Решение № 166 от 11.6.2018 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 122/2018 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Делото е образувано по жалба от Б.М.К. от •••, против Заповед № З-349/08.02.2018 г. издадена от главен директор на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните разпоредби, както и поради липса на компетентност. Счита, че вмененото му нарушение - демонстративно неизпълнение на разпорежданията на прекия ръководител, попада в хипотезата на чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР, както и че за сочената проява на неетично поведение спрямо прекия ръководител, е предвидено друго по вид дисциплинарно наказание – това по чл.199, ал.1, т.4, пр.2 от ЗМВР. Счита също, че в разрез с основен принцип в административното производство, проверката била извършена под прекия контрол на началника на ОЗ “Охрана“-Кърджали, който се явявал „пострадал“ от процесното дисциплинарно нарушение. Сочи и нарушение на чл.206 от ЗМВР, тъй като писмените му обяснения не били предоставени на дисциплинарно-наказващия орган - главен директор на ГД „Охрана“, а на по-долу стоящ ръководен служител. Излага съображения за нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради това, че вмененото му нарушение не било конкретизирано. Твърди и липса на мотиви, нарушило правото му на защита. Иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание и в писмени бележки, депозирани от пълномощник, поддържа подадената жалба, като се излагат и допълнителни съображения, че не е отказвал да даде писмени обяснения, като такива са били депозирани от него на 04.12.2017г. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Г лавен директор на ГД „Охрана“ към МП, в представен писмен отговор, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в установената форма, съответна на материалния закон и на неговите цели. Счита, че е спазена и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че визираното в заповедта дисциплинарно нарушение е безспорно установено. Излага съображения за неоснователност на изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С докладна записка рег.№•••/••• г., началникът на ОЗ „Охрана“- Кърджали, е уведомил главния директор на ГД „Охрана“-София, за дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя К., както и за предприетите в тази връзка действия. Със заповед №••• /••• г., главният директор на ГД „Охрана“ възложил проверка за изясняване на постъпили данни за нарушение на служебната дисциплина, от страна на ••• Б. М. К. – ••• в Областно звено “ Охрана “ - Кърджали, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения по изготвяне на месечните отчети за гориво, както и в проявено, на 04.12.2017 г., неуважително и агресивно поведение спрямо ••• С. Б., като: значително повишаване на тон, отправяне на обидни реплики и отказ да се изпълни заповед. Горната проверката е възложена на комисия, председателствана от директора на ОД „ Охрана “ - Пловдив, с членове - двама служители на ОД “ Охрана “ - Пловдив. На 12.01.2018 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на заповедта, видно от отбелязаното в същата, в т. ч. и с възможността да участва в дисциплинарната проверка. Във връзка с назначената проверка са представени докладни записки от служителите в ОЗ „ Охрана - Кърджали, в т. ч. и от жалбоподателя К., според които на 04.12.2017 г., на жалбоподателя К. било наредено да се яви в кабинета на началника на ОЗ „ Охрана “ – Кърджали - ••• Б., за да даде обяснения, защо ежемесечните отчети за гориво, за зачислените му автомобили, са попълнени от друго лице - ••• Х., въпреки нареждането за собственоръчното им попълване от водачите. По време на срещата, представените от К. ежемесечни отчети били скъсани от ••• Б., а на жалбоподателя било наредено изготвянето на други такива. Жалбоподателят категорично, с висок и агресивен тон, отказал да изпълни нареждането. Според посоченото в докладната записка на ••• К. Т. - пряк свидетел на случилото се, жалбоподателят, вероятно афектиран от •••, използвал, по отношение на прекия си началник ••• Б., изразите: „•••“, както и: „•••“. На 25.01.2018 г., назначената комисия е изготвила справка с вх. № •••, според която, жалбоподателят е проявил неетично поведение спрямо началника си – ••• С. Б., накърнил е достойнството му, отправяйки му обидни реплики и повишавайки му тон пред други служители, както и демонстративно отказвайки да изпълни разпорежданията му за даване на обяснения и лично попълване на месечните отчети за управляваните служебни автомобили. На 01.02.2018 г., на основание чл.206 от ЗМВР, на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения, за извършените нарушения на служебната дисциплина, идентични с описаните в горната справка, като са посочени относимите разпоредби от ЗМВР и предвиденото наказание. Във връзка с горната покана, на 06.02.2018 г., в ГД „ Охрана “ е регистрирано и писмено обяснение от жалбоподателя, получено и преценено от дисциплинарно - наказващия орган, видно от резолюцията, поставена върху обясненията. С оспорената заповед, н а основание чл.393, ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и чл.9, ал.3, т.15 и ал.5 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“ и въз основа на изготвена справка №•••/••• г., на жалбоподателя Б.К. – •••, ••• в ОЗ „ Охрана “ Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за това, че на 04.12.2017 г., проявил неетично поведение спрямо прекия си ръководител-••• С. Б., накърнил е достойнството му, отправяйки обидни реплики, значително е повишил тон пред други служители и демонстративно отказал да изпълни разпорежданията му за даване на обяснения. Прието е, че горните действия представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и чл.66 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, и за което в чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР е предвидено наказание „порицание“. Оспорената заповед е редовно връчена на 12.02.2018 г., лично на наказаното лице. При така установените факти, след преценка на допустимостта на жалбата, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената форма. Според разпоредбата на чл.393, ал.2 ЗСВ, по отношение на личния състав на ГД "Охрана", в която заема длъжност и жалбоподателят, се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, находящ се в част трета, глава осма от с.з., приложим по силата на чл.393, ал.2 ЗСВ, дисциплинарни наказания се налагат със заповеди от ръководителите на съответните структури - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е длъжността на К. Според чл.9, ал.2 и чл.9, ал.3, т.15 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“, главният директор е ръководител на ГД "Охрана", и разполага с правомощията да награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й звена. По горните съображения, неоснователно е твърдението в жалбата за липса на компетентност на издателя на акта. Заповедта е в писмена форма, като в нея са посочени: извършителят; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; нарушените разпоредби; доказателствата, въз основа на които е установено; правното основание и наложеното наказание, както и възможността за оспорването й. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи конкретни факти, описващи поведението на служителя, представляват мотиви на административния акт. Нарушението е установено след извършена проверка, като резултатите са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като са посочени и конкретните действия на служителя - отправяне на обидни реплики, повишаване на тон пред други служители и демонстративен отказ да изпълни разпореждане за даване на обяснения, квалифицирани като нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс. Наказанието е наложено в двумесечния срок от откриване на нарушението, указан в чл. 195 ЗМВР, и при спазване изискванията на чл.206, ал.1 и ал.2 ЗМВР, като на 06.02.2018 г. в ГДО е регистрирано писмено обяснение от жалбоподателя, получено и преценено от дисциплинарно - наказващия орган, видно от резолюцията, поставена върху обяснението. С ъбрани са, и са оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. В тази връзка, назначената от дисциплинарно-наказващия орган комисия /в състава на която не са включени служители от ОЗО – Кърджали/, е събрала отново и обсъдила обясненията и докладните записки, свързани със случая, а оспорената заповед е издадена въз основа на установеното в справката. По горните съображения, необосновани се явяват и доводите в жалбата, за нарушения на процедурата, ограничили правото му на защита, в т.ч. и за необективност на разследването. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед съответства и на материалния закон, като н аложеното дисциплинарно наказание е съответно на констатираното нарушение. Съгласно чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, неспазването на правилата на съответния Етичен кодекс, е дисциплинарно нарушение, за което чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР предвижда наказание „порицание“. В чл. 66 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГД « Охрана » към МП, утвърден със Заповед №№ •••/••• г. на Министъра на правосъдието, е предвидено, в отношенията с колегите си служителят да проява уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност. С оспорената заповед, служителя е бил наказан за проявено неетично поведение спрямо прекия му ръководител - ••• С. Б., накърняване на достойнството му, чрез отправени обидни реплики, значително повишаване на тон пред други служители, както и демонстративен отказ да изпълни разпорежданията му за даване на обяснения. Установи се от събраните по делото писмени доказателства –обяснения и докладни записки на служители в ОЗО Кърджали, както и от изрично посочена в оспорената заповед - справка рег. №•••/••• г. на дисциплинарно разследващата комисия, чиито констатации не бяха опровергани, че на посочената дата, жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл.66 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГД « Охрана » към МП. Отправените от него реплики: „••• “ и „•••“, към ••• Б. / който безспорно е колега на жалбоподателя /, както и високият и агресивен тон, са били възприети от Б. като обидни и оказващи отрицателно въздействие върху служебната среда в звеното, видно и от негова докладна записка вх. № •••/••• г. По делото е установен също и демонстративният отказ на жалбоподателя, да изпълни разпореждането на Б. да даде обяснения. В случая, последното деяние, заедно с визираните по-горе, е подведено под хипотезата на чл.66, като част от обидното и неприемливо отношение на служителя, демонстриращо неуважение, описано като демонстративен отказ, а не като нарушение по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР - неизпълнение на заповед, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилна квалифицикация на деянието. По изложените съображения, обжалваната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, а жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът