Решение № 24163 от 20.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4562/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. Т. от [населено място], [улица], чрез адв. Л., срещу Решение № 2153-21-345/21.10.2022 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - С. град, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-21-1244 от 13.09.2022 г., допълнена с молба с вх. № 1012-21-1244#2 от 14.10.2022 г. срещу Разпореждане № [ЕГН]/09 от 04.02.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване ОСЪЖДА В. Г. Т. от [населено място], [улица], ЕГН: [ЕГН], да заплати на Териториално поделение НОИ–С. град съдебни разноски в общ размер на 300 (триста) лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14– дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, вр. чл. 145 и сл. от АПК. Настоящото производство е второ по ред, след като с Решение № 5311/29.04.2024г. по адм.дело № 9335/2023г. по описа на ВАС, 6-то отделение е отменено Решение № 3596/02.06.2023г. постановено по адм.дело № 10425/2022г. по описа на АССГ-36 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като са дадени задължителни указания Образувано е по жалба от В. Г. Т. с адрес – [населено място], [улица] чрез адв.А. Л. с адрес – [населено място], [улица], партер, срещу Решение № 2153-21-345/21.10.2022 на директора на ТП на НОИ – С. град, което е отхвърлена жалба с вх.№1012-21-1244 от 13.09.2022г. на В. Г. Т. срещу Разпореждане № [ЕГН]/09 от 04.02.2022г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване Жалбоподателката обжалва решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че неправилно са заличени данните подадени от осигурителя ЕТ „Дивна БГ –Габриела Тушева“. Изложени са твърдения, че жалбоподателят добросъвестно е престирал труд и не може да носи отговорност за действията на работодателя си, както и факта, че не е била страна в производството по заличаване на данни и е била в обективна невъзможност да упражни правото си на защита и да ангажира доказателства. В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява, представлява се от адв.Л., който поддържа жалбата и прави доказателствени искания. Представя писмени доказателства. Заявява, че оспорения акт е незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен. Ответникът– Директорът на ТП на НОИ- С. град, чрез процесуалния си представител юрк. М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки Административен съд София – град, ІІІ отделение, 61-ви състав, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: Със Заявление с вх. № 2112-21-4534 от 10.12.2018 г. жалбоподателят В. Г. Т. е направила искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, като е приложила изискуемите документи по чл. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и ЕР № 3357/178 от 22.10.2018 г. на ТЕЛК с определен процент трайно намалена работоспособност (ТНР) - 50 на сто, е дата на инвалидизиране 22.10.2018 г. и срок на инвалидността 3 години - до дата 01.10.2021 г. за преценка на правото на лична пенсия за ИОЗ. След преценка на претендираното право, с Разпореждане № [ЕГН] от 12.12.2018 г. исканата пенсия е отпусната в минимален размер до определянето на същия по реда на КСО. С последващо Разпореждане № [ЕГН] от 31.05.2019 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена в действителният й размер, изчислен за зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (22.10.2018 г.) със срок на инвалидността до 01.10.2021 г. в размер на 23 години, 2 месеца и 17 дни, осигурителен доход 105 367, 15 лв. и индивидуален коефициент 1, 325. Въз основа на наличните към 1 май 2020 г. данни в информационната система на НОИ е установено, че жалбоподателката отговаря на изискванията на §7 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и е издадено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N56P76 от 08.05.2020 - 06/2020 г., с което пенсията на г-жа Т. е преизчислена служебно от 01.04.2020 г. за придобит към 31.03.2020 г. осигурителен етаж. С писмо с изх. № Ц1029-21-5266 от 14.09.2020 г. от директора на дирекция „К.” в ТП на НОИ - С. град е посочено, че във връзка с последващ контрол по разходите на ДОО на изплатени парични обезщетения и помощи от ДОО са заличени данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани от осигурители, сред които и осигурителят „Индустриални продукти БГ“ ЕООД. В тази връзка е извършена нова преценка на правото на размера на пенсията и е постановено Разпореждане № [ЕГН]/260 от 27.11.2020 г. в което е поправено разпореждане от 31.05.2019 г. и всички последващи относно осигурителен етаж, осигурителен доход и индивидуален коефициент относно заличени данни в Регистъра на осигурените лица (Р.) от осигурител „Индустриални продукти БГ’ ЕООД за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. като след изключване на този период е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (22.10.2018 г.) в размер на 21 години, 4 месеца и 26 дни, осигурителен доход 89341, 22 лв. и индивидуален коефициент 1, 463. На 06.07.2021 г. в дирекция „Пенсии” е постъпила информация за извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя ЕТ „ Дивна БГ - Габриела Тушева”, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-21- 00846094/26.11.2020 г. на контролните органи на ТП на НОИ С.-град, въз основа на който на основание чл. 108, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт на управителя на дружеството Г. П. Т. са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21- 00847269/27.11.2020 г. да подаде декларация обр. 1 съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за заличаване на подаваните по чл. 5, ал. 4 от КСО данни за В. Г. Т. за периода, както следва: 1. За вид осигурен „01” за периода от м. 05.2011 г. до м. 06.2015 г.; 2. За вид осигурен „14” за периода от м. 01.2011 г. до м. 11.2011 г. и за м. 01.2012 3. За вид осигурен „27” за периода от м. 06.2015 г. до м. 07.2015 г. от посочения осигурител. След като задължителните предписания са връчени и са влезли в сила, но не са изпълнени, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани за В. Г. Т. са били служебно заличени по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба№ Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода от м. 01.2011 г. до м. 07.2015 г. от контролните органи на ТП на НОИ в рамките на предоставената им от закона компетентност. В тази връзка е извършена нова преценка на правото и размера на пенсията и е постановено Разпореждане № [ЕГН]/09 от 04.02.2022 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д” от КСО е изменен размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката със срок на инвалидността до 30.06.2022 r. С цитираното разпореждане е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е определен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (22.10.2018 г.) в размер на 17 години, 01 месец и 26 дни след извършеното служебно заличаване на данните, осигурителен доход 11620, 98 лв. и индивидуален коефициент 0, 678. С Разпореждане № [ЕГН]/09 от 04.02.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/ е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д" от КСО във връзка със заличени данни за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя ЕТ „Дивна БГ - Габриела Тушева", ЕИК[ЕИК], и е указано възстановяване на надвзетата сума за пенсия на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Разпореждането е оспорено от жалбоподателя по административен ред пред Директора на ТП на НОИ –С. град, който с Решение № 2153-21-345/21.10.2022 г. е оставил жалбата без уважение. В хода на настоящото съдебно производство, с Определение № 4914/14.05.2024 г. на жалбоподателя е указано, че следва да ангажира доказателства и да направи доказателствени искания за събиране на доказателства, относно твърденията й, че е полагала труд съответно в „Индустриални продукти БГ“ ЕООД и в ЕТ „Дивна БГ – Габриела Тушева“. В тази връзка съдът е допуснал до разпит двама свидетели при режим на довеждане от жалбоподателя. Свидетелите не са осигурени, поради което разпит не е проведен. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя –адв.Л. са представени писмени доказателства - трудов договор на жалбоподателя с „Индустриални продукти БГ“ ЕООД, платежна ведомост и платежни фишове за заплати, платежна ведомост и платежни фишове от ЕТ „Дивна БГ- Габриела Тушева“. Съдът е оставил без уважение искането на адв.Л. за изискване на информация от НАП, относно сключените трудови договори с жалбоподателя, тъй като е констатирал, че този факт не е спорен. Оставено е и без уважение, искането на адв. Л. за представяне на справка от ТП на НОИ-С. град за регистрирани болнични листове на името на жалбоподателя, като е преценено, че фактите относно установяване на временна нетрудоспособност на жалбоподателя са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство и по конкретно, относно наличие на валидно и реално осигурително правоотношение на жалбоподателя с ЕТ „Дивна БГ- Габриела Тушева“. Административен съд София – град, ІІІ отделение, 61 - ви състав след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ–С. град, поради което е процесуално допустима. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –директора на ТП на НОИ –С. град, съгласно представена Заповед № 1712/17.08.2015г. на Управителя на НОИ. Потвърденото с решението на Директора на ТП на НОИ –С. [населено място] № № [ЕГН]/09 от 04.02.2022, също е издадено от компетентен орган при спазване на разпоредбата на чл.99 ал.1 т.2, б.“д“ от КСО – длъжностно лице, на което е възложено ръководство по пенсионно осигуряване –А. А.. Представена е Заповед № 1015-21-247/04.12.2018 г. на Директора на ТП на НОИ –С. град, с която в пункт II са определени длъжностните лица, на които е възложено ръководството по пенсионно осигуряване по смисъла на чл.98 ал.1 т.1 и ал.2 и чл. 99 ал.1 от КСО, като в т.8 фигурира длъжностното лице – А. М. А., издала процесното разпореждане. При издаването на решението е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Потвърденото разпореждане е издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –С. град. Обжалвано е по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. В мотивите на акта се съдържат фактическите и правни основания за постановяването му, а в разпоредителната част волеизявлението на органа. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Относно спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона: Спорът в настоящото производство се свежда до законосъобразността на извършеното намаляване на размера на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя и изменението на пенсията й, в резултат на заличаване на подадените данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО за осигурителен стаж и доход за В. Т. от ЕТ „Дивна БГ-Габриела Тушева“ за периода м.05. 2011 г. до 06.2015 г. Въпреки представените в настоящото съдебно производство писмени доказателства – платежни ведомости и платежни фишове, издадени от ЕТ „Дивна БГ-Г. Т., липсват доказателства въз основа на които по безспорен начин да се направи извод за наличие на реално упражнявана трудова дейност от В. Т. и наличие на валидно осигурително правоотношение. На първо място съдът констатира, че така представените платежни фишове, не съставляват частни документи по смисъла на чл.180 от ГПК, тъй като липсват данни за техния автор, както липсва и подпис на същите. Поставената от адв. Л. заверка „вярно с оригинала“ не може да придаде валидност на така представените „платежен фиш“, нито пък да замести липсата на подпис и автор по отношение на същите. Доколкото в представените платежни ведомости фигурира подпис от името на гл.счетоводител, то същите съставляват документ, но не може да бъде установен техният автор. Посочените документи не са представени пред контролните органи на НОИ, такива документи не са представени и на синдика М. Неврокопски. Такива документи не са предадени в ТП на НОИ съгласно изискванията на чл.5 ал.10 от КСО. Предвид това, съдът не кредитира приетите писмени доказателства, тъй като същите са лишени от доказателствена стойност и са изготвени единствено за целите на настоящото производство. От друга страна, дори и да носят белезите на валидни частни документи, същите са недостатъчни да обосноват извода, за наличие на реално положен труд за процесния период от В. Т., тъй като въз основа на тях не би могло да се установи, какви конкретно трудови задължения е изпълнявала жалбоподателката, къде са изпълнявани и какво е тяхното съдържание. Установява се, че В. Т. не е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради невъзникнало осигурително правоотношение съгласно чл.10, ал.1 от КСО. Заличаването е извършено на основание Задължителни предписания от контролните органи на ТП на НОИ – С.-град и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО са предприети действия от контролните органи на ТП на НОИ, в рамките на предоставената им от закона компетентност, за служебно заличаване по реда на чл.3, ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.20015 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от името на ЕТ „Дивна БГ- Габриела Тушева“. за указания период. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня. в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО е въведена легалната дефиниция на понятието „осигурено лице” - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно същото за „осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. От съдържанието на цитираното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В тази връзка представянето на трудов договор не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парични обезщетения или отпускане на пенсия, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съдебната практика е категорична, че не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на осигуреното лице. Същото дори и да има сключен трудов договор следва да докаже, че реално е осъществявало трудова дейност в рамките на това правоотношение (Решение № 4901 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2019 г.). Доказателствената тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице /в т.см. Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г. /. Съдът е предоставил възможност на жалбоподателя след като е разпределил тежестта на доказване в настоящото производство, да ангажира доказателства, включително и гласни такива. Жалбоподателят не е осигурил допуснатите му свидетели, нито пък така представените от него писмени доказателства са достатъчни, за да може да се направи извод за реално положен труд по сключения трудов договор с ЕТ „ Дивна БГ –Габриела Тушева“. При формиране на извода за липса на реално извършена трудова дейност и оценка на представените доказателства, съдът съобрази и факта, че Г. Т. - собственик на ЕТ „ Дивна БГ –Габриела Тушева“, е дъщеря на жалбоподателката - В. Т.. Неоснователни и недоказани са твърденията на жалбоподателя, че добросъвестно е престирала труд и данни по чл.5 ал.4 от КСО са неоснователно заличени. По силата на чл.10, ал.1 КСО, установената в случая липса на качеството на „осигурено лице“ по отношение на жалбоподателя, обосновава правилност и законосъобразност на извода, че данни по чл.5, ал.4 КСО са подавани без правно основание и като такива са били заличени по установения ред съгл. чл.4, ал.10, т.4 от наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. След извършена проверка от контролните органи на НОИ на ЕТ „Дивна БГ-Габриела Тушева“ и заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за В. Т., въз основа на които е зачетен осигурителен стаж и включен осигурителен доход при отпускането и определянето на размера на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, осигурителният стаж и осигурителния доход от този осигурител правилно е изключен при определяне размера на пенсията й и същата е изменена. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.1 т.2 б“д“ от КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по негова инициатива, когато се установи, че пенсията е в неправилен размер. Безспорно е установено, че поради зачитане на осигурителен стаж и доход въз основа на подадени без правно основание данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО от ЕТ „Дивна БГ-Габриела Тушева“, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. Т. е определена в неправилен размер от датата на отпускането й, което обосновава прилагане на чл.99 ал.1 т2 б“д“ от КСО, каквото е посоченото правно основание за издаване на процесното разпореждане, потвърдено с оспореното в настоящото производство решение. При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице по ПО, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новопостъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи служебно закона. С оглед заличените данни, правилно и законосъобразно е издадено Разпореждане № [ЕГН]/09 от 04.02.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, както и оспореното решение. Предвид представените нови доказателства от извършените проверки, които имат значение за определяне на правото на отпускане на пенсия за ИОЗ, правилно длъжностното лице по осигуряването за безработица с оспореното разпореждане, е постановило от лицето да се събере надвзетата сума за пенсия на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО. С оглед на изложеното съдът приема, че при издаване на процесното решение не са допуснати процесуални нарушения, като същото е в съответствие и с материалноправните разпоредби. Оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане, съответстват и на целта на закона, обусловена от защита на бюджета на държавното обществено осигуряване чрез създаване на механизъм за възстановяване на недължими плащания. Издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение са законосъобразни по всички критерии на чл.146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, съдът намира за основателна претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като с оглед правната и фактическа сложност на делото намира, че жалбоподателят следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за настоящата съдебна инстанция. Юрисконсултско възнаграждение, с оглед указанията на ВАС и при приложение разпоредбата на чл.226 ал.3 от АПК следва да се присъди в полза на ТП на НОИ – С. град, както за първото по ред съдебно производство пред АССГ, така и за участие на процесуалния представител пред касационната инстанция общо в размер на 200 лева. Така В. Г. Т. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ –С. град разноски в общ размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл.118, ал.3 КСО във връзка с чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София град, III отделение, 61 - ви състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. Т. от [населено място], [улица], чрез адв. Л., срещу Решение № 2153-21-345/21.10.2022 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - С. град, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-21-1244 от 13.09.2022 г., допълнена с молба с вх. № 1012-21-1244#2 от 14.10.2022 г. срещу Разпореждане № [ЕГН]/09 от 04.02.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване ОСЪЖДА В. Г. Т. от [населено място], [улица], ЕГН: [ЕГН], да заплати на Териториално поделение НОИ–С. град съдебни разноски в общ размер на 300 (триста) лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14– дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България. СЪДИЯ: Р Е Ш И: