Решение № 1084 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2019/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Д., действащ чрез пълномощника си адвокат Н. Б.-А. от АК Бургас, срещу решение № 673/01.08.2024г., постановено по АНД № 2101/2024г. на РС Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 346 ЗЗ-39 / 16.05.2024г., издадена от К. М. – Полицейски инспектор „ОП“ при РУ на МВР Созопол. Решението се оспорва с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед, като развива подробни съображения за нейната незаконосъобразност. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът Д. се представлява от адвокат Н. Б.-А., която поддържа касационната жалба. Претендира разноски по списък. Ответникът по касация се явява и оспорва жалбата. Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, състав на РС Бургас е отхвърлил жалбата на Е. Д. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 346 ЗЗ-39 / 16.05.2024г., издадена от К. М. – Полицейски инспектор при РУ на МВР Созопол, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането му за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК и потвърдил обжалваната заповед като законосъобразна. Първоинстанционният съд е установил, че на 15.05.2024г. около 12: 00ч. в РУ на МВР Созопол била получена оперативна информация за извършено тежко престъпление – отнемане на движими вещи чрез използване на сила (нанасяне на побой) в землището на [населено място]. В хода на проверката се събрали данни, че жалбоподателят Д. е съпричастен в извършване на престъплението. Било образувано ДП № 346ЗМ-89/2024г. на РУ на МВР Созопол. С оспорената заповед касационният жалбоподателят бил задържан, затова че за него има данни, че на 15.05.2024г. около 12: 00ч. в района на [населено място], община Созопол, отнел чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила или заплашване, с което осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Задържането било предприето в хода на проверка във връзка с образувана преписка № 346р-5644/13.05.2024г. по описа на РУ Созопол, изпратена за присъединяване към ДП № 89/2024г. От правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в необходимата за това писмена форма и отговаряща на изискванията на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Актът бил достатъчно мотивиран с излагане на фактическите и правни основания за издаването му, тъй като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. Съдът е отрекъл необходимостта от подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, а било достатъчно засегнатото лице да разбере на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т.е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението. Целта на мярката била разкриване на престъпление, а не наличие на вече доказано такова. Правната [жк], ал.1, т.1 от ЗМВР съответствала на фактическите данни. Не били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и на целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Делото е приключено и решено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на която са формирани необосновани изводи за правилността на атакувания по делото административен акт. С оспорената заповед касационният жалбоподател е задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, затова че за него има данни да е извършител на престъпление по чл.198, ал.1 от НК – на 15.05.2024г. около 12: 00ч. в района на [населено място] отнел чужди движими вещи от владение на другиго с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила или заплахи, за което е образувано ДП № 346 ЗМ-89 / 15.05.2025г. на РУ на МВР Созопол. При задържането са изготвени протокол за обиск и декларация за правата на задържаното лице. По повод мотивиране на заповедта по чл.72 от ЗМВР СРС е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело С-608/21г., което според чл.633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С решението си СЕС приема следното: