Решение № 411 от 3.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3019/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. Предмет на въззивна проверка е присъда от 13.03.2024г., по нохд №8480/2019г на Софийски Районен съд, н.о., 3-ти състав, с която: признал за невиновен подсъдимия Б. Д. С. в това, че в периода от 28.02.2017г. до 03.04.2017г. в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. ••••••••• в съучастие като извършител е Б. Б. Д., Й. И. Н. и Б. А. Н. - извършители противозаконно лишил от свобода Д.К.Ч. от гр. Поморие за повече от две денонощия, като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия чрез ограничаване възможността за свободно придвижване и прилагане на лекарствени препарати, съдържащи наркотични вещества и на осн. чл.304 от НПК го оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл.142а, ал.4 /сега чл142а, ал.5/, вр. ал, 1 вр. чл.20, ал.2, вр. Ал.1 от НК; признал за невиновен подсъдимия Б. Б. Д. в това, че в периода от 28.02.2017г. до 03.04.2017г. в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. ••••••••• в съучастие като извършител е Б. Д. С., Й. И. Н. и Б. А. Н. - извършители противозаконно лишил от свобода Д.К.Ч. от гр. Поморие за повече от две денонощия, като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия чрез ограничаване възможността за свободно придвижване и прилагане на лекарствени препарати, съдържащи наркотични вещества, поради което на осн. чл.304 от НПК го оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл.142а, ал.4 /сега чл.142а, ал.5/, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; признал за невиновен подсъдимия Б. А. Н. в това, че в периода от 28.02.2017г. до 03.04.2017г. в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. ••••••••• в съучастие като извършител с Б. Д. С., Б. Б. Д. и Й. И. Н. - извършители противозаконно лишил от свобода Д.К.Ч. от гр. Поморие за повече от две денонощия, като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия чрез ограничаване възможността за свободно придвижване и прилагане на лекарствени препарати, съдържащи наркотични вещества, поради което на осн.чл.304 от НПК и чл.33 ал.1 от НК е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.142а, ал.4 /сега чл.142а, ал.5/, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; признал за невиновна подсъдимата Й. И. Н. в това, че: в периода от 28.02.2017г. до 03.04.2017г. в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. ••••••••• в съучастие като извършител с Б. Д. С., Б. Б. Д. и Б. А. Н. - извършители противозаконно лишила от свобода Д.К.Ч. от гр. Поморие за повече от две денонощия, като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия чрез ограничаване възможността за свободно придвижване и прилагане на лекарствени препарати, съдържащи наркотични вещества, поради което на осн. чл.304 от НПК и я оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл.142а, ал.4 /сега чл.142а, ал.5/, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и за това, че на неустановена дата до 11.04.2017г. в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. ••••••••• без надлежно разрешение, държала лекарствени препарати, съдържащи рисково наркотично вещество, а именно: Фентанил - 1бр. ампула, 0.05 мг/мл. от 5мл. партида А4А152; Лексотан - 3 бр. таблетки, партида 415615; Трамадол капсули 50мл. - 25 бр. капсули, партида 60850 и Ксанакс таблетки 0.5 мг - 4бр. таблетки, поставени под контрола на ЗКНВП и включени в Приложение №3 към ЗКНВП „рискови вещества“, поради което на осн. чл.304 от НПК и я оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.2 от НК. Съдът е постановил след влизане в сила на присъдата: Да се унищожат веществените доказателства - 1бр. кашон, съдържащ лекарствени препарати, намиращ се на съхранение в СРС; Да се върнат е веществените доказателства - 1бр. лаптоп, , msi U100“, бял на цвят; 1бр. лаптоп „ASUS Х451С“, бял на цвят; мобилен телефон „Samsumg GT-I9195“, черен на цвят с ИМЕИ 351533063051572 и СИМ карта в него; мобилен телефон „Sony С5303“, черен на цвят е ИМЕИ 356604052766754 без СИМ карта, намиращ се на съхранение в СРС на подсъдимия Б. Б. Д.; Да се върнат веществените доказателства - 1 бр. лаптоп „Sony VАYO“, със сер. №275196615013137, ведно с 1бр. зарядно устройство, черно на цвят, намиращ се на съхранение в СРС на Т.К. С.; Да се върнат веществените доказателства - 1бр. лаптоп „Lenovo YFGA“, черен на цвят със зарядно устройство към него, намиращ се на съхранение в СРС на подсъдимата Й. И. Н.; Постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Във въззивна жалба от 20.03.2024г. адв.Н. Г. Н., АК Сливен, в качеството на повереник на частната обвинитЕ. М. Д. Ч. възразява, че присъдата е неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствата. Прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане на първоиностанционния съд за ново разглеждане, а алтернативно – за постановяване на осъдителен за подсъдимите лица. Моли да бъде назначена повторна експертиза на подс. Б. А. Н. със задача да се изследва страда ли от психическо заболяване, каква е диагнозата и как се установява същото съобразно медицинската теория и практика. В допълнително изложение към жалбата са посочени конкретни доводи във връзка с твърдените нарушения и алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или изменението чрез намаляване на наложеното наказание. Съдът, в закрито заседание и съобразно разпоредбата на чл. 327 от НПК намери, че: атакуваният съдебен акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава XXI от НПК. За правилното решение на делото, за да обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 от НПК, не се налага повторен разпит на подсъдимия, разпити на свидетели и изслушване на експертизи. Искането за назначаване на повторна СППЕ на Б. Н. се прие за неоснователно, т.к. не се твърдят доказателствени материали, които да са игнорирани от вещите лица, не се констатират законовите предпоставки по чл. 153 НПК за уважаването му – необоснованост и съмнения в нейната правилност. В проведеното въззивно съдебно следствие съдът прочете на основание чл. 281, ал.1 т.4 от НПК показанията на Д.Ч., дадени в досъдебната производство по чл. 223 НПК пред съдия. В хода на съдебните прения прокурорът от СГП моли да се отмени постановената присъда, която счита за неправилна и необоснована, т.к. са кредитирани едни доказателства за сметка на други.Счита, че следва да се кредитират показанията пред съдия от 12.04.2017г. на пострадалия, в който той логично и хронологично разяснява какво се е случило с него и какви са били действията на подсъдимите по време на престоя му в дома за стари хора. Намира, че те косвено се потвърждават и от показанията на полицейските служители, които са пристигнали на място по сигнала, както и от взетата проба с урина, в която са открити вещества, които не са били предписани на пострадалия. Повереникът на частната обвинитЕ. М. Ч. – адв. Н. Н. от АК Сливен поддържа наведените в жалбата и допълнението доводи. Акцентира на допуснати нарушения при разглеждането на делото, относно: неприобщаване от първия съд на показанията на св. Д.Ч., дадени пред съдия; несъбирането на трудови договори на свидетелите, които твърдят че са работили в Дома за стари хора и хосписни грижи „Божи Дар“ гр. Елин Пелин и кредитирането от първия съд на техните показания и обясненията на подсъдимите; поддържа, че не е изяснено по какви причини отсъстват актове на разследващ орган за вземане / получаване на биологичен материал / урина / от Ч. и предоставянето му за изследване. Предвид горното иска да се отмени съдебния акт на първа инстанция и делото да се върне на прокуратурата, респ. на първоинстанционния съд, а алтернативно се настоява този съд да постанови осъдителна присъда, с оглед възможността същата да се обоснове и само с косвени доказателства стига те в тяхната взаимна връзка и зависимост да обосновават обвинението. Защитникът на подсъдимите адв. И. В. – настоява за отхвърляне на въззивната жалба. Изтъква, че производството срещу подс. Б. Н. следва да се прекрати, т.к. е установена невменяемостта му. Подчертава се на установени по делото факти: че инициативата за имуществено разпореждане с имотите е на самия Ч.; че от последния е изпратено писмо до д-р Н., в която заявил за неверността на дадените от него показания и поискал да бъде върнат отново в Дома за стари хора; че след напускането на Дома за стари хора от Ч. до даването на материал за изследване са минали няколко дни, през които не е изяснено какви медикаменти е поемал. Подчертава, че при извършването на претърсване и изземване в Дома за стари хора в гр. Елин Пелин са допуснати процесуални нарушения. Защитникът настоява да се потвърди оправдателната присъда. ПОДСЪДИМИТЕ Б. С., Б. Д., Й. Н. поддържат заявеното от защитника, а в право на последна дума молят да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. ПОДСЪДИМИЯТ Б. Н. словесно не прави изявления. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, допълнението към нея, както и тези в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното. Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установява се следното от фактическа страна: Подсъдимият Б. Д. С. е българин, български гражданин, женен е, не е осъждан, със средно-специално образование, работи в ЦСХ „Дар Божи 86“ като управител, роден на •••••••••„ в гр. София, живее в същия град, ж.к. „•••••••••, ЕГН •••••••••• Подсъдимият Б. Б. Д. е българин, български гражданин, женен е, не е осъждан, със средно образование, без работа, роден на •••••••••г. в гр. Златоград, живее в гр. София, ж.к. „•••••••••, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Б. А. Н. е българин, български гражданин, не е женен, не е осъждан, без работа, роден е на ••••••••• в гр. София, е постоянен и настоящ адрес в гр. Банкя, ул. „•••••••••, ЕГН ••••••••••. Подсъдимата Й. И. Н. е българка, български гражданин, разведена е, не е осъждана, с висше образование, работи като лекар в „Дар Божи 86“ EООД, родена е на •••••••••г. в гр. Димово, живуща в гр. Банкя, ул. „•••••••••, ЕГН ••••••••••. Д.Ч. /починал/ живеел в гр. Поморие, отношенията с дъщеря му - ЧО Ч. се влошили, особено след смъртта на неговата съпруга и нейна майка, вкл. се снабдил със Заповед за защита от домашно насилие срещу дъщеря си по обвинение за физическо насилие над него. През 2017г. здравето на Ч. се влошило и през м.02.2017г. постъпил в болница в гр. Бургас, заради проблеми със сърцето, от които страдал от години. Преди това, а особено и през престоя си в болницата, тъй като с дъщеря си бил във влошени отношения, а нямал и приятели и роднини, които да се грижат за него, Ч. обмислял да прехвърли имот, за да бъде гледан. След постъпването му в болницата в гр. Бургас, т.к. нямало на кого да разчита Д.Ч. се свързал с Дома, с чиито координати предварително разполагал. В резултат на комуникацията, на 28.02.2017г. подс. С. тръгнал към Бургас, за да го изпише от болницата и да му съдейства при пътуването. Т.к. разбрал от възрастният човек не се чувства добре, помолил подс. Д. да отиде, за да шофира. Двамата се познавали от години и били близки приятели, като подс. Д. тогава бил полицейски служител в 09 РУ-СДВР и според графика на дежурствата си имал свободно време, когато помагал в Дома - внасял пелети за котела, извеждал възрастните хора на разходка, правил им компания с настолни игри и пр. Подсъдимите С. и Д. пътували с личния автомобил на С., който той управлявал до гр. Бургас, като С. предупредил подс. Н. да ги чака в Дома при постъпване на Ч., за да се запознае със състоянието му. След като Ч. бил изписан от болницата, получил епикриза и рецепта за лекарствата, които трябва да приема в домашни условия, тримата с автомобила на С. отишли до гр. Поморие. Ч. влязъл в домът си, за да си събере багажа, а С. и Д. го чакали отвън при автомобила. При тях дошъл и свид. С.К., който бил племенник на Ч. и им казал, че той го бил извикал да отиде, както и го бил разубедил да пътува с личния си автомобил, защото ще му го докара по-късно. На излизане от дома си, Ч. предал на К. ключовете от автомобила си и документите на МПС и се качил в автомобила на С., на задната седалка, а на предната дясна седалка седнал Д.. Тримата пътували до гр. Елин Пелин и когато стигнали вече било късно вечерта. Подс. Н., която е лекар по образование изпълнявала такива функции в Дома, поради което тя и санитарките З. и П. чакали Ч. да пристигне, за да го настанят. Ч. по негово желание бил настанен в самостоятелна стая, той си подредил багажа. В задълженията на подс. Н. се включвало лечението, поддържането на здравето и живота на домуващите. Тя ги преглеждала, измервала кръвното, включително и разпределяла лекарствата, които трябва да се дават на всеки от санитарките, според предписаното от личния лекар. Лекарствата се закупували и донасяли от близките на настанените възрастни в Дома, като понякога оставали неизползвани, за да може в случай на нужда или спешност да се ползват в Дома. Подс. Н. е син на подс. Н., който от 2005г. бил диагностициран с психично заболяване, а през 2015г. лекуван в психиатрична клиника на ВМА с диагноза: БАР - сегашен епизод, маниен с психотични симптоми. Епилепсия, като през 2016г. при амбулаторен преглед му била поставена диагноза: Параноидна шизофрения. Той често посещавал майка си в Дома и оставал при нея, но не бил ангажиран с някакви функции. Подс. Н. се запознала с медицинската документация и епикризата на Ч., а особено и с оглед на неговото състояние - оплаквал се, че не се чувства добре, бил отпуснат и дишал трудно, тя направила необходимите изследвания на сърцето в Дома, заедно със същите и неговите документи ги представила на свои познати лекари - кардиолози и след тяхната консултация закупила лекарства, които те предписали, представляващи по-скъп и качествен аналог на медикаментите, които му били изписани от болницата в Бургас и започнала лечение - системи, инжекции и перорално. За около 10 дена състоянието му се подобрило до степен, че той вече можел да се разхожда самостоятелно, да се храни, да излиза навън, включително да употребява алкохол и пуши цигари, за което Н. правила забележки. Имало няколко кризисни ситуации през тези 10 дена, в които подс. Н., тъй като работила дълги години в интензивно неврологично отделение спасила живота на Ч., а той пък се изплашил и искал да има някой в стаята му, за да не е сам. Постепенно С. и Ч. започнали да обсъждат как Ч. ще заплаща таксата за услугата, която ползва в Дома, но тъй като нямал пари, даже при изписването престоят в болницата в гр. Бургас бил заплатен от С., той му обяснил, че са имали подобни случаи и ако има недвижим имот може да го прехвърли на Дома и с парите, които ще получи, да си плаща престоя. Ч. се съгласил, казал че с договор за покупко-продажба е съгласен да прехвърли своите недвижими имоти, а и иска да направи това, защото не иска дъщеря му да се сдобие с тях. Тъй като имотите били в гр. Поморие, трябвало да се снабдява с документи именно от тази Община, което е доста далеч от гр. Елин Пелин, двамата решили Ч. да подпише пълномощно в полза на С., за да може той да се занимава с тази работа и да се сключи сдЕ.та, а Ч. без да пътува да получи парите си и да си плаща таксата за услугата в Дома. В изпълнение на това свое решение, на 09.03.2017г. подс. С., подс. Д. и Ч. се явили пред кантората на нотариус Ч. под № 310 на НК, район на действие в гр. София за нотариална заверка на изготвени пълномощни. С. имал работа и затова чакал пред кантората на нотариус Д. да докара с линейката на Дома Ч.. На тази дата - 09.03.2017г. помощник-нотариус - свид. М. на нотариус Ч. извършила нотариалните заверки, като първо се уверила, че Ч. разбира действията си и последиците от упълномощаването, а след това поставила следните нотариални заверки: на едно от пълномощните заверила подписите на упълномощител и упълномощен, регистрирано под peг. №6123 в регистъра на нотариуса, а на второ пълномощно първо заверила подписите на упълномощител и упълномощен, регистрирано под peг. №6119 в регистъра на нотариуса, а след това на същото пълномощно удостоверила съдържанието на изготвен препис от него с рег.№6120, том: 2, Акт №96. С първото пълномощно под peг. №6123, Ч. давал право на С. да го представлява пред всички държавни, общински, контролни и съдебни органи, като подписва, подава и получава всякакви документи, включително данъчни оценки, скици, удостоверения за семейно положение, удостоверение за наследници, свидетелство за съдимост и др.; да го представлява пред всички банки в страната, като се разпорежда - тегли, внася, прави преводи и пр.; да го представлява пред пощенските власти, пред трети лица във връзка е поддръжка и експлоатация на собствените му недвижими имоти; да завежда от негово име съдебни дела, както и да подава и получава нотариални покани. С второто пълномощно с номер на заверката на подписите № 6119 и номер на заверката на съдържанието №6120, Ч. упълномощил С. да дарява, заменя, продава на лице, на което намери за добре при цени и условия за каквито се споразумее, както и да договаря сам със себе си за следните недвижими имоти в гр. Поморие: поземлен имот с идентификатор 57491.501.95 с площ от 372 кв.м. на адрес ул. „•••••••••, ведно с магазин от 42.15кв.м, гараж №2 от 27.47кв.м. и апартамент №2 с площ от 93.20кв.м, като го представлява пред нотариус и подписва всички необходими документи, включително нотариален акт, както и да получава парите от продажбата в брой или по банкова сметка. На 18.03.2017г. от Дома в Елин Перин се свързали с лекар - психиатър и психолог, за да извършат изследване на Ч., за да се уверят, че е в състояние да разбира действията си и последиците от упълномощаването. Д-р А. и психолога И. направили изследване на Ч. и след личен преглед от първата изготвили психиатрично-психологична консултация, според която Д.Ч. не страда от психично заболяване, може да разбира смисъла и значението на извършеното, грижи се разумно за своите работи и може да защита интересите си, като осъзнава ползите и вредите на извършените правни действия, от което заключили, че Ч. е психично здрав и дееспособен. На 31.03.2017г. бил съставен нотариален акт №162, том I, рег.№1371, дело №153 от 2017г. за покупко-продажба с договор от 31.03, 2017г. между Д.Ч. - продавач чрез представителя си Б. С. по нотариално заверено пълномощно peг. №6119 и peг. №6120 и „Дар Божи 86“ ЕООД - купувач, представлявано от Й. Н. като представител на дружеството по пълномощно рег.№8428 и peг. №8429 на следните недвижими имоти: апартамент №2, ет.1 от сграда в гр. Поморие, ул. „•••••••••, търговски обект - Магазин №1 от сграда в гр. Поморие, ул. „••••••••• и гараж №2 от сграда в гр. Поморие, ул. „••••••••• за сумата от 100 000 лева, платена изцяло по банкова сметка на Д.Ч.. След като се настанил в Дома, няколко пъти - между 3 и 5 свид. С.К. търсил по телефона Ч., който вдигал и говорили, като го питал как е, а Ч. отговарял „За момента съм добре, а за по-нататък, не знам“, след това обаче К. отишъл в чужбина на работа и не се чували. Многократно Ч. се обаждал на свид. Б. по телефона и му казвал, че бил насила заведен някъде, за да си прехвърли имотите, били го, пребивали го, дрогирали и го молил да отиде да го спаси, защото негов приятел руснак не можел да се свърже с него и не може да разчита на него. Б. не приел това насериозно, , тъй като познавал отпреди Ч. и че обича да си пийва. Няколко пъти го питал къде е това място, на което го държат и кой го държи, колко са, за да може да го спаси, но той не казвал. Накрая спрял да му вдига, а в последствие и загубили контакт с Ч.. След изповядване на сдЕ.та при нотариус, сумата от 100 000 лева въз основа на нотариално заверено пълномощно peг. № 6123 била изтеглена от сметка на Ч. от подс. С. и предадена на Ч. без разписка. Междувременно Ч. променил своите намерения и искал да напусне дома. На 03.04.2017г., около 13: 00 часа Ч. подал сигнал на тел. 112, че е държан против волята си в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин. На сигнала били изпратени полицейски служители от РУ - Елин Пелин - свидетелите Я. и Р.. Същият ден, те позвънили на подс. С., който е управител на Дома да се яви, за да се установи ситуацията, но тъй като той бил възпрепятстван помолил Д. да отиде на място и да разбере какъв е проблема. Я. и Р. влезли в двора на Дома, а Ч. бил там, като накарал Я. да се отдалечат от санитарките, за да не го чуят и казал, че иска да напусне Дома, тъй като го държат против волята му, взели му телефона и личните документи. Тримата се качили до стаята на Ч., той събрал багажа си, за да го изведат и когато излизали пристигнал Д. и подс. Н., които видели, че Ч. го откарвал с полицейски автомобил, а те били помолени да се явят в РУ- Елин Пелин за изясняване на случая. Същият ден - 03.04.2017г. в РУ-Елин Пелин били снети сведения на подс. С., подс. Д. и подс. Н., след което те били освободени и се върнали към своите функции. Ч. също дал сведения. На 07.04.2017г. било изготвено психиатрично експертно становище от д-р С. на Д.Ч. по нареждане на инспектор Т. Я. от РУ-Елин Пелин, проведено в 01 РУ-СДВР същия ден, амбулаторно, според което Ч. е психично здрав, психомоторно подтиснат, с ясно съзнание, правилен по темп, структура и съдържание мисловен процес, емоционално съответен, памет и интелект в норма, но при наличие на предварителни данни от химично изследване на проби урина във ВМА, при което са установени деривати на психотропните медикаменти Карбамазепин и Диазепам в значително високи концентрации и при наличие на данни от Ч., че бил третиран от някои лица в Дома в Елин Пелин с вещества, повлияващи на психичното му състояние и няма пълен спомен за случващото се, върху психичните му процеси са влияели тези психотропни медикаменти и е възможно той да няма пълен спомен за случилото се, но това не нарушава годността му дава свидетелски показания. На 07.04.2017г. от инспектор в Криминална полиция в РУ МВР Елин Пелин по преписка № 262000 – 810/2017г. била назначена токсико-химична експертна справка. В 17: 20 часа била получена в Химико- токсикологичната лаборатория на ВМА за изследване проба урина от Д.Ч., изпратена от д-р Е. С. от ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ ЕООД, тъй като същата споделила, че мъжът бил доведен от органите на МВР, със съмнения, че е медикаментозно повлиян. С постановление от 10.04.2017г. в РП Елин Пелин е образувано наказателно производство за това, че в периода от 28.02.2017г. до 03.04.2017г. противозаконно лишил от свобода Д.Ч. за повече от 2 денонощия. Междувременно се появили репортажи и интервюта с Ч., в които се представяла неговата версия на ситуацията, включително и се използвали за този Дом изрази като „Дом на ужасите“, в резултат, на което някой от близките на настанените обмисляли напускане. До 13.04.2017г. в Дома за възрастни хора „Дар Божи“ - гр. Елин Пелин имало множество проверки от различни институции Било извършено претърсване и изземване на Дом за стари хора и хосписни грижи в гр. Елин Пелин на 11.04.2017г., а на 13.04.17г. било реализирано изземване на вещи от дома. При проверките, извършена на 11 и 12.04.2017г. от служители на РЗИ - Софийска област - свидетелите П. и Т. съставили списъци на намерените в Дома лекарствени продукти, като ги описали в два ръкописни списъка, между които Лексотан - 4бр. таблетки, Трамадол- 12бр. капсули+2бр.+1бр.+9бр., Ксанакс - 4бр. таблетки и Фентанил - 1бр. ампула. Въз основа на тези ръкописни списъци било изготвено писмо, подписано от директора на РЗИ - Софийска област до РП Елин Пелин с рег.№23-34-01/13.04.2017г. но лекарствените продукти били в различна подредба /на различни позиции/, не под съответната позиция както в ръкописния списък, а някой даже се различавали и в количества, като ампулата Фентанил въобще не фигурирала. На 11.04.2017г. било извършено претърсване и изземване в Дома за възрастни хора „Дар Божи“ - гр. Елин Пелин, за което бил съставен протокол с фотоалбум, в който били описани и иззети документи от лекарския кабинет и лекарства от кухнята, между които описани като 3 бр. Трамадол. В протокола е отразено, че действието е осъществено в присъствие на подс. Б. С., който направил бележки, с поемни лица и експерт Златко Митушев. На 13.04.2017г. бил съставен протокол за изземване от помещение на ет.2 - запечатано и заключено на 1бр. ампула Фентанил, 23бр. капсули Трамадол и 4бр. таблетки Ксанакс, с изготвен фотоалбум. Действието е осъществено в присъствие на представител на Община Елин Пелин – св. Юлия Живкова. През м.юни.2018г. подс. Н. получила писмо, изпратено по пощата на 27.05.2018г. от Д.Ч., в което той пишел: „Отново се обръщам към Вас с молба за помощ, защото в последните години Вие сте единствената, която ми помогнахте. Аз се отнесох много нечестно с Вас. Всички неверни неща, които говорих пред полицията и журналистите бяха под давление на лоши хора, които ми обещаваха да развалят сдЕ.та за апартамента, магазина и гаража и ми обясняваха, че след като доброволно съм подписал единственият начин е да Ви вкарам в затвора и така ще мога да си върна имота. Сега много съжалявам за всичко причинено....“. На 08.01.2019г. Д.Ч. починал в домът си в гр. Поморие. Доказателствените източници са подробно посочени от първият съд няма да се преповтарят. Изводите по фактите са направени след цялостен анализ на доказателствата. Прав е повереника на ЧО, че действително първият съд е пропуснал да приобщи показанията на Д.Ч., дадени в досъдебното производство пред съдия. Но в същото време, следва да се отбележи, че СРС практически е извел и коментирал същностните твърдения на Ч., като се е позовал на възпроизвежданите от трети лица негови изявления. Въззивният съд не намери пречка от процесуално естество и отстрани пропуска на РС относно обсъждания доказателствен материал, който е бил наличен сред материалите в досъдебното производство в оригинал д.п. – т.6, включително и предявен на страните. Изпратеното от РС Бургас частното наказателно дело удостоверява, че протокола съдържащ се в него е идентичен с протокола, приложен в досъдебното производство. Още в началото въззивният съд намира за необходимо да подчертае, във връзка с доводите на повереника на ЧО, че извън тези показания процесуална възможност не съществува да се приобщят другите показания на Ч., които са били дадени пред орган на досъдебното производство през 2017г. и 2018г. В хипотезата на смърт на свидетеля, прочита на неговите показания е възможно или в случаите на чл. 281, ал.1 т.4 НПК / т.е. когато са дадени пред съдия в д.п. или пред друг състав на съда/, или при условията на чл. 281 ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК /при дадено съгласие и на подсъдимите и защитника им/, предпоставки, които по делото не са налице. Още в началото въззивният съд намира за необходимо да подчертае, че конкретната процесуална ситуация налага внимателно изследване на показанията на св. Ч.. И това е така с оглед противоречието в неговата собствена оценка по повод престоя му в Дома: от една страна - неговите показания през 2017г., дали основание да прокуратурата за внесе обвинителен акт, на следващо място наличните несъответствия в показанията на свидетелите по делото, които пресъздават различни негови твърдения и на трето място - поведението му обективирано през 2018г. чрез изпращане на писмо до д-р Н., с което той се дистанцира от предходните си изявления и отправя молба за прошка и помощ. Настъпилата смърт на лицето препятства възможността за непосредствен разпит и изследване достоверността на показанията му, дадени пред съдия. Съпоставката на неговите показания с тези на останалите свидетели се извършва по делото, но възможно вярното възпроизвеждане на неговата първоначална версия не означава, че същата може да се приеме, че е в съответствие с обективната действителност. От показанията на Ч., дадени по реда на чл. 223 от НПК е видно твърдение, че той по своя воля се обадил на Б. Н., за да бъде настанен в дом за стари хора и последният се отзовал заедно с подс. Б. С., които го отвели до гр. Елин Пелин. Св. М. твърди, че „Б. и Б.“ са докарали Ч. в дома, но в същото време изцяло в показанията си в с.з. поддържа, че не е виждала Б. в дома по това време и преди това, не е поддържала контакти с него. От друга страна св. В. З., също присъствала на довеждането на Ч. е посочила, че това е сторено от Б. / подс. С./ и Б. / подс. Д./, изявления които кореспондират с тези на последните двама подсъдими. Показанията на тази свидетЕ. могат да се приемат за незаинтересовани и непредубедени по това обстоятелство. Важно е да се отбележат и други важни показания на З., че не е информирана за връзката по сватовство между Х. М. и Й. Н., както и че не познава Б. Н.. И този съд се съгласява със СРС относно различието на версиите, споделяни от Ч. за отвеждането му в дома: пред дъщеря си говорил, че синът на Н. - Н. му обещал да го гледа в някакво жилище, затова трябвало да му прехвърли имотите си, но баща й подписал нещо, без да знае какво и вместо да го гледа Н. в апартамент го завел в Дома. Казал й, че нищо не си спомнял, защото бил упоен, неадекватен, замаян, бил постоянно заключен и без телефон, а когато му дали телефона, той веднага се обадил на тел. 112. А според У., Ч. му казал, че с лице на име Б. или Б., имал уговорка да го гледа в апартамент в гр. Банкя, за което той прехвърлил имотите си, но не станало така и бил настанен в Дом в Елин Пелин и затова му казал: „Взеха ми всичко“. Или разнопосочни са били твърденията на Ч. кой го е взел от Поморие, къде е трябвало да отиде, за да полагат грижи за него и в полза на кого е подписал пълномощно за прехвърляне на имотите си. Направеното от Ч. разпознаване и посочването на подс. Н., като лицето, което го е отвело от Поморие в Елин Пелин не позволява преодоляване на противоречието в гласните източници и извеждане на несъмнен извод в тази насока. Посочените противоречия в източниците не позволяват да се установи, че Б. Н. е участвал в транспортирането на Ч., както твърди последния в разпита по чл.223 НПК. Друг съществен момент, на който въззивният съд обръща внимание, е този че източниците по делото сочат, че още преди постъпването в Дома в Елин Пелин Д.Ч. е имал предварителна нагласа да бъде обгрижван от някого срещу което да му прехвърли някой от имотите си, което сочи на доброволно негово тръгване от Поморие и постъпване в Дома в Елин Пелин. Не се кредитират показанията на св. У., който пресъздава неуточнен източник, че Ч. бил отведен с „шутове“ от Поморие. Съобщеното пред съда е слух, за който не може да се установи достоверен източник, а и останалите доказателства го опровергават. Свидетелят К. в с.з. поддържа, че на тръгване към София, Д.Ч. му казал „…ние тръгваме… Той ми каза че отива в някакъв хоспис в София, където имал уговорка с някакви хора“ - от показанията му т.ІІ /нохд/, л. 427 – 430. В показанията си св. Томов / т. ІІ, нохд л. 710 – 714/ възпроизвежда твърдения на Ч. преди и след постъпването му в Дома: „той имаше намерение да прехвърли единия имот на внука си, а другия да го прехвърли на човека, който ще полага грижи за него“, както и „ …Д. ми е казвал следните неща: „ Аз преди да постъпя в болницата съм поддържал връзка с един хоспис в гр. Елин Пелин“ и аз го попитах защо и какви са му намеренията и той ми каза „Понеже евентуално единия апартамент ще го препиша на внука си, а с другата част трябва да се погрижа за себе си и търся най- изгодни условия, за да сключа такава сдЕ.“. Въз основа на показанията на разпитаните санитарки в Дома - свидетелите Х. М., Б., З., Г.а, П., Т.ова и Д., първият съд с основание е направил извод, че стаята на Ч. не е била заключвана, както той твърди в показанията си от 12.04.2017г. по чл. 223 НПК, вкл. от от „вечерта до сутринта“. Отчетено е, че тези свидетелки по различно време са били персонал в Дома, но са работили някой през цялото време, а някой за кратко когато Ч. е бил в този Дом, но всички са отрекли някой от стаите на настанените, включително и на Ч. да се е заключвала - през деня или през нощта. Същите добросъвестно са заявили, че външните врати - портите на двора са заключвани, защото в Дома имало настанени хора с деменция, които е опасно да не се загубят ако излязат навън, както и че през нощта сградата на Дома се заключва, но през деня хората са можели да се движат свободно и самостоятелно са се разхождали в двора, на терасата, играли са игри в салона, празнували са личните си празници / представени снимки/. Възраженията на повереника на ЧО - адв. Н., че не са събрани доказателства, че тези лица действително са работили там, са неоснователни. По въпроса кои лица са полагали труд в източниците по делото няма противоречия, показанията са кореспондиращи и допълващи се. Писмени доказателства по делото също са налични. Още в досъдебното производство / т.1 д.п., както и в нохд т. ІІ, л. 537/ са налични данни, от които се извеждат регистрирани трудови договори с осигурител „Дар Божи 86“ в посочения период за Х. М., за С. П., за В. З. и др., а за св. Д. и св. Б. са за период, близък до процесния. Ето защо не може да се приеме довода на повереника, че тези свидетели са външни за Дома и не запознати с конкретната обстановка. Иначе правилно първият съд е посочил, че показанията им следва да се преценяват при йерархична връзка с подсъдимите, но и при това съображения следва да се подчертае, че показанията на свидетелите, работили в дома са единни и кореспондиращи и те не са в подкрепа на тезата на Ч.. Показанията на св. М. и св. З., освен че сочат, че никой не е заключван, са източник на сведения, че Д.Ч. употребявал алкохол, говорил по телефона, искал да спи с жени, включително и с някоя от другите санитарки. В показанията св. П., св. Г.а отсъстват твърдения да им известно да са заключвани вратите, някой да е държан принудително. С основание първоинстанционният съд е обърнал внимание и на друг аспект от показанията на същата група свидетели, а именно относно това, че никоя от санитарките не казала, че подс. Н. е работил в Дома, че е бил там ежедневно или често или пък, че е транспортирал настанените домуващи, както посочили, например че са виждали Д. да кара линейката, да извежда хора от Дома, до се грижи за котелното. А посоченото е в кореспонденция с обясненията на подсъдимите. Същевременно вярна е преценката на СРС, че свидетелите Р. и Я., също са установили това, че настанените са имали възможност да разхождат из дома, не е имало ограничения. По твърденията на Д.Ч. в разпита му по реда на чл. 223 от НПК, че по време на престоя в Дома още от първия ден телефона му го нямало и му бил върнат на 03.04.17, когато се обадил на тел.112, че залитал, бил замаян, упоен. Първият съд отказал да ги възприеме и на първо се спрял на обстоятелството, че Д.Ч. в ясно съзнание и можейки да разбира действията си и да защитава интересите си подписал две пълномощни в полза на С., използвани при прехвърляне на недвижимите имоти с договор за покупко-продажба. С основание СРС се е позовал на свидетелите М., А. и И., които потвърждават, че Ч. е бил в ясно съзнание, когато е подписвал пълномощните, разбирал е значението на неговите действия, включително и е потвърдил пред помощник-нотариус М. тези свои намерения. В показанията си по време на съдебното следствие, така и в показанията си на ДП, приобщени, тя обяснява функциите, правомощията си, включително и проверките, които прави когато се поставя нотариална заверка на пълномощно. Изрично в съдебно заседание последната заявява, че с оглед професионалния си опит извършва преценка за състоянието на лицето и прочита, разяснява извършваните действия. Аналогично от показанията на доктор А., прегледала и изготвила заедно с психолога И., психиатрично - психологична консултация от 18.03.2017 г. се извежда, че е посетила на място Ч., установила, че е настанен сам в стая, че персонала се отнасял към него с уважение, че на въпросите за да изследва желанието му за разпореждане - Д. изразил доволство и благодарност и казал, че д-р Н. му е спасила живота. Изводите на тези свидетели, в качеството им и на лица със специални знания са били несъмнени, че той не страда от психично заболяване, може да разбира смисъла и значението на извършеното, грижи се разумно за своите работи и може да защита интересите си, като осъзнава ползите и вредите на извършените правни действия, от което заключили, че Ч. е психично здрав и дееспособен. Първият съд не е пренебрегнал, че тази консултация е направена след нотариалната заверка на пълномощните в полза на С. от 09.03.2017г. и с основание подложил на съмнение твърденията на Ч. от 12.04.2017г. по ЧНД №1814/17г. на PC-Бургас, обективирано като протокол от разпит на свидетел пред съдия, че не е знаел какво подписва пред нотариус и не е било негово решението да се прехвърлят недвижими имоти с договор за покупко - продажба, представляван като продавач от подс. С. именно въз основа на нотариално завереното пълномощно от помощник - нотариус М.. И този съд намира, че възраженията на повереника на ЧО, че свидетелите М., А. и И. са заинтересовани от изхода на делото, са неоснователни. Действително следва да се отбележи, че д-р А. уточнява, че се е познавала с д-р Н. от години /а не обратното както е приел СРС/, факт е, че те имат право да не се самоуличават, като откажат да отговарят на въпроси, но в случая както свидетел А., М. и И. са дали своите показания под страх от наказателна отговорност, като твърдят, че никоя от тях не е забелязал поведение или състояние на Ч., което да ги наведе на съмнения за обратното. Не почиват на какъвто и да е източник и противоречат на доказателствата изказаните предположения на адв. Н., че д-р А. не е посетила Ч.. Съобразено е от първия съд, че коментираните показания на трите свидетелки относно състоянието Ч. се потвърждават и от показанията на свидетелите Я. и Р., които са полицейски служители на РУ-Елин Пелин, които са го извели от Дома на 03.04.2017г. в резултат на подаден от него сигнал на тел. 112. Двамата заявяват, че Ч. е бил ориентиран за време и място, бил е адекватен, стаята му не е била заключена, както и пред тях не са му провеждани прегледи или прилагано лечение - перорално или инжекционно. Направило впечатление на Я., че когато отишли за съдействие да изведат Ч., той го дръпнал на страни, за да не чуе персонала какво ще каже и тогава в разговор само между тях двамата заявил, че иска да напусне Дома, където го държали принудително, взели му телефона и личната карта, както и не му давали да напусне по собствено желание. Р. и Я. сочат, че са намерили Ч. в двора на Дома, бил е сам, не е бил държан от персонала, потвърдил е пред тях, че той е подал сигнал на тел. 112 от личния си телефон, а стаята му не е била заключена. Същите са били категорични и за това, че той е бил адекватен, сам се е движил, не е имал нужда от помощ, както да намери стаята си, така и да се е налагало да се вика човек от персонала, за да отключва стаята или да връща на Ч. някакви вещи, а той сам си е прибрал багажа и е взел със себе си една чанта. Р. и Я. са заявили, че пред тях той не е споделял да е изплашен, не е треперил, единствено им се е сторило, че е притеснен. С основание се подчертава от СРС, че пред двамата свидетели Д.Ч. не е споделял, че е бил упояван, а само е казал, че лекарствата, които са му били давани не ги е пиел, а ги е слагал под дюшека си. Повереникът адв. Н. е прав в твърдението си, че е възможно Ч. тогава да не е разказал подробности за ситуацията, в която се намирал, но непосредствените възприятия на полицейските служители, възпроизведени по делото противоречат на казаното от Ч.. Анализа на посочените източници води настоящата инстанция до заключение, че се опровергават показанията на Ч. от 12.04.2017г. по ЧНД №1814/17г. на PC-Бургас, че от изписване от болницата в Бургас и през целия престой в Дома в Елин Пелин е бил упояван, бил е замаян и неадекватен, не знаел какво прави и какво подписва, под въздействие на инжекции и лекарства, които д-р Н. му е давала, както, че той е бил заключван през цялото време в стаята си и не е можел да излиза навън, бил е без телефон и не е имал възможност да се обажда на близките си и приятелите си. Правилно показанията на Р. и Я. дадени по време на съдебното следствие са приети за верни, обективни и потвърдени от показанията на санитарките, на свидетелите А. и И., както и от съставената от тях психиатрично- психологична консултация. Първият съд се отнесъл с доверие към обясненията на подсъдимите в тази част, особено на д-р Н., в резултат на чиято грижа за десетина дни Ч. е можел да се обслужва, да излиза, да се разхожда сам, да провежда телефонни разговори, включително да консумира алкохол и да пуши. Първият съд се е спрял и не имал основание да не кредитира показанията на свидетели В. М., Т. и Ж. чиито близки са домували в Дом за възрастни хора в Елин Пелин, които казват, че те не са били заключвани, не са упоявани, не са се оплаквали за лошо отношение от персонала. Тези показания кореспондират с показанията на разпитаните санитарки в Дома - свидетелите Х. М., Б., З., Г.а, П., Т.ова и Д.. На следващо място, СРС правилно е преценил данните от психиатрично- психологична консултация, респ. освидетелстването на изготвилите я лица; психиатричното изследване в справка от д-р С. в ДП, така и КСППЕ. Верен е анализа, че заключенията на д-р С., на д-р К. и психолога Златарева- Станкова, напълно потвърждават изводите от консултацията на д-р А. и психолога И., а и това че в своята съвкупност с тези няколко психиатрични и психологични прегледи, през непродължителен период от време на Ч. - първо на 18.03.2017г. на д-р А. и психолога И., след това на 07.04.2017г. на д-р С. и последното на 16.07.2017г. на д-р К. и психолога Златарева-Станкова потвърждават, че състоянието на Ч. не кореспондира с опиваното от него, а това кореспондира с обясненията на тримата подсъдими. Извън коментираните по – горе показанията на санитарките от дома, част от които сочат, че Ч. е разполагал с телефон следва да се обсъдят и показанията на свидетелите С.К. и Б., които посочват извършвани разговори между тях и Ч., докато той е бил в Дома, което опровергава обратните доводи на повереника на ЧО. Няма основание да не се ползват с доверие показанията на К., който говори за няколко разговора с родственика си, а още по - малко съмнения възникват относно споделеното от св. Б. за проведени разговори между него и Ч.. Писмените доказателства указват на телефонна връзка между регистрираните телефони на Ч. и св. Б. съответно - 0885974304 и 08769069491 / посочил го в протокол за разпит от д.п., приобщен/ с втория на 06.03.2017г. и на 07.03.2017г. / т. 24, л. 9- 12/, а също между К. / с тел.08852263 съгл. Справка л. 26, т. 24/ и Ч. на 03.03.2017г., два разговора от 119 секунди / сек./ и 104 сек.; на 05.03.2917г. – 126 сек; на 06.03.2017г. 195 сек; на 07.03.2017г. 2 сек.; 37сек и 50 сек. Първият съд обърнал дължимото внимание на показанията на св. Б., и от гледна точка на пресъздадените от него твърдения на Ч., че бил бит и пребит в този Дом, някакви хора го отвлекли, били му инжекции, от които превъртял и подписал някакви бележки да прехвърли имота си, като го молил да отиде и да го освободи, защото имал някакъв руснак - приятел, с който си кореспондирали, но го нямало и сега само на Б. можело да разчита. Свидетелят казва, че Ч. бил разстроен и плачел, но не казал къде се намира. В телефонните разговори му се сторило, че Ч. разговарял като пиян, говорил завалено и затова го питал дали е пил, което той отрекъл. Районният съд се насочил към проверка на тази показания и приел, че пресъздадения от св. Б. разказ на Ч. се опровергава от събраните доказателства по делото, сред които няма нито едно, от което да се извлекат данни за нанесени телесни увреждания на Ч. до 03.04.2017г., когато е изведен от Дома или на 07.04.2017г., когато е изследван от д-р С.. А и никъде в сведенията, които е дал, включително и когато е разказвал на дъщеря си и на мъжа й, такава версия за физическо насилие над него в Дома не е изказана. Изключително подробен е анализа на първия съд на показанията на свидетелите Ч. и У. / дъщерята на Д.Ч. и нейния мъж/ и тук не следва да се преповтаря. Детайлно са изследвани показанията на всеки един от тях, възпроизвеждащи твърденията на Ч., като е съобразено, че информация Ч. е получила и от полицията. Анализирани са данните, получени от Ч. и У. относно състоянието на Д.Ч. в дома и е констатирано несъответствие в твърденията на последния пред двамата - на дъщеря си говорил основно за това, че в Дома е бил неадекватен, без да е уточнявал поради каква причина, а на У. е казал, че още като тръгнали от Поморие започнали да му дават някакви хапчета, така било и по време на цялото пътуване, от което той нищо не си спомнял, че два месеца не знаел къде се намира, а и му давали някакви хапчета, а след това го закарали да подписва нещо, което той не разбрал. Тук правилно първият съд е установил противоречие в изявленията на Ч. пред родствениците си, а и чисто логически заключил, че няма как Ч. да възпроизвежда конкретни обстоятелства, ако действително е бил в състоянието, което е твърдял – на неадекватност. При тези съображения правилно първият съд не е кредитирал показанията на Ч. и У. в частта за неадекватното състояние на Ч. в Дома. Нужното внимание СРС е отделил /като се изключат предположенията, които е направил/ и на онази част от показанията на същите свидетели относно състоянието на Д.Ч. след прибирането му от Дома в Елин Пелин. Според Ч., два месеца след като баща й се прибрал не бил добре, не можел да си вземе чаша с вода, едва говорил и не бил адекватен. В тази част правилно е оценено, че показанията й противоречат на показанията на свид. У., според когото след като Ч. се прибрал от Елин Пелин, той го гледал по телевизията, а Ч. му се обаждал по телефона и У. ходил да го види, когато си говорили и му споделил за престоя си в Дома. В допълнение правилно се посочва, че показанията на Ч. напълно противоречат на показанията на свидетелите Р. и Я., според които на 03.04.2017г. когато го отвели от Дома е бил адекватен и ориентиран, сам се движил така също са в противоречие със заключението по КСППЕ, включително е психиатричното изследване на д-р С., според които вещи лица той е психично здрав, със запазени интелект и памет в границите според възрастта. Затова и показанията на Ч. за състоянието на баща й след като се е прибрал от Елин Пелин не следва да се кредитират. Освен това на свид. Я. казал, че хапчетата, които му давали не е пиел, а ги криел под дюшека. От друга страна според показанията на свид. Т., която е извършила проверка в Дома за възрастни хора на 11 и 12.04.2017г. тя и св. П. не са описали, сред лекарствените препарати, установените в урината на Д.Ч. - Карбамазепин и Нордазепам - такива не са намерени в Дома. СРС след като е извел от източниците, че няма доказателства Ч. да е упояван, заключван и не е можел да излезе, правилно е отказал да кредитира показания на Томов и Канакиев в тези части, които ги пресъздават. Никой от тях не е посочил, че когато Ч. се върнал в Поморие да е бил замаян, неадекватен, единственото сочат, че се е оплаквал, че няма кой да го гледа и е търсил непрекъснато начини отново да бъде настанен в друг Дом за възрастни хора. Даже бил ходил в някакъв във варненско, но бързо се върнал, като казал, че били мошеници. Правилно първият съд е изключил от доказателствената съвкупност показанията на П., Д., Д., П., М., Н., П., Х., Н.а, М. и С., тъй като по никакъв начин не се отнасят към предмета на делото. Районният съд с основание е кредитирал заключенията на вещите лица по СППЕ с вх.№21064603/01.12.2020г., КСППЕ на л.19-39 в том XII от ДП, почеркова експертиза на л.52-69 в том XII от ДП и почеркова експертиза на л.53-61 в том XXXI от ДП, тъй като са обосновани и компетентно изготвени. Съдът правилно изключва заключението по КСМТЕ на л.9-16 в том XII от ДП на вещите лица д-р А. и д-р И., тъй като касае лекарствени препарати неотносими към повдигнатите обвинения. Съдът правилно изключва от доказателствената съвкупност заключението по допълнителна КСМТЕ на л.4-6 в том XXVI от ДП на вещите лица д-р А. и д-р И. и заключението по допълнителна КСМТЕ на л.12-43 в том XXVI от ДП на вещите лица д-р А., д-р И., д-р Т. и д-р Т., тъй като същите нямат отношение към повдигнатите обвинения. По повод доводите на повереника за неоспоримо наличие в пробата урина от Ч. на 07.04.2017г. на психоактивния медикамент Карбамазепин и наркотичното вещество Нордазепам, доказващо прием /прилагането/ на наркотично вещество Диазепам. От една страна, посочи се, че изследването на урината не е разпоредено от орган на досъдебното производство. Описа се по – горе, че то е в наредено от полицейски инспектор на 07.04.17г. преди да е образувано досъдебното производство на 10.04.17г., станало с постановление на прокурора. На второ място, но със съществено отражение е обстоятелството, че в д.п. не е било проверено, а не е ясно дали е била налично количество от взетата биологична проба, за да се провери дали пробата от урина е негова. Обосновани са изводите на СРС относно начина на предоставяне на биологичната проба от д-р С. на д-р А. от Токсикологичната лаборатория на ВМА и тук не следва да се преповтарят. Съществен детайл, на който първият съд с основание обърнал внимание е, че е невъзможно в становището на д-р С. от 07.04.17г. да фигурират данни за предварителни резултати от токсикологичното изследване, след като резултатите от същото са материализирани по – късно на 10.04.17г. Същевременно след извеждането на Ч. от Дома до изследването му, т.е. от 03.04.2017г. до 07.04.2017г., е изминал достатъчно дълъг период от време, през който не е възможно да се проследи дали и какви медикаменти е употребявал Ч.. Според въззивният съд само последното е достатъчно, за да не се възприемат безусловно изводите на по – нататъшните експертизи, изготвени на база взетата урина на 07.04.17г., макар за компетентността на вещите лица да не възникват съмнения. Имат се предвид назначената с постановление от 22.05.2017г. на следовател от ОСО при ОП-София КСМТЕ с цел изследване на пробата урина от Ч. за наличието на наркотични и психоактивни вещества и посочване какъв е фармакологичния ефект на установените лекарствени продукти върху човешкия организъм. / т.ХІІ, л. 4-6/, а също и Комплексната съдебномедицинска и токсикологична експертиза на в.л. И., Т., А., Т. / т. ХІ, л.11-30/, която изследва заболяванията на Ч., съвместимост на предписаното му лечение с установените в урината медикаменти и му. Макар повереникът Н. особено да настоява тези експертизи да се възприемат от изводите във втората следва да се подчертае дадено заключение, че при инцидентен прием на лекарствени продукти, от вида установен в урината на Ч. същите са били приети преди 3- 5 дни, което отново води до извод за невъзможността да се провери какво е приемал Ч. от 03.04.17г., когато е напуснал Дома до 07.04.17 г., когато е дал пробата. Тоест тези експертизи не могат да се приемат като безусловно в подкрепа на обвинителната теза. На следващо място писмото от Ч. до д-р Н. от 27.05.2018г., в което той пише: „Отново се обръщам към Вас с молба за помощ, защото в последните години Вие сте единствената, която ми помогнахте. Аз се отнесох много нечестно с Вас. Всички неверни неща, които говорих пред полицията и журналистите бяха под давление на лоши хора, които ми обещаваха да развалят сдЕ.та за апартамента, магазина и гаража и ми обясняваха, че след като доброволно съм подписал единственият начин е да Ви вкарам в затвора и така ще мога да си върна имота. Сега много съжалявам за всичко причинено....“. изхожда от Ч. и това се потвърждава от заключение по почеркова експертиза, находящо се на л.53-61 в том XXXI от ДП на вещото лице С. А.. И този съд не споделя тезата на повереника на частната обвинитЕ., че това писмо е писано под давление на подсъдимите, което не се базира на каквито и да е данни, дори улики в тази насока, а авторството на писмото е несъмнено установено чрез експертиза. По установяването в Дома и приобщаване на ВД - лекарствени средства, по обвинението за държане НВ. Установява се по делото, че при проверката на РЗИ Софийска област, за първи път са описани намерени лекарствените препарати. Проверката е започнала на 11.04.17г. и приключила на 12.04.2017г., но извършилите я св. П. и св. Т. не могат да могат да кажат кога - на 11.04 или на 12.04.2017г. тези инкриминирани 4 лекарствени средства са установени и къде - в лекарския кабинет, в офиса или в кухнята, а след установяването им премествани ли са, как, къде по какъв начин и от кого, за да се стигне до това на 13.04.17г. в помещение от Дома да бъдат иззети от само инкриминираните. При съставяне на двата списъка не е присъствал управителя - подс. С. или лекаря - д-р Н. на Дома, а Х. М., която е санитарка и която в показанията си заявява, че не през цялото време е била там, т.к. са я викали да отключва помещения в Дома на други проверяващи, показания, които следва да се кредитират. Подробно са обсъдени от СРС несъответствията между ръкописните списъци и печатните такива и отсъствието в тях на две от лекарствата - Фентанил и Лексотан. От друга страна, на 11.04.17г. в Дома е извършено претърсване и изземване и е съставен протокол от същата дата, съгласно който от помещение – кухня са намерени лекарствени средства, сред които и Трамадол 3 бр., а от втори етаж – от лекарски кабинет е иззета документация на името на Д.Ч.. В протокола не е посочено да са намерени останалите лекарства, посочени в обвинителния акт. На 13.04.2017г. органите на д.п. извършили действие, при което е съставен протокол за изземване, според който в стая на ет.2 запечатана с лепенки, с надпис „Полиция“ върху офис-бюро, разположено в центъра на стаята са намерени и иззети следните лекарствени продукти: 1бр. ампула Фентанил, 23бр. капсули Трамадол и 4бр. таблетки Ксанакс. На това действие е присъствал Ш. от РУ-Елин Пелин, който е изготвил фотоалбум, без да е наличен към материалите от ДП, а е изискан допълнително. Същият е изпратен с писмо от РУ-Елин Пелин, но не може да се установи кой е този кабинет, тъй като от обясненията на тримата подсъдими и показанията на свидетелите П. и Т. се установява, че лекарския кабинет и офиса, се намират на ет.2 в Дома и стаите са една до друга. Затова, относно обвинението за държане без разрешение на НВ, не може да се установи къде са били Дома, в кой кабинет и респ. не може да се направи еднопосочен извод, че д-р Н. е осъществявала фактическа власт - държала Фентанил - 1бр. ампула, Лексотан - 3 бр. таблетки, Трамадол - 25 бр. капсули и Ксанакс таблетки 0.5 мг — 4бр. таблетки. При предявяване в с.з. на ВД, върху кутия Трамадол Стада, капсули, е видян ръкописен надпис „на 8 часа по 1 бр.“, обстоятелство, което сочи че лекарството е било предписано. В Дома е имало тетрадка, водена от д-р Н. с описание на лекарствата за всеки домуващ, за която сочат свидетелките от РЗИ, която обаче не е приобщена. Първият съд достигнал до верни правни изводи Всеки от подсъдимите С., Д., Н. и Н. не е осъществил от обективна страна престъплението, в което са обвинени по чл.142а, ал.4 /сега чл.142а, ал.5/, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от 28.02.2017г. до 03.04.2017г. в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. ••••••••• в съучастие като извършители противозаконно лишили от свобода Д.К.Ч. от гр. Поморие за повече от две денонощия, като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия чрез ограничаване възможността за свободно придвижване и прилагане на лекарствени препарати, съдържащи наркотични вещества. Подс. Н. не е осъществила от обективна страна престъплението, в което е обвинена по чл.354а, ал.3, т.2 от НК, за това, че на неустановена дата до 11.04.2017г. в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. ••••••••• без надлежно разрешение, държала лекарствени препарати, съдържащи рисково наркотично вещество, а именно: Фентанил - 1бр. ампула, 0.05 мг/мл. от 5мл. партида А4А152; Лексотан - 3 бр. таблетки, партида 415615; Трамадол капсули 50мл. - 25 бр. капсули, партида 60850 и Ксанакс таблетки 0.5 мг - 4бр. таблетки, поставени под контрола на ЗКНВП и включени в Приложение №3 към ЗКНВП „рискови вещества“. Правилно е прието от СРС, че по делото се установява, че за времето от 28.02.2017г. до 03.04.2017г. по негово искане Д.Ч. е бил настанен в Дом за възрастни хора „Дар Божи“ в гр. Елин Пелин и изведен чрез органите на полицията по подаден от него сигнал на тел. 112. Като през това време се е разпоредил със свои недвижими имоти в гр. Поморие, чрез пълномощник - подс. С. въз основа на нотариално заверено пълномощно от 09.03.2017г. за което по банков път била преведена сумата от 100 000 лева по негова сметка. Правилно е изведено и това, че не се доказва по делото върху Ч. да е оказвано въздействие чрез прилагане на препарати, съдържащи наркотични вещества, както и да е било ограничено свободното му придвижване. И това е така с оглед на показанията на санитарките в Дома - свидетелите Х. М., Б., З., Г.а, П., Т.ова и Д., както и предвид показанията на близки на домуващи на същото място и по същото време с Ч. - свидетелите В. М., Т. и Ж., както и при показанията на С.К. и Б., от които се извежда, че по време на престоя на Ч. в Дома в Елин Пелин той не е бил заключван, а след като се е възстановил в резултат на лечение на д-р Н. е излизал даже и извън Дома, консумирал е алкохол и е пушил цигари, бил е с личния си телефон, провеждал разговори. На датата на извеждането му от Дома - 03.04.2017г. е разговарял със свидетелите Я. и Р., които са полицейски служители от РУ - Елин Пелин, изпратени именно по неговия сигнал на тел. 112. Двамата го описват като притеснен, но не и като неадекватен, замаян, упоен. Даже Я. казва, че го е помолил да се отдалечат от санитарките, които в този момент са били на двора и тогава му е разказал историята си, тоест проявил съобразителност, като желае да разговаря с Я. без санитарките да го чуя Отделно в периода на пребиваване в дома той е имал достъп както до обкръжаващите го живущи в Дома, така и до трети лица - пом.-нотариуса, извършила нотариална заверка на подписите му върху изготвените пълномощни на 09.03.2017г.; до д-р А. на 18.03.2017г., но пред тях подобни оплаквания не са правени. А еднопосочни са данните от психиатрично- психологичната консултация от 18.03.2017г., от психиатрично изследване на 07.04.2017г. от д-р С., че Ч. не страда от психично заболяване, може да разбира смисъла и значението на извършеното, грижи се разумно за своите работи и може да защита интересите си, като осъзнава ползите и вредите на извършените правни действия. Предвид това правилен е извода, че не намира подкрепа обвинителната теза, че Ч. от 28.02.2017г. до 03.04.2017г. е бил противозаконно лишен от свобода - за повече от две денонощия, като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия чрез ограничаване възможността за свободно придвижване и прилагане на лекарствени препарати, съдържащи наркотични вещества. Верен е извода на СРС, че по обвинението за престъпление по чл.142а, ал.4 /сега чл.142а, ал.5/, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК по отношение на четиримата подсъдими не се събрани доказателства, те като съизвършители, при общност на умисъла противозаконно да са лишили Ч. от свобода по начин, опасен за здравето на пострадалия чрез ограничаване възможността за свободно придвижване и прилагане на лекарствени препарати, съдържащи наркотични вещества. Това е така, защото подс. С. като управител на Дома за възрастни хора „Дар Божи“ в гр. Елин Пелин не се установи да е разпореждал на санитарките или лично той да е лишил Ч. от свободно придвижване, както и да му прилага лекарствени препарати. Подс. Д. като приятел на подс. С. не се доказа да е имал нещо общо с организацията и координирането на работата в Дома, тъй като е помагал да управлява линейката, да извежда възрастните на разходка, да внася пелети за котелното. Подс. Н. никой не е виждал в Дома да извършва някакви дейности, а единствено да посещава понякога майка си. Подс. Н. е лекар и осъществяваща именно такива функции в Дома, като не се установи да е заключвала, или да се разпорежда на санитарките да заключват когото и да е било, включително и Ч., като не се събраха доказателства тя като лекар да е прилагала на Ч. лекарствени препарати, съдържащи наркотични вещества. Обвинението срещу подс. Н., че до 11.04.2017г. в Дом за възрастни хора „Дар Божи“, находящ се в гр. Елин Пелин без надлежно разрешение, държала лекарствени препарати, съдържащи рисково наркотично вещество, а именно: Фентанил - 1бр. ампула, 0.05 мг/мл. от 5мл. партида А4А152; Лексотан — 3 бр. таблетки, партида 415615; Трамадол капсули 50мл. - 25 бр. капсули, партида 60850 и Ксанакс таблетки 0.5 мг - 4бр. таблетки, поставени под контрола на ЗКНВП и включени в Приложение №3 към ЗКНВП „рискови вещества“ - престъпление по чл.354а, ал.3, т.2 от НК, не се доказва от обективна страна. Изтъкна се по – горе невъзможността да се установи какви лекарствени продукти, къде - в кой кабинет са намерени и кога са установени, премествани ли са от едно място на друго и имал ли е някой достъп до тях. От друга страна, това че част от лекарствата са единични бройки, че някои от тях са с надписи за начин на приемане кореспондира с твърденията на подсъдимата, че те са били на пациенти на Дома. С оглед посоченото не може да се вмени на подс. Н. извършено престъпление, свързано с държане, т.е. фактическа власт върху инкриминирани лекарствени продукти, което е достатъчно за оправдаването й. Без да е доказано по категоричен начин осъществяване на съставите на престъпленията, в които са обвинени подсъдимите от обективна страна, безпредметно е да се обсъжда субективната страна и на осн. чл.304 от НПК С., Д. и Н. са признати за невиновни и са оправдани за извършване на престъпление по чл.142а, ал.4 /сега чл.142а, ал.5/, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а Н. и за престъпление по чл.354а, ал.3, т.2 от НК. По отношение на подс. Н., освен че не се установи той да е осъществил състав на престъпление по чл.142а, ал.4 /сега чл.142а, ал.5/, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК от СППЕ, назначена и приета в съдебната фаза на процеса установява, че Б. Н. страда от параноидна шизофрения, което е психоза - продължително разстройство на съзнанието, с качествени и количествени нарушения на психичното функциониране. Заболяването е нарушило възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си към момент на извършване на деянието, включително и към момента на изследването, поради което не е в състояние да участва в съдебното производство. Първият съд е посочил, че първите прояви на психично заболяване датират от 2005г., последно стационарно е лекуван през 2015г. във ВМА, Клиника по психиатрия с диагноза: БАР - сегашен епизод маниен с психотични симптоми. Епилепсия, а през 2016г. при амбулаторен преглед му е поставена диагноза: Параноидна шизофрения. Неоснователно се претендира от страна на повереника на ЧО, че на подс. Н. е следвало да се извърши повторна експертиза при която да се наблюдава при стационарни условия шест месеца и най-вече да се извърши електроенцефалография, каквито не са правени. Заключението относно състоянието на подс. Н. е изготвено от компетентни вещи лица, със специални знания, като никое от тях не е намерило за необходимо прилагането на такъв подход, както предлага повереника. Доводите на адв. Н., че подсъдимият е бил признат от експертиза за частично вменяем по наказателно производство в Германия, също не могат да поставят под съмнение изготвеното тук заключение, т.к. няма как да се ползват доказателства от едно дело по друго, още повече, че едното е извън РБ и касае различен период от време. Така, налага се извода, че Н. преди извършване на престъплението, в което е обвинен е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. На осн. чл.33, ал.1 от НК, такова лице не е наказателно отговорно, което действа в състояние на невменяемост - когато поради продължително разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Това обстоятелство е установено в хода на съдебното производство, поради което делото правилно не е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.5 от НПК, изискваща деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта след извършване на престъплението, като подс. Н. е признат за невиновен и оправдан на осн. чл.304 от НПК и чл.33, ал. 1 от НК. Този подход на СРС е правилен /утвърден от съдебната теория и практика/ и подновените и пред въззивния съд искания на защитника на подс. Н. за прекратяване на наказателното производство няма как да бъдат удовлетворени, още повече, че по делото не се доказва извършване от подс. Н. на вмененото му деяние, което е реабилитиращо го основание. След приключване на съдебното заседание пред въззивния съд от повереника са постъпили нови молби с искания, за присъждане на разноски, за пререшаване на въпроса с отказа на СРС да допусне до разглеждане граждански иск, за които /макар и несвоевременни/ следва да се каже, че също са изцяло неоснователни, доколкото при осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, а и допълненията към тях не констатира неправилност на същата, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърдена, вкл. и в частта относно веществените доказателства и разноските. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски