Решение № 573 от 1.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4785/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от В. П. Н., с която са предявени срещу В. К. Н. осъдителни искове с правно основание чл.30, ал.1 СК, както следва: за сумите от: 81 848, 20 лева, представляваща 40 % от стойността на 2000 дружествени дяла в С. ЕООД; 820 825, 20 лева, представляваща 40 % от стойността на 20 930 дружествени дяла в К.И. ЕООД; 1000 лева, представляваща 40 % от притежаваните от В. К. Н. 4 455 дружествени дяла в дружество с ограничена отговорност „АЛПИДИС строителство и туризъм“, с ЕИК (АФМ) •••• – Гърция и 1000 лева, представляваща 40 % от притежаваните от В. К. Н. 9 800 акции в Акционерно дружество „Е.“ с ЕИК (АФМ)•••• – Гърция; при условията на евентуалност – за сумите от: 80 002 лева, представляваща 40 % от стойността на вземането на В. К. Н. по договор от 11.12.2017 г. за прехвърляне на 2000 дружествени дяла в С. ЕООД; 758 176 лева, представляваща 40 % от стойността на вземането на В. К. Н. по договор от 11.12.2017г. за прехвърляне на 20 930 дружествени дяла в К.И. ЕООД. Ищцата твърди, че между нея и ответника е съществувал брак в периода 07.08.2009 г. - 12.05.2021 г., който е прекратен поради развод, като фактическата раздяла между съпрузите е настъпила на 01.12.2017 г. По време на брака им, съпругът В. Н. е придобил дружествени дялове в търговски дружества С. ЕООД и К.и. ЕООД чрез направени от него парични вноски в дружествата. На дружеството „С.“ ЕООД, ЕИК ••••, ответникът В. е едноличен собственик на капитала от 12.02.2007 г. до 18.12.2017 г. (когато прехвърля дружествените си дялове на “Н.” ЕООД, на което В. Н. е управител). По време на съвместния им брак, докато е едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД, ЕИК ••••, В. увеличава капитала на дружество от 450 000 лв. на 650 000 лв. чрез извършване на парична вноска от 200 000 лева, срещу които придобива 2 000 дружествени дяла в дружеството с номинал 100 лева всеки. На дружеството „К.и.“ ЕООД, с ЕИК ••••, В. К. Н. е едноличен собственик на капитала от 09.05.2006 г. до 18.12.2017 г. (когато прехвърля дружествените си дялове на “Н.” ЕООД, на което В. Н. е управител). По време на брака и докато е едноличен собственик на капитала на „К.и.“ ЕООД, В. увеличава капитала на дружество с 21 парични вноски от 5000 лева на обща стойност 2 098 000 лева, които са направени в периода по време на брака - от 04.02.2015 г. до 01.02.2016 г. Съпругата В. П. Н. твърди, че е допринесла за придобиването на тези дялове и на паричните вноски, срещу които са придобити, с труда си като служител в дружествата и дейността си като преводач, със средствата си и с работа в домакинството и с отглеждането на двете им деца. Полагала е усилия за просперитета на семейството, като е работила непрекъснато, с изключение на отпуските за отглеждане на дете, родила е две деца, за които се е грижила преимуществено в първите години от живота им, като през цялото време е спестявала и е полагала и грижи домакинството и е участвала в развиваната от мъжа й търговска дейност като търговски директор на едно от дружествата и като генерален пълномощник на дружествата му, като на практика е извършвала дейността на управител. Твърди, че в част от дружествата ответникът е прехвърлил притежаваните си дялове, съответно – дружествата са преобразувани, но това е настъпило след влошаване на отношенията между съпрузите и в началото на тяхната раздяла, поради което е ирелевантно, като ако се счете за релевантно, то претендира съответната стойност на вземането на ответника за отчуждаването на дяловете. Ответникът оспорва исковете. Оспорва твърдението, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила на 01.12.2017 г., като твърди действителната дата да е 03.01.2018 г., до когато страните са живели заедно в едно домакинство. Оспорва приноса на ищцата, както в грижи за семейството и децата, така и в придобиването на личното му имущество в капитала на негови или контролирани от него дружества. Твърди, че лично е наел и заплащал наем на жилището, в което е живеело семейството и луксозното му обзавеждане, осигурявал е средствата за храна и облекло на семейството и децата, наел е домашна помощница за поддържане на хигиената в семейното жилище, че воденето и вземането на общите им деца е възложил на назначени в дружеството му служители – шофьори, че е поемал изцяло разходите за дома, семейството и разходите на ищцата, в това число й е осигурявал луксозен и скъп начин на живот. Оспорва ищцата да е работила и да имала собствени доходи, в това число да е полагала труд в собствените му дружества, както и какъвто и да било принос за дейността им. Твърди, че всички средства, които е инвестирал в дружествата си в България, са придобити от него и родителите му в Гърция, преди сключване на брак с ищцата. Твърди, че назначаването й на длъжност в дружество, контролирано от негов близък приятел, е било с цел да се осигурява по трудов договор, за да получава обезщетение за майчинство и отглеждане на дете, като действително не й е изплащано трудово възнаграждение, но поради това, че фактически не се е явявала на работа и не е полагала труд. Твърди, че средствата, внесени от него лично за увеличение на капитала на дружествата му са от реализирани доходи от търговска дейност в Република Гърция, които е придобил преди брака си с ищцата. По иска по чл.30 СК: Съгласно чл.30, ал.1 СК при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. За успешното провеждане на иска по чл.30 СК е необходимо: 1. да е съществувал брак между страните, който да е бил прекратен поради развод; 2. по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му, включително имущество в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества; 3. придобитото имущество да е на значителна стойност; 4. претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството. За предявяване на иска е установен срок до една година от прекратяването на брака съгласно чл.31 СК, който по характера си е преклузивен. Искът по чл.30 СК, когато се претендира дял от стойността на придобити вещи, не е вещен иск, а облигационен осъдителен иск, почиващ на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Това не е иск за имуществен дял, а иск за дял от стойността на конкретно имущество, в конкретния случай – стойността на дялове от капитала на дружества, а при условията на евентуалност – от цената, получена при отчуждаването на дружествени дялове. Претенцията по естеството си е за парично вземане, съставляващо стойностния еквивалент на дела на претендиращия съпруг- несобственик от личното имущество на ответника по иска, служещо за упражняване на професията му. Между страните не е спорно, че с влязло в сила на 12.05.2021 г. решение по гр.д. № 12842/2018 г. на СРС, III ГО, 139 състав (л.69 и сл.) е бил прекратен сключеният на 07.08.2009 г. брак помежду им (л.11). Искът е предявен на 11.05.2022 г. – в рамките на преклузивния 1-годишен срок от прекратяването на брака съгласно чл.31 СК. Спорни по делото са въпросите относно 1). произхода на средствата за увеличаване на имуществото на ответника, извършено чрез увеличаване на капитала на дружествата, които притежава и учредяването на нови дружества, 2). момента на фактическата раздяла между страните и 3). приносът на ищцата в увеличаването на имуществото на ответника, ако такова е налице. На първо място следва да бъде установено, че е налице придобиване по време на брака на вещи или вземания от ответника, свързани с търговската му дейност, стойността на които е предмет на предявения иск. Следва да се отбележи, че такова придобиване е налице и в случаите, когато преди сключване на брака ответникът е придобил собствеността върху дялове на юридически лица, а по време на брака е увеличил капитала на същите – увеличената стойност на капитала на юридическите лица представлява прираст на имуществото на съпруга по време на брака, което може да бъде предмет на иск по чл.30 СК. Такъв прираст е налице когато средствата, необходими за увеличението на капитала на придобити (акумулирани) по време на брака. Не е налице прираст когато е налице трансформация на лично имущество – когато притежавани от страната средства от преди брака се влагат в капитала на дружествата (преобразуване на лично имущество по смисъла на чл.23 СК). В този случай, макар да е налице придобиване на вещи/вземания по време на брака, приносът на другия съпруг в увеличеното имущество е изключен. Ето защо първата предпоставка от фактическия състав на предявените искове, която следва да бъде установена (придобиване/увеличаване на имуществото по време на брака), е свързана с изясняване на произхода на средствата, вложени в увеличаване на капитала или вноските при учредяване на новоучредените дружествата на ответника и съответно – дали средствата са придобити по време на брака или преди това. Относно участието на ответника в български дружества – като едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД и „К.и.“ ЕООД: Няма спор между страните, а и се установява от справка в ТРРЮЛНЦ, че „С.“ ЕООД, понастоящем – заличен търговец, с правоприемник „С.“ АД, е учредено на 03.06.2009 г., с едноличен собственик на капитала - В. К. Н., на 20.12.2017 г. е вписано прехвърляне на дяловете на нов едноличен собственик - “Н.” ЕООД. Установява се от представените от ищцата писмени доказателства и приетата по делото счетоводна експертиза, че с вписване от 15.02.2016 г. капиталът на „С.“ ЕООД е увеличен с 200 000 лева (от 450000 лв. на 650000 лв.). Вноската в капитала е извършена от ответника В. Н. (л.18). Установява от справка в ТРРЮЛНЦ, че „К.и.“ ЕООД, с ЕИК ••••, понастоящем – заличен търговец, с правоприемник „К.и.“ АД, е учредено на 05.06.2009 г., с едноличен собственик на капитала - В. К. Н., на 18.12.2017 г. е вписано прехвърляне на дяловете на нов едноличен собственик - “Н.” ЕООД. Установява се от представените от ищцата писмени доказателства и приетата по делото счетоводна експертиза, че в периода 11.02.2015 г. - 01.02.2016 г. капиталът на „К.и.“ ЕООД е увеличен с 2 093 000 лева (от 5 000 лв. на 2 098 000 лв.). Вноските по набирателната сметка за увеличаване на капитала на дружеството са правени лично от ответника (л.22-32). От изложеното следва, че увеличението на дяловете на ответника в посочените две търговски дружества чрез увеличаване на капитала им е настъпило в периода 11.02.2015 г. - 15.02.2016 г. и за преценка на обстоятелствата, свързани с приноса за придобиване на увеличените дялове, следва да се установи произхода на средствата, внесени по набирателните сметки на дружествата. Ищцата не сочи конкретен произход на паричните средства в общ размер от 2 298 000 лв., а посочва общо, че е допринесла с труда си като служител в тези и друго дружество, свързано с ответника, финансово – вложила е лични средства, получени от работата й като преводач в свое еднолично дружество, и чрез грижи за децата и домакинството. По делото, включително от приетата счетоводна експертиза не може да се установи точният финансов принос на ищцата в дружествата на ответника в периода 11.02.2015 г. - 15.02.2016 г., но общо от сключване на брака между страните до настъпилата фактическа раздяла (м. декември 2017 г. или м. януари 2018 г.) всички доходи на ищцата са в размер на 43 345, 25 лева. Т.е. към момента на извършените вноски в капитала, ищцата не е разполагала със сумата, вложена в увеличението на капитала (т.е. в прираста на имуществото на ответника). Не може да се приеме и за доказано твърдението, че с труда си в процесните две дружества на ответника ищцата е допринесла за увеличаване на капитала. По делото няма данни за постигнат положителен финансов резултат, съизмерим с вноските в капитала, за да се направи извод, че средствата за вноските в капитала произхождат от натрупана печалба на дружеството, разпределена като дивидент на ответника. От счетоводната експертиза се установява, че чистият актив на дружеството „С.“ ЕООД към 01.12.2017 г. включва собствен капитал (въпросните 650 000 лв.), неразпределена печалба от минали години – 8000 лв. и неразпределена печалба от текущата година – 7000 лв. По делото не се установява в периода на извършените вноски за увеличаване на капитала, ответникът да е получил девидент от печалба или други парични средства от дружеството „С.“ ЕООД, които да е вложил в увеличаване на капитала. По същия начин дружеството „К.и.“ ЕООД, съгласно приетата счетоводна експертиза, притежава активи на в размер на 2 281 000 лв., пасиви в размер на 224 000 лв., а размерът на собствения капитал се равнява на 2 057 000 лв. към 01.12.2017 г. Има непокрита загуба в размер на 151 000 лв. и текуща печалба в размер на 110 000 лв. По делото не се установява натрупани финансови средства от дейността на дружеството да са използвани от ответника, за да извърши вноски за увеличаване на капитала му. Видно от получената информация от счетоводната кантора, обслужваща дружествата и представените счетоводни документи (л.386 и сл.), дивиденти не са разпредяляни. По изложените съображения съдът приема, че не се установява чрез дейността на ищцата по трудово правоотношение в дружества, собствени или свързани с ответника („Н.“ ЕООД и „А.Б.“ ЕООД) или чрез труда й в процесните дружества „С.“ ЕООД и „К.и.“ ЕООД да са генерирани парични средства в общ размер от 2 298 000 лв., използвани от ответника да увеличи капитала, съответно – и търговския си дял в дружества „С.“ ЕООД и „К.и.“ ЕООД. Напротив – видно от получената информация от счетоводната кантора, обслужваща дружествата и представените счетоводни документи (л.386 и сл.), дивиденти не са разпредяляни. Горният извод не се опровергава и от приетите гласни доказателства, ангажирани от ищцата – чрез показанията на свидетеля К.И.Т.. Свидетелят сочи, че ищцата е извършвала оперативното управление на всички дружества на ответника и заедно с това се е грижела за децата и домакинството му. Ответникът често отсъствал от България. Тези показания обаче не дават информация да е генерирана печалба именно благодарене на труда на ищцата и тази печалба да е вложена тя в увеличаване на капитала на дружествата. От друга страна от представените от ответника писмени доказателства – данъчни декларации, подадени пред гръцките власи, се установяват доходите му като физическо лице, придобити от търговска дейност в Република Гърция, както следва: през 2003 г. – общо 345 530, 98 евро, през 2004 г. – общо 843 344, 54 евро, през 2005 г. – общо 559 950.71 евро, през 2006 г. – общо 270 373, 30 евро, през 2007 г. – общо 1 101 722, 34 евро, през 2008 г. – общо 460 622, 32 евро, през 2009 г. – общо 126 527, 17 евро, през 2010 г. – общо 446198, 44 евро, през 2013 г. – 27 750 евро, през 2014 г. – общо 23 816, 39 евро. Т.е. доходите на ищеца преди сключване на брака между страните (2003 г. – 2009 г.) надвишават 3 700 000 евро. От изложеното следва, че към началния момент на периода 11.02.2015 г. - 15.02.2016 г. ответникът е разполагал със средства, натрупани преди брака му и които представляват лично имущество. Показанията на свидетелката К.К.Г. установяват, че паричните средства, с които ответникът е разполагал преди 2008-2009 г., е вложил в българските си дружества - печалбите от гръцките си фирми е инвестирал в България. Свидетелката сочи още, че ответникът й споделил, че ще увеличи капитала на дружеството си „К.и.“ ЕООД, за да може да строи повече, като средствата, които е вложил в капитала на К., са парите от личните му предприятия в Република Гърция. От изложеното следва, че имуществото, представляващо дялове в едноличните търговски дружества на ответника, е увеличено по време на брака чрез влагане на лични парични средства, собственост на ответника, а не благодарение на дейността на ищцата в дружествата и труда й в домакинството и при отглеждането на децата. Относно участието на ответника в гръцките дружества – с 4 455 дружествени дяла в дружество с ограничена отговорност „АЛПИДИС строителство и туризъм“, с ЕИК (АФМ) •••• – Гърция и с 9 800 акции в Акционерно дружество „Е.“ („Е.“) с ЕИК (АФМ)•••• – Гърция: От представените писмени доказателства от ищцата (л.276 и сл.) се установява, че двете дружества са учредени след сключване на брака между страните (през 2015 г. и през 2012 г.), както и че ответникът има участие в капитала им. Не е установен обаче произходът на средствата, вложени в дружествата, съответно – че са парични средства, придобити по време на брака между страните. От представените от ответника писмени доказателства (данъчни декларации, подавани пред гръцките власти, в периода 2003 – 2009 г.) е видно, че той е разполагал с парични средства от търговската си дейност, като доходите му в седемте години преди сключване на брака между страните (2003 г. – 2009 г.) надвишават 3 700 000 евро. Както бе изяснено по-горе, при трансформация на лично имущество (в случай че паричните вноски в капитала ответникът е направил от средствата, придобити от него преди брака), макар да е налице придобиване на вещи/вземания по време на брака, приносът на другия съпруг в увеличеното имущество е изключен. Ето защо следва да се приеме, че ищцата не е изпълнила процесуалното си задължение при условията на пълно и главно доказване да установи произхода на средствата, вложени в капитала на гръцките дружествата. Ответникът от своя страна – с писмените доказателства (относно средствата, които е получил като физическо лице от търговската си дейност преди брака) дава основание да се приеме за установено неговото твърдение, че вложените средства са от придобитите от него преди брака. От изложеното следва, че имуществото, представляващо дялове и акции на ответника в търговски дружества в Република Гърция, е придобито по време на брака чрез влагане на лични парични средства, собственост на ответника от преди брака, без личен принос на ищцата. По изложените съображения съдът приема, че не се установява в полза на ищцата да е възникнало вземане срещу ответника по чл.30 СК – налице е увеличаване на имуществото за упражняване на професионалната дейност на ответника, настъпило в периода между сключване на брака до фактическата раздяла между страните, но не се установява принос на ищцата в съответното увеличение, доколкото то е станало с лично имуществото на ответника – в хипотезата на чл.23 КТ (чрез преобразуване на лично имущество). Поради това не се установява осъществяване на фактическия състав на чл.30 СК и предявените искове – главни и евентуални, следва да бъдат отхвърлени. По разноските: С оглед неоснователността на предявения иск, на ищеца не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза – в размер на 5400 лв. Поради което Софийският градски съд