Решение № 384 от 22.2.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 6763/2016 г.

Предявен е иск за връщане на дадено при отпаднало основание. Получилият нещо без основание дължи да го върне изцяло, без значение как впоследствие се е разпоредил с получената сума и какви отношения с трети лица са възникнали във връзка с плащането. Само по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД съдът би бил задължен да изследва обедняването на ищеца във връзка с обогатяването на ответника, а такъв иск не е предявен в настоящото производство. Ето защо, дали и за какъв размер ищецът е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е ирелевантен въпрос, тъй като касае неговите отношения с данъчната администрация. Възникналите до сега отношения във връзка с ДДС и тези, които ще възникнат след постановяване на решението по повод процесните фактури и евентуално издадени данъчни кредитни известия (чл. 72 ЗДДС) са административноправни отношения, които стоят извън процесния спор. Ето защо, ответникът дължи да върне полученото в цялост. Вземането за връщане на платено при отпаднало основание възниква от момент, в който основанието отпадне, но ответникът е изпада в забава след покана. Такава не се установи да е връчвана преди исковата молба, а исковата молба, която играе роля на покана, е връчена на 07.10.2016 г. и ответникът е изпаднал в забава от следващия ден. Ето защо, искът за законна лихва е основателен за периода от 08.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, а за периода 09.09.2016 г. до 07.10.2016 г. включително следва да се отхвърли. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски, каквито е доказал в размер на заплатената и дължима държавна такса по делото в размер на 1 935 лева и адвокатски хонорар в размер на 5500 лева, или общо за сумата от 7 435 лева. Воден от горното съдът