Решение № 4771 от 3.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10142/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Софийска вода“ АД, ЕИК •••••••, чрез юрк. М.Л. срещу уведомление изх. № 41372 от 05.07.2023 г., с което ЧСИ М.П. е отказал да отмени приетите за събиране разноски по изпълнително дело № 20238510401445, възложени в тежест на длъжника и е приел за събиране т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за изпратеното уведомлението. Частният жалбоподател излага доводи, че преди образуване на изпълнителното производство е отправил покана до взискателя, в която е заявил готовност да заплати доброволно присъдените суми, като е поискал дружеството да посочи банкова сметка, по която може да извърши плащането. Писмото се е върнало с отбелязване, че фирмата не е открита на адреса, поради което счита, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело и разноски не следва да се присъждат на взискателя в тази връзка. Счита, че действията на взискателя представляват злоупотреба с право. В условията на евентуалност моли да се отмени приемането за събиране на разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, както и сумата от 10 лв. /12 лв. с ДДС/ по точка 4 от ТТР към ЗЧСИ. Излага съображения, че таксата се събира за „изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа“, а обжалваното уведомление им е връчено по електронен път. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят е депозирал възражение за неоснователност на частната жалба с подробно изложени съображения. Твърди, че непредставянето на банкова сметка от негова страна не представлява забава на кредитора. Длъжникът следвало да осъществи изпълнение на паричната престация по указания в нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД начин, а именно чрез откриване на банкова сметка на името на кредитора. ЧСИ М.П. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни. Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното: На 26.04.2023 г. в кантората на ЧСИ М.П. с peг. № 851 е образувано изпълнително дело № 20238510401445 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.09.2022 г. от СРС на основание съдебно решение по гр. д. № 14895 от 2021 г. на СРС, 159 с-в, с взискател „Ф.С.Е.М.“ ЕООД с ЕИК ••••••• и длъжник „СОФИЙСКА ВОДА“ АД с ЕИК •••••••. На 27.04.2023 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения. На 28.04.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 27890/26.04.2023 г., ведно с постановление за разноски с изх. № 27892/26.04.2023 г. В поканата за доброволно изпълнение и в постановлението за разноски е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя. На 28.04.2023 г. в Централния клон на Обединена българска банка е получено съобщение за налагане на запор с изх. № 27893/26.04.2023 г., с указание след постъпване на дължимите суми по изпълнителното дело, запорът да бъде вдигнат. На 11.05.2023 г. длъжникът е депозирал жалба с вх. N9 52879/11.05.2023 г. срещу приетите за събиране разноски по изпълнителното дело. На 05.07.2023 г. с уведомление с изх. № 41372/05.07.2023 г., съдебният изпълнител е отказал да отмени разноските по изпълнителното дело, каквото е искането в жалба с вх. № 52879/11.05.2023 г. и е приел за събиране сумата в размер на 12, 00 лв. с ДДС, начислена за т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното уведомление. За изготвените книжа, длъжникът е уведомен на 19.07.2023 г., посредством електронна поща. На 28.07.2023 г. е депозирана допълнителна жалба от длъжника с вх. № 81974/28.07.2023 г., с която се обжалва уведомление с изх. № 41372/05.07.2023 г. На 15.08.2023 г. длъжникът е получил съобщение за нередовна жалба с изх. № 49938/15.08.2023 г., като в едноседмичен срок, считано от получаване е отстранил допуснатите нередовности. На 26.08.2022 г. препис от депозираната жалба от длъжника с вх. № 81974/28.07.2023 е връчена за възражение на взискателя, видно от съобщение за жалба за становище с изх. № 51730/18.08.2023 г. В законоустановения срок, взискателят не е депозирал възражение по отношение на жалба с вх. № 81974/28.07.2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че е налице забава от страна на взискателя, която да обуслови недължимостта на сумите в изпълнителния процес. Съгласно чл. 95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За да се счете, че кредиторът изпада в забава поради неприемане следва изпълнението да му е предложено и той неоправдано да е отказал да го приеме. Длъжникът трябва да е предложил изпълнението и да е предложил престацията точно във всяко отношение. В настоящия случай такива доказателства липсват. Не се установи да е налице която и да е от предпоставките на чл. 95 от ЗЗД. Не се събраха доказателства взискателят да не е приел предложеното му изпълнение. Тогава, когато дължимата престация е парична, какъвто е и настоящият случай, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности могат да бъдат оставени в банка по местоизпълнението, дори и без разрешението на съда съобразно специалната разпоредба на чл. 97, ал.1, изр.2 от ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от задължението си, длъжникът следва да уведоми взискателя. Налице е била възможността на длъжника да открие сметка в банка на името на взискателя и да депозира сумата, която дължи, след което надлежно да уведоми за това дружеството. Законът предоставя възможност на длъжника, именно когато кредиторът откаже съдействието си за получаването на дадена сума пари или ценни книжа, той да депозира същите в банка по надлежния ред на негово име, с отбелязването на основанието за депозирането на тази сума. В тази връзка не може да се приеме, че е налице забава от страна на кредитора и че същият неоправдано не е оказал необходимото съдействие или не е приел предложението на длъжника за извършване на плащане. От друга страна, жалбоподателят е разполагал с възможността съобразно чл. 97, ал.1, изр.2 от ЗЗД да се освободи от задължението, като открие сметка в банка – в този смисъл и Решение № 15/04.05.2011г. по гр. дело № 1575/95г. на ІV ГО на ВКС. Така и Решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г. на ВКС, І т. о., „ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това“. В случая не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка. Липсват и подобни твърдения. Не са представени доказателства, че жалбоподателят е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, включително и откази на банки за откриване на еднократна сметка, в полза на трето лице, по реда на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. вр. чл. 36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи Ето защо, неоснователни са доводите на длъжника, че е налице злоупотреба с право, поради което същият дължи разноските по изпълнението. От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от Адвокатско съдружие „Ю.“, чрез адв. В.С., като е претендирано възнаграждение в размер на 200 лв. Същото отговаря на изискванията на чл. 36 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, като има и доказателства за реалното му заплащане, поради което същото е дължимо. В съответствие с Тарифата са начислени и таксите по т. 1, 3, 5, 26 и 31. Начислената такса в общ размер на 12, 00 лв. с ДДС, по отношение на т. 4 също е изцяло съобразена с Тарифата към ЗЧСИ, като за начисляването й е налице реално извършено действие по изпълнителното дело и следва да бъде възложена в тежест на длъжника. Изразът „по пощата“ касае изпращане на книжа чрез пощенски оператор по ЗПУ, респ. такива изпратени на електронен адрес, с оглед нормите на чл. 38, ал. 2 ГПК, чл. 38а ГПК, чл. 44, ал. 3 ГПК, доколкото и двата начина са допустими такива за валидното уведомяване на страната. Самата такса се събира от ЧСИ за извършени от него действия по повод движение на изпълнителното дело, а не съставлява такса за куриерски или пощенски услуги. Поради изложеното частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. С възражението по чл. 436, ал. 3 от ГПК е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Допълнително следва да се посочи, че производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното производство. Следователно това е производство относно дължимостта и размера на разноските. Съдебната практика (в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС) безпротиворечиво приема, че не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в “процеса относно разноските“. По изложените съображения съдът