Решение № 6 от 15.1.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 300/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК. Производството е образувано по искане, подадено от осъдения С. В. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 12/2023 г. на ОС-Габрово, по което е постановено решение, с което е потвърдена присъда по НОХД № 951/2022 г. на РС-Габрово. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Осъденият твърди, че се е явил в съда без адвокат, като не му е било предложено да му се назначи служебен защитник. Наложило се да се защитава сам. Посочва, че е направил пълни самопризнания и е очаквал делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, но такова не му било предложено. След постановяване на присъда, с която му е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, е разбрал, че не е приложено съкратено производство. Искателят Б. е обжалвал присъдата, като е поискал да му се назначи служебен защитник. Жалбата си е написал собственоръчно, тъй като е нямал възможност да наеме адвокат. Осъденият твърди, че назначеният му служебен защитник от ОС-Габрово не се е бил свързал с него и го е видял едва пред съдебната зала. Защитникът му предложил наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде заменено с административно такова. Искането му не било уважено от ОС-Габрово. Искателят моли делото да бъде върнато за ново разглеждане и да сключи споразумение или да се проведе съкратено съдебно следствие, за което има основание, поради направените от него самопризнания, които са смекчаващо отговорността обстоятелство. Искателят твърди, че се е признал за виновен още в момента на задържане и е оказал съдействие при извършената проверка. Осъзнавал, че е извършеното деяние, явявал се е във всички съдебни заседания и е оказал пълно съдействие. Счита, че така наложеното наказание е завишено, тъй като не му е предложено споразумение или съкратено производство. Моли да се възобнови делото и да му се намали наказанието или да се върне за ново разглеждане на РС за сключване на споразумение или разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК. В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Велико Търново оспорва искането, като заема становище да се остави без уважение. Адвокат М. В., назначен за служебен защитник на осъдения Б. в настоящата инстанция, поддържа искането и излага съображения в негова подкрепа. Счита, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Моли да се възобнови производството по делото, като се отмени присъдата на РС-Габрово и делото да се върне за ново разглеждане. В правото си на последна дума осъденият С. В. Б. моли да се възобнови производството по делото, да се върне за ново разглеждане на ОС-Габрово и да му бъде намалено наказанието. Апелативен съд – Велико Търново, след като извърши проверка за наличието на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. От съдържанието му се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Разгледано по съществото искането е неоснователно по следните съображения: С Присъда № 75/21.12.2022 г., постановена по НОХД 951/2022 г. по описа на РС-Габрово, подсъдимият С. В. Б. е признат за виновен за това, че на 05.12.2022 г. на кръстовището на ул. „Д-р Никола Василиади“ и ул. „Любен Каравелов“ в гр. Габрово управлявал лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № ЕВ 75•••• с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 32 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият С. В. Б. е бил задържан по реда на ЗМВР. С Решение № 25/22.03.2023 г. по ВНОХД 12/2023 г. на Окръжен съд – Габрово е потвърдена постановената присъда по НОХД 951/2022 г. на РС Габрово. Направеното искане съдържа упреци към процесуалната и оценъчната дейност на първоинстанционния и въззивния съд. Иска се възобновяване на наказателното производство, като се отмени постановената присъда и делото се върне за ново разглеждане на първата инстанция. В отговор следва да се посочи, че когато се иска възобновяване на наказателно производство, по което са постановени съдебни актове на първа и на въззивна инстанции по реда на Глава ХХХІІІ НПК, подлежи на проверка постановения от последната от тях съдебен акт. Настоящият състав на Апелативния съд ще изследва наличието на твърдяните основания за възобновяване при осъществената от въззивната инстанция дейност. На първо място следва да се разгледат оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание могат да бъдат решени, само ако делото е разгледано в съответствие с процесуалните правила и не са допуснати съществени нарушения на същите, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. При извършената проверка от настоящата инстанция не констатира такива нарушения, поради което оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е лишено от основание. В случая липсват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд. Последният в рамките на проведеното пред него съдебно производство и при постановяване на атакуваното решение също е съобразил дейността си с изискванията на процесуалния закон. В съответствие с правилата на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и ал. 3 НПК са допуснати и събрани доказателствата, необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Видно от мотивите на първоинстанционната присъдата и на въззивното решение вътрешното убеждение на двете инстанции относно приетите за установени фактически положения е формирано при стриктно спазване на правилата на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК, като е посочено какво се приема за установено, въз основа на кои доказателствени източници и какви са правните съображения за това. Въззивният съд в обхвата на правомощията си по чл. 314 НПК е извършил цялостна проверка на правилността на присъдата и в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК е обсъдил доводите, изложени в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба. Същите са изложени на л.2 и 3 от решението / стр.47 и 48 от ВНОХД № 12/2023 г./, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Наказателното производство е образувано като бързо производство по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК. В постановлението, с което е привлечен Б. като обвиняем, подробно са описани правата му в това качество, включително правото на защита. Същият се е подписал, че е запознат с тях, както и саморъчно е написал, че не желае адвокат на този етап. Образувано е съдебното производство, като разглеждането на делото е насрочено при спазване на изискванията по чл. 358, ал. 1, т. 4 от НПК. Видно от протокола от проведеното на 21.12.2022 г. съдебно заседание е, че са разяснени правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК, в които се включва и правото му да има защитник, след което е изслушано становището му по този въпрос. Подсъдимият Б. е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита / л.13 от НОХД № 951/2022 г. на РС Габрово/. При така установените данни както от постановлението за привличане на обвиняем, така и от протокола от проведеното съдебно заседание в районния съд, се явява неоснователно твърдението на подсъдимия, че не му било разяснено правото да ползва адвокатска защита. Същият е бил запознат както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса с възможността да ползва професионална правна защита, като двукратно е заявил, че не желае такава. Правилно е посочено от въззивния съд, че в настоящото производство адвокатската защита на подсъдимия не е абсолютно задължителна, поради което първостепенният съд няма императивно задължение да предоставя правна помощ и да изисква определяне на служебен защитник, когото да назначи като такъв на подсъдимия Б. при съблюдаване и реализиране правото му на защита. Следователно не може да се приеме, че е налице основание за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Що се касае до сключването на споразумение, първостепенният съд няма задължение да предлага такова. След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника на обвиняемия може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото / чл.381 ал.1 НПК/. Това е правна възможност, която се е инициира по предложение на посочените страни, а не по предложение на решаващия съд. В правата, изброени в чл.55 ал.1 НПК, не е включено изрично да се разяснява на подсъдимия възможността за провеждане и на първоинстационното производство по реда на диференцираните процедури и по конкретно по Глава ХХVІІ НПК. В подаденото искане от осъдения Б. се сочи нарушение на материалния закон при определяне размера на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от една година и осем месеца лишаване от свобода, като се иска намаляването му. При извършената проверка в тази насока се констатира, че както от въззивния, така и от първостепенния съд са обсъдени обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Наказанието е определено при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите вината такива в размер на една година и осем месеца лишаване и глоба от 500 лв. Правилно са отчетени от въззивният съд като смекчаващи обстоятелства направеното от подсъдимия Б. самопризнание още в досъдебната фаза на процеса и изразеното критичното отношение към извършеното. Към тях следва да се прибавят затрудненото му семейно положение, полагането на грижи за две малолетни деца и най –вече минималното превишаване на допустимата концентрация на алкохол, установена по надлежен ред. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени обремененото съдебно минало на подсъдимия, липсата на правоспособност за управление на МПС, наличието на предходно осъждане на Б. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. При наличието на това обстоятелство е следвало да се квалифицира инкриминираното деяние от прокурора като престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, което същото правилно е отчете като отегчаващо при индивидуализация на наказанието. Следва да се прибави, че настоящото престъпление е извършено от Б. само около 8 месеца след изтърпяване на предишното си наказание от две години лишаване от свобода, наложено за друго престъпление от общ характер, което го характеризира като личност с изградени престъпни навици. По изложените съображения настоящият състав не намери основание за корекция на наказанието лишаване от свобода, като го намира за справедливо, отмерено при съблюдаване тежестта на инкриминираното деяние и личността на осъдения. Същото е и в съответствие с визираните цели в чл. 36 НК. С оглед изложените съображения, Апелативният съд приема, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство от осъдения С. Б. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл. 425 НПК, Апелативният съд