Решение № 504 от 17.8.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 359/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от У.Н. - У.Н., с идентификационен № •••• чрез пълномощника си против решение № 751 от 22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1698/2021 г. по описа на РС-Благоевград, в частта с която предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят счита решението за неправилно. Сочи, че съображението на първостепенния съд е неправилно, предпоставено от погрешно разграничение между факти, част от фактическия състав за уважаване на иска от факт, обуславящ правния интерес на ищеца от водене на иска. Установяването на ищеца, че е кредитор на В. Т., е факт обосноваващ правния интерес от водене на иска и не е елемент от фактическия състав за уважаването му, тъй като материалният закон не го поставя. Този факт не се обхваща и от СПН на решението по предявения иск за нищожност, като липсва връзка на преюдициалност между установяване на вземането с иска за нищожност. Затова счита решението на РС за противоречиво. Не е съобразено, че интересът от иска не е нужно да е непосредствен, а е достатъчно да е евентуален.Качеството на кредитор не следва да се установи при условията на пълно и главно доказване. Интересът в случая е доказва от представените и приети доказателства – три писмени документа, изходящи от длжника, признаващи съществуването на вземането, както и заведено дело пред СГС, по което предстои да се установи съществуването му със СПН. Признанието на длъжника обвързва и правоприемника му. Ако съдът е считал, че качеството кредитор е елемент от фактическия състав на иска, то е следвало да спре делото до приключване на делото пред СГС, което има за предмет именно вземането. Конкретизира в жалбата всеки един иск срещу кои от ответниците е предявен и основанието на претендираната нищожност. Преповторени са изложените факти от ищеца пред РС, като са посочени и нови по основателността на исковете.Има доводи срещу разпределената доказаетлетвена тежест, но без да се прави искане за събиране на доказателства, както и се обосновава тезата, че решението на БлОС подлежи на касационно обжалване пред ВКС. Въззиваемите в представените отговори оспорват жалбата като неоснователна. Преповторили са тезите, които са поддържали и пред РС за недопустимост и неоснователност на исковете. Поддържат, че договора от 8.11.2017 г. от пълномощника на В. Т. е сключен преди той да почине, а формата на пълномощното, с което договорът е сключен е съобразен с утановената от закона форма към момента на даване на пълномощното. Считат, с оглед уточнението на страните по съответните договори, че следва да се отстрани по реда на оставяне ИМ без движение. По тези и останалите наведени в отговорите съображения молят решението да се потвърди. БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок. С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователни предявените от У.Н. - У.Н., с идентификационен № •••• против „Б.Е.С.“, ЕООД, с ЕИК ••••, Л. Л. М., А. Й. Т., Е. И. М. и В. В. Й., действащата чрез майка си и законна представителка Е. И. М. искове с предмет да се прогласи нищожността на Договор за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“, сключен на 08.11.2017 г., по силата на който са прехвърлени 500 дружествени дяла в ЕООД „Б.Е.С.“ всеки с номинал от 10 лв. за сумата от 5000 лв. от В. Й. Т. на А. Й. Т., поради това, че е сключен при липса на съгласие, а в условията на евентуалност поради това, че не е сключен в предвидената от закона форма; на Договор за продажба на дялове в ЕООД „Б.Е.С.“ сключен на 22.02.2018 г., по силата на който са прехвърлени 500 дружествени дяла в ЕООД „Б.Е.С.“ всеки с номинал от 10 лв. за сумата от 5000 лв. от А. Й. Т. на Л. Л. М., поради това, че е привиден и на Договор за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ сключен 22.12.2019 г., по силата на който са прехвърлени 500 дружествени дяла в ЕООД „Б.Е.С.“ всеки с номинал от 10 лв. за сумата от 5000 лв. от Л. Л. М. на Е. И. М. на дата 22.12.2019г., поради това, че е привиден. БлОС счита решението за валидно и частично допустимо, като за частичната допустимост съобрази следното: БлОС счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявените искове. Макар ищеца да не е страна по договорите, то те намират отражение и в неговата правна сфера, тъй като засягат права, които той има спрямо една от страните по първия договор - спрямо В. Т.. С атакуваните сделки се засяга възможността му да се удовлетвори за паричните си вземания от имуществото на починалия В. Т., в което имущество се включват и дружествените дялове, предмет на договорите, чиято нищожност се претендира. Тези дялове се наследяват и върху тях може да се насочи принудително изпълнение съгл. чл. 517 от ГПК. В случая ищецът няма изпълнителен титул, но е завел пред СГС дело за установяване на паричното си вземане, поради което БлОС прима, че интересът му е евентуален. За наличие на правен интерес по настоящото дело се е произнесъл изрично САС в опр. № 2398/27.09.2020 г., по ч.гр.д. 2743 по описа за 2020 г. на САС, в което е посочил, че твърдението на ищеца, че е кредитор на собственика на тези дялове - В. Й., обуславя правния му интерес това имущество да бъде върнато в патримониума на наследниците на длъжника му В. Т., с оглед на евентуално бъдещо удовлетворяване на твърдяното от У.Н.- У.Н., парично вземане по отношение на В. Т.. За частичната недопустимост на решението БлОС съобрази следното: РС се е произнесъл като е приел, че всички искове са предявени срещу всички ответници и така се е произнесъл отхвърляйки ги. С жалбата си ищецът е направил конкретизация посочвайки, всеки един от исковете срещу кои ответниците е предявил, поради което не е нужно ИМ да се оставя без движение. Уточнил е, че: -иска за нищожността на Договора за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 08.11.2017 г.е предявил срещу „Б.Е.С.“, ЕООД, с ЕИК ••••, А. Й. Т. и В. В. Й., действащата чрез майка си и законна представителка Е. И. М. - иска за нищожността на Договора за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 22.02.2018 г. е предявил срещу Б.Е.С.“, ЕООД, с ЕИК ••••, А. Й. Т. и Л. Л. М., и - иска за нищожността на Договора за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 22.12.2019 г. е предявен против „Б.Е.С.“, ЕООД, с ЕИК ••••, Л. Л. М. и Е. И. М.. От направеното уточнение следва, че решението е недопустимо досежно произнасянето на РС по отношение на ответниците срещу които съответния иск за нищожност с предмет един от трите договора не е предявен т.е. недопустимо е: -в частта, с която иска за нищожност на Договора за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 08.11.2017 г. е отхвърлен против Л. Л. М. и Е. И. М.; -в частта, с която иска за нищожността на Договор за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 22.02.2018 г. е отхвърлен против Е. И. М. и В. В. Й., действащата чрез майка си и законна представителка Е. И. М. -в частта, с която иска за нищожността на Договор за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 22.12.2019 г. е отхвърлен против А. Й. Т. и В. В. Й., действащата чрез майка си и законна представителка Е. И. М. Поради недопустимостта на произнасянето, поради непредявен срещу тези лица на съответния иск, решението в тези части следва да се обезсили. На основание чл. 269, изр. 2 от ГПК за преценка доводите в жалбата по съществото на спора, тезите на страните и закона, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна: Видно е, че В. Т. е подписал на 23.10.2017 г. документ според съдържанието, на който като първо е отразено, че той е получил на съответната дата от Клиниката „У.Н.“, фактури, визирани в документа, на обща стойност 176 747, 94 лв. с оставаща сума 170 306, 53; посочено е в документа като второ, че фактурите са с изтекъл падеж и са дължими от датата на тяхното представяне, както и че отразяват достоверно полученото обслужване, предоставено от болничното заведение, както и разходите по това обслужване; като трето е отразено, че В. Т. е декларирал изрично съгласие с посочените суми. За подписано и одобрено документът е подписан от В. Т.. Документа от 23.10.2017 г., както и документите от 05.10.2017 г. и от 7.6.2017 г. съдържат признание на подписалият ги В. Т. за негови парични задължения към ищеца. Вещото лице от назначената експертиза сочи, която не се оспорва от страните, че подписите върху документите от от 23.10.2017 г., 05.10.2017 г. и от 7.6.2017 г. са изписани от посоченото в тях за подписало ги лице - В. Й. Т.. Изложеното подкрепя извода на съда за правен интерес от водене на настоящото дело. В. Й. Т. умира на 08.11.2017 г. В същия ден - 8.11.2017 г. В. Т. в качеството си на собственик на 100% от капитала на „Б.Е.С.“, ЕООД чрез пълномощника си А. Т. /негов брат/, съгласно нотариално заверено пълномощно рег. № 1463 от 22.5.2016 г. на нотариус К. Тамбураджиева, като продавач и А. Т. като купувач се сключва договор за продажба на дялове от капитала на дружеството като продавачът продава на купувача собствените си 500 дружествени дяла в еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.Е.С.“, ЕООД, всеки един от тях с номинална стойност 10 лв. за сумата от 5000 лв. Подписите и съдържанието на договора са нотариално заверени. Видно е, че пълномощното, с което е сключен договора е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя В. Т. от 22.5.2016 г., без да съдържа нотариална заверка и на съдържанието на документа. Според отразеното от нотариуса е удостоверил/заверил подписите върху този документ, положени от В. Й. Т. – управител на „Б.Е.С.“, ЕООД. В съдържанието на пълномощното е посочено че В. Т., „в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма Б.Е.С.“, ЕООД упълномощава Антон Т.. На 22.02.2018 г. с договор за продажба на дялове от капитала на същото дружество А. Т. продава на Л. Л. М. собствените си 500 дружествени дяла в еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.Е.С.“, ЕООД, всеки един от тях с номинална стойност 10 лв. за сумата от 5000 лв. Подписите и съдържанието на договора са нотариално заверени. Впоследствие на 12.12.2019 г. с договор за продажба на дялове от капитала на дружеството Л. Л. М. продава на Е. И. М. собствените си 500 дружествени дяла в еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.Е.С.“, ЕООД, всеки един от тях с номинална стойност 10 лв. за сумата от 5000 лв. Подписите и съдържанието на договора са нотариално заверени. От писмо на Нотариална камара на РБългария изх. № 653/21.7.2020 г. се установява, че в информационната система на Нотариалната камара по чл. 9а, т. 3 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори е открит запис, касаещ нотариалното удостоверяване на съдържанието рег. № 2523, т. 1 № 134 на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 08.11.2017 г., което нотариално удостоверяване е въведено в регистъра в 17: 05 часа на 08.11.2017 г. Посочено е, че Нотариална камара на РБългария поддържа Единна информационна система /ЕИС Е./. Ищецът твърди, че към момента на сключване на договора на 8.11.2017 г. упълномощителят е бил починал, от което следва, че правно основание на предявения иск по отношение нищожността на договора от 8.11.2017 г. е чл. 41, ал. 1 пр. 3 във вр. с чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД – липса на съгласие. В чл. 41, ал. 1 от ЗЗД едно от визираните от законодателя основание за прекратяване на пълномощието е смъртта на упълномощителя. Ако се изповяда сделка въз основа на прекратени пълномощия, то тя е нищожна поради липса на съгласие. Няма субект от името, на който да е направено волеизявление от представляващия го, тъй като няма лице което да представлява. В тежест на ищеца е докаже по несъмнен и категоричен начин, че упълномощителят е починал към момента на изповядване на сделката. От събраните по делото доказателства – удостоверение за смърт, според което В. Т. е починал в 15: 03 ч. на 8.11.2017 г. и от факта, че договорът за продажба на дяловете от същата дата 08.11.2017 г. е заведен от нотариуса в системата ЕИС „Е.“ в 17: 05 ч. в същия ден, според БлОС не може да се направи категоричния извод, че сделката е изповядана след смъртта на В. Т., настъпила в 15: 03 ч., тъй като не може да се изключи възможността тя да е осъществена и преди 15: 03 ч., при съобразяване, че регистрацията в ЕИС не става автоматично и непосредствено след нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на договора от нотариуса. Съдът съобрази, както писмо на Нотариалната камара на РБългария изх. № 653/21.7.2020 г., така и писмото на нотариуса изх. № 10/21.7.2022 г., изповядал сделката, в което той заявява, че „Не мога да посоча час на извършеното нотариално удостоверяване …“ и обяснява как технически се извършва нотариалното удостоверяване уточнявайки, че към 08.11.2017 г. в кантората му не се е ползвал модул за автоматичен пренос на данни към информационната система ЕИС „Единство-2“; че информацията в общият регистър на нотариуса е хартиен и информацията в същия се въвежда ръчно, като не се отбелязва час на извършеното нотариално удостоверяване т.к. няма такова изрично нормативно изискване, както и че данните задължително се изпращат до края на работния ден, в който е извършено самото нотариално удостоверяване. Ето защо от събраните доказателства съдът счита, че ищецът не доказва по несъмнен и категоричен начин сделката да е сключена след смъртта на упълномощителя В. Т.. За нищожността й ищецът изтъква и факта, че според съдържанието на самото пълномощно, няма упълномощаване от В. Й. да се представлява като физическо лице, тъй като пълномощното е подписано за представляването му като управител на дружеството. Позовал се е за нищожността и на пороци на пълномощното като посочва, че същото е със заверка само на подписа на упълномощителя, не и на съдържанието му, както изисква разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ, действаща към момента на сделката. Съдът счита, че посочените пороци на пълномощното нямат за последица нищожност на договора поради опорочена форма /какъвто е довода на ищеца/. Категорична е съдебната практика, че договорът е нищожен само ако самият договор не е сключен във формата, предписана от закона. В случая според чл. 129, ал. 2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в ТР. Няма твърдения от ищеца договорът от 08.11.2017 г. за прехвърляне на дружествени дялове да не е сключен в тази форма, като довода за това, предвид обосновката му с факти касаещи формата на пълномощното - е несъстоятелен. Когато се твърди, че договорът е сключен чрез пълномощник, като пълномощното не е във формата изискуема се от закона - по чл. 129, ал. 2 от ТЗ за едновременно нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, на пълномощното, то нищожността спрямо пълномощното е по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД /опорочена форма/. Но когато /както в случая/ въз основа на твърдения за нищожност на пълномощното се претендира недействителност на самия договор, то иска е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – висяща недействителност. Ще следва да се изтъкне, че правната квалификация на иска и вида на недействителност, визирана от ищеца не обвързва съда, който е задължен да подведе фактическите твърдения под приложимата материалноправна нрома; като е без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата молба претендираната от него недействителност / дали е употребил родовото понятие недействителност, или сочи разновидностите й - нищожност, унищожаемост, висяща недействителност, относителна недействителност/. Въз основа на правнозначимите факти от ИМ съдът квалифицира иска. /Това е обобщено макар и спрямо различен от настоящи казус договор - по договор за продажба - от ВКС в Р. 52/14.5.21 г. на ВКС по гр.д № 4923/2019 г., приложим и за настоящия казус/ По делото категорично се установява, че пълномощното, с което е изповядана сделката не отговаря на изискването на чл. 129, ал. 2 от ТЗ. Видно е, че то не съдържа нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното, което изискване за нотариално удостоверяване едновременно с нотариалното удотоверяване на подписа на пълномощното е законно установено към момента на продажбата на дружествените дялове на 08.11.2017 г., към който момент се преценява нищожността на една сделка. Но на такава нищожност, обоснована с пороци на формата на пълномощното може да се позове само и единствено страната респ. нейните наследници. – вж. т. 2 от ТР 5/12.12.2016 г. на ВКС по т.д 5/2014 г. на ОСГТК. Изложеното е относимо и за факта, сочен от ищеца, че пълномощното е дадено от В. Т. като управител на дружеството, а не като физическо лице, поради което нямало пълномощно за сключване на сделката. Видно от съдържанието на пълномощното В. Т. е упълномощил брат си като „собственик на капитала на дружеството и като управител“, което по същността си е твърдение за изповядане на сделката без представителна власт. Такова по същността си е и твърдението, че според удостовереното от нотариуса в съответния щемпел за нотариално удостоверяване на подписа му е заверен подписа на В. Т. само като управител на дружеството. Извода не се променя от заявявeното от ищеца, че не поддържа сделката да е изповядана от мним пълномощник, защото фактите, които изтъква в ИМ, според съда са факти, на които може да се релевира нищожността само от самата страна. В този контекст твърдението, че сделката не е изповядана от мним пълномощник не е факт, а довод, който съдът не споделя. Както е посочи изложените факти досежно пълномощното не обосноват нищожност нито на основание липса на съгласие за сключване на договора нито на основание опорочена форма на договора. За изводите и БлОС съобрази, че понятието „без представителна власт“ използвано в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД обхваща хипотези, които обобщено в цитираното по-горе решение на ВКС е посочено, че се свеждат до 4 групи – 1/. Представителната власт изобщо не е била учредена – това е когато лицето, действало като пълномощник, никога не е било упълномощавано или упълномощителната сделка е нищожна на /напр. пълномощното не е подписано от лицето, сочено като упълномощител; пълномощното не е дадено във формата по чл. 37 от ЗЗД или тази форма е опорочена/ и др.; 2/. Представителната власт е учредена, но сключения чрез представител договор е извън нейните предели, където попадат и случаите когато пълномощникът е извършил сделка, за която специална правна норма изисква изрично пълномощно, а в даденото такова тази сделка не е посочена и др. 3/ Представителната власт е била учредена, но впоследствие е отпаднала и договорът е сключен чрез представителя след отпадането й и 4/ представителната власт е учредена и е съществувала към момента на сключване на договора, но впоследствие е отпаднала с обратно действие Ето защо БлОС счита, че исковете за нищожност на договора от 08.11.2017 г., обосновани с посочените от ищеца факти са несъстоятелни и като такива се отхвърлят. Твърди се от ищеца, че са нищожни и останалите два договора. С първия договор е осъществена продажба на 22.2.2018 г. на дружествените дялове от А. Й. Т. на Л. Л. М., а с втория от 12.12.2019 г. продажба от Л. М. на Е. И. М.. И за двата договора се твърди, че са прехвърлени на лица, всяко от което е подставено лице на А. Т., „които или има общо дете с него или общи дете с някои от другите му роднини, в това число и с В. Й. Т.. Тези факти според съда не обосноват не каквата и да било недействителност в т.ч. и на релевираната за такава от ищеца нищожност на основание привидност. Не се установи, че с тях се прикрива последиците на друго действително помежду им съглашение или че страните не целят последиците от сделките. Съдът констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска за привидност на договора сключен на 8.11.2017 г. Счита обаче, че това не е нарушение, което да налага връщане на делото на РС за произнасяне. Както бе отбелязано по-горе в настоящия акт за страната не съществува задължение да конкретизира каква недействителност претендира, а само фактите, като задължение на съда е да ги правно квалифицира. В случая от сочените факти не следва каквато и да е недействителност в т.ч. и привидност, поради което не е необходим изричен диспозитив за отхвърлянето на иска за привидност на договора. По изложените съображение, решението на РС, което като краен резултат, в допустимата според БлОС част, за отхвърляне на исковете съвпада с резултата на БлОС, то въззивната инстанция го потвърждава. Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС