Решение № 69 от 15.4.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 184/2025 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба вх.№10460/23.12.2024г. от „Д. К.“ЕООД, чрез управителя Д. П. Д., против Решение №1481 от 09.12.2024г., постановено по в.гр.дело №2959/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от него жалба вх.№35878/01.11.2024г. против разпределение от 22.08.2024г., предявено на 05.09.2024г., по изп.дело №20218210401774 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № на КЧСИ и район на действие – района на Окръжен съд-Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, според които разпределението е предявено след 16ч. на 05.09.2024г., а тридневният срок за обжалването му изтича в първия работен ден, с което жалбоподателят е лишен от възможност да организира адекватна защита и са грубо нарушени правата му на взискател, като размерът на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определен и не е съобразена нормата на чл.27а, т.1 от Тарифата, както и незаконосъобразно в разпределението като взискател е включено дружеството „П М Б“ЕООД, макар то да не се е присъединило, воденото от него изпълнително дело да е прекратено поради перемпция и за вземането му да е настъпила пълната погасителна давност, а също неправилно и незаконосъобразно да са изчислени и определени размерите, които са разпределени в полза на всеки един от кредиторите. Претендира се за отмяна на обжалваното решение, както и на разпределението. Ответниците по жалбата „Т Б“ООД, „А Ф••••“ООД, Т на ••••••••, О Р“, „М М“ООД, „П М Б“ЕООД, „Т Б Д“АД, „С“ООД, „С Т“ЕООД и „Б П“ЕООД не са подали отговор на същата. Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 във връзка с чл.463, ал.2 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-присъединен взискател, касае обжалваемо решение на окръжния съд по разпределение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения: Видно от приложените материали по изп.дело №20218210401774 по описа на ЧСИ П И е, че то е образувано по молба на взискателя О Р“ против длъжника „Б П“ЕООД въз основа на АУЗД №445 от 18.09.2020г. за задължения за ДНИ и ТБО с лихви от общо 2044, 18лв. и АУЗД №477- 1/13.10.2020г. за задължения за данък върху превозни средства с лихва от общо 2225, 86лв. С молба вх.№14970/09.03.2023г. са присъединени и вземания на взискателя по АУЗД №197-1/18.07.2022г. за задължения за ДНИ и ТБО с лихви от общо 2421, 79лв. и по АУЗД №570-1/04.11.2022г. за задължения за данък върху превозни средства с лихва от общо 2945, 82лв. С молба вх. №09717/13.02.2024г. и удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №20198240400402 на ЧСИ К П са присъединени и вземания от общо 12318, 90лв. Принудителното изпълнение е насочено спрямо притежавани от длъжника шест недвижими имота в с.Б, върху които на 08.07.2022г. е вписана възбрана. От справката на Служба по вписванията-Пловдив е установено, че преди това върху имотите са вписани възбрани в полза на Т на ••••••, „Т Б Д“АД, „П Л БГ“ЕООД, „С“ООД, „П М Б“ЕООД, „М М“ООД, „Л К“ООД и „Т Б“ООД. Въз основа на молба вх.№66762/19.10.2023г. и удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №20178200400141 на ЧСИ Т Л е присъединена като взискател „Т Б Д“АД за вземания от общо 283668, 15лв. Въз основа на молба вх.№73044/14.11.2023г. и удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №20198200400259 на ЧСИ Т Л е присъединено като взискател „М М“ООД за вземания от общо 7723, 90лв. С молба вх.№81074/14.12.2023г. „А Ф••••“ООД /с предишно наименование „Л К“ООД/ е уведомило ЧСИ за размера на задълженията от общо 97567, 57лв. и с молба вх.№08982/08.02.2024г. е представило удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №20208220400239 на ЧСИ М С - Ц за вземания от общо 103605, 90лв. Съгласно удостоверение вх. №21966/15.04.2024г. по изп.дело №20218200400558 на ЧСИ Т Л, вземанията на „Т Б“ЕООД възлизат на общо 24741, 42лв. Съгласно удостоверение вх. №22429/17.04.2024г. по изп.дело №20188260400310 на ЧСИ А А, вземанията на „С“ЕООД са от общо 11178, 22лв. Според удостоверение вх. №66339/25.11.2021г. на НАП, ТД-Пловдив, длъжникът има непогасени публични задължения от общо 16525, 88лв. Според удостоверение вх. №82869/21.12.2023г. задълженията са от общо 18501, 69лв. Според удостоверение вх.№17895/29.03.2024г. задълженията възлизат на 18829, 96лв. Имотите са описани с протокол от 26.10.2023г. За купувач на четири от тях за проведената за времето от 09.01.2024г. до 09.02.2024г. публична продан с протоколи от 12.02.2024г. е обявен наддавача „Б Х“ЕООД за предложените от него цени съответно от 3034лв., 4234лв., 29989лв. и 978лв. или общо 38235лв., на който са възложени с постановления от 20.02.2024г. На 18.04.2024г. е извършено разпределение на така постъпилата сума от общо 38235лв. от публичната продан. В първи ред като привилегировано по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е включено вземането на взискателя О Р“ за разноски по принудителното изпълнение до размер на 157, 34лв. с пропорционална такса от 7, 70лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ. Във втори ред като привилегировани по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД са определени по съразмерност при коефициент 0.8024703561 суми за погасяване на вземанията на О Р“ и на Държавата чрез Т на •••••• съответно от 18628, 91лв. с пропорционална такса от 1331, 18лв. и 15110, 48лв. с пропорционална такса от 1299, 81лв. Разпределението е предявено на страните с Протокол от 26.04.2024г. и след обжалването му е влязло в сила на 13.09.2024г. Междувременно въз основа на молба вх.№43174/16.07.2024г. и представени с нея изпълнителен лист №278 от 08.07.2024г. по решение по арб.дело №20/2024г. и изпълнителен лист №291 от 12.07.2024г. по решение по арб.дело №21/2024г. е присъединено като взискател „С Т“ЕООД за вземания съответно от 5000лв. – главница по договор за заем от 20.05.2024г. със законна лихва от 27.05.2024г., неустойка за забава в размер на 10000лв. и разноски от 660лв., както и 9500лв. – главница по договор за заем от 23.05.2024г. със законна лихва от 12.06.2024г. и разноски от 433, 20лв. Въз основа на молба вх. №46799/31.07.2024г. и представен с нея изпълнителен лист №303 от 25.07.2024г. по решение по арб.дело №22/2024г. е присъединено като взискател „Д. К.“ЕООД за сумата от 15000лв. – главница по договор за заем от 18.06.2024г. със законна лихва от 26.06.2024г., неустойка в размер на 8000лв. и разноски от 986, 40лв. Според удостоверение вх.№47243/02.08.2024г., непогасените публични задължения на длъжника са вече общо 19237, 63лв. или неудовлетворени след разпределението са такива от 4127, 15лв. Според молба вх.№50188/15.08.2024г. непогасените задължения към присъединения взискател „Т Б Д“АД са главница от 165008, 88лв. и законна лихва от 128356, 17лв. Принудителното изпълнение е насочено спрямо друг от възбранените имоти – УПИ III – гаражи и офиси, върху който в полза на присъединения взискател „Т Б Д“АД е вписана договорна ипотека. Според писмо вх.№52730/23.08.2024г. на О Р“, за имота има непогасени задължения за ДНИ от 406, 61лв. и за ТБО от 4391, 18лв. С протокол от 25.07.2024г. за проведената за периода 24.06-24.07.2024г. публична продан за купувач на имота е обявен присъединения взискател „С Т“ЕООД за предложената от него цена от 213000лв., за която в остатъчен след отчисляване на ДДС от 5050, 38лв. размер от 207949, 62лв. е изготвено разпределение от 22.08.2024г. В първи ред са включени като привилегировани по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД вземанията за разноски от общо 1276, 57лв. в полза на ЧСИ, поотделно посочени по вид и размер в т.1.11 от констативната част, и остатъкът от разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. в полза на първоначалния взискател О Р“ с начислена върху това вземане такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 19, 59лв. Във втори ред като привилегировани по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД са включени вземанията на О Р“ за данък върху продадения недвижим имот и лихви по удостоверението и актовете в общ размер от 560, 80лв. с начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 58, 47лв. Остатъкът от 205634, 19лв. от разпределяемата сума е отреден за ползващото се с привилегията на ипотеката по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД вземане на присъдения взискател „Т Б Д“АД до размер на 198269, 95лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7364, 24лв., като за останалите взискатели, включително „П М Б“ЕООД с обезпечено чрез възбрана вземане от 249453, 08лв., не са разпределени суми поради недостатъчност на разпределяемата. Разпределението е предявено на страните с протокол от 05.09.2024г. /четвъртък/ в 16, 00 часа. В тридневния срок по чл.462, ал.2 във връзка с чл.60, ал.6 от ГПК против разпределението е подадена жалба вх.№55203/09.09.2024г. от присъединения взискател „Д. К.“ЕООД. Оплакванията в нея са идентични на изложените в жалбата пред настоящата инстанция против решението на окръжния съд. Със същото е прието за ирелевантно и неоснователно възражението относно времето на предявяване на разпределението. Прието е, че „П М Б“ЕООД е присъединен по право взискател, съгласно чл.459, ал.1 от ГПК, в полза на когото е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху продавания имот, при което за конституирането му не е необходимо подаване на нарочна молба, в негова полза не е разпределена сума, като оспорването на вземането му не може да се разглежда в производството по обжалване на разпределението, а по предвидения в ГПК специален ред. Прието е, че при сумарен размер на вземанията от 760465, 45лв., пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ би се равнявала на 22115, 17лв., а не на посочената в разпределението такава от 36546, 30лв., но последната не е събрана и не е включена в него. Прието е, че при постъпила сума за разпределение от 213000лв. таксата е 7480лв., а с разпределението е събрана такава в общ размер от 7442, 30лв., поради което доводите за неправилното й определяне са неоснователни, като този размер не надминава определения максимален по т.27а, т.1 от Тарифата. Оплакването за незаконосъобразно изчисляване и определяне на размера на вземането на всеки от кредиторите е прието за неконкретизирано, както и, че вземанията са подробно описани в актуалния им размер. Настоящата инстанция намира за несъстоятелно оплакването на жалбоподателя относно нарушаване на правото му на защита. Според чл.21 от ЗЧСИ работното време на канторите на ЧСИ се определя със заповед на министъра на правосъдието. Със Заповед №ЛС-И-68/16.04.2006г. на министъра на правосъдието е определено, че кантората на ЧСИ има задължително работно време, което съвпада с работното време на районния съд по местонахождението на кантората. Работното време на Районен съд- Пловдив е от 8, 30 часа до 17, 00 часа. Разпределението е предявено на страните в 16, 00 часа, в рамките на работното време на ЧСИ. Срокът за обжалването му по чл.462, ал.2 от ГПК се брои по дни, а не по часове. Самият законодател е предвидил кратък тридневен срок за обжалване. В случая последният му ден е неприсъствен /неделя/, поради което и съгласно чл.60, ал.6 от ГПК срокът изтича в първия следващ присъствен ден, в който е и подадена жалбата. С оглед на тази нормативна уредба, съдебният изпълнител не е допуснал процесуални нарушения, ограничаващи правото на жалбоподателя-взискател да обжалва разпределението, което той е и упражнил. Според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, определящи рамките на сезирането, извън които произнасянето е недопустимо, и, действайки като въззивна, а не контролно- отменителна, инстанция, той не следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение, включително за правилното приложение на нормите на чл.136 от ЗЗД, които са процесуални, а не материалноправни, като следи служебно единствено за това дали всички присъединени по право взискатели са включени в разпределението. Правомощията на апелативния съд са същите като тези на окръжния съд при обжалване на разпределението. В този смисъл проверката на разпределението се свежда само до наведените в жалбата конкретни основания за неговата незаконосъобразност. При това положение оплакванията за незаконосъобразно изчисляване и определяне на размера на сумите, разпределени в полза на всеки от кредиторите, като декларативни и бланкетни не подлежат на разглеждане, а и не намират опора в установеното относно вземанията на взискателите. С обжалваното разпределение на присъединения взискател „П М Б“ЕООД изобщо не е определена сума за погасяване на вземанията, поради което възраженията по отношение на този взискател са неотносими към законосъобразността на разпределението. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че посоченото дружество е присъединен по право по смисъла на чл.459, ал.1 от ГПК взискател, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, поради което за конституирането му не е необходимо подаване на молба за присъединяване по реда на чл.456, ал.2 от ГПК, както правилно е приел окръжният съд. Погасителната давност като материалноправно възражение не може да бъде релевирана в изпълнителното производство и производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, включително тези по извършване на разпределение, а само в исково. Защитата на конкуриращия взискател се реализира по предвидения специален исков ред по чл.464 от ГПК. Противно на застъпваното от жалбоподателя и приетото от окръжния съд, пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се начислява върху сумарния размер на вземанията на всички кредитори или върху събраната сума. Посочената такса, според изричния текст на разпоредбата, е дължима за изпълнение на парично вземане, при което тя е резултативна и се дължи като възнаграждение при удовлетворяване на паричното притезание на взискателя. Размерът на таксата се определя от събраната сума, като той е диференциран съобразно определените прагове на тази сума. Събраната сума по смисъла на т.26 е именно подлежащото на удовлетворяване парично вземане на взискателя, а не получената при продажбата на имущество на длъжника сума. Това е така не само, с оглед поясненията в Забележки 1 и 2 към текста, касаещи частично събиране на паричното вземане и изпълнението на вземане за периодични платежи, но и като се има предвид, че получената от продажбата на имущество на длъжника сума може да надвишава вземането на взискателя и остатъкът от нея след погасяването му подлежи на връщане на длъжника, като върху му не се дължи такса по т.26. Според чл.80 от ЗЧСИ и чл.29 от Тарифата, принципно таксите се внасят авансово от взискателя. Пропорционалната такса по т.26 не подлежи на авансово внасяне от взискателя, съгласно изключението по чл.29, б.Б от Тарифата, но това не означава, че той не може да я заплати авансово в съответствие с общия принцип. Отделен е въпроса, че така платените от взискателя авансово такси като направени от него разноски по изпълнението са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 от ГПК и чл.34 от Тарифата, а по изключение за несъбраните такси ЧСИ може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК, съгласно чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, като дължимо възнаграждение за положен труд. В този смисъл, след като таксата е дължима от взискателя като възнаграждение за постигнатия от съдебния изпълнител благоприятен резултат на удовлетворяване на паричното му вземане и се начислява върху същото, то при множество взискатели тя се дължи от всеки от тях поотделно за удовлетворяване на неговото вземане и се начислява върху му, а не се определя глобално върху общия сбор от вземанията им. В такава насока е и Забележка 3 към текста, според която, таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели. Това сочи не само на резултативния възнаградителен характер на таксата, но и начисляването й именно върху събраната за погасяване на вземането на всеки взискател сума, тъй като таксата е дължима от присъединения взискател на събралия сумата съдебен изпълнител, но в същия размер, в който би била дължима, ако сумата бе събрана от съдебния изпълнител, пред когото е образувано изпълнително производство от този взискател. Правилно по тези съображения с обжалваното разпределение таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е начислена поотделно за вземанията на всеки от взискателите и е включена за погасяване съразмерната на удовлетворените с разпределяемата сума част от нея. Същата не е определена в нарушение на т.27а, т.1 от Тарифата. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакуваното с нея решение на окръжния съд по разпределението като правилно. Предвид изложените мотиви, съдът