Решение № 569 от 17.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1309/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

1. Образувано е по касационна жалба предявена от Н. Е. Ц., пронастоящем в Затвора в гр.Пловдив, чрез процесуалния представител адвокат В. С., срещу Решение №4456 от 17.05.2024г., постановено по адм.дело № 330 по описа за 2022 г., на Административен съд Пловдив, ХХVIII - ми състав, с което е допълнено постановеното решение № 21 от 09.01.2023 г. по адм. дело № 330/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, както следва: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният иск от Н. Е. Ц., понастоящем в Затвора Пловдив против Министерство на правосъдието – гр.София за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.06.1989г. до 01.06.2009г. в размер на 100000.00 /сто хиляди/лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, дължащи се на извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ и ВРЪЩА исковата молба в тази и част на подателя.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила.

Поддържа се, че от страна на ответника липсва надлежно направено възражение за погасяване на вземането по давност, като първоинстанционният съд не е изложил съображения защо приема, че такова възражение е направено от ответника.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде уважен изцяло предявения иск от Н. Е. Ц. срещу Минисерството на правосъдието за периода 02.06.1989г. до 01.06.2009г., или делото бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по така предявения иск.

1. Ответникът по касационната жалба – Министерството на правосъдието оспорва касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор от процесуалния представител, с вх.№ 10002 от 07.06.2024г. по описа на Административен съд Пловдив.

1. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта:

1. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

1. С обжалваното Решение №4456 от 17.05.2024г., постановено по адм.дело № 330 по описа за 2022 г., на Административен съд Пловдив, ХХVIII - ти състав, в производството по чл.176, ал.1 от АПК, е допълнено постановеното решение № 21 от 09.01.2023 г. по адм. дело № 330/2022г. по опис на Административен съд Пловдив, както следва: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният иск от Н. Е. Ц., понастоящем в Затвора Пловдив против Министерство на правосъдието – гр.София за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.06.1989г. до 01.06.2009г. в размер на 100000.00 /сто хиляди/лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, дължащи се на извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ и ВРЪЩА исковата молба в тази и част на подателя.

За да постанови посочения резултат съдът е приел, че с решение № 21 от 09.01.2023г. постановено по адм. д. № 330/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът се е произнесъл по исковата молба на Н. Е. Ц., с която са предявени две искови претенции, съответно срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- гр.София за обезщетение в размер на 100000 лева и срещу Министерство на правосъдието – гр.София за обезщетение в размер на 100000лева, като е присъдил обезщетение в размер на 17384, 00 /седемнадесет хиляди и триста осемдесет и четири/ лева за претърпени неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията при ответника ГД Изпълнение на наказанията“, дължими в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС в периода от 07.02.2016г. до 07.02.2022г. вкл, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 07.02.2022г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част за сумата до 200000.00лева. Същевременно, съдът е приел, че с решението си, не се е произнесъл за частта относно претендираното обезщетение срещу Министерство на правосъдието – гр.София за част от претендирания период: от 02.06.1989г до 01.06.2009г. в размер на 100000 лева, в едно с лихва за забава от предявяване на иска до окончателното му заплащане. В тази връзка, съдът е приел, че периодът е бил своевременно предявен като подлежащ на търсеното обезщетение, бил е предмет на разглеждане в исковото производство и са изслушани становищата на страните по иска. С Решение №2229/06.12.2023г. постановено по касационно адм.дело №1578/2023г. по опис на тричленен състав на Административен съд-гр.Пловдив, касационният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като се е произнесъл по дължимото обезщетение за причинените вреди от ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, а в мотивите за този процесен период с ответник Министерство на правосъдието- гр.София е разглеждан като погасен поради изтичане на предвидената по закон давност. С Решение № 2357/20.12.2023г. съдът се е произнесъл, че срещу Министерство на правосъдието е предявен ненадлежен иск, поради което тази претенция на ищеца е недопустима, но не се е произнесъл по същество относно този период за предявеният иск за сумата от 100000лева, в който смисъл е и Решение №3887/26.04.2024г по касационно адм. дело №216/2024г на троен състав на Адм съд – Пловдив.

Предвид гореизложеното съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на решение № 21 от 09.01.2023г. постановено по адм. д. № 330/2022 г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив, в частта по основателността на иска, предявен от Н. Е. Ц. против Министерство на правосъдието гр.София за периода от 02.06.1989г до 01.06.2009г за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното му изплащане. В тази насока съдът е изложил съображения, че в постановеното решение № 21 от 09.01.2023г., в частта, в която е потвърдена от касационната инстанция, в мотивната му част, е прието, че срещу Министерство на правосъдието е предявен ненадлежен иск, поради което тази претенция на ищеца е недопустима. Съдът е приел, с оглед постановеното решение № 3887 от 24.04.2024г. по кад № 216/2024г. на Административен съд Пловдив, че за нея е настъпила и погасителна давност, като се касае за претенция против Министерството на правосъдието за периода от 02.06.1989г.-01.06.2009г. погасена по давност, в предвид изричното възражение на ответната страна за настъпила погасителна давност.

IV. За правото:

1. Решението е правилно – законосъобразно и обосновано.

Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страната по делото постановява допълнително решение. От цитираната законова норма следва, че постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, като без да се променя постановеното решение, към него се добави ново, допълващо решение. Настоящият случай е именно такъв. Първоинстанционният съд, преценявайки изложеното в решение №3887 от 26.04.2024г. постановено по кад № 216/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, и съобразно данните по делото и становищата на страните, правилно е приел, че са налице основанията по чл. 176, ал. 1 от АПК, и е допълнил Решение №21 от 09.01.2023г. по настоящото дело, произнасяйки се досежно иска, предявен от Н. Е. Ц. против Министерство на правосъдието гр.София за периода от 02.06.1989г. до 01.06.2009г. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното му изплащане. В тази насока правилно съдът е приел, че в Решение № 21 от 09.01.2023г., постановено по адм. дело № 330/2022г., в частта, в която е същото влязло в законна сила като необжалвано, в мотивната му част, е посочено, че срещу Министерство на правосъдието е предявен ненадлежен иск, поради което тази претенция на ищеца е недопустима, поради което и я е оставил без разглеждане. Впрочем, за нея съдът правилно е приел, че е настъпила и погасителна давност за периода от 02.06.1989г.-01.06.2009г., предвид надлежно направеното в първоинстанционния съд и поддържано от ответника в касационното производство възражение за погасяване на вземането по давност.

При това положение, и съобразявайки се с Решение №3887 от 26.04.2024г. постановено по кад № 216/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, съдът в производство по чл.176 от АПК е оставил без разглеждане, като недопустим предявеният иск от Н. Е. Ц., понастоящем в Затвора Пловдив против Министерство на правосъдието – гр.София за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.06.1989г. до 01.06.2009г. в размер на 100000.00 /сто хиляди/лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и наред с това е изложил съображения и относно погасяването на вземането по давност, приемайки го като допълнително основание за недопустимост на предявения иск.

1. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от първоинстанционния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

1. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ХХХI – ви касационен състав