Решение № 2226 от 2.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1668/2022 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК С решение №20195984 от 08.10.2021 г. по гр.д.21290/20 г., СРС-29 състав ОСЪЖДА Б. М. М. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.София, бул.••••, съдебен адрес гр.София, бул.“••••, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ••••, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“••••, съдебен адрес гр.София, ул.“•••• сумата от 154, 75 швейцарски франка главница по договор за потребителски кредит HL 43519/04.09.2008 г. /искът предявен като частичен от 6140, 63 швейцарски франка/, ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до пълния предявен размер от 2000 швейцарски франка, както и исковете по чл. 79, ал. 1, пр 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за възнаградителна лихва в размер на 27 швейцарски франка като част от 449, 59 швейцарски франка, за периода 16.02.2017 г. - 07.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 27 швейцарски франка като част от 130, 64 швейцарски франка, за периода 16.02.2017 г. - 23.01.2018 г., такси по договора в размер на 115, 23 швейцарски франка за периода 16.03.2017 г.-23.01.2018 г. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Б. М. М. ЕГН •••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК •••• разноски по делото в размер на 57, 98 лв. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.З ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК •••• ДА ЗАПЛАТИ Б. М. М. ЕГН •••••••••• разноски по делото в общ размер на 1101, 82 лв. Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Жалбоподателят счита решението за неправилно, в противоречие с материалния закон.Твърди, че съдът неправилно обосновал недействителността на процесния договор с правилата на ЗПК/отм./Разпоредбите на този закон не се прилагали за договори за кредит обезпечени с ипотека.Неправилно съдът приел, че дължимите погасителни вноски не са индивидуализирани; не е налице основание непогасеният остатък да да бъде присъден по възприетия от съда начин.Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искове - уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Въззиваемият е представил отговор на жалбата, с който я оспорва.Претендира разноски. Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника.Твърди се, че решението е неправилно и необосновано.Неправилно, при установена нищожност на договор, съдът уважил иск на договорно основание.Съдът не обсъдил възраженията за неравноправност на клаузите на чл.6 ал.2 и чл.24 вр.чл.1 и ал.2 от договора за кредит по силата на което договорът отпуснат в евро трябва да се погасява в швейцарски франкове; банката не установила клаузите на договора да са индивидуално уговорени; неправилно съдът приел, че кредитът е усвоен в швейцарски франкове; клаузите не отговарят на изискването за прозрачност; съдът не обсъдил допълнителното заключение на ССЕ; съдът не разгледал възражението за нищожност на клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.13 ал.1 от договора; съдът не обсъдил възражението за недължимост на таксите за администриране на просрочения кредит; исковите претенции са погасени изцяло.Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете. В срока е постъпил отговор, с който насрещната жалба се оспорва. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговоря на изискването за ясен и разбираем език и по- конкретно на чл. 7, т. 8 от Закона за потребителския кредит (отм.), съгласно който в договора следва да се посочат условията за издължаване на кредита от потребителя, размер, брой, периодичност и дати на погасителнителните вноски и общия размер на тези плащания. Неоснователен е довода на въззивника, че в случая не се прилага ЗПК /отм./, тъй като договорът за кредит е обезпечен с ипотека.В исковата молба не се съдържат твърдения, че договорът за кредит е обезпечен с ипотека, както и не са представени доказателства за това. Въззивникът за пръв път с въззивната жалба навежда твърдения и представя нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 10.09.2008 г., което е можел да посочи още с подаването на исковата молба в първоинстанционното производство. Поради настъпила преклузия и забраната за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство по чл. 266 ГПК, както и липсата на условията по чл. 266, ал. 2 ГПК, този факт и доказателство не следва да бъдат кредитирани. Правилно първоинстанционният съд е установил, че на потребителя не е предоставена информация за условията по договора за кредит и липсва яснота относно размера на погасителните вноски като част от същественото съдържание на договора за кредит, тъй като такава информация не се съдържа нито в договора за кредит, нито в подписан първоначален погасителен план към него. Ищецът не е представил информация да е спазено изискването на чл.7 т.8 от ЗПК/отм./, поради което договорът е недействителен, а и съгласно чл.14 ал.2 ЗПК/отм./ се дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по кредита. Неоснователно е възражението, че изпълнението на договора изключва неговата недействителност.В случая се касае за нищожност на договор, поради което тя не може да се потвърждава с конклудентни действия по изпълнение на договора. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По насрещната въззивна жалба на ответника: Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.Доколкото изискванията за сключване на договорите за потребителски кредит са уредени в ЗПК /отм./ с императивни материалноправни норми, то съдът служебно е проверил дали те са приложени правилно. Съгласно чл. 7, т. 8 от ЗПК /отм./, приложим към процесния договор, задължителен реквизит на договора за потребителски кредит е да се посочат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размерът, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания. В основния договор не се съдържат данни за месечните погасителни вноски за главница, а погасителен план към него въобще липсва. От страна на ищеца не е представен първоначалния погасителен план по договора за кредит, представляващ неразделна част от договора, поради което съдът правилно е приел, че погасителен план не е изготвен към момента на сключването на договора за кредит.Информация за размер, брой, периодичност, дати на погасителните вноски е необходимо и задължително съдържание на договора, а когато е невъзможно тази информация да бъде предоставена със самия договор, то тя следва да се опише подробно в приложен към договора документ, какъвто е погасителният план. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./, когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая ищецът не е представил доказателства да е било спазено изискването на чл. 7, т. 8 ЗПК /отм./, поради което договорът е приет за недействителен.Това е достатъчно основание да се приеме действието на разпоредбата чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./, т.е.когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът е ценил ССЕ и е отчел извършените по договора плащания, като дължима е останала сума в размер на 154, 75 швейцарски франка, до която искът за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ е уважен, а за горницата до пълния предявен размер на частичния иск от 2000 швейцарски франка е отхвърлен, както и са отхвърлени претенциите за възнаградителна лихва в размер на 27 швейцарски франка като част от 449, 59 швейцарски франка за периода 16.02.2017 г. - 07.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 27 швейцарски франка като част от 130, 64 швейцарски франка за периода 16.02.2017 г. - 23.01.2018 г., такси по договора в размерна 115, 23 швейцарски франка за периода 16.03.2017 г. - 23.01.2018 г. Така насрещната въззивна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. На въззиваемата страна Юробанк България се дължи сумата 360 лв.за платен адвокатски хонорар, на възиваемата страна Б. М. се дължи сумата 1014 лв.за адвокатско възнаграждение, а по компенсация Юробанк България следва да заплати на Б.М. сумата 654 лв. Предвид изложените съображения, съдът