РЕШЕНИЕ

№ 414

гр. Велико Търново, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110102571 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК установителни искове, имащи за предмет претендирани вземания за заплащане на възнаградителна стойност/ цена/ на ползвани услуги на информационно потребление в мрежата на мобилния оператор-ищец и абонаментни такси; 2/ заплащане на неустойки за предсрочно прекратени договори за мобилни услуги и 3/ заплащане на лизингови вноски - с правна квалификация, изведена от нормите на чл. 79, ал.1, пр.1-во, вр. с чл.9, чл.20а, от ЗЗД, вр. с 228, ал.1, чл.230, ал.1 от ЗЕС, чл.92 от ЗЗД, чл.298, ал.1, т.1 ТЗ и чл.345, ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от ТЗ.

Ищецът •••, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••• чрез пълномощника си адвокат З. Й. от САК твърди, че между дружеството мобилен оператор / с предишни наименования •••, ••• и ответника М. В. Ц., с ЕГН: ••••••••••, от ••• са сключени договор за мобилни услуги № ••••••••• от ••.••.•••• г. за мобилен телефонен номер ••••••••••, изменен с допълнително споразумение № ••••••••• от ••.••.•••• г.; договор за мобилни услуги № ••••••••• от ••.••.•••• г. за ползване на мобилен телефонен номер ••••••••••, изменен с допълнително споразумение № ••••••••• от ••.••.•••• г.; договор за мобилни услуги № ••••••••• от ••.••.•••• г. за ползване на мобилен телефонен номер ••••••••••; договор за лизинг от ••.••.•••• г. за предоставяне на мобилно устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual black; договор за лизинг от ••.••.•••• г. за предоставяне на мобилно устройство SAMSUNG GALAXY A40 64 GB Dual black; договор за лизинг от ••.••.•••• г. за предоставяне на мобилно устройство TCL 20 SG 128 GB Dual Grey; договор за лизинг на базови аксесоари от ••.••.•••• г. за предоставяне на комплект от 4 такива /към мобилен номер ••••••••••/; договор за лизинг за базови аксесоари от ••.••.•••• г. за предоставяне на 2 броя такива / към мобилен номер ••••••••••/ и договор за лизинг на базови аксесоари от ••.••.•••• г. за предоставяне на 4 броя такива / към мобилен номер ••••••••••/.

Ответникът не е погасил чрез плащане задълженията си, възлизащи общо на 1579, 03 лева, произтичащи от тези договори – предмет на издадени в 6 броя фактури № •••••••••••/••.••.•••• г.; фактура № ••••••••••/••.••.•••• г.; фактура № ••••••••••/••.••.•••• г.; фактура № ••••••••••/••.••.•••• г.; фактура № ••••••••••/••.••.•••• г. и фактура № ••••••••••/••.••.•••• г. Задълженията му са, както следва: 1/ по договор за мобилни услуги № ••••••••• от ••.••.•••• г. за мобилен телефонен номер ••••••••••, изменен с допълнително споразумение № ••••••••• от ••.••.•••• г.: 159, 28 лева – стойност на месечни абонаментни такси, на ползвани мобилни услуги и допълнителни такси; 175, 72 лева – еднократно начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, или общо 335 лева; 2/ по договор за мобилни услуги № ••••••••• от ••.••.•••• г. за ползване на мобилен телефонен номер ••••••••••, изменен с допълнително споразумение № ••••••••• от ••.••.•••• г.: 117, 94 лева – стойност на месечни абонаментни такси, ползвани мобилни услуги и допълнителни такси; 171, 49 лева – еднократно начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, или общо 289, 43 лева; 3/по договор за мобилни услуги № ••••••••• от ••.••.•••• г. за ползване на мобилен телефонен номер ••••••••••: 39, 85 лева – стойност на месечни абонаментни такси, ползвани мобилни услуги и допълнителни такси; 89, 44 лева - еднократно начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, или общо 129, 29 лева; 4/ по договор за лизинг от ••.••.•••• г. за предоставяне на мобилно устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual black: лизингови вноски в общ размер на 102, 36 лева с ДДС / 4 на броя – всяка по 25, 59 лева на месец / и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 230, 31 лева с ДДС- общо 332, 67 лева; 5/ по договор за лизинг от ••.••.•••• г. за предоставяне на мобилно устройство SAMSUNG GALAXY A40 64 GB Dual black: лизингови вноски в общ размер на 11, 86 лева с ДДС; 6/ по договор за лизинг от ••.••.•••• г. за предоставяне на мобилно устройство TCL 20 SG 128 GB Dual Grey: дължими лизингови вноски в общ размер на 86, 36 лева с ДДС / всяко по 21, 59 лева на месец/ и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 323, 85 лева с ДДС / 15 на брой /, или общо 410, 21 лева; 7/ по договор за лизинг на базови аксесоари от ••.••.•••• г. за предоставяне на комплект от 4 такива /към мобилен номер ••••••••••/: 8, 24 лева с ДДС – сбор от 4 лизингови неплатени вноски; 8/ по договор за лизинг на базови аксесоари от ••.••.•••• г. за предоставяне на 4 броя такива / към мобилен номер ••••••••••/: 45, 98 лева с ДДС – сбор от лизингови вноски / всяка от 2, 42 лева /, от които 9, 68 лева с настъпил падеж и 36, 30 лева – 15 предсрочно изискуеми; 9/по договор за лизинг за базови аксесоари от ••.••.•••• г. за предоставяне на 2 броя такива / към мобилен номер •••••••••• /: 16, 25 лева с ДДС – сбор от лизингови вноски/ по 1, 25 лева всяка /, от които с настъпил падеж- 6, 25 лева и предсрочно изискуеми – 10 лева / 8 на брой/.

Изискуемостта на вземанията по фактурите е настъпила в срок от 15 дни след издаването им. За събирането им е издадена в полза на мобилния оператор заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1790/2024 г. на ВТРС, но е настъпила хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника тяхното съществуване в общ размер на 1579, 03 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение / 06.06.2024 г. / до окончателното им изплащане и всички направени по производството разноски.

В с.з. чрез пълномощника си писмено поддържа исковете.

Особеният представител на ответника – адвокат Д. Б. от ВТАК в срока по ч.131, ал.1 от ГПК заявява, че оспорва исковете по основание и размер, без да е направил някакви конкретни възражения.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Сключените между страните договори за мобилни / електронни съобщителни /услуги и договори за лизинг, предоставянето на телефонните устройства и базовите принадлежности на ответника, както и ценовите листи на услугите, са безспорни и установени с представените по делото заверени копия на едноименните и добавъчни към тях документи/ щом няма спор, че подписите, битуващи на тях срещу потребител, лизингополучател и получател, абонат са положени от ответника, същият се счита направил договорните волеизявления и засвидетелстването / съгласието на/ с обстоятелства с правно значение- логическо разрешение, следващо от нормата на чл.180 от ГПК, вр. с чл. 8 от ЗЗД/, юридически факти.

Няма конкретно оспорване, изхождащо от самия ответник- потребител на вмененото му по вид, количествен обем, периоди и цена / стойност/ потребление на електронни съобщителни услуги, абонаментни такси и лизингови вноски, макар и особеният му представител да е направил общо такова.

Вярно е, че от стриктно гражданскопроцесуално гледище едностранно съставена данъчна фактура, т.е. без подпис на другата страна е частен счетоводен документ, нямащ сам по себе си достатъчна доказателствена годност да установи извършването на описаната в него доставка / на стока, услуга/ и претендираното вземане за конкретната й стойност/ цена/- аргумент от чл.180 от ГПК.

Случаят обаче не може да бъде разрешен с езика на подобно стриктно гледище за доказателствена недостатъчност, а с езика на логиката на всички установени обстоятелства / доказателства/.

Издаването на една данъчна фактура е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон като последица на факт на възникване на данъчно събитие / доставка/, явяващ се източник за определяне на дължимия данък – чл.113, ал.1 от ЗДДС, поради което в хипотеза на нормално стечение на нещата не би могло да бъде намерено разумно обяснение, защо едно един търговец в качеството му на обществен доставчик/ оператор / на електронни съобщителни услуги/ какъвто е ищецът/ ще издава фактури, без да са налице реални доставки, щом те са първичен носител на доказателствена информация пред данъчната администрация за данъчно облагаем приход? Поради настъпване на падежите на задълженията за заплащане на абонаментните такси, стойността на мобилните услуги и лизинговите вноски, претендираните вземания са възникнали, добили състояние на изискуемост, включително и предсрочна за част от лизинговите вноски/ чл. 12 от ОУ на договорите за лизинг / и затова подлежат на принудително осъществяване по съдебен ред – чл. 79, ал.1, пр.1-во, вр. с чл.9, чл.20а, от ЗЗД, вр. с 228, ал.1, чл.230, ал.1 от ЗЕС, чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, вр. с чл.345, ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от ТЗ.

Предявените искове за неустойка подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.

Правото на неустоечно вземане на посоченото в договорите основание/ раздел 9 от договор за мобилни услуги от ••.••.•••• г., раздел 4, т.2 от допълнително споразумение от ••.••.•••• г. към договор за мобилни услуги и раздел 3, т.2 от допълнително споразумение от 19.08.2021 г.към договор за мобилни услуги / в размер на три месечни абонаментни такси, би възникнало, ако е осъществена хипотеза на предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника - потребител, т.е. по волеви почин на мобилния оператор, което прекратяване е равнозначно на развалянето му по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД.

Самата неустойка като форма на договорна отговорност, по начало е допустимо от закона предвидена /уговорена, тъй-като е замислена като средство за покриване на вредите на мобилния оператор във вид на пропуснати ползи от неизпълнението по смисъла на чл.88, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД, без да е нужно да ги доказва/ чл.92 от ЗЗД/, при все че евентуалното изпълнение занапред се осуетява от самия кредитор поради развалянето на договора. Впрочем без значение е по почин на коя от страните е предсрочното прекратяване, щом и в двата случая е уговорена неустойка, покриваща едни и същи вреди.

С представените по делото писмени доказателства ищецът обаче не установява както факта на отправено до ответника волеизявление за прекратяване / разваляне/ на договорите, така и обстоятелството такова волеизявление да е получено от втория.

По тази причина, съдът няма друга възможност, освен да отрече възникването на претендираните вземания за неустойка в размер на 175, 72 лева, 171, 49 лева и 89, 44 лева При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца плащане на сумата 1186, 11 лева, представляваща направени по заповедното и исковото производства разноски, изчислена съразмерно с уважената част от исковете и следва да бъде осъден да го направи, тъй-като вторият е упражнил това си право.

Предвид горното, съдът