Решение № 11188 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2120/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК. С решение № 801/10.07.2025г., постановено по АНД № 2749/2025г. на Районен съд-Пловдив е потвърдено Наказателно постановление № 24-ЗМВР- 07/04.03.2025г., издадено от Началник 01 РУ при ОД МВР - Пловдив, с което на Р. Т. М., [ЕГН], от [населено място], [улица]на основание чл.258, ал.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.258, ал.1, вр. с чл.69, ал.2 от ЗМВР. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от наказаното лице, чрез адв. Ст.П.-пълномощник. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния съд и като незаконосъобразно да се отмени изцяло спорното наказателно постановление.Претендира разноски. Ответникът по касация- началник на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, в писмено становище оспорва депозираната жалба и моли да се остави в сила решението на ПРС. Прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Административен съд-Пловдив, ХХIV състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С Наказателно постановление № 24-ЗМВР-07/04.03.2025г., издадено от Началник 01 РУ при ОД МВР - Пловдив, на Р. Т. М., [ЕГН], от [населено място], [улица]на осн. чл.258, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.258, ал.1, вр. с чл.69, ал.2 от ЗМВР. Описаното наказание е наложено затова, че на 18.09.2024г. в 10: 00ч. Р. М. не се явил в сградата на 01 РУ - Пловдив, след като бил редовно призован, съгласно чл.69 ал.2 от ЗМВР, без да има основателна причина за това. Констатацията била определена като нарушение по чл.258, ал.1 вр. с чл.69, ал.2 от ЗМВР и бил съставен и връчен АУАН № 7 (бл. №409038) от 12.12.2024г. и въз основа на него издадено спорното наказателно постановление. Настоящият състав на съда приема, че решението е валидно, допустимо и правилно. Районният съд е събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен и обоснован извод за доказаност на извършеното нарушение по чл. 258, ал. 1 от ЗМВР, както и за липса на установени съществени нарушения при съставяне и връчване на АУАН. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, отнасящи се до незаконосъобразност на наказателното постановление, които са били посочени в жалбата пред РС-Пловдив, а именно недоказаност на редовно призоваване. В проверяваното решение се съдържат мотиви за недоказаност твърденията на касатора за липсата на редовно призоваване, към които касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Относно твърдението, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, касационният състав приема, че констатираното нарушение няма за последица ограничаване правото на защита на наказаното лице и/или препятстване на съдебния контрол. В случая АУАН действително е бил съставен в отсъствие на нарушителя и без последният да е бил надлежно поканен за съставянето му. Видно от приложените доказателства обаче, съставеният АУАН е надлежно предявен на Р.М.и той го е подписал, и му е връчен екземпляр от акта. Това означава, че за него не е имало пречка да организира защита си, респ. имал е възможност да даде обяснения или да направи възражения по акта и се е възползвал от тази възможност, поради което не е налице съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, в какъвто смисъл са и мотивите на районния съд. Правилно, по изложените от районния съд съображения, които настоящата инстанция споделя напълно, е определен и размерът на наказанието от наказващия орган. Липсват предпоставки случаят да се покрие от института на маловажен случай. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХIV к.състав,