете били седнали на различни места. Подсъдимата А. Б., вместо да престане да тормози детето си, продължила да го напада и обижда, като й казала, че се държи като „••••“ и, че нищо добро не я очаква в живота. Тя продължила да вика и упреква дъщеря си за нейното поведение и срещите й с нейната полусестра от предишна връзка на баща й, като крещяла, че ще направи всичко възможно да вземе къщата, в която бащата и дъщерята живеели и да ги остави на улицата. Св.Т.П.а обяснила на майка си, че иска да се вижда с по-голямата си сестра, което още повече ожесточило и ядосало подсъдимата. Тя се приближила към дъщеря си и с ръка дръпнала ръкава на тениската на детето, като се опитала да я хване за лакътя. Т. П.а се стреснала и изплашила от поведението на подсъдимата Б., станала и излязла от стаята, като св.К. веднага прекратила срещата и изпратила детето на втория етаж в друга стая, където по това време били баща й и брат й. Тогава Т. станала от мястото, като подс.А. Б. продължила да я заплашва, че ще й оскубе косата и един косъм няма остане на главата й, че ще я рита до центъра на града. След това подсъдимата заявила на св.К., че не иска повече срещи с дъщеря си, тъй като й омръзнало от нея и тя не заслужавала такова отношение. При излизането от стаята Т. П.а плачела и била много разстроена от поведението на майка й спрямо нея, като отишла при баща си и брат си и им споделила за случилото се. Това се отразило и на другото дете, което също се изплашило и поискало от баща си да не го дава на майка му. Св.Т. П.а била много разстроена и притеснена след случилото се и се почувствала застрашена в присъствието на майка си, която не за пръв път я обиждала, обвинявала я за различни неща и й вменявала чувство за вина, че изобщо се е родила. След този случай срещите между подсъдимата А. Б. и Т. П.а в Центъра, в присъствието на служители, продължили вече веднъж седмично, като при всяка от тях Т. П.а се притеснявала от майка си и нейното настроение. Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след извършен подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за съставомерност и доказаност на авторството на деянието по чл.296, ал.1 от НК. Правилна е преценката на състава на Районен съд, че показанията на свидетелите Т. П.а, Г.П., С. К. и Ф.К. следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и непротиворечиви, като от същите се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата – 14.07.2021 г., по време на срещата в ЦОП към Община Кричим, подс. Б. е осъществила акт на психическо и емоционално насилие спрямо Т. П.а, изразяващо се във вербална агресия, която подсъдимата е проявила спрямо дъщеря си, а именно обиди, упреци, дърпала е за ръкава на блузата и се опитала да я хване за лакътя. Видно от показанията на св. С. К. (депозирани в съдебно заседание пред РС на 27.10.2023 г. и приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1и т.2 от НПК) на 14.07.2021г. по време на срещата между подсъдимата и дъщеря й, Б. обвинила детето си, че „непрекъснато лъже”, заплашила момичето, че ще му оскубе косата и че „ще я рита до центъра на града”, с ръка дръпнала ръкава на тениската й, като в резултат на агресивното поведение на майка си, Т. се разплакала. В тази насока са и показанията на св. Ф.К.- ръководител на ЦОП в гр.Кричим, Т. П.а, плачейки й обяснила, че майка й се държала агресивно с нея по време на срещата, обиждала я с „различни епитети”, „хванала я за едната ръка и я разтърсила”. Безспорно с поведението си на инкриминираната дата по време на срещата с дъщеря си, подсъдимата е нарушила заповед за защита № 260011/12.02.2021 г., издадена в изпълнение на решение № 260418 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 15243/20 г. по описа на РС-Пловдив, ХV гр. състав, с която заповед е постановена мярки по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно А. Б. била задължена да се въздържа от всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие спрямо Т. П.а. На първо място съдът счита за несъстоятелно възражението на защитата, изложено в допълнението на въззивната жалба, че „не можем да говорим за домашно насилие в ЦОП?....извършеното деяние от подсъдимата според защитата не е нарушение на заповедта за защита от домашно насилие а по-скоро друго деяние”. Правило съставът на първоинстанционния съд е посочил, че за съставомерността на деянието по чл.296, ал.1 от НК, е без значение причината, поради която подсъдимата Б. е била в ЦОП. Неприемливи са доводите на защитата, че социалните работници не е следвало да провеждат срещата между подсъдимата и дъщеря й, предвид издадената заповед за защита. В тази насока следва да бъде отбелязано, че срещите в Центъра са мярка, която е насочена към преодоляване на влошените отношения между родител- дете и на родителското отчуждение, като целта на тези срещи в конкретния случай е била да бъде възстановен контакта и комуникацията между подсъдимата и дъщеря й. Същевременно действията на подсъдимата Б. осъществени на инкриминираната дата спрямо дъщеря й Т. П.а, несъмнено се квалифицират като акт на „домашно насилие“, в частност психическо и емоционално такова, по смисъла на разпоредбата чл.2 от ЗЗДН. Подсъдимата е проявила вербална агресия спрямо дъщяря си- агресивно и на висок тон отправила по нейн адрес обиди и упреци, обвинила я, че лъже, казала й „че нищо добро не я очаква в живота”, заплашила я, че ще й оскубе косата, дърпала е за ръкава на тениската и се опитала да я хване за лакътя, като цялостното поведение на Б. е било пряко възприето от присътващия на срещата •• работник- св. К.. От своя страна момичето се разплакало, била изключително стресирано и разстрояно като не искало повече да вижда майка си. В тази насока е и заключението на приетата от първоинстанционния съд комплексна СППЕ, от което се установява представените от Т. П.а емоции са съответни на преживяванията, не се установява свръхмерност, като липсва тенденция за модифициране, в смисъл лъжа. Вещите лица са категорични, че при Т. П.а не се установява модифициране, което да е болестно мотивирано или под влияние на натиск или външна манипулация. Несъстоятелни се явяват наведените от защитата доводи за „отмяна на присъдата и прекратяване на производството”, поради допуснати „съществени пропуски” в хода на досъдебното производство- нарушение на чл.6, т.3 от ЕКЗПЧОС, поради „липса” на равнопоставеността на страните и на изискването да се събират доказателства, „както в полза на жалбоподателя така и в полза на обвиняемото лице”, както и че в случая не е доказана „системност” на осъщественото домашно насилие. Тези възражения са били изложени и пред първоинстанционния съд, който е дал подробни мотиви в тази насока. Правилно съставът на Районен съд е отбелязал, че изискването за „системност” касае престъпленията, извършени при условията на „домашно насилие” (преди измененията в разпоредбата на чл.93, т.31 в НК с ДВ, бр. 67 от 2023 г.), а настоящото обвинение е по чл.296, ал.1 от НК. Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществени отношения свързани с нормалното функциониране на съдебната власт. Този състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК – „Престъпления против правосъдието”, като престъплението по чл.296, ал.1 от НК е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат. Законодателят никога не е поставял изискване за „системност” в дефиницията на претъплението по чл.296, ал.1 от НК, поради което и което възражението на защитата в тази насока се явява неоснователно. На следващо място настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че в настоящия казус, не са допуснати съществени нарушения на процесуланите правила в хода на досъдебното производство, вкл. подсъдимата не е била лишена от възможност да организира защитата си и да събира доказателства. Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че наказанието следва да бъде определено, на основание чл.57 вр. чл.54 от НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е наложил на подсъдимата Б. глоба в размер на 2000 лв., с което наказание биха се осъществили целите, визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Правилно съставът на РС е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство недобрите характеристични данни на подсъдимата Б.- влезли в сила спрямо нея осъдителни актове, като в случая следва да се акцентира на и на обстоятелството, че с поведението си подсъдимата демонстрира не само незачитане на неприкосновеността на личната сфера на защитеното лице- нейната дъщеря, но и пълно неглижиране на правовия ред и постановения съдебен акт. При определяне параметрите на глобата съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.47 от НК, а именно с имотното състояние на подсъдимата и нейните доходи, предвид трудовата й ангажираност, поради което в случая не са налице основания са нейната редукция. Така наложеното наказание глоба в размер на 2000 лв. не сочи „явна несправедливост” и е съобразено с личността на подсъдимата Б., обществената й опасност, както и тази на престъплението. При извършената служебно проверка за законосъобразност на първоинстанционната присъда въззивният съд не констатира при разглеждане на делото и при постановяване на крайния си съдебен акт районният съд да е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да доведат до необходимост от отмяна й и за връщане делото за ново разглеждане. Ето защо, предвид на гореизложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, присъдата на Районен съд –Пловдив следва да бъде потвърдена, при което и Окръжен съд – Пловдив