Решение № 9847 от 21.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4022/2024 г.
Административен съд - София-град21.03.2025 г.докладчик Димитър Петров
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Н., срещу Решение № ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор при Инспектората на ВСС. Решението е постановено при участието на Прокуратура на Р. [държава] като заинтересовано лице по делото. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.38в, ал.4 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съдебното производство е образувано по жалба на Н. А. Н. с постоянен адрес [населено място], срещу Решение № ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор при Инспектората на ВСС. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Прави искане за неговата отмяна. С решение № 2526 от 05.03.2024г. постановено по адм.дело № 4728/2023г. на ВАС, Пето отделение, е отменено обжалваното решение по адм.дело № 2280/2021г. на АС – Варна, 19 състав, и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по прилагане на закона и конституиране на Прокуратура на Р. [държава] като заинтересована страна по делото, в качеството ѝ на администратор на лични данни, чрез структура с право на достъп до лични данни – РП – Варна. В изпълнение на указанията на ВАС е образувано ново дело пред АС –Варна с № 20247050700546/2024г.. С определение № 2789 от 19.03.2024г. по адм.дело № № 20247050700546/2024г. на АС – Варна, 7 състав, делото е изпратено по подсъдност на АССГ. След повдигнат спор за подсъдност, с определение № 4908/18.04.2024г. по адм.дело № 3609/2024г. на ВАС, Пето отделение, като компетентен съд да се произнесе по жалбата е определен АССГ. Ответникът - инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна – администратор на лични данни - Прокуратура на Р. [държава], чрез своя пълномощник оспорва жалбата. Прокурорът от СГП оспорва жалбата. Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема следното: С определение № 13848/19.12.2024г. по адм.дело № 11287/2024г. на ВАС, Пето отделение е прието, че подадената жалба от Н. А. Н. срещу Решение № ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор при Инспектората на ВСС, е допустима и редовна. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна. Производството пред Инспектората към Висшия съдебен съвет е образувано по жалба на Н. А. Н. подадена по реда на чл. 38в от ЗЗЛД, в която се твърди, че е извършено нарушение на личните данни на жалбоподателя, тъй като по прокурорска преписка № 4967/2020 г. по описа на Варненска районна прокуратура /ВРП/ неправомерно са обработвани негови лични данни, защото материали, събрани по негови жалби като потърпевш са били използвани за образуване на досъдебно производство № 540/2020 г. по описа на Трето РУ на МВР – Варна срещу самия него. Включително, незаконосъобразно са били изискани съдебни решения и експертиза от частно наказателно дело № 1332/2020 г. по описа на Районен съд – Варна. Видно от приложения по делото протокол, жалбата е разгледана от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор. Извършена е процедура по събиране на данни, относими към твърдяното нарушение, включително е изискано становище и информация от администратора на лични данни – РП – Варна. С писмо от 13.07.2021г., жалбоподателят е информиран за предприетите действия по разглеждане на жалбата. В хода на процедурата са събрани писмени доказателства, от които се установява, че с писмо изх. № 15971/27.07.2020 г. разследващ полицай в Трето РУ при ОД на МВР – Варна е поискал от ВРС за нуждите на досъдебно производство № 540/2020 г. по описа на Трето РУ – Варна, образувано срещу Н. Н. за престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК, справка относно водени дела срещу същото лице по Закона за здравето, като е поискано и представяне на заверено копие от съдебните актове по евентуално приключили такива дела. С писмо рег. № 31071/22.12.2020 г. разследващият полицай при Трето РУ на ОД на МВР – Варна е поискал от началника на "Регионален център 112" информация относно имало ли е регистрирано обаждане на 12.03.2020 г. около 11: 30ч. за възникнал инцидент в [населено място] с Н. Н., както и данни от кое лице е било обаждането, като се изпрати и запис от телефонния разговор. Отбелязано е, че информацията е необходима за разследването по досъдебно производство № 540/2020 г. по описа на Трето РУ – Варна, образувано срещу Н. Н. за престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК. Въз основа на така събраните доказателства инспектор от ИВСС е приел, че видно от материалите поискани в хода на досъдебно производство № 540/2020 г. по описа на Трето РУ – Варна с писмата от 22.12.2020 г. и от 27.07.2020 г., са в изпълнение на задълженията по чл. 196 от НПК на наблюдаващия прокурор по осъществяване на ръководство и надзор върху разследването и не представляват нарушение на личните данни, съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.38в, ал.4 ЗЗЛД, решението на инспектора, с което приема жалбата за неоснователна, подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно правомощията си по чл.146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т.1), в съответната форма (т.2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т.3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т.4) и несъответствие с целта на закона (т.5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.146 АПК. Оспореното решение е издадено от компетентен орган на основание чл. 38в, ал. 1 от ЗЗЛД – инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, като компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл.38б, ал.1 ЗЗЛД, съгласно която при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съдa при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Оспореното решение е постановено в предвидената от АПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. В производството по постановяването му е спазена предвидената в ЗЗЛД процедура. Жалбата съдържа оплаквания за нарушаване на правата на подалия сигнала по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на личните му данни от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт ( чл. 38б от ЗЗЛД ), поради което подлежи на разглеждане по реда на процедурата, предвидена и очертана, в глава седма от ЗЗЛД. В съответствие с разпоредбата на чл. 38в ал. 2 от ЗЗДЛ в административното производство са събрани данни и доказателства, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от администратора на лични данни – РП-Варна. С писмо от 13.07.2021г. жалбоподателят е информиран за предприетите действия по разглеждане на жалбата, с оглед на което съдът приема, че не са допуснати процесуални нарушения засягащи правото на защита на жалбоподателя. Обжалваният акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон. Безспорно прокуратурата и следствените органи са администратори на лични данни в качеството си на публични органи по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента, които обработват самостоятелно лични данни за целите на правораздавателната си дейност. В процеса на обработване на лични данни за изпълнение на правораздавателната си функция по конкретните дела, прокурорите и разследващите органи имат качеството на лица с право на достъп до личните данни по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) 2016/679. Операциите по обработване, които те осъществяват произтичат от действащото законодателство и се извършват под ръководството на администратора, като в този смисъл го обвързват и се отъждествяват с него. Администраторът носи отговорност за спазването на правилата за защита на правата на субектите на данни при обработването на лични данни, извършвано от лицата под негово ръководство. От друга страна, следва да се има предвид, че по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, към който препраща § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по – специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Същевременно е дадена легална дефиниция на термина "обработване" на лични данни, който обозначава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно чл. 6, § 1, б. "а‘‘ - "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработване на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по- специално когато субектът на данните е дете. В случая, както правилно е прието в обжалвания акт, е налице правното основание на чл. 6, § 1, б. "в" от Регламента, за законосъобразно обработване на лични данни, произтичащо от разпоредбата на чл.46, ал.1, т.2 НПК, която разпоредба урежда законовото задължение на прокурора да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия, както и разпоредбата на чл.52, ал.2 НПК уреждаща задълженията на разследващите органи. От писмените доказателства по делото – постановление за образуване на наказателно производство на РП – Варна от 23.04.2020г. се установява, че е образувано досъдебно производство, в хода на което прокурорът и разследващите органи в изпълнение на законовите си задължения са предприели действия по разследване с цел установяване на фактите посочени в законния повод за образуване на производството. В тази връзка, описаните в жалбата действия по обработване на личните данни на жалбоподателя са законосъобразни, както правилно е приел и инспекторът от ИВСС в обжалвания акт. По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Административен съд София град, 27 състав
Цитирани разпоредби
18- чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД
- чл. 38 ЗЗЛД
- чл. 145 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 38, ал. 2 ЗЗДЛ
- чл. 38, ал. 4 ЗЗЛД
- чл. 325, ал. 3 НК
- чл. 196 НПК
- чл. 46, ал. 1, т. 2 НПК
- чл. 52, ал. 2 НПК
- чл. 1
- чл. 29
- чл. 38, ал. 4
- чл. 4, т. 1
- чл. 4, т. 7
- чл. 49
- чл. 6