Решение № 4 от 7.3.2025 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 4/2025 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от "Природни Блага” ЕООД, ЕИК 208077794, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, бул. Македония № 169, ет. З, ап. 5, представлявано от управителя Мирослав Иванов Минчев, чрез адвокатско дружество “А. и А.”, САК, личен № 2000061010, адв. Е. В. А., ПАК, личен номер 1600155540, със съдебен адрес: гр. София ул. Любен Каравелов № 27, имейл office@atanasov-partners.eu, срещу Отказ № 20250129111417-3/01.02.2025г. постановен от длъжностно лице по регистрацията към Търговския регистър водим при Агенцията по вписванията. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да задължи длъжностното лице да извърши исканото вписване. Излага доводи и аргументи в подкрепа на жалбата си и претендира деловодни разноски. По реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, е постъпил отговор на жалбата, с който процесуалният представител на АВ я оспорва и моли съдът да я отхвърли, като потвърди атакувания с нея отказ. Излага съображения в подкрепа на тезата си. Претендира деловодни разноски. Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, прие за установено следното: От фактическа страна: Със Заявление с вх. № 20250129111417/29.01.2025г. е поискано вписване на преобразуването "Природни Блага”, ЕООД, ЕИК 208077794 чрез промяна на правна форма. По конкретно представителят на "Природни Блага” ЕООД, ЕИК 208077794 е заявил за вписване преобразуване на дружеството от еднолично дружество с ограничена отговорност в дружество с променлив капитал. Заявлението е разгледано от ДЛР, което с Указания № 20250129111417 /30.01.2025г. приело, че към заявлението не са приложени всички изискуеми книжа и указало на заявителя да представи – доклад на проверителя по чл. 264н, ал. 1 от ТЗ. След, като заявителят в срок вместо указания доклад представил „Обяснителни бележки“ съдържащи становище според, което в случая доклад на проверителя по чл. 264н, ал. 1 от ТЗ не е необходим ДЛР отново с № 20250129111417-2/ 31.01.2025г., е дало същите указания, а заявителят отново е представил само обяснителна записка. На 01.02.2025г. длъжностното лице от Агенция по вписванията постановило и атакувания по настоящем Отказ № 20250129111417-3/01.02.2025г. За да мотивира отказа регистърният служител се позовава на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ТЗ, сочейки, че дружеството с променлив капитал е оставено от законодателя извън кръга на персоналните и капиталовите търговски дружества. И макар да е характеризирано, като търговско в настоящото производство не може да се приложат общите правила на преобразуването регламентирани в Глава шестнадесета - Преобразуване на търговски дружества (изм.-ДВ, бр. 58 от 2003г.. в сила от 01.01.2004г.) на ТЗ. Като допълнителен аргумент в мотивите на постановения отказ се сочи, че с въвеждането на Глава петнадесет "а" - Дружество с променлив капитал (нова - ДВ, бр. 66 от 2023г.), законодателят изрично в чл. 260ю е посочил хипотезата, в която дружество с променлив капитал може да участва в преобразуване, което обстоятелство според ДЛР не кореспондира със заявените за вписване нови обстоятелства в коментираното регистърно производство. По тези мотиви и на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, регистърният служител е приел, че капиталово дружество не може да се преобразува, чрез промяна на правната форма в дружество с променлив капитал и отказал заявеното вписване. Представителят на "ПРИРОДНИ БЛАГА” ЕООД, ЕИК 208077794, не споделя доводите на длъжностното лице по регистрацията и излага свои в подкрепа на жалбата. За да аргументира тезата си, жалбоподателят коментира правната същност на дружествата с променлив капитал, акцентирайки върху целите на законодателя за създаването им, една от които е облекчен режим при регистрация и преобразуване. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. II от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (изм. и доп. ДВ. бр.25 от 22 Март 2024г.), според която при преобразуване на търговски дружества чрез промяна на правната форма, към заявленията се прилага наред, с останалите приложения, и декларация от управителния орган за съответствие с изискванията на чл. 260а, ал. 3 от Търговския закон, касаещи именно дружество с променлив капитал. В подкрепа на жалбата в чисто академичен план се развива и тезата за защита на кредиторите на едно търговско дружество, било то персонално или капиталово при неговото преобразуване чрез промяна на правна форма и преминаване, към дружество с променлив капитал, като се приема, че хипотезата на чл. 64, ал. 3 от ТЗ, има точно такъв – обезпечителен характер. В този смисъл жалбоподателят приема, че за целите на преобразуването в ДПК защитавайки интереса на кредиторите, следва да се прилагат правилата за персоналните дружества. В подкрепа на изложеното жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 263т, ал. 8 от ТЗ. Като допълнително въззивно основание в жалбата макар да не кореспондира пряко с мотивите на постановения отказ се сочи, че когато се извършва промяна на правна форма на еднолично търговско дружество и новоучреденото дружество не е капиталово, както е в случая, отпада изискването по чл. 264н, ал.1, изр. 2 от ТЗ. В подкрепа на това е изложено становището, че целта на проверката по чл. 264д, ал. 1 от ТЗ, е да се гарантира, че новоучреденото капиталово дружество няма да бъде декапитализирано, което да увреди интересите на кредиторите на преобразуващото се дружество и се изтъква довода, при ДПК, т. нар. капитал не изпълнява подобна гаранционна функция. За да обоснове този аргумент жалбоподателят сочи, че в дружествения договор или учредителния акт на ДПК не се посочва размер на капитала и той не е условие за вписване (чл. 260в и чл. 260г, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ). В тази връзка се изтъква още и липсата на правила за увеличаване и намаляване на капитала и защита на кредиторите, подобни на уредените при ООД (чл. 148-153 от ТЗ) и АД (чл. 192-203), както и това, че когато дружеството с променлив капитал участва в преобразуване, за него се прилагат правилата за персоналните дружества. От правна страна: След, като обсъди жалбата и подадения срещу нея писмен отговор съдът намира същата за допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирано лице имащо правен интерес. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна макар по причини, различни от мотивите на ДЛР, постановило атакувания по настоящем отказ. Съдът не споделя тезата на регистърния служител според, която капиталово дружество не може да се преобразува, чрез промяна на правната форма в дружество с променлив капитал, тъй като за него били неприложими общите правила на преобразуването, регламентирани в Глава шестнадесета на ТЗ. Изрично в особените правила в хипотезата на чл. 263т, ал. 8 от ТЗ, законодателят е предвидил възможността ДПК да участва в преобразуване и е регламентирал, че в тези случаи по отношение на него се прилагат правилата за персоналните дружества, което води до заключението, че такова преобразуване е допустимо и законово регламентирано. Не може да се приеме и довода на ДЛР според, който единствената възможност за преобразуване на ДПК е хипотеза на чл. 260ю от ТЗ, липсата на който фактически състав в случая е другият мотив за постановеният отказ. Това е така защото законовият текст регламентира възможността регистрирано и съществуващо ДПК да се преобразува в капиталово /при наличие на определени предпоставки/, а по настоящем се касае за обратната хипотеза - преобразуване на съществуващо еднолично дружество с ограничена отговорност в дружество с променлив капитал. Тези два единствени аргумента мотивирали атакуваният отказ не се споделят от настоящия съдебен състав по изложените съображения. Обхватът на въззивната проверка задължава съда да се произнесе по всички наведени в жалбата инициирала настоящото производство въззивни основания. Както бе коментирано преди постановяване на отказа, ДЛР е дало задължителни указания към представителя на "Природни Блага” ЕООД да представи в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, доклад на проверителя по чл. 264н от ТЗ. Това указание не е изпълнено от заявителя, което мотивира съда да приеме, че вписване на заявените обстоятелства следва да се откаже. В представените от "Природни Блага” ЕООД, два броя „Обяснителна записка“ подробно са изложени аргументите на жалбоподателя, обуславящи тезата му, че доклад на проверителя по чл. 264н от ТЗ, не е необходим при преобразуване на капиталово дружество в такова с променлив капитал. Тези аргументи са изложени във въззивната жалба, обсъдени са по горе в настоящото решение и не се споделят от съда. Действително чл. 64 от ТЗ, диференцира дружествата с променлив капитал от капиталовите и персоналните такива, но макар това да е така и капиталът на дружеството да е променлив то все пак разполага с такъв. Капиталът на дружеството има две основни функции - от една страна имуществото, на което той съответства, образува материалната основа на търговската дейност на дружеството, а от друга страна, то служи за общо обезпечение на кредиторите, защото във всеки момент дружеството трябва да разполага с активи, които да бъдат равни по стойност с капитала. В случая капиталът на дружеството е променлив, което означава, че размерът и промените му не се отразяват в дружествения договор и несе вписват в съответния регистър – чл. 260д, ал. 1 от ТЗ. Все пак капиталът на ДПК не е неопределен, а стойността му е равна на чистата стойност на имуществото и задълженията съгласно баланса на дружеството. Ясно е че принципите на почтеност и равнопоставеност в търговския оборот изискват евентуалните кредитори на едно търговско дружество да са наясно каква е неговата ликвидност, включително и при преобразуването му от една организационна форма в друга. В унисон с тези принципи е разпоредбата на чл. 262с, ал. 3 от ТЗ, според която при преобразуване размерът на капитала на новоучреденото дружество не може да бъде по – голям от чистата стойност на имуществото, преминаващо, към дружеството при преобразуването. В полза на тази теза е и разпоредбата на чл. 264н, ал. 3 от ТЗ, уреждаща възможността на кредиторите с вземания възникнали преди промяната на правно организационната форма на дружеството – техен длъжник да поискат обезпечение до размера на разликата в капитала. Тази правна възможност е предоставена от законодателя алтернативно при преобразуване на капиталово дружество в персонално ИЛИ в дружество с по малък размер на капитала. Тук законодателят не е определил вида на дружеството с по малък капитал, което води на извода, че хипотезата е валидна и при преобразуване в ДПК. Аргумент в тази насока се съдържа и в хипотезата на чл. 264н, ал. 1, изречение последно от ТЗ, според която когато се извършва промяна на правната форма на еднолично търговско дружество /какъвто е настоящият случай/ назначения проверител извършва само проверка на капитала по чл. 264д от ТЗ. Тук законодателят въвежда изискване за проверка от проверител при преобразуване с оглед същността на дружеството, което предстои да се преобразува, без да поставя ограничения за организационната форма на новоучреденото такова. Преценката на тези три законови хипотези уреждащи специалните обществени отношения по преобразуването на еднолично капиталово дружество в дружество с променлив капитал, мотивираха съда да приеме, че за да се извърши законосъобразно вписване на заявените обстоятелства и да настъпи конститутивният ефект на учредяване на новото дружество, заявителят следва да представи пред служителя от търговския регистър освен всички други изискуеми доказателства, но и доклад на проверителя по чл. 264н от ТЗ. По тези съображения съдът не споделя аргумента на жалбоподателя, че след, като новоучреденото дружество не е капиталово отпада изискването на чл. 264н, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, защото при този вид дружества капиталът не изпълнява гаранционна функция спрямо кредиторите. Това е така и защото се касае за преобразуване на действащо капиталово дружество чиито капитал е изпълнявал гаранционна функция спрямо евентуалните кредитори до момента на преобразуването и липсата на информация от проверителния доклад би ги лишила от възможността да искат допълнително обезпечение за вземанията си по реда предвиден чл. 264н, ал. 3 от ТЗ. Не може да се кредитира и тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 263т, ал. 8 в раздел II “Преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне” от ТЗ, следва да се прилага по аналогия и за следващия раздел - “Преобразуване чрез промяна на правната форма”, какъвто е настоящият случай. Това е така защото чл. 263т, ал. 8 от ТЗ, предполага преобразуване на вече учредено дружество с променлив капитал. Изложеното мотивира съда да потвърди атакуваният отказ макар и по мотиви различни от тези на ДЛР. Всяка от страните в процеса претендира присъждане на разноски. Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, според съда липсва основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма - тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ /с ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г./ е предвидено съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, не е към нормите на исковото производство /в частност тези по чл. 78 от ГПК/, а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр. 105/2020г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата /изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ/, не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВ, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК, с крайния съдебен акт. Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли искането на АВ за присъждане на разноски макар да потвърждава атакувания с настоящата жалба отказ. Мотивиран от тези съображения, Окръжен съд-Силистра