Решение № 259 от 6.10.2023 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 654/2023 г.

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. №32811/11.08.2023г., с пощенско клеймо от 10.08.2023г., от Н. С. Н., ЕГН ••••••••••, взискател по изпълнително дело №20237370400618 по описа на ЧСИ Л.Т., с район на действие Окръжен съд Добрич, чрез адв. А. Х., АК – Варна, против отказ на съдебния изпълнител, обективиран в протокол №5982 от 28.07.2023г., да извърши въвод във владение на недвижим имот – поземлен имот, находящ се в местност „•••“ с идентификатор №72624.352.19 по КККР на гр. Добрич с площ от 3181 кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда – ресторант „•••“ с идентификатор №72624.352.19.1 по КККР на гр. Добрич с РЗП от 885 кв.м. Жалбоподателят счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен. Твърди, че лисват данни завареното в имота лице, К. Д. А., да е установила владение върху имотите преди датата на образуване на съдебното производство, по което е издаден изпълнителен лист №260145/02.12.2021г., напротив – същата безспорно е трето лице, което държи имота и това държане е започнало след датата на завеждане на делото. Твърди, че представените от К. А. пред ЧСИ писмени документи са с недостоверна дата и са съставени единствено за целите на настоящото производство, като същите включително са в противоречие един с друг. В подкрепа на тези си твърдения прилага протокол от 26.02.2020г. от проведено съдебно заседание по гр.д. №566/2018г. по описа на Окръжен съд Добрич и протокол №735/03.05.2023г. от проведено съдебно заседание по гр.д. №1255/2022г. по описа на Окръжен съд Варна. В описаните протоколи се твърди, че К. А., в качеството си на свидетел, е заявявала, че ползва имота като служител на Д. Л. и в това си качество е била допусната до него. В обобщение счита, че по отношение на К. А. не се установяват нито една от хипотезите на чл. 523 от ГПК, поради което въводът следва да се извърши незабавно, като моли да бъде отменен отказът на ЧСИ и да бъдат дадени указания въводът да бъде извършен. Моли за присъждане на разноски, като представя списък. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение с вх. №36008/28.08.2023г. от Д. Н. Л., длъжник по изпълнително дело №20237370400618 по описа на ЧСИ Л.Т., с район на действие Окръжен съд Добрич, с което се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че е общоизвестен фактът, че К. А. живее в имота повече от 20 години, като в тази връзка посочва, че в ТР №3/2015г. на ОСГТК на ВКС ясно е разяснено, че когато бъде установено, че третото лице владее имота отпреди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, нормите на чл. 523, ал. 2 и 524 от ГПК не са приложими. Заявява, че К. А. е образувала съдебно производство по чл. 124 от ГПК, като в случая взискателят следва да понесе негативните последици от това, че е водил производството срещу лице, което не владее, като предяви нов иск срещу реалния владелец на имота. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Отправя искане за присъждане на разноски, като представя списък. В изготвените писмени мотиви съдебният изпълнител изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че от представените от третото лице документи се гради извод, че същото е държател на имота, т.к. фактическата власт е установена въз основа на предварителни договори, поради което и по аргумент от т. 1 от въпросите, разяснени с ТД №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, доколкото установеното на място лице има качество на държател, въпросът откога това лице държи имота е ирелевантен и въводът следва да се осъществи. От друга страна, счита, че дори и фактическата власт да бъде приета за владение, то представените от третото лице документи са частни, без достоверна дата, поради което същите нямат доказателствена стойност. Заключава, че представените му документи съдържат взаимноизключваща се и противоречива информация, поради което не следва да бъдат кредитирани. Счита, че нормата на чл. 523, ал. 2 от ГПК е неприложима, т.к. същата урежда единствено защита за трето лице владелец на имота, предмет на въвода, а в настоящия случай е налице трето лице- държател. С тези аргументи, настоява жалбата да бъде уважена. Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Предмет на изпълнение е съдебно решение №88/14.04.2020г. по гр.д. №566/2018г. на Окръжен съд Добрич, влязло в сила на 11.10.2021г., с което Д. Н. Л., ЕГН ••••••••••, е осъдена да предаде на Н. С. Н. владението върху следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в град Добрич, местност „•••“, с идентификатор №72624.352.19 по КККР на гр. Добрич с площ от 3181 кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда – ресторант „•••“ с идентификатор №72624.352.19.1 по КККР на гр. Добрич с РЗП от 885 кв.м. Искът е предявен на 28.08.2018г. В полза на Н. С. Н. е издаден изпълнителен лист №260145/02.12.2021г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20237370400618 по описа на ЧСИ Л.Т., с район на действие Окръжен съд Добрич. Длъжник по изпълнителния лист е Д. Н. Л., срещу която е поискано извършването на въвод във владение по отношение на посочения имот. По искане на взискателя по посоченито изпълнително дело ЧСИ Л.Т. е пристъпила към изпълнение по реда на чл. 522 от ГПК със съставен протокол о т 28.07.2023г. За насрочения въвод, длъжникът Д. Л. е уведомена на 13.07.2023г. с покана за доброволно изпълнение с изх. №24524/03.07.2023г., връчена при отказ, а по нарочна молба от длъжника от 18.07.2023г., на лицето е било връчено лично копие от посочената покана за доброволно изпълнение. На определената дата за въвод, 28.07.2023г., съдебният изпълнител пристъпил към извършване на поисканото изпълнително действие. На място в имота е заварено лице, отразено в протокола, като е удостоверено възражението на т о в а трето лице, К. Д. А., коет о е заявило, че се противопоставя на извършване на въвода и няма да отключи имота, като е представило и документи в защита на своята позиция. На действието е присъствал лично и взискателя Н. Н.. След вписване изявленията и възраженията на всеки от присъстващите, както и въз основа представените документи съдебният изпълнител приел, че от представените му документи се извежда извод, че завареното в имота трето лице „държи имота от преди датата на завеждане на иска, решението по което се изпълнява“, като на това основание в постановил обжалвания отказ. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Въводът във владение по чл. 522 от ГПК е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват притезания за предаване на недвижим имот. Изразява се в принудително отстраняване на длъжника от имота и фактическото му предаване на взискателя. При извършването съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, т. е. трябва да проведе изпълнението в субективните предели на изпълнителният титул, съгласно чл. 429 от ГПК, като по аргумент на разпоредбата на чл. 522 от ГПК законодателят предпоставя, че имотът се държи от длъжника. Съгласно чл. 523, ал. 1 от ГПК, обаче, ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и се увери, че това лице е придобило владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. Съгласно ал. 2, ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението по чл. 524 от ГПК. В случай, че съдът намери молбата за основателна спира изпълнението и дава на третото лице срок за предявяване на иск. Ако не предяви иск в срок, по искане на взискателя спирането се отменя. По приложението на тези норми е постановено ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д.№ 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, в което е даден отговор на въпросите в кои случаи третото лице е обвързано от изпълнителния лист и следва да търпи последиците от въвода във владение, съответно в кои случаи това изпълнително действие не може да бъде извършено. Направено е разграничение в правното положение на третото лице, придобило владението преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, и когато противопоставя права върху имота изключващи правата на взискателя. Прието е, че въвод във владение не може да се извърши срещу трето лице, придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК, а при пропускане на срока за това – и чрез владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. То не се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК защита. Аргументите са, че в този случай третото лице не е обвързано от постановеното решение по чл. 226, ал. 3 от ГПК и спрямо него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, поради което чл. 523, ал. 1 от ГПК е неприложим. Достатъчен е само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. В случая ЧСИ отказал да извърши въвода на 28.07.2023г., като приел, ч е са налице данни, че третото лице осъществява фактическа власт върху имота, която датира отпреди завеждане на иска, като е уточнил, че се касае за държание, а не за владение. Този извод съдебния изпълнител гради въз основа на представените му от третото лице предварителни договори от 2005г. и 2023г. и протокол за предаване на владението от 2005г. Горните изводи на ЧСИ не дават възможност на настоящият съдебен състав да установи действителната воля на ЧСИ при формиране на изводите му – от една страна се приема, че завареното трето лице е държател, но без посочване за кого се държи този имот, от друга страна – че е установил своята фактическа власт отпреди завеждане на иска, но без да посочва дата или основание, на което приема, че е установена тази фактическа власт. От изготвения протокол не става ясно и дали това трето лице счита, че притежава права, които са противопоставими на тези на взискателя, още по-малко – какви точно права претендира. Горните съждения са безспорно необходими за преценката за законосъобразността на изводите на съдебния изпълнител, като следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 523 от ГПК в неговите две алинеи, които ясно и точно описват задълженията на съдебния изпълнител във връзка с извършването на въвод във владение срещу трето лице, както и предоставените на изпълнителя възможности за действие, в зависимост от твърденията на третото лице и представените от същото доказателства. В тази връзка, на съдебния изпълнител законодателно не е предоставена възможност да постанови отказ да довърши започнатото от него изпълнително действие, а следва да процедира съобразно предоставените му правомощия, овластяващи и задължаващи го да въведе взискателя във владение или да отложи изпълнението и да даде на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Предвид изложеното, обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, към което е представил и списък на извършени такива. Независимо от изхода на делото, в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за разноски по чл. 78 от ГПК е неприложим. Водим от горното Окръжен съд Добрич,