Решение № 247 от 15.8.2014 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 695/2013 г.

Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възраженията. Предявените искове са с правно основание чл.415 и чл.422 от ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК. Според запис на заповед от 27.12.2011г., ответното дружество чрез управителя С.Р., се е задължило срещу предявяване на записа на заповед неотменимо, без протест да заплати на ищеца сумата от 1 000 000лв. Задължението е било авалирано при условията, при което е било прието от Ст.Р. като поръчител. Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Издаденият в полза на ищеца запис на заповед съдържа задължителните реквизити съобразно чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна документ. Посочена е дължимост при предявяване за плащане на издателя. Това било направено до двамата ответниците с нотариална покана, връчена им на 16.07.2013г., с отбелязвания и за двамата солидарни длъжници поотделно. Поради това и съдът приема, че записът на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Възраженията на ответниците са неоснователни, доколкото в срока по чл.373 от ГПК в отговора на допълнителната искова молба беше заявено, че записа на заповед в изпълнение на обезпечителната си функция, не обезпечава реални договорни задължения между страните. Допустимо е по предявен запис на заповед да се направи възражение по същество /лично възражение/ съобразно чл.465 от ТЗ, приложимо към записите на заповед на основание чл.537 от ТЗ. Обичайно каузални правоотношения между страните, са основанията за издаването на запис на заповед. Поради това и плащанията на поетите задължения по каузалните сделки освобождават ответника и от съответната част от менителничното задължение. Доказателства, че поетото с приложения запис на заповед парично задължение е вече изплатено от ответниците, не бяха приложени. Поради това и съдът приема, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят цялата дължима сума по записа на заповед. Обсъждане на приложените по опис писмени доказателства /л.48-63/ не се налага, след като ответниците не доказаха да е платила свое задължение, произходящо от конкретни договорни задължения с ищцовото дружество. Не кредиторът, а длъжникът, който се позовава на съществуването на каузална сделка между страните, е длъжен да доказва съществуването й /в този смисъл решение № 105/ 23.10.2012г. по т.дело № 515/2011г. по описа на ВКС, ТК, първо търговско отделение/. По този въпрос в последните години няма колебания в съдебната практика. В приложения запис на заповед /л.5 от ч.гр.д.№ 6919/13 г. по описа на РС-Бургас/, върху лицевата след „поръчител“ е положен подпис, за който не се спори, че на Ст.Р.. Съобразно чл.484 ал.2 от ТЗ, подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако не е на платеца или на издателя. С.Р. не е издател на записа на заповед /това качество има „ Акрукс тур” ЕООД/, нито е платец. Следователно същият е поръчител. Чл. 484 ал.3 от ТЗ задължава съда да приеме, че извършеното поръчителство е за издателя на записа на заповед - „ Акрукс тур” ЕООД. Или иска следва да бъде уважен за сумата от 600 000лв., дължими по издадения запис на заповед. За тази сума липсват доказателства да е била платена. Солидарността на задължението и за двамата ответници произтича от чл.485 ал.1 от ТЗ. Основателна е претенцията за присъждане на лихва върху приетото за установено вземане, считано от 116.08.2013г., когато е била предявена молбата за издаване на изпълнителен лист пред РС-Бургас. На основание чл.422 ал.1 от ГПК исковете за съществуване на вземането се считат за предявени от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Видно от издадената по частното гражданско дело заповед, в полза на молителя са били присъдени и разноски в размер на 18 225лв. Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „ Акрукс тур” ЕООД и С.Р. следва да бъдат осъдени да заплатят на „ Иватотрейд “ ЕООД направените по делото разноски. Ищецът е внесъл 12 000лв. държавна такса и е заплатил разноски от 5.91лв. или общо 12 005.91лв., което е и цялата сума за направени разноски по делото. Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство не бяха приложени. Мотивиран от горното и на основание чл.415 и чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд