Решение № 3149 от 16.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 943/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на С. С. Б., от [населено място], [улица], против Решение № 2153-01-50/27.06.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-[област], с което е потвърдено разпореждане [номер]/2146-01-97 от 09.05.2024 г., издадено от Ръководителя на пенсионното осигуряване(ПО) при ТП на НОИ-[област], с което на основание чл.98, ал.1, т.1, вр.с чл.95, ал.1, т.6 от Кодекса за социалното осигуряване(КСО), е спряна личната пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, считано от 01.05.2024 г., и е по чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С жалбата се навеждат доводи, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт, в нарушение на материалния закон.Излагат се съображения, че неправилно в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане е спряна личната пенсия за инвалидност, тъй като не е взето предвид Експертно решение № 90278/19.09.2023 г., с което е определена трайно намалена работоспособност 52 % със срок на инвалидност до 01.09.2024 г.Иска се отмяна на оспореното решение.Жалбата се поддържа в депозирано писмено становище.Претендират се разноски. Ответникът – Директорът на ТП НОИ-[област], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и счита оспореното решение за правилно.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-[област], като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: Оспорващият, със заявление с вх.№ 2112-01-1325 от 24.10.2023 г.е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с приложени документи за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, както и Експертно решение(ЕР) № 90278 от зас. № 71 от 19.09.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „И. С.“ ЕООД-[населено място].С последното на С. Б. е била определена трайно намалена работоспособност от 52 %, с дата на инвалидизиране 26.09.2023 г. и срок на инвалидността – 01.09.2024 г. При извършена преценка на документите административният орган установил, че към датата на инвалидизиране – 26.09.2023 г., оспорващото лице има навършена възраст 50 години, 10 месеца и 18 дни и осигурителен стаж към тази дата – 26 години, 2 месеца и 29 дни.С разпореждане [номер]/№55/ прот.№ 01011 от 12.01.2024 г., на С. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване на основание чл.98, ал.7 от КСО. С ЕР № 90764 от зас. № 43 от 15.04.2024 г. на специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ към НЕЛК, ЕР № 90278 от зас. № 71 от 19.09.2023 г. на ТЕЛК е отменено и върнато за ново разглеждане.Това дало основание на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-[област] да издаде разпореждане [номер]/2146-01-97 от 09.05.2024 г., с което на основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО личната пенсия за инвалидност на Б. да бъде спряна, считано от 01.05.2024 г. Разпореждането е обжалвано по административен ред(л.40).С Решение № 2153-01-50/27.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-[област] е потвърдено разпореждане [номер]/2146-01-97 от 09.05.2024 г., издадено от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-[област](л.42). Изложени са мотиви, че С. Б. притежава необходимия осигурителен стаж, но предвид отмененото ЕР на ТЕЛК не отговаря на едно от законовите изисквания по чл.72 от КСО – липсва валидно ЕР с определена трайно намалена работоспособност минимум 50 %. Решението е връчено на С. Б. с писмо с известие за доставяне на 01.07.2024 г.(л.44) и е обжалвано на 10.07.2024 г. директно в Административен съд-[област] (л.1), въз основа на което е образувано настоящото производство. Съдът установи изложената фактическа обстановка въз основа на данните от административната преписка.Тя е и безспорна между страните. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните изводи: разпореждане [номер]/2146-01-97 от 09.05.2024 г., с което на основание чл.98, ал.1, т.1, вр.с чл.95, ал.1, т.6 от Кодекса за социалното осигуряване(КСО), е спряна личната пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, считано от 01.05.2024 г., е издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-[област], който е и компетентният орган. Оспореното Решение № 2153-01-50/27.06.2024 г. е издадено от директора на ТП на НОИ-[област], който е и материално и териториално компетентният орган, съгласно чл.117, ал.1 от КСО.Налага се извод, че постановените актове са издадени от компетентни органи и в кръга на законоустановените им правомощия. Атакуваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма.Същият е мотивиран от фактическа и правна страна, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО.В производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на акта.Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и обстоятелства. По отношение спазването на материалния закон, съдът намира, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Спорният по делото въпрос се свежда до преценката дали са налице основанията по смисъла на чл.95, ал.1, т.6 от КСО за спиране изплащането на отпуснатата на С. Б. личната пенсия за трайна инвалидност. Съгласно чл.95, ал.1, т.6 от КСО изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл.96, ал.1 от КСО.Видно от съдържанието на приложимата в процесния случай правна норма, а именно чл.95, ал.1, т.6 от КСО, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат и доведат до прекратяване на пенсията на основанията по чл.96, ал.1, законодателят е предвидил последващи процесуални действия на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, по спиране изплащането на пенията. По своята правна същност спирането на пенсията по чл.95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като по същество се цели да се избегнат неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване.Поради тази причина спирането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по правни последици не е равнозначно на прекратяване на пенсията на основанията по чл.96, ал.1 от КСО.Разпореждането за спиране изплащането на пенсия е различно по своето фактическо и правно основание от разпореждането за отказ и от разпореждането за прекратяване изплащането на пенсия.За постановяване на разпореждане за спиране изплащането на пенсия е достатъчно да са налице данни към момента на неговото постановяване, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на пенсията и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход.При съдебния контрол за спазване на материалноправните разпоредби по чл.95, ал.1 от КСО следва да се установи дали цитираните в административната преписка доказателства за обстоятелствата по чл.96, ал.1 от КСО съществуват към момента на постановяване на оспорения акт и дали същите съставляват елементи от фактическия състав на приложимата норма.Достатъчно е събраните доказателства и установени данни да свидетелстват само за вероятността, а не и за сигурността за съществуването на релевантните обстоятелства. В хипотезата на чл.95, ал.1 от КСО пенсионният орган действа при условията на оперативна самостоятелност.В неговата дискреция и преценка е дали да издаде разпореждане за спиране на отпусната пенсия.Съдът има правомощие да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове – чл.169 от АПК.Въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка.В случая от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях относими фактически обстоятелства не се установява административният орган да е действал извън рамките на оперативната му самостоятелност и съответно не е упражнил превратно правото си на свободна преценка, като е приел, че са налице основания за спиране изплащането на личната пенсия за трайна инвалидност на Б.. Установява се от доказателствата по делото, че на оспорващото лице при наличието на законовите предпоставки – наличието на необходимата възраст, осигурителен стаж и при валидно издадено ЕР № 90278 от зас. № 71 от 19.09.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „И. С.“ЕООД-[населено място], установяващо повече от 50 % трайно намалена работоспособност, на основание чл.98, ал.7 от КСО, считано от 26.09.2023 г., е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване(л.38). Установява се също така, че с ЕР № 90764 от зас. № 43 от 15.04.2024 г. на специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ към НЕЛК(л.19), ЕР № 90278 от зас. № 71 от 19.09.2023 г. на ТЕЛК(л.15) е отменено и върнато за ново разглеждане, а с това е отпаднало и едно от законовите изисквания за отпускане на процесната пенсия – това по чл.72 от КСО.Според тази разпоредба пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.В случая ЕР е отменено по съответния ред, с което е отпаднала и една от предпоставките за отпускане на инвалидна пенсия.При това положение за административния орган не е останала друга възможност, освен да упражни правомощията си по чл.95, ал.1, т.6 от КСО – да спре изплащането на отпусната лична пенсия за инвалидност.Обстоятелството, че отмененото ЕР е било със срок на инвалидност до 01.09.2024 г., е без значение, тъй като с отмяната му от НЕЛК и този срок отпада, поради което възражението на оспорващия, че срокът не е бил съобразен от административния орган, не намира опора в закона. В случая административният решаващ орган правилно е приложил относимите към случая разпоредби на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл.117, ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ-[област] също е издал законосъобразен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение, издадено от Директора на Териториално поделение на НОИ-[област] и потвърденото с него Разпореждане са законосъобразни.Те са издадени от компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100(сто) лв. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, във връзка чл.118, ал. 3 от КСО, съдът