Решение № 68 от 17.7.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 49/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ, съгласно който кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор. От доказателствата по делото става ясно, че вземането на ищеца е прието по реда на чл. 688 ТЗ от синдика като разноски с право на удовлетворение по чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ и по възражение на длъжника съдът по несъстоятелността с определение по чл. 692у, ал.4 ТЗ е изключил това прието вземане от списъка с приетите вземания. С оглед на това, че определението на съда по чл. 692 ТЗ не подлежи на обжалване, законодателят е предвидил процесуалната възможност по исков ред кредиторът да защити правото си на вземане, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск. От доказателствата по делото става ясно, че основанието на вземането е разпоредбата на чл. 629б, ал.1 ТЗ, която дава възможност на кредитор на несъстоятелността да предплати начални разноски в производството по несъстоятелност, за да продължи това производство и това е направил ищецът въз основа на цитираното по - горе определение на ВТАС, като е предплатил сумата от 9000 лв. Спорен момент в настоящото производство е следва ли направените от ищеца разноски по реда на чл. 629б, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на ответното дружество да бъдат предявявани и разноски ли са по смисъла на чл. 723 ТЗ. При разглеждане на настоящия спор съдът съобразява ТР №1/ 31.12. 2018 г. по тълк. дело №1/ 2017 г. на ОСТК на ВКС, т.9 съгласно което за да стимулира кредиторите да предплатят необходимите разноски (начални или при вече открито производство по несъстоятелност), законодателят е предвидил в чл. 632а ТЗ предплатените суми по чл. 629б и чл. 632 ТЗ да се възстановяват на предплатилия ги кредитор, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Увеличаването на масата на несъстоятелността предполага в нея да постъпят суми в резултат от събрани вземания или от осребряване имуществото на длъжника. Доколкото предплатените от кредитор суми са предназначени за покриване на разноските по несъстоятелността, вземането за тях представлява вземане за разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 ТЗ. В тълкувателното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 722 ТЗ урежда императивно реда, по който се удовлетворяват вземанията на кредиторите. При липса на специална разпоредба, която да създава привилегия за удовлетворяване на кредиторите, предплатили разноски, или за възнаграждението на синдика, тези вземания попадат в ред 3-ти (чл. 722, т. 3 ТЗ) и не могат да бъдат удовлетворени от сумите, получени от реализацията на обезпечението, учредено в полза на определен кредитор, след като същото е недостатъчно да покрие обезпеченото вземане. Противното би означавало предплатените разноски да бъдат за сметка на обезпечения кредитор, без той да е изразил съгласие за това. Разноските по несъстоятелността, независимо от тяхното естество, се покриват от сумите от реализацията на обезпечението само ако такива суми са останали след пълното удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ - извод, който следва от разпоредбите на чл. 724, ал. 2 и 3 ТЗ. Възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката за разпределение по реда на чл. 728 ТЗ. Когато паричните средства не са достатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по чл. 722, т. 3 ТЗ за разноски по несъстоятелността, предплатилите разноските кредитори следва да бъдат удовлетворени преди останалите кредитори с вземания за разноски поради установената за тях привилегия в специалната разпоредба на чл. 632а ТЗ. При недостатъчност на средствата в масата на несъстоятелността за цялостно удовлетворяване на вземанията на предплатилите разноските кредитори, по аргумент от чл. 722, ал. 2 ТЗ, те се удовлетворяват по съразмерност. С оглед цитираното тълкувателно решение на ОСТК на ВКС съдът приема, че предплатените суми по чл. 629б, ал.1 ТЗ представляват разноски по смисъла на чл. 723 ТЗ (а не както е изложено в определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал.4 ТЗ), като тези разноски не следва да се предявяват като вземане по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ, а следва да се включват в сметката за разпределение от синдика предвид привилегията на това вземане, определена в разпоредбата на чл. 632а ТЗ. Следователно това вземане, макар и не изрично предявено, следва да се включи в сметката за разпределение по ред трети съгласно чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ и да се удовлетвори предпочтително пред другите кредитори от този ред, но след удовлетворяване на обезпечените и кредиторите с привилегии по чл. 722, ал.1, т.1 и т. 2 ТЗ. По така изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като съгласно цитираната задължителна тълкувателна практика разноските, направени по реда на чл. 629б, ал.1 ТЗ, се включват в сметката за разпределение по чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ, но не следва да се предявяват като вземане, предвид привилегията на това вземане по чл. 632а ТЗ. Това вземане ще се удовлетворява по специалните правила на разпределението на паричните средства получени от осребряване имуществото на длъжника, а не по общите правила на изплащане на разходи по реда на чл. 658, ал.1, т.9 ТЗЗ, както е посочено в определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал.4 ТЗ. Действително това вземане е определено по размер, основание и са налице доказателства за неговото възникване, поради което се включва в сметката за разпределение ведно с другите приети вземания. В съдебното производство не са правени искания за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 694, ал.2, т.2 и чл. 723 ТЗ, съдът