Решение № 84 от 14.6.2024 г. на Районен съд - Каварна по дело № 21/2024 г.

Предявен е иск за заплащане на сумата от 416, 01лв. (четиристотин и шестнадесет лева и една стотинка), представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +••••; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

В исковата си молба ищецът излага, че на 14.06.2021г. между А. Г. С. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +•••• за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36, 99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 41, 99 лв. С. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 109, 10 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.08.2021г. - 24.10.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, т.2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 121, 62 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №7329676892 /25.12.2021 г. На 22.03.2021г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +•••• от същата дата, мобилният оператор предоставя на А. Г. С. устройство марка SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на горепосоченото неизпълнение по споразумението за мобилни услуги С. дължи сума в размер на 185, 29 лв., начислена във фактура № 7329676892 /25.12.2021г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по споразумението.

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните Фактури:

1. фактура № 7325647776/25.09.2021г, за отчетен период 25.08.2021г, - 24.09.2021г.. срок за плащане - 10.10.2021г.. издадена за сумата от 44.77 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +••••;

Фактурата се претендира в размер на 32, 83 лв. поради извършено частично плащане от 11, 94 лв., което погасява задължението за абонаментна такса н използвани услуги до претендирания размер.

2. фактура № 7326942128/25, 10.2021 г. за отчетен период 25, 09.2021г. - 24.10.2021 г.. срок за плащане - 09.11.2021г.. издадена за сумата от 76.27 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +••••;

3. фактура № 7329676892/25.12.2021г. за отчетен период 25.11, 2021г.

• 24.12.2021г, . срок за плащане - 09.01.2022г.. издадена за сумата от 306.91 лв.. представляваща неплатени неустойка и сума за мобилно устройство, както следва:

• 121, 62 лв. неустойка за предпочетен номер +••••;

• 185, 29 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +••••.

В предвид на горното задължение, на 24.08.2023 г. „Йеттел България“ ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Каварна срещу А. Г. С., в което се претендират: главница в размер на 416, 01лв. (четиристотин и шестнадесет лева и една стотинка) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Образувано е ч.гр.д. № 329/2023 г. по описа на Районен съд - Каварна.

Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Йетгел България“ ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Моли съда да признае за установено, че „Йетгел България” ЕАД, ЕИК 130460283 има следните вземания срещу А. Г. С., а именно: суми в общ размер на 416, 01лв. (четиристотин и шестнадесет лева и една стотинка), представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +••••; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;

Ищецът претендира и разноски, както в исковото, така и в заповедното производства.

В о.с.з., ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище, с което се поддържа исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е представен отговор от особения представител адв.Л.Н.. счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло дьлжимостта на претендираните от ищеца суми. Счита, че сключеният между страните договор за мобилни услуги и лизинг са недействителни, тьй като не са сключени по ясен и разбираем за страните начин. Договорите са погасени по давност, поради което и на основание чл.111, б.„Б" и б.”В” от ЗЗД прави възражения за погасителна давност по отношение па вземанията, предмет па установителния иск. Същите са написани с размер на шрифта, който е нечетлив. Поради тази причина от тяхното съдържание не може да се извличат данни за договорната регламентация па правата и задълженията па страните и в този смисъл не става ясно въобще каква е била тяхната воля по отношение на изпълнението па съглашението. Практически нечетливостта на договора означава и липса па такъв, защото шрифта, с които е бил изготвен не позволява на потребителя да се запознае с условията по него, а това нарушава изискването на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин.

На следващо място счита, че ответникът не дължи и заплащане на претендираната от страна на ищеца неустойка. Клаузата от Общите условия, установяваща право па оператора да обяви вземането по договора за лизинг за предсрочно изискуемо, е недействителна, поради нейната неравноправност и поради, установяването й в противоречие с добрите нрави. По така изложените съображения счита, че правото на ищеца да прекрати договора следва да бъде упражнено по реда па чл. 87 ЗЗД с отправяне на писмено предупреждение до длъжника.

Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.

В о.с.з., ответникът се представлява от адв.Л.Н., която оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по описаните договори за мобилни услуги, предоставянето на услуги по тях и изискуемостта на вземанията, прекратяването на договорите поради виновно неизпълнение от страна на ответника, наличие на неустоечно съглашение, размер на неустойката, както и размера на сумата за мобилно устройство.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договори за мобилни услуги и допълнително споразумение към договор за молбини / фиксирани услуги, съдът намира следното.

На 14.06.2021г. между А. Г. С. и „ТеленорБългария“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +•••• за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36, 99 лева и месечен абонамент след изтичане на срока в размер на 41, 99 лева. Ответникът не е изпълнил задълженията си в общ размер на 109, 10 лева, представляващи абонаментни такси за периода 25.08.2021г. – 24.10.2021г. В последствие ищецът е начислил неустойка, съгласно раздел ІІІ, т.2 от споразумението в размер на 121, 62 лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е издадена фактура №7329676892/25.12.2021г.

На 22.03.2021г. на ответникът А. С. е предоставено устройство марка SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black на преференциална цена. Но тъй като същия не е изпълнил споразумението му е начислена сума в размер на 185, 29 лева.

По делото е приложено и прието ч.гр.д.№329/2023г.

От така приетите доказателства съдът намира, че се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на процесните договори, касаещи мобилни услуги и договори за предоставяне на апарат. Съдът на основание чл. 7, ал. 3 ГПК извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в представените договори, доколкото ответникът има качеството на потребител, като не установи такива.

Между страните не е спорна и доставката на мобилни услуги и тяхната стойност. Несъмнено е, че за заплащане на стойността на предоставените далекосъобщителни /телефонни/ услуги са от значение времетраенето на същите и отчитането им съобразно таксуващата система на ищеца. Тези услуги са измерими в таксови единици /импулси/ – арг. чл. 248, ал. 2 ЗЕС. В разглеждания случай предоставените на ответника услуги и тяхната стойност са установени въз основа на представените фактури и общо потребление за мобилен/фиксиран номер.

Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, нито твърди, нито установява, че е заплатил стойността на ползваните от него през исковия период далекосъобщителни услуги, то претенциите за заплащане на цената на доставените услуги за посочения в исковата молба телефонен номер се явяват основателни.

Относно своевременно заявеното възражение за изтекла давност съдът намира, че същото е неоснователно с оглед датата на сключване на процесните договори /22.03.2021г. и 14.06.2021г. /, респ. периода, през който са били предоставяни услугите и датата, на която е било подадено заявлението по чл. 410 ГПК, с което давността е била прекъсната – 28.08.2023 г. С оглед на което съдът намира, че исковете за заплащане на неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лева, депозит за особен представител в размер на 400, 00 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горното, съдът