РЕШЕНИЕ

№ 14115

гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20221110130516 по описа за 2022 година Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът ДЗИ-О. З. ЕАД моли съда моли за осъждане на ответника ЗАД ОЗК-З. АД да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 2074, 37 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 16.11.2021 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №...., в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №...., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №...., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 8.6.2022 г., до изплащане на сумата. Моли и за осъждането на ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК да му плати обезщетение за направените разноски.

Ответникът ЗАД ОЗК-З. АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Х. М. и В. Н. А., двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на твърденията на ищеца относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 16.11.2021 г., предизвикването му от водача на л.а. с рег.

№...., който в нарушение на правилата за движение по пътищата от крайпътно пространство навлиза на пътя и блъска от дясната страна л.а. с рег. №.....

По делото е безспорен договорът за застраховка - полица №...., от който личи, че между собственика л.а. с рег. №.... и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.

Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на л.а. с рег. №...., въз основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.

Безспорно е и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с рег. №.... за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в размер на 2059, 37 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в размер на 15, 00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по чл.405 КЗ.

От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 2609, 00 лв., от което следва, че платеното от ищеца обезщетение по чл.405 ЗЗД е в рамките на средните пазарни цени.

По делото не се събраха доказателства ответникът да е погасил задълженията си.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:

С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.

Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и много други/.

Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова доказателствена тежест, в т.ч и иска по размер. От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за ремонта на повредения автомобил надхвърлят платеното от ищеца обезщетение от 2059, 37 лв., освен това ищецът е направил ликвидационни разноски за оценка на вредите в обичаен размер - 15, 00 лв. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло.

Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетата САТЕ.

От събраните по делото доказателства не се установява да е изпълнена сочената от ответника хипотеза по чл.48 ЗДвП, според който На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.

В процесния случай произшествието не е настъпило на кръстовище с равнозначни пътища, а на път, на който виновният водач е излязъл от крайпътна територия, която не представлява път. Това разкрива, че е налице хипотезата по чл.37, ал.3 ЗДвП, според който Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

Именно нарушаването на това задължение от водача на л.а. с рег. №.... сочи, че е виновен за извършеното произшествие, респ. че ответникът като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност е задължен да плати обезщетението по чл.411 КЗ.

Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете – изцяло - от 933, 22 лв.

Предвид изложеното, Софийският районен съд