Решение № 978 от 22.7.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2008/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.437, вр. чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК, Образувано е по жалби от Агенция за публичните предприятия и контрол / с бивше наименование Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол/, в качеството й на взискател, против разпореждане от 12.05.2025г. за приключване на основание чл.433, ал.2 от ГПК на производството по изп.дело № 46/2010г. по описа на СИС при Районен съд- гр.Асеновград, към което е присъединено изп.дело № 108/2011г. по описа на СИС при Районен съд- гр.Асеновград. В жалбата се сочи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и по- конкретно, че погрешно СИС при РС- гр.Асеновград е приел, че цялото вземане на жалбоподателя е погасено чрез плащане. През 2015г. изпълнителното производтво било спряно по искане на взискателя поради постигната спогодба с длъжника- спогодба № 01/20.08.2015г. По силата на тази спогодба страните се съгласили, че цялото задължение на длъжника към 18.06.2015г. е в размер от 360202, 16 лева, от които 245738, 11 лева- главница и 114464, 05 лева- лихви за забавено плащане. Задължението било разсрочено на 60 погасителни вноски, последната от които с падеж на 25.08.2020г. Длъжникът забавил плащането на някои вноски, а една част от тях въобще не изплатил. Към 02.03.2021г., когато от жалбоподателя била подадена молба до СИС при РС- гр.Асеновград за възобновяване на производството по изпълнителното дело, задължението на длъжника било в общ размер от 50261, 63 лева, от които 33876, 34 лева- главница, и 16385, 29 лева- лихви за забавено плащане, като се претендира и законна лихва върху главницата, считано от 21.08.2015г. След възобновяване на изпълнителното производство, от длъжника били извършени няколко плащания, последното от които на 11.04.2023г. След извършване на тези плащания, останала дължима главница в размер от 26340, 69 лева. Към 20.08.2024г. била дължима и лихва за забавено плащане в размер от 4821, 59 лева, начислена за период с начален момент от 07.04.2023г. На 20.02.2025г. по изпълнителното дело било представено заключение по ССЕ относно актуалния размер на дълга. В заключението били обективирани два варианта. Според единия дължима била горепосочената сума от 26340, 69 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 07.04.2023г. Според другия вариант цялата главница била изплатена и останала да се дължи законна лихва в размер от 7658, 72 лева. Жалбоподателят възразил пред СИС против втория вариант по заключението, тъй като при изготвянето му не било отчетено обратното действие на развалянето на спогодбата поради неизпълнението и от длъжника, при което върху главницата се дължала и законната лихва за периода на спогодбата. Въпреки това СИС възприел този вариант и приел, че следва да приключи принудителното изпълнение. От длъжника по изпълнителното дело „Металорежещи машини“АД не е подадено писмено възражение в законоустановения срок. Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от СИС при Районен съд- гр.Асеновград, в които се поддържа, че жалбата е процесуално допустима, но по същество- неоснователна. ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното: Производство по изп.дело № 46/2010г. по описа на СИС при РС- гр. Асеновград е образувано по молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол против длъжника „Металорежещи машини“ АД въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2008 г., издаден по гр. д. № 5578/2008г. на СРС, и изпълнителен лист от 04.03.2009 г., издадена по ч.гр. д. № 150/ 2009г. на РС- гр.Асеновград, за събиране на парични вземания, произтичащи от договор за приватизационна продажба на 46, 14 % от капитала на „Завод за шлифовъчни машини“АД- гр.Асеновград. Изпълнителното производство по изп.дело № 108/ 2011г. по описа на СИС при РС- гр.Асеновград е образувано по молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол против длъжника „Металорежещи машини“АД, въз основа на изпълнителен лист от 17.01.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 66/2011г. по описа на РС- гр.Асеновград, за събиране на парични вземания, произтичащи от договор за приватизационна продажба на 46, 14 % от капитала на „Завод за шлифовъчни машини“ АД. С акт на съдебния изпълнител от 04.07.2011г. изпълнително дело № 108/ 2011 г. е присъединено към изпълнително дело № 46/ 2010г. по описа на ДСИ при Районен съд – Асеновград. С постановление от 26.08.2015г. производството по изп.дело № 46/2010г. и присъединеното към него изп.дело № 108/2011г. е спряно по искане на взискателя поради постигната спогодба с длъжника. С подписаната между страните Спогодба № 01/20.08.2015г. страните са се съгласили, че задължението на длъжника е в размер от 360202, 16 лева, от които 245738, 11 лева- главница и 114464, 05 лева- лихви за забавено плащане, и са договорили разсрочено плащане на същото за срок от пет години. Безспорно е, че длъжникът не е изпълнил точно и в пълнота задълженията си по погасителния план към договора за спогодба и поради това от жалбоподателя му е била отправена покана за доброволно изпълнение изх.№ 92- 00- 10- 284/20.05.2020г., в която се сочи, че към датата на поканата не са платени изцяло шест падежирали месечни вноски в размер от по 6003, 37 лева и една частично до размер от 5094, 20 лева. Даден е 14- дневен срок за издължаване на просрочените задължения, след което кредиторът ще пристъпи към събиране на вземанията си по съдебен ред. На 13.05.2021г. от взискателя по изпълнителното дело е подадена молба за възобновяване на производството по същото. Съгласно чл.22б, ал.4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, от деня на сключването на спогодбата образуваните изпълнителни дела за събиране на вземанията- предмет на спогодбата или споразумението, се спират, като делата се възобновяват по искане на Агенцията при изпадане в забава от страна на купувача за заплащане на три вноски, съответно на която и да е от последните три вноски, на определените им падежи в погасителния план. Съгласно ал.3 на посочената разпоредба, при изпадане в забава от страна на купувача / длъжника/ за заплащане на три вноски, съответно на която и да е от последните три вноски, на определените им падежи в погасителния план, цялото задължение става незабавно изискуемо. Следователно на основание цитираните разпоредби от ЗПСК, както и на основание т.7.2 от договора за спогодба, в която същите са възпроизведени, от момента на възобновяване на изпълнителното производство действието на договора за спогодба е прекратено и на принудително събиране подлежи неиздължената главница по спогодбата, ведно със законните лихви върху същата. Съществен за решаване на спора по делото се явява въпросът относно това от кой момент се дължи законната лихва за забава. От съдържанието на жалбата става ясно, че жалбоподателят претендира, че лихви за забавено плащане му се дължат, считано от 21.08.2015г., като се позовава на образното действие на развалянето на договора за спогодба. На първо място следва да се отбележи, че в покана за доброволно изпълнение изх.№ 92- 00- 10-284/20.05.2020г. не се съдържа изявление за разваляне на договора за спогодба. В чл.22б, ал.4 от ЗПСК също не е предвидено за възобновяване на принудителното изпълнение договорът за спогодба да бъде развален. При неплащане на три месечни вноски се преустановява действието на спогодбата, като всички непогасени задължения стават отново изискуеми и се пристъпва към принудителното им събиране. Дори обаче да приемем, че възобновяването на изпълнителното производство следва да се тълкува като разваляне на договора за спогодба, следва да се има предвид, че съгласно чл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД, развалянето няма обратно действие при договорите за продължително или периодично изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Трайно в съдебната практика на ВКС / така например Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 50002 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 701/2022 г., III г. о., ГК и др./ се приема, че уговорката за връщане на отпуснат кредит на вноски не превръща вземанията по него в такива за периодични плащания. Също така и уговорката в договор за покупко- продажба за изплащане на продажната цена на няколко вноски не придава на този договор характер на договор за периодично изпълнение. Това е така, тъй като договорът за кредит има за предмет отпускане на определена сума пари срещу задължение същата да бъде върната, ведно с възнаградителна лихва, а договорът за покупко- продажба има за предмет прехвърляне на право на собственост срещу задължението за заплащане на определена цена. В случая сключеният между страните договор за спогодба има за пряк предмет разсрочване на задължението на длъжника, при което той е поел задължение за заплащане на определени суми пари на определени падежи. Следователно не е налице твърдяното обратно действие и поради това законната лихва върху главницата по изпълнителните листове се дължи от датата на възобновяване на изпълнителното дело. Вещо лице А.Д., който е изготвил, представеното по изпълнителното дело заключение по ССЕ, е изчислил дължимите законни лихви за период с начален момент от 14.05.2021г.- датата, последваща тази на подаване на молбата за възобновяване на изпълнителното дело, като е достигнал до извода, че след приспадане на платените след възобновяването суми, дължимият остатък от задължението е в размер от 7658, 72 лева. В тази връзка следва само да се отбележи, че законната лихва е изчислена върху главница от 50261, 63 лева, за която сума и в самата жалба се сочи, че включва 33876, 34 лева- главница, и 16385, 29 лева- лихви за забавено плащане. С платежно нареждане от 08.05.2025г. длъжникът е платил сума в размер от 7670 лева, която е разпределена от съдебния изпълнител в полза на взискателя- жалбоподател в настоящето производство. Ето защо, жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид гореизложеното, съдът