Решение № 256 от 20.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 156/2023 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1539 от 07.02.2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград на С. Г. В., ЕГН ••••••••••, адрес: гр.•••, ж.к.•••, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.•••, в качеството му на председател на Сдружение с нестопанска цел „ДРУЖЕСТВО НА РЕПРЕСИРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР“ против решение № 10 от 31.01.2023г., постановено по т.д. №205/2022г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърден отказ № 20220919101236 от 20.09.2022г. на Агенция по вписванията към ТРРЮЛНЦ, постановен по подадено пред Агенцията Заявление с вх. № 20220919101236/19.09.2022г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и да бъде постановено Агенция по вписванията да извърши вписване по заявление вх. №20220919101236/19.09.2022г. и да му бъдат присъдени разноски. Агенцията по вписванията е подала отговор по жалбата, в който поддържа становището, че същата е неоснователна, а обжалваното решение, правилно и законосъобразно, по подробно изложени съображения. Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, от фактическа и правна страна приема следното: Окръжен съд - Благоевград е сезиран с жалба от С. Г. В., ЕГН ••••••••••, в качеството му на председател на Сдружение с нестопанска цел „ДРУЖЕСТВО НА РЕПРЕСИРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР“ против отказ №20220919101236/20.09.2022г. на Агенция по вписванията При проверката по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е приело, че заявлението е по образец съгласно приложение № А15 от Наредба №1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, към заявлението са приложени документи, относими към исканото вписване за първоначална регистрация на сдружението. Дейността на сдружението е определена в частна полза. Според длъжностното лице по регистрацията – от приложените документи се установява – чл.8 от устава, че на председателя на сдружението са предоставени представителни функции, каквито специалният закон възлага изрично на управителния съвет /чл.31, т.1/, без да е налице решение на ОС, нито разпоредба в устава, предвиждащи възможност по решение на ОС тези функции на УС да се изпълняват само от едно лице – председател на сдружението. В този връзка с разглежданото заявление са заявени за вписване обстоятелства, които не кореспондират с приетия от учредителното събрание устав и противоречат на нормите на чл.25, чл.30 и чл.31 ЗЮЛНЦ. В допълнение са развити съображения, че целите на сдружението могат да бъдат определени като противоречащи на конституционно установени принципи в Р България от действащата Конституция. Посочените нередовности не могат да се отстранят по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, поради което и на основание чл.24, ал.1, вр. с чл.21 ЗТРРЮЛНЦ е постановен отказ. Окръжен съд Благоевград, като е обсъдил представените със заявлението документи, изводите на длъжностното лице по регистрацията и възраженията в жалбата, е приел, че обжалвания отказ е валиден и допустим, а разгледан по същество правилен и обоснован, по следните мотиви: Логическото и систематично тълкуване на чл.25, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3, чл.30, ал.1 и чл.31 ЗЮЛНЦ сочи, че волеобразуващ орган на сдружението с нестопанска цел е общото събрание, а волеизявяващ - управителния съвет - арг. чл.31, т.1 от специалния закон. Последният от своя страна избира от своя състав председател, или - ако това е предвидено изрично в устава - същият може да се избере от общото събрание или друг орган на сдружението, но обема на представителната му власт обаче, както вече се посочи, следва да се определи именно от УС. В случая се установява от протокола от учредителното събрание на сдружението, че е избран управителен съвет от трима души, вкл. и председател на сдружението, което действие съответства на правомощията на ОС, посочени в чл.6, ал.З, т.З от Устава. От приложените документи обаче се установява - чл.8 от устава, че на председателя на сдружението са предоставени представителни функции, каквито специалният закон възлага изрично на управителния съвет (цитирания чл.31, т. 1 ЗЮЛНЦ), без да е налице решение на ОС, нито разпоредба в устава, предвиждащи възможност по решение на ОС тези функции на УС да се изпълняват само от едно лице - председателя на сдружението. Не се твърди от жалбоподателя, нито се установява от приложените към заявлението доказателства, да е налице взето решение на УС, което да определи обема на представителната власт на председателя. Целите на сдружението могат да бъдат определени като противоречащи на конституционно установени принципи в Република България. Обективното българско право чрез Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен /обн., ДВ, бр.37 от 5.05.2000 г. и Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ДВ бр.50/1991г., изм. и доп. до ДВ бр.43/2016 г./ е създало необходимата правна рамка за реабилитиране на всички лица, вкл. и тези, които считат себе си за принадлежни към друг етнос, различен от българския, ако са били засегнати от комунистическия режим. Изложените от заявителя цели на сдружението и средствата за постигането им не касаят защита на правата и законните интереси на репресирани лица така, както се заявява, а са насочени към официализиране и популяризиране на етнос, който заявителят твърди, че съществува в рамките на суверенната държава. За постигане на тези цели се предвиждат провеждане на чествания на исторически дати и събития, без същите да се сочат конкретно, за да се прецени относимостта им към определен етнос или към историята на българската нация, вкл. и чрез организирането на регионални събори на етнически принцип. Последното не съответства на установените от Конституцията на РБългария и специалния закон - ЗЮЛНЦ, принципи за единство на нацията и предпоставят провокирането на национална и етническа вражда, което е достатъчно за съда да приеме, че отказът на ДЛР да впише конкретното сдружение е пропорционална намеса в правото му по чл.11 ЕКЗПЧОС. По същество целите на бъдещото сдружение в частна полза, не са в съответствие с установеното в разпоредбата на чл.44, ал.2 Конституцията на РБ, тъй като „защитата на правата и свободите на македонците в България“ е дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, както и тази дейност може да разпали национална вражда и да наруши правата и свободите на гражданите на РБ, поради което учредяването на такава организация е забранено. От друга страна, визираното в чл.2, ал.2, т.10 от Устава, че средство за постигане на целите ще бъдат „организиране на митинги и демонстрации“ води до извод, че това е дейност, присъща за политическа партия, което не е допустимо по аргумент от § 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. В тази част устава не отговаря на съдържанието на устава, предвиден в чл.3, ал.2 ЗЮЛНЦ, във връзка с чл.20 ЗЮЛНЦ, което е основание за отказ на регистрацията. С жалбата не са представени нови доказателства. По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, валиден и допустим съдебен акт. По основателността на жалбата: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 6/2017г., задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ от ГПК, регламентиращ т.нар.„ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. При съобразяване на посоченото решение и разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, според която производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията се развива по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от ГПК, съдът служебно извършва преценка за наличието на предпоставките за вписването на заявените обстоятелствата, без да е ограничен от основанията за постановения отказ. Заявление вх. № 20220919101236 от 20.09.2022г. е подадено в търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, при спазването на предвидените за това форма и ред. Заявлението е по образец, съгласно изискването на чл.13, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.6, ал.1 от Наредба №1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /Наредба № 1/– приложение № А15 от Наредба №1. На основание чл.18, ал.1, вр. с ал.3 от ЗЮЛНЦ, заявеното обстоятелство подлежи на вписване – първоначална регистрация на Сдружение с нестопанска цел „ДРУЖЕСТВО НА РЕПРЕСИРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР“. Заявлението изхожда от оправомощено лице, предвид съдържанието на съставените документи представени със заявлението и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Към заявлението са приложени всички документи необходими документи, но същите не установяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, поради което правилно и законосъобразно като краен резултат длъжностното лице по регистрацията е постановило мотивиран отказ, в съответствие с правомощията си по чл.24, ал.1, изр.1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ, потвърден с обжалваното решение от окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, постановено на основание чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Със заявлението е представен протокол от учредително събрание на Сдружение с нестопанска цел „ДРУЖЕСТВО НА РЕПРЕСИРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР“ от 17.09.2022г., без да е посочен час и място на провеждане на събранието, което е необходимо за да може да бъде извършена преценка за наличието на едновременно изразена воля от страна на необходимия брой учредители, като изискване за валидно учредяване на сдружението /чл.19 ЗЮЛНЦ/. Представеният протокол е подписан от учредителите, но това не бе преодоляло констатирания пропуск, тъй като не установява присъствието на учредителите по едно и също време на едно и също място, съответно единодушното взимане на решения по точките по посочения дневен ред, правната последица от които е валидното учредяване на сдружението. По същите съображения представеният със заявлението подписан устав на сдружението не обосновава промяна в направения извод. Предвид изложеното, след като съставеният и представен със заявлението протокол от учредително събрание не доказва валидно учредяване на сдружението, това е достатъчно основание да се откаже регистрацията на същото. Настоящият състав на съда счита, че приетият устав на сдружението не отговаря от външна страна на изискванията на чл.20, т.10 ЗЮЛНЦ – да съдържа ясни правила относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството, което е самостоятелно основание за отказ на исканата регистрация. В чл.6, ал.3, т.4 от устава е посочено, че общото събрание „приема и изключва членове“. В чл.9, ал.1 от устава е посочено, че приемането на членове на сдружението става в съответствие с изискванията на закона и с писмено заявление и двама гаранти - членове на сдружение. От посочените разпоредби не става ясно, до кой орган на сдружението се адресира заявлението и какво е значението и в какво се изразяват действията на предвидените гаранти - членове на сдружението. В чл.10, ал.4 от устава е посочено в кои случаи се прекратява членството в сдружението, но не е определен реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството, в нито една от хипотезите на прекратяване на членството. Следва да бъдат споделени и доводите на длъжностното лице по регистрацията и първоинстанционния съд за несъответствие на различни разпоредби от устава по отношение на органите на управление и правомощията на органите на управление, което е самостоятелно основание за отказ на исканата регистрация. В съответствие с разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЮЛНЦ в устава на сдружението е предвидено общото събрание на сдружението да избира и освобождава председателя на управителния съвет - чл.6, ал.3, т.3 от устава, но обема на представителната власт на председателя на управителния съвет не следва от закона, а се определя от управителния съвет, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1, предл.2 ЗЮЛНЦ. В случая не се твърди и не се представя решение на управителния съвет на сдружението, с което да определена представителната власт на председателя на управителния съвет на сдружението. Обема на представителната власт на председателя на управителния съвет на сдружението – да представлява сдружението в Република България пред държавни органи, обществени и международни организации, е определен от общото събрание на сдружението, видно от протокола от учредителното събрание от 17.09.2022г. и разпоредбата на чл.8, ал.1 от устава, без в устава да е предвидено изрично правомощие на общото събрание в тази насока /чл.25, ал.1, т.13 ЗЮЛНЦ/, което е в противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.1, предл.2 ЗЮЛНЦ. Изложеното изключва необходимостта от преценка за законосъобразност на целите на сдружението, предвид изложените мотиви от длъжностното лице по регистрацията и от първоинстанционния съд, тъй като разрешението по този въпрос не може да обоснове промяна в направените изводи. Констатираните нарушения при учредяване на сдружението са самостоятелни основания за отказ на исканата регистрация и не могат да определят отказа, като „дискриминационен“, тъй като не съставляват пряка или непряка дискриминация, основана на етническа принадлежност по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за защита на дискриминацията, а преценка за валидно учредяване на сдружението, предвид съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствие на същите от външна страна с императивни разпоредби на закона, приети в защита на правата на членовете на сдружението. Предвид горното възраженията в жалбата основани на твърдения, че „решението на съда, с което се потвърждава отказа за регистрация на сдружението е и дискриминационно, тъй като е основано на етническата принадлежност на учредителите и свързаните с това цели на сдружението – защита на правата на македонците в България“ и изложените съображения в подкрепа на становището, че целите на сдружението не противоречат на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България, са неоснователни. Поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По тези мотиви, Софийският апелативен съд