Решение № 6 от 7.1.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 1800/2024 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, представлявано от управителите М.Е.Д.-Д., Л.М.Х., Г. Г. И., Б.Б.И., Д.В.И. до Районен съд-Русе против Наказателно постановление № Р – 004460 от 12.04.2024г., издадено от главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД "Контрол на пазара при КЗП, с което за нарушение на чл.68л ал.1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 210в от ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лева. С жалбата се моли съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. Наказаното дружество, редовно призовано не изпраща процесуален представител. АНО, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа становище за неоснователност на жалбата. РП-Русе, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 31.07.2023 г. служители на КЗП РД-Русе извършили проверка на търговски обект в гр. Русе, ул. " Стрешер планина " № 61, стопанисван от "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД. Повод за проверката била жалба на гражданин, че след разглеждане на рекламна брошура на търговеца е посетил магазина, около 40 минути след началото на работния ден на 31.07.2023г. с цел закупуване на сирене „Пилос“, което било в група стоки, попадащи във "вземи двойно повече на същата цена" и обозначени "1+1" или с "двойно по-голяма опаковка". Още същият ден, около 11 ч. служители на КЗП със седалище Русе извършили проверка в този магазин и установили, че в рамките на тази кампания - "1+1" или с "двойно по-голяма опаковка"- освен сирене „Пилос“, липсвали малини и точени кори, т.е. същите вече били изчерпани. В магазина се предлагали за продажба както сирене „Пилос“, така и точени кори, но в единични бройки, т.е. непопадащи в кампанията. Със Заповед № 226/23.02.2016г. на Председателя на КЗП, потвърдена с Решение № 9839/24.07.2017г. на ВАС на дружеството било забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. За така установеното е съставен Констативен протокол с № К- 2738520 от 31.07.2023 г. За констатираното нарушение св. Н. Д. съставила АУАН № 004460/23.10.2023г. срещу дружеството, който бил връчен при условията на чл.223 ал.4 от ЗЗП. Въз основа на него АНО издал обжалваното НП № Р-004460/12.04.2024г. срещу „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, в което е възпроизведена подробно фактическата обстановка от АУАН и с което му наложил горепосочената имуществена санкция. Санкцията била наложена затова, че предвид липсата на посочените промоционални стоки е реализирало нелоялна заблуждаваща търговска практика, т.е. е нарушило посочената влязла в сила заповед на Председателя на КЗП. Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество е частично основателна. Съдът намира, че предвид установената липса на процесните стоки – сирене „Пилос“, фини кори точени и малини осъществява състав на констатираната нелоялна заблуждаваща практика. При запознаване с рекламната брошура, всеки потребител бива привлечен от предложението „1+1“ или „Двойно повече“, поради което посещава търговския обект, но дори в до обедните часове стоките са изчерпани /проверката е извършена в 11 ч часа, видно от КП № К-2738520 от 31.07.2023 г./. Още повече, че в съставения за проверката КП № К-2738520 от 31.07.2023 г., проверяващите служители са отразили на стр.3 от него – „от гореописаните три стоки (малини, бяло саламурено краве сирене, фини точени кори за баница) предлагат се за продажба от описаните артикули, но не в промо пакет, а в единична бройка“. Такава ситуация е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, като това заблуждение има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Разпоредба на чл. 68ж, т. 5 представлява специфичен фактически състав на заблуждаваща търговска практика, а именно нелоялна такава, и транспонира т.5 от Приложение І „Търговски практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства“ към чл. 5, § 5 от Директива 2005/29/ЕО. Съгласно § 5 на чл. 5 от посочената директива: „Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави-членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива.“ Съгласно т. 5 от цитираното приложение: „Отправяне на оферта за продажба на продукти на дадена цена, без наличие на никакво разумно основание, от страна на търговеца да вярва, че няма да е способен да предложи и достави или да осигури друг търговец да достави въпросните или равностойни продукти на същата цена, за период и в количества, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена (примамваща реклама).“ При анализа на тези разпоредби, следва да се приеме, че в настоящия случай, търговецът не е осигурил достатъчна и разумна наличност на стоките за целия период, валиден за отправената покана, съобразно обема на направената с брошурата реклама и предложената цена, което безспорно представлява нелоялна практика по смисъла на националното и общностно законодателство. В разглеждания случай със Заповед № 226/23.02.2016 г. на председателя на КЗП, потвърдена с Решение № 9839/24.07.2017 г. на ВАС, на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68ж, т.5 вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че дружеството е приложило практика, аналогична на визираната в заповедта - същото отново е отправило покана за покупка на стоки на определена цена, които през цялото работно време на търговския обект не са в наличност, без да са посочени разумни основания, поради които няма да може да се достави или да се осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време. Следователно, дружеството действително не е изпълнило издадената по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП заповед, с което е осъществило състава на вмененото му нарушение. За осъществяване на нарушението по чл. 210в от ЗЗП от обективна страна е необходимо и достатъчно да се установи факта на неизпълнение от страна на адресата на дадените му със съответната заповед предписания, а в случая такова неизпълнение безспорно се установява. Дружеството е санкционирано за неизпълнение на заповед, издадена по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП. Издадената заповед представлява индивидуален административен акт, който е бил обжалван, но е оставен в сила с Решение № 9839/24.07.2017 г. на ВАС и представлява влязъл в сила акт, обвързващ своите адресати. Санкционираното лице е обвързано от указанията, дадени с влязлата в сила заповед, за неизпълнението на които следва да носи административнонаказателна отговорност. След като е отправена покана до потребителите за покупка на стоки на определена цена за определен период, търговецът следва да осигури достатъчно и разумно количество от стоките, съобразно мащаба на проведената от него реклама и обявената промоционална цена. В противен случай, то това въвежда в заблуждение потребителя и съставлява нелоялна търговска практика. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по смисъла на чл. 210в от ЗЗП. С оглед на тези правни норми и безспорно установената фактическа обстановка, правилно и обосновано се приема, че наказаното дружество, за посоченото време и място, е използвал нелоялна заблуждаваща търговска практика, с което деяние е нарушил Заповед № 226/23.02.2016 г. на председателя на КЗП, потвърдена с Решение № 9839/24.07.2017 г. на ВАС, за което обосновано е санкциониран. Съдът констатира, че са спазени и всички процесуални изисквания при установяване на нарушението, без да са допуснати каквито и да е съществени процесуални нарушения. Същото е издадено в предписаната форма от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП. При така посоченото, съдът намира, че „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“КД в качеството на търговец е осъществил състава на чл. 210в вр. чл. 68л, ал.1 от ЗПП, за което следва да му бъде наложена санкция в пределите на предвидените в закона размери по чл. 210в от ЗЗП - за юридическите лица – имуществена санкция в размер [рег. номер] 70000 лв. Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е определил размера на санкцията - 35000лв. С оглед характера на нарушението, предвид извършените доставки през промоционалния период /макар и в недостатъчно количество, което не е съобразено с мащаба на рекламата/, липсата на наличност само на три от стоките в промоция „двойно повече“ от общо над 20 такива, както и липсата на данни за настъпили реално вредни последици, размерът на имуществената санкция следва да бъде изменен и намален на 20 000лв. В такъв смисъл и по напълно идентичен казус е Решение № 3496/02.12.2024г. по к.а.н.д. № 731/2024г. на Административен съд - гр.Русе. По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 т.4 вр. ал.7 т.2 от ЗАНН ‚ съдът