Решение № 537 от 12.11.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 130/2023 г.

Производството е по реда на чл. 340 от ГПК и е образувано по искова молба на К. Д. К. срещу С. Д. К.. Ищецът твърди, че е поставен под ограничено запрещение, поради което не може да упражнява сам правата си, а същевременно счита, че е в състояние да се грижи за своите работи сам, без ограничения и без попечителско съдействие, тъй като се чувства здрав, контролира подтиците и влеченията си, и има адекватно поведение. Заявява, че му е издадено експертно решение от 2011г., което е пожизнено, и затова му се отказва издаването на ново такова, а това възпрепятства установяването на неговото състояние. Моли съда да назначи комплексна съдебно- медицинска експертиза, която да отговори на въпроса, дали страда от болест или слабоумие, да определи степента на страданието му, както и да даде отговор, с оглед здравословното му състояние, дали може фактически да се грижи за своите работи и интереси. Отправя искане за отмяна на ограниченото му запрещение. Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на ответника, но в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор. В открито съдебно заседание пред ОС- С., ищецът се явява лично и се представлява от адв. В., преупълномощен от адв. Т., който поддържа исковата молба, и – с писмена молба от 28.09.2023г. – моли съда да я уважи иска. В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора. Представителят на Софийската окръжна прокуратура счита, че е налице основание за прекратяване запрещението на К. К., с оглед заключението по СПЕ и постъпилия социален доклад. Намира, че не е необходимо да се прилагат ограничения спрямо това лице. Съдът констатира, че, съгласно представеното съдебно решение за поставяне на К. под запрещение, както и удостоверението за наследници (л. 12 от делото), искът е процесуално допустим като насочен срещу надлежен ответник, и следва да бъде разгледан по същество. След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното. На л. 4 от делото е представено Експертно решение № 0979 от 098/30.06.2011г. на СТЕЛК за психични заболявания - С. към „Център за психично здраве - С.“ ЕООД с шифър 2340, с което на К. Д. К. с ЕГН •••••••••• е призната пожизнено ВСУ 50% поради заболяване с диагноза „Лека умствена изостаналост”. На л. 9 – 11 от делото се открива копие от Решение № 455/20.10.2016г. по гр.д. № 87/2016г. на ОС- С., с което К. Д. К. с ЕГН •••••••••• е поставен под ограничено запрещение. Видно от отбелязването върху решението, последното е влязло в сила на 23.11.2016г. Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото състояние на ищеца К. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 340, ал. 1 от ГПК. Ищецът заявява, че се чувства добре и живее сам в гр. Е., като работи на временна заетост към общината. Обикновено стои вкъщи и си почива. Твърди, че избягва да излиза в жегите и се пази от слънце, тъй като миналата година претърпял инфаркт. Споделя, че гледа филми и слуша музика по телевизията, като харесва конкретен филм, но сочи, че той вече не се излъчва. На въпрос на адв. В., дали ходи на кино, ищецът заявява, че в Е. няма кино. Пазарува сам, като посочва конкретни храни, които консумира. Изразява недоволство от свои роднини в миналото, както и от съдебния процес, в резултат от който е бил поставен под запрещение. Твърди, че се стреми да се държи приятелски с хората, а ако някой човек му е противен – го избягва. Разпитан е свидетелят Й.Х., който заявява, че впечатленията му от ищеца са от осем - девет години. Среща се често с ищеца, като всеки ден се виждат или чуват, а съпругата му е негов попечител. Работили заедно на конната база в Е.. Сочи, че сега синът му работи с ищеца. Поддържа, че ищецът винаги е бил с добро здраве, редовно гледа телевизия, ходи на пазар и не употребява алкохол, освен по една бира на ден. На въпрос за дома на ищеца, свидетелят заявява, че го е посещавал и че впечатленията му са, че не е особено подредено и чисто, като „има доста забележки“. Според него, ищецът разполага с телевизор, подарен му от свидетеля. От приетото по делото заключение на в.л. д-р Ц. П. по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза се установява, че К. Д. К. страда от личностово разстройство на фона на лека умствена изостаналост (Ф 61) в миналото с декомпенсация. Слабоумието по смисъла на чл. 5 от ЗЛС е в лека степен, като К. е усвоил базисни училищни умения и трудови навици, разполагайки с достатъчен капацитет и ресурс за изграждане на правилни модели за социално вграждане, а прогнозата е добра. Според вещото лице, затрудненията в интелектуалното функциониране на ищеца имат известно негативно отражение върху психичната му годност да се грижи за своите работи, но не са така тежки, че да нарушават тотално неговите възможности за адекватно преживяване на собствения Аз и на околната реалност, като не отменят възможността за разбиране на извършваното, за преценяване на последиците от него, както и за проява на свободна воля. Направен е извод, че към момента на прегледа К. е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. По отношение на декомпенсацията на личностово разстройство е провеждано лечение през 2003 и 2011 година, а по отношение на умствената изостаналост се провеждат корекционни мерки през целия му живот. Вещото лице изрично подчертава, че процентът нетрудоспособност на ищеца е нисък, а самият той е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. В открито съдебно заседание по делото вещото лице поддържа заключението си и заявява, че ищецът е ригиден и се справя с ежедневните си функции, като трудно би могло да бъде излъган в дадена сфера, а необходимостта от известна подкрепа не е в смисъла на ограничено запрещение. Според вещото лице, ищецът би търсил подкрепа и съвет от адвокати, но няма да вземе сам решение. Оттук прави извод, че трудно може да бъде манипулиран, както и че защитава своите интереси много добре, независимо от примитивната личностна структура, тъй като ниският му интелект е добре овладян - завършил е помощно училище, където са му дали много добри практически познания и насоки. Вещото лице категорично заявява, че ищецът може да разсъждава и да разбира свойството и значението на извършеното. Абсолютно ориентиран е за време, място и събития и е адаптиран много добре в обществото. Не е прекъсвал да работи. Справя се с битовите си нужди, макар че къщата му е неподредена и не може да я поддържа чиста. Записал се е в „Социални грижи“ за храна, като освен това си пазарува сам. Заболяването му не налага постоянно медикаментозно лечение, а само при декомпесация, т.е. при прояви на невротични симптоми, безсъние, раздразнителност, агресивност. Не се води на диспансерен отчет. През последните години не е търсил медицинска помощ. На въпрос за развитието на заболяването, вещото лице отговаря, че може да се очаква влошаване с възрастта във връзка с други заболявания (инсулт, инфаркт), но в момента е адаптиран към средата си, работи и се грижи за себе си. Не е проявявал особена агресия или някакво психотично състояние, което да наложи задължително лечение. По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП – Е.. В доклада са отразени основните факти за ищеца. Сочи се, че той е неженен, в трудоспособна възраст, получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и е работил към Община Е., но към настоящия момент е регистриран като безработен. Описани са и условията му на живот, като се посочва, че до момента той не е ползвал социални услуги, нито е бил подпомаган по реда на ЗХУ, Наредба № РД 07-5/2008г., ЗСПД и правилника за прилагането му. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера. Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно интелектуално или психическо заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови поставяне под запрещение. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси. Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица. При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които, цитираните по- горе разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“. Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г. С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота. Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция. С оглед гореизложеното се налага извод, че основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото. Това важи и в хипотезата на отмяна на запрещение: ако едно лице е поставено под запрещение, поддържането на това състояние би било основателно единствено, ако по този начин се защитават достатъчно значими интереси на това лице, на трети лица или на обществото като цяло. Във всички случаи следва да се търси баланс между защитаваните интереси и налаганите за целта ограничения, т.е., както се посочи по- горе, тези ограничения да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок. В конкретния случай съдът намира, че е отпаднала необходимостта от поставяне на К. К. под ограничено запрещение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че здравословното му състояние (макар обективно да покрива медицинския критерий за това) не е толкова тежко, че да препятства способността му да се грижи разумно и адекватно за своите работи, вземайки самостоятелни решения. Наистина, в приетото като доказателство ЕР на ТЕЛК е отразено, че същият страда от лека умствена изостаналост, а в.л. П. добавя, че на този фон се развива и личностово разстройство. Заключението по експертизата, обаче, е категорично, че ищецът има достатъчен капацитет и ресурс за изграждане на правилни модели за социално вграждане, а прогнозата за развитие на заболяването му е добра, тъй като той разбира извършваното и е в състояние да преценява последиците от него; може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. В допълнение вещото лице е изразило становище, че ищецът трудно може да бъде излъган, а необходимостта от известна подкрепа не е до степен, която би се свързала с ограничено запрещение. От медицинска гледна точка, заболяването му не налага непрекъснато медикаментозно лечение, а самият той не се води на диспансерен отчет и няма показания за налагане на задължително лечение. В същата насока са и непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в проведеното открито съдебно заседание ищецът даде напълно адекватни отговори на зададените му въпроси, оказа се ориентиран за време, място, събития, собствена личност, място в обществото, отношения с други лица, както и за основни елементи от ежедневния си бит. Положително следва да бъде оценена и трайната му трудова ангажираност (въпреки че в момента е временно безработен), каквато се установява от показанията на разпитания свидетел и от приетия по делото социален доклад. При тези данни съдът намира, че – независимо от формалното изпълнение на изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на ищеца под запрещение, не е налице условието по втория критерий (юридическия), тъй като видът и степента на заболяването на К. са такива, че не го лишават от възможността да възприема правилно заобикалящия го свят и да се грижи пълноценно за себе си, формирайки и изразявайки адекватна воля, като преценява последиците от постъпките си и ги ръководи целенасочено и разумно. Така той може да взема и осъществява решения за защита на своя живот, здраве и интереси. В такъв смисъл е категоричното заключение на в.л. П., според което ищецът е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да преценява и защитава личните и имуществените си интереси, т.е. е дееспособен. На последно място, допълнителна насока за преценка може да бъде извлечена от мотивите на цитираното по- горе решение на Конституционния съд на Република България, а именно, че „произнасянето на съда на практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В конкретния случай, видно от заключението на в.л. П., прогнозата за развитие на заболяването му е добра. Наистина, вещото лице е заявила, че с напредване на възрастта може да се очаква влошаване на състоянието на ищеца, но конкретно посочените от нея потенциални рискови фактори (инфаркт и инсулт), според настоящия съдебен състав са неспецифични, както и не са пряко свързани със заболяването на ищеца, нито със способността му да формира адекватни представи и да взема обосновани и разумни решения. С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на К. Д. К. не е увредено до степен, в която той би бил неспособен да справя сам със своите работи, и която би обусловила поставянето му под запрещение – било то ограничено или пълно. Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен, като се отмени съществуващото към момента ограничено запрещение на К. К.. След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и попечителство при община Е. на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 340 от ГПК. Така мотивиран, съдът