Решение № 107 от 29.4.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 179/2025 г.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ГПК във вр. с Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ЕЗП). Делото е образувано по молба за издаване на европейска заповед за плащане вх.№ 3240/25.04.2025г. от „Вейдар Транс“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя Б. П. С., чрез пълномощника му адв. Н. И. А. от САК, с адрес на кантората ••• срещу „Транспорти Луиджи Иларди“ СЛР, идентификационен код •••, със седалище и адрес на управление: •••, за общата сума от 7250, 00 евро, представляваща главница по договор за транспортни услуги, за която са издадени следните фактури: № 1358/26.04.2023г. за сумата от 2100.00 евро с падеж 25.06.2023 г; фактура № 1380/01.06.2023 г. за сумата от 2050.00 евро с падеж 30.07.2023 г. и фактура №1426/04.12.2023 г. за сумата от 3100.00 евро с падеж 03.03.2024 г. Молителя посочва, че въпреки изпратената до ответника покана за доброволно изпълнение на 17.06.2024, която той получил на 21.06.2024 г., до настоящият момент не му е заплатил дължимите от него суми, поради което за него се породил правен интерес от търсената съдена защита. Освен главницата по посочените по-горе фактури, молителя сочи, че ответното дружество му дължи законна лихва за забава върху тях, както следва: -законна лихва за забава в общ размер на 528.95 евро по фактура № 1358/26.04.2023 г. на стойност от 2100.00 eвро, с падеж 25.06.2023 г. до датата на подаване на настоящата молба 25.04.2025 г.; -законна лихва за забава в общ размер на 490.79 евро по фактура № 1380/01.06.2023 г. на стойност от 2050.00 евро с падеж 30.07.2023 г. до датата на подаване на настоящата молба 25.04.2025 г.; -законна лихва за забава в размер на 493.43 евро по фактура №1426/04.12.2023 г. на стойност 3100.00 евро с падеж 03.03.2024 г. до датата на подаване на настоящата молба 25.04.2025 г. Ответника дължи на ищеца и посочените съдебни разноски за заплатена държавна такса от 20, 45 евро и 1020 евро за адвокатски хонорар или в общ размер 1040.45 евро. Молителят изрично посочва в т.3, код 02 от молбата за европейска заповед за плащане, като основание за компетентност на настоящия съд „мястото на изпълнение на въпросното задължение“, съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 вр. чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. (който отменя Регламент (ЕО) № 44/2001 г.). В изложение на обстоятелствата по т. 11 от Формуляр А, представляващ молба за европейска заповед за плащане, молителят е посочил, че е извършил транспортни услуги за превоз на товари по заявки на ответника, като за тези услуги от страните са издадени, подписани и заверени транспортни документи, включително и горепосочените фактури. От фактурите и от поканата за доброволно изпълнение (в превод на български език) е видно, че превозите на товари са извършени от ищеца „Вейдар Транс“ ЕООД, ЕИК ••• гр.Враца от гр.Неапол, Р.Италия, когато са натоварени на 24.04.2023г. и са получени/доставени/ в гр.Марсилия, Р.Франция, на 31.05.2023г. са натоварени от гр.Чевитавекия, Р.Италия и са получени/доставени/ в гр.Барселона, Испания, на 21.11.2023г. са натоварени от гр.Сан Джустино, Р.Италия и са получени/доставени/ в гр. Неапол, Р.Италия, видно от приложените CMR товарителници. Товарите са доставени съгласно приложените транспортни документи, включително и фактури с дадени срокове за плащане, но до настоящият момент ответното дружество не е заплатило сумите. Съдът след като се запозна с приложените писмени доказателства, съобрази следното: Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението, изводимо от разпоредбата на чл.625, ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, за целите на прилагането на настоящия регламент, компетентността се определя според съответните правила на правото на Общността, по-специално на Регламент (ЕО) № 44/2001, отменен с Регламент (ЕС) № 1215/12 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Като основание за компетентност на сезирания съд в молбата е посочен код 02 – място на изпълнение на задължението. Касае се за договор за транспортни услуги (превози), за който случай при определяне на местно компетентния съд е приложима хипотезата на чл. 7, ал. 1, б."б", вр. б. "а" от Регламент № 1215/2012 г. – по дела, свързани с договор, компетентен е съдът по мястото на изпълнение на задължението, като в случай на предоставяне на услуги това е мястото в държавата-членка, в която съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. За място на изпълнение на задължението, определящо компетентността на съда, се има предвид това по изпълнение на договорното задължение, от което произтича претенцията. От приложените към молбата документи – фактури и CMR- товарителници се установява, че услугата(превоз на товари) е следвало да бъде извършена от гр.Неапол, Р.Италия, когато са натоварени на 24.04.2023г. и са доставени в гр.Марсилия, Р.Франция, на 31.05.2023г. са натоварени от гр.Чевитавекия, Р.Италия и са доставени в гр.Барселона, Испания, на 21.11.2023г. са натоварени от гр.Сан Джустино, Р.Италия и са доставени в гр. Неапол, Р.Италия, след което да бъде изпълнено и задължението за заплащане на съответните суми по издадените фактури. В случая се установява се, че услугата е предоставена на територията на друга страна-членка, което изключва компетентността на българския съд. С оглед горното съдът намира, че в разглеждания случай намира приложение разпоредбата на чл. 4 от Регламент № 1215/2012 г. на ЕП и Съвета, която регламентира общата компетентност, а именно по седалището на ответника-длъжник. Последното е извън пределите на Р.Б. и се намира в друга държава-членка на ЕС. В случая се касае за договор за транспортна услуга (превози), то мястото на изпълнение, т.е. на предоставяне на услугите, също е мястото в друга държава-членка, където услугите са били предоставени, а това гр. Марсилия, Р.Франция, гр.Барселона, Испания и гр.Неапол, Р.Италия– чл. 7, § 1, б. „б“ второ тире вр. б. „а“. Съгласно чл. 11, § 1, б. „а“ Регламент (ЕО) № 1896/2006, съдът отхвърля молбата, ако не са изпълнени изискванията, посочени в членове 2, 3, 4, 6 и 7. Това е видно и от изискването за отбелязване на код