Решение № 43 от 21.4.2023 г. на Районен съд - Каварна по дело № 44/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. И. Ж. с ЕГН •••••••••• от с.Било, общ.Каварна, ул.“•••“, №29, срещу Наказателно постановление (НП) № 08- 04/28.04.2022 г., издадено от Константин Г. Дамянов – началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище гр.Бургас, с което на основание чл. 88а, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗРА. Като фактическо описание на нарушенията административнонаказващият орган (АНО) е посочил в обжалваното НП, че на 02.11.2021г. в 07: 45 часа, при GPS координати №43/32, 491 Е 028/36, 422, на лодкостоянка Шабла / пощенска кутия на ИАРА/, са приети декларации з произход с №1051827/29.07.2021г.; 1051832/31.07.2021г.; 1051829/04.08.2021г.; 051830/06.08.2021г.; 1051831/07.08.2021г.; 1051832/12.08.2021г.; 1051833/14.08.2021г.; 1051834/21.08.2021г. установено е, че лицето Д. И. Ж. – капитан на риболовен кораб с външна маркировка ШБ 5944, притежаващ удостоверение за стопански риболов за 2021г. с №08107976-009/17.03.2021г. не е предал гореизброените декларации за произход, на длъжностните лица в ИАРА в срок от 48 часа след акостиране на брега. В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон. В о.с.з., жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен адв.Г.Г., който моли наказателното постановление да бъде отменено. Въззиваемата – Началник отдел " Рибарство и контрол – Черно море" гр. Бургас, към ГД " Рибарство и контрол" при ИАРА, редовно призован не се явява, представлява се от юк И., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: В АУАН № В 0007400/17.11.2021 г. като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е посочено, че на 2.11.2021 г. от 7.45ч. с GPS координати №43/32, 491 Е 028/36, 422 и приети декларации за произход с №№1051827/29.07.2021г.; 1051832/31.07.2021г.; 1051829/04.08.2021г.; 051830/06.08.2021г.; 1051831/07.08.2021г.; 1051832/12.08.2021г.; 1051833/14.08.2021г.; 1051834/21.08.2021г., лицето Д. Ж. – капитан на РК ШБ 5944, който притежава удостовереине за 2021г. с №08107976- 009/17.03.2021г., не предава гореизброените декларации за произход на длъжностните лица в ИАРА до 48 часа след аккостиране на брега. Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗРА. Акта е съставен след писмена покана, отправена до жалбоподателя, получена лично от лицето. На указаната дата за съставяне на акта, лицето не се е явило, акта е съставен в присъствие на двама свидетели – П. Д. П. и Д. П. Неоснователно е възражението за нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като не му бил предявен акта и не е имал възможност да се запознае с него. Напротив, жалбоподателят е бил уведомен с писмена покана, получена от него лично, че на 17.11.2021г. ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Предупреден е, че при неявяване, акта ще бъде съставен в негово отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани възражения. Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал НП № 08- 04/28.04.2022г., с което за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗРА, на осн. чл. 88а, ал.2 от ЗРА наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лв.. Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Г. А. Я. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че колегата му П. П. му се обадил, че при него имало много късно подадени декларации. Свидетелят П. Д. П., който е констатирал нарушението, свидетелства, че декларациите били поставени в кутия и били със стара дата от м.юли и август. Жалбоподателят бил поканен да присъства при съставянето на акта. Според свидетеля Д. – жалбоподателят и той присъствал. Свидетелят Д. М., присъствал при съставянето на акта сочи, че жалбоподателят е присъствал при съставянето на акта и имал възражения, като казал, че няма да подпише акта. Но акта му бил връчен и предявен. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П. и М. и актосъставителя Я., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН №0007400/17.11.2021г.; Наказателно постановление №08-04/28.04.2022г.; писмо за връчване на наказателно постановление; Доклад от проверка за наблюдение и контрол без извършена инспекция от 02.11.2021г.; копие от Риболовен дневник; известие за доставяне; покана за съставяне на Акт за установяване на администратаивно нарушение; Заповед №РД09- 406/01.04.2022г. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началник отдел " Рибарство и контрол – Черно море" гр. Бургас, към ГД " Рибарство и контрол" при ИАРА гр. Бургас, съгласно приложената Заповед № РД – 09-406/01.04.20221 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Жалбата е подадена в срок. Процесуално допустима. По същество жалбата е основателна. С оглед вмененото задължение на съда за цялостна проверка, констатира, че административното производство е проведено при съществено нарушение на процесуалните правила. В случая са нарушени разпоредбите чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН не са посочени изрично датата и мястото на извършване на нарушението. Посочени от актосъставителя и АНО са датата и мястото където е извършена проверката, както и номерата и времето на съставяне на декларациите за произход. Вярно е, че НП се издава и при нередовност в АУАН, но в конкретния случай, нередовността на АУАН е пренесена и в НП, където също не се сочи изрично, на коя дата и къде е извършено описаното нарушение. Датата и мястото на извършване на нарушението са съществени реквизити в НП и липсата им води до съществено процесуално нарушение, като се ограничава възможността на нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Не следва чрез тълкуване от останалите реквизити на АУАН и НП да се правят изводи по отношение на датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай освен това се каса за осем отделни нарушения, но описани като едно, като за всяко е следвало лицето отделно да бъде наказано по аргумент от чл. 18 ЗАНН. Посочените пороци е невъзможно да бъдат отстранени и се явяват съществени нарушения на процесуалните правила и самостоятелни основания за отмяна на НП, без разглеждането му по същество. Непосочването на датата на извършването на нарушението е попречило и за правилно приложение на санкционна норма, тъй като чл. 88а от ЗРА е нов приет при изм. и доп. на закона обн. В ДВ бр.102 от 21.12.2012 г.. По разноските: Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая въззивника е поискал присъждането на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане, подкрепено с доказателства за сторени разноски в размер на 100, 00 лв. и липсата на възражение за тяхната прекомерност, съдът следва да ги присъди в полза на въззивника. Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът