Решение № 659 от 1.3.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15450/2021 г.

Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК. Искова молба на Е. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••••• против „Бултрако Моторс“АД, ЕИК 1751025820019, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД Според изложеното в исковата молба, на 21.05.2021г., ищeцът сключил с ответника договор за доставка на МПС. Съгласно сключения между страните договор ответникът се задължил да достави и прехвърли на ищеца собствеността върху фабрично нов лек автомобил - марка/модел: HONDA / HR-V 2WD на стойност 46 990 лева, след като последния зацената в брой или по банков път. Автомобилът следвало да бъде доставен в срок до 15.06.2021г., след заплащане на определeната в чл. IV.2.1 от договора авансова вноска в размер на 1000 лева за нов автомобил. На 28.05.2021г. ищецът заплатил определената авансова вноска от 1000 лева чрез „Изипей“ по банковата сметка на ответника, за което му е издадена съответната разписка № •••••••••••••••. Ответното дружество от своя страна издало фактура № 3000030806 от 28.05.2021г. Остатъкът от цената на автомобила, а именно сумата от 45 990 лева ищецът следвало да заплати в срок от три дни след уведомяването му, че автомобилът е доставен. Съгласно чл.IV.5 от договора платената сума от 1000 лева представлявала авансово плащане, а не задатък по смисъла на ЗЗД и ТЗ. Твърди се, че след подписването на договора, на 30.05.2021г. ищецът уведомил писмено ответника по имейл, че желае договорът да бъде прекратен, като заявил на ответника, че следва да счита договора за прекратен от момента на получаване на предизвестието по имейла си и да не предприема повече действия по изпълнението му. Освен по имейла ищецът изпратил и уведомление за прекратяване на договора и по куриер на 31.05.2021г., което било получено на 01.06.2021г. лично от директора на ответното дружество – А. Д. С уведомлението ищецът поискал да му бъде върната платената от него авансова сума от 1000 лева, за което посочил банкова сметка. Твърди се, че до настоящия момент ответникът не е предприел действия относно връщането на платената от ищеца авансова сума. Счита, че поради разваляне на договора с обратна сила е отпаднало основанието въз основа, на което ответникът е получил авансовата сума, поради това последното дължало връщането й на ищеца. Претендират се разноски. Ответното дружество оспорва иска чрез подаден в срока по чл. 131 ГПК тговор на исковата молба. Счита твърдението на ищеца за прекратяване на сключения между страните договор за неоснователно и недоказано. Твърди се, че едностранното прекратяване на договора можело да се осъществи при настъпване на обстоятелства предвидени в договора или по силата на закона без да е свързано с неизпълнение на поетите с договора задължения. Обстоятелства настъпването, на които да водят до едностранно прекратяване на договора без това да е свързано с неизпълнение на поетите задължения, не били предвидени в сключения между страните договор. Твърди се, че ищецът не е уведомил ответника, че едностранно прекратява договора на основание предвидено в него, а твърдението му, че го счита за развален било неоснователно и недоказано. Развалянето на договора предполагало неизпълнение на задължение поради причина, за която длъжникът отговаря. Ищецът нито твърдял неизпълнение от страна на ответника, нито е изпращал уведомление за разваляне на договора поради неизпълнение на основание предвидено в него или по реда на чл.87 от ЗЗД. Твърди се, че ответното дружество е изправна страна, тъй като е изпълнил всички задължения по договора включително и доставка на автомобила в срок по договора – 15.06.2021г. Счита твърдението на ищеца, че с разваляне на договора с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответникът е получил авансовата сума и дължи връщането й за неоснователно и недоказано. Твърди, че ответното дружество не се е обогатило неоснователно, тъй като е използвало авансово получената сума за изпълнението на задължението си, а именно: поръчка и доставка на автомобила, в това число плащане на цена, ДДС, мита и такси, транспорт и др. По сключения между страните договор ответникът е изпълнил задълженията си като е доставил автомобила, за което ищецът бил уведомен, но същият не е заплатил остатъка от цената и не се е явил да получи автомобила. Счита, че договорът между страните не е прекратен, тъй като не е настъпило обстоятелство, представляващо основание за едностранното му прекратяване, предвидено в самия договор или в закона. Същият не е и развален, тъй като ищецът не е изпратил уведомление за разваляне на договора поради неизпълнение на основание предвидено в договора или по реда на чл.87 от ЗЗД. Твърди се, че ответникът е изправна страна по договора, изпълнил е всичките си задължения по него и не се е обогатил неоснователно от авансово получената сума, същата е използвана за разходи по поръчката и доставка на а автомобила. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Искът е допустим. По същество, съдът съобрази следното: В хипотеза по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, ищецът доказва имущественото разместване между страните, а на свой ред ответникът – кредитор доказва наличието на основание за това разместване. Между страните не се спори, а и съдът го е обявил за безпорно на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че между ищеца и ответника е сключен договор за доставка на МПС от 21.05.2021г., както и, че във връзка с договора ищецът е превел авансово сумата от 1000 лева; по делото има и представено копие от договора и от платежното нареждане. Съдът приема наличието на имуществено разместване между страните, както и изначалното съществуване на основание за това разместване – договора. Не се спори, че ищецът е отправил до ответника волеизява за едностранно прекратяване на договора, което е станало на дата 31.05.2021 г. Спори се обаче по отношение на това, има ли ищецът по договора право да прекрати действието му едностранно. В самия договор отсъства договорка, която да дава право на купувача – ищец по собствен почин (едностранно) прекрати действието му. Договорът, макар и сключен от потребител, не попада под никой от предвидените от Закона за защита на потребителите отделни видове договори, от които потребителят може да се откаже от тях по собствен почин и без специална причина (от разстояние, за разпределено във времето право на ползване на собственост или др. под. по гл. VІІ от ЗЗП). При договора за доставка на стоки по смисъла на чл. 103А от ЗЗП, какъвто е процесния, такова право потребителят няма. Правото на ищеца да развали договора по смисъла на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите предполага неизпълнение на задължението на продавача – доставчик да достави автомобила в договорените срокове; такова не бе установено, вземането на ищеца като кредитор не е било изискуемо и ответника не е бил поставен в забава да изпълни. Това е така, тъй като предизвестието за прекратяването на договора от страна на ищеца е било отправено до насрещната страна на дата 31.05.2021г, а насрещното задължение да се достави автомобила е било със срок до 15.06.2021г. Последващото изпълнение на задължението на доставчика със забава не може да санира липсата на основание за развалянето, доколкото доставчикът е предложил изпълнение, с което същевременно е поставил и Б. в забава за плащане на остатъка от цената. Следователно не се установи ищецът да е имал право да развали договора поради неизпълнение или да прекрати по друг начин действието му. При съществуващ договор, основание за връщане на авансово полученото частично плащане отсъства, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът има право на разноски, но по делото отсъстват данни такива да са направени. Няма и представен от ответника списък по чл. 80 от ГПК. Така мотивиран, съдът