Решение № 1458 от 20.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 947/2021 г.

Производството по този иск е завършило с влязло в сила на 09.04.2024 г. решение № 703/09.11.2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, по т.д. № 748/2022 г., с което предявеният иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ е отхвърлен. Ответното дружество е регистрирано в ТРРЮЛНЦ на 21.04.2020 г. под формата на ЕООД с наименование „Енергико Трейдинг България“. Капиталът, с който е регистрирано дружеството е в размер 10 000 лв., притежаван от ищеца И. Д., който е вписан и като управител на дружеството. Вписаният предмет на дейност е маркетинг и търговия с въглеводороди, природен газ и всякакви видове газове, както и всяка друга дейност, свързана с газ; търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и сходни продукти. На 13.07.2020 г. е вписано увеличаване на капитала от 10 000 лева на 51 000 лв. На 01.10.2020 г. е вписано прехвърляне на част от дяловете от ищеца на „Л.“ С.А – Швейцария, с номинална стойност 38 249 лв., въз основа на договор от 25.09.2020 г., като дружеството „Енергико Трейдинг България“ е продължило дейността си като ООД. На 25.11.2020 г. е вписано прехвърляне на част от дяловете на ищеца на „Агроинженеринг – 90“ ЕООД, с номинална стойност 4 250 лв., въз основа на договор от 18.11.2020 г. На 03.12.2020 г. ищецът е заличен като управител. С решение № Л-540/29.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ, на ответното дружество е издадена лицензия за осъществяване на дейността „търговия с природен газ“ за срок от 10 години, по подадено заявление с вх. № Е-ЗЛР-Л-31/23.04.2021 г. Дружеството „Енергико“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ на 30.09.2008 г., като му е предоставен ЕИК 200394045. На 02.03.2017 г. ищецът е вписан като едноличен собственик и управител на дружеството, като от 02.11.2018 г. дружеството е с предмет на дейност: консултантски и инженерингови услуги, свързани с инфраструктурни и енергийни проекти, инвестиционна дейност в страната и чужбина, вътрешна и външна търговия, търговско посредничество и представителство на български и чуждестранни лица в страната и чужбина, търсене, производство, транспорт, съхранение, маркетинг и търговия с въглеводороди, природен газ и всякакви видове газове, както и всякаква друга дейност свързана с газ; търговия, внос, износ, продажба в страната и чужбина на петролни продукти, цветни и благородни метали, суровини и отпадъци за и от преработката им, както и всякаква друга дейност свързана с енергийната и химическата индустрия и рудодобива и производството на цветни метали, промишлен инженеринг и производствена и сервизна дейност свързана с инфраструктурни и енергийни проекти, проучвателни, оценъчни и инженерингови дейности за нуждите на минералната и нефтената и газова индустрия, проектиране на нефтени и газови сондажи, нефтопроводи, газопроводи, сондиране на кладенци за нефт и газ, всякаква друга дейност свързана с нефтени и газови находища и всякакъв вид сондажни дейности, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. По електронното дело на дружеството в ТРРЮЛНЦ са обявени ГФО за периода от 2010 до 2022 г вкл., както и годишните доклади за дейността за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. С решение № Л-549/20.09.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ, на „Енергико“ ЕООД е издадена лицензия за осъществяване на дейността „търговия с природен газ“ за срок от 10 години, по подадено заявление с вх. № Е-ЗЛР-Л44/30.06.2021 г. С решение № БП-24 от същата дата КЕВР одобрява и представения от „Енергико“ ЕООД бизнес план за осъществяване на дейността, за която е издадена лицензията, за периода 2021-2025 г. На 21.04.2021 г. ищецът, в качеството си на управител на „Енергико“ ЕООД, отправя до ответното дружество нотариална покана, с която се иска ответното дружество да преустанови ползването под каквато й да е форма наименованието „Енергико“, включително като част от енергиен идентификационен код и фирменото наименование на „Енергико трейдинг България“ ООД бъде променено чрез премахване на словния елемент „Енергико“ от него, в срок от три работни дни от получаване на поканата. Поканата е връчена на 26.04. 2021 г. Видно от справка за търговска марка на Патентното ведомство на Република България, словната марка ENERGIKO е заявена на 30.10.2020 г. от Т. К. Д. и е регистрирана на 22.03.2021 г., със срок на действие 30.10.2030 г. Представени са доказателства, касаещи участниците в платформата за търговия с газ на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД Виртуалната търговска точка с регистрация на Платформата за търговско диспечиране CDP, от които се установява, че ответното дружество и „Енергико“ ЕООД са регистрирани в тези платформи за търговия. Дружеството „Енергико Инженеринг“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ на 25.09.2020 г. под формата на дружество с ограничена отговорност, с предмет на дейност: консултантски и инженерингови услуги, свързани с инфраструктурни и енергийни проекти, инвестиционна дейност в страната и чужбина, вътрешна и външна търговия, търговско посредничество и представителство на български и чуждестранни лица в страната и чужбина, търсене, производство, транспорт, съхранение, маркетинг и търговия с въглеводороди, природен газ и всякакви видове газове, както и всякаква друга дейност свързана с газ; промишлен инженеринг и производствена и сервизна дейност, свързана с инфраструктурни и енергийни проекти, проучвателни, оценъчни и инженерингови дейности за нуждите на минералната и нефтената и газова индустрия, проектиране на нефтени и газови сондажи, нефтопроводи, газопроводи, сондиране на кладенци за нефт и газ, всякаква друга дейност, свързана с нефтени и газови находища и всякакъв вид сондажни дейности, като му е предоставен ЕИК 206238836. Г., Първоначално съдружници в дружеството са „Енергико“ ЕООД и „Агроинженеринг-90“ ЕООД, като от 25.11.2020 г. дружеството продължава дейността си като ЕООД, с едноличен собственик на капитала „Енергико“ ЕООД. Ищецът е вписан като управител на дружеството от учредяването му до заличаването му на 12.11.2024 г., след проведена процедура по ликвидация. Дружеството има обявен в ТРРЮЛНЦ ГФО за 2020 г., а за 2021 г. е подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Дружеството „Новем“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ на 27.02.2017 г., като му е предоставен ЕИК 204474453. Като едноличен собственик на капитала и управител е вписан ищецът. Предметът на дейност на дружеството е маркетинг и търговия на въглеводороди, консултантска и инвестиционна дейност, свързана с инфраструктурни и енергийни проекти, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. Обявени в ТРРЮЛНЦ са ГФО на дружеството за периода от 2017 г. до 2022 г. вкл. От показанията на свидетеля В.Г.У. се установява, че свидетелят е участвал в започнали през м. февруари-март 2020 г. преговори, довели до създаване на съдружие между швейцарското дружество Л. и ищеца, в резултат на което се е стигнало до учредяване на ответното дружество. Целта била да се направи търговско дружество, за да бъдат обезпечени доставките на природен газ на предприятието Лукойл Нефтохим Бургас. Ищецът бил поканен да участва на тези срещи, защото вече имал дружество „Енергико“ ЕООД, което имало всички разрешения и договори, които да обезпечат доставки до завода, природен газ до Лукойл Нефтохим Бургас. Свидетелят участвал в преговорите, тъй като по решение на Л. трябвало да бъде заместник генерален директор на новосъздаденото дружество и да замени своята тогавашна работа в Лукойл-България със същата позиция в новосъздадената фирма за търговия с природен газ. Ищецът е следвало да бъде изпълнителен директор, управител на новото дружество. При преговорите имало предложение от страна на ищеца доставките да бъдат извършвани от „Енергико“ ЕООД, което дружество да бъде продадено на Л.. Не се стигнало до реализиране на този вариант, като през м. август 2020 г. ищецът казал на свидетеля при случайна среща в офиса на Лукойл, че ще предлага да се учреди ново дружество „Енергико трейдинг България“, което да бъде продадено на Л.. На провежданите срещи с видеоконферентна връзка, директорът на Л. изрично заявил, че поради правилата за конкурентна дейност трябва дружеството „Енергико“ ЕООД, което има сходни дейности с новосъздаденото, да прекрати своята дейност по търговия с природен газ за България, Румъния и Гърция, доколкото новосъздаденото дружество ще бъде представено от Л. на този пазар. Ищецът приел това изискване, защото в противен случай нямало да може Л. да придобие дяловете в новоучреденото дружество поради действащите в швейцарското дружество стриктни правила за конкурентната дейност. При преговорите било коментирано, че новоучреденото дружество следва да бъде прехвърлено на Л., а ищецът да заеме длъжността управител. Обсъждано било и участието на трети съдружник – Агроинженеринг -92, като мажоритарен собственик бъде Л.. От личен разговор с ищеца свидетелят е разбрал, че ищецът не иска да спазва стриктните правила за регулация и отчети на Л., поради поето е поискал да бъде сменен като управител. Съдът кредитира показанията на свидетеля, след като съобрази, че показанията са логически свързани и обосновани и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, включително и с установените по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ вписвания в ТРРЮЛНЦ. От заключението по допуснатата съдебно-техническа екпретзиа на вещото лице Н. Х., което заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че представената с молба на ответника от 06.03.2023 г. електронна кореспонденция между ищеца, в качеството му на управител на ответното дружество и „Булгартрансгаз“ ЕАД, в периода 20.05.2020 г. до 11.06.2020 г., съответства на представена такава, възпроизведена на хартиен носител, с молба на ответника от 23.11.2022 г. Предмет на изследваната от вещото лице кореспонденция е издаването на енергиен идентификационен код на ответното дружество, във връзка с което е изпратена заявка от 20.05.2020 г. за издаването на такъв. В отговор на тази заявка „Булгартрансгаз“ ЕАД дава такъв код на ответното дружество – 58X-ENRGKOТR-BG-9, като очаква потвърждение и регистрация след 27.05.2020 г. С писмо от 21.05.2020 г. е поискана промяна в предоставени код, при възможност да е 58X-ENERGIKO-BG-9, като на същата дата е отговорено, че кодът ще бъде 58X-ENERGIKO-BG-9. На 11.06.2020 г. е изпратено писмо от „Булгартрансгаз“ ЕАД, че заявеният код е издаден и регистриран в Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия /ENTSO-E/, както следва: 58X-ENERGIKO-BG-J, с екранно име ENERGIKOTR-BG. По делото са представени и писма от 30.09.2022 и 14.10.2022 г. на „Булгартрансгаз“ ЕАД, касаещи заявеното на 16.09.2022 г. от ответното дружество искане за промяна на детайли относно регистрирания му EIC код, от които писма се установява, че са поискани специални насоки от Централното бюро на ENTSO-E за енергиен идентификационен код, как да се процедира и промени вече издадения и регистриран на ответника код, част от който е действащото към момента на регистрацията му фирмено наименование, предвид действащите в ENTSO-E Указания за използване на EIC схемата на ENTSO-E, според които за един номер по ДДС може да бъде издаден само един код на компания. Във връзка с дадените от бюрото указания са подадени заявки от 17.10.2022 г. за деактивиране на стария EIC код и издаване на нов такъв. НА 15.11.2022 г. е получено потвърждение, че новият код 58Х-0-0000000007Е е регистриран. Представен е и договор за спогодба от 12.12.2022 г., сключен между страните по делото и две, неучастващи по настоящето дело лица, с който ответното дружество е декларирало предприети на 17.10.2022 г. действия по промяна на фирменото си наименование на „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД, като е поело задължение да подаде заявка за деактивиране на EIC код и издаване на нов такъв, който не съдържа словния елемент Енергико и негови производни. Съдът не обсъжда доказателствата, събрани във връзка с установяване на обстоятелства, касаещи приетия за недопустим иск. Ищецът твърди, че приетото на ОСС от 31.05.2021 г. решение за изключването му като съдружник е незаконосъобразно, тъй като е взето в нарушение на установената в чл. 126, ал. 3 от ТЗ процедура /не му е предоставен достатъчен срок да коригира поведението си/ и при липсата на извършено от него действие или бездействие, което да попада в приложното поле на чл. 126, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ТЗ. По същността си изключването на съдружник в ООД е осъществяването от страна на дружеството на едно потестативно право - с едностранно волеизявление да предизвика промяна в правната сфера на друг субект - изключеният съдружник. Начален етап от фактическия състав на изключването на съдружника е отправяне на предупреждение за изключване до съдружника, като на последния следва да бъде даден подходящ срок, в който да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството и в случай, че в този срок не прекрати незаконосъобразните си действия или съответно бездействия, ще бъде изключен като съдружник. Предоставянето на подходящ срок се извършва, когато последиците от реализираните от съдружника действия, намиращи се в разрез с интересите на дружеството са отстраними по своето естество. В случай, че вредните последици от поведението на съдружника имат необратим характер, на същия не е необходимо да се предоставя възможност да коригира поведението си, тъй като резултат от неговите действия, респективно бездействия, вече се е проявил в правната сфера на дружество, оказвайки негативно въздействие върху същата. Предупреждението за изключване следва да съдържа и правните основания за изключване на съдружника и описание на конкретните нарушения, изразени в действия и/или бездействия. Законът не поставя като изискване да бъде взето предварително решение от Общото събрание на съдружниците за отправяне на предупреждение за изключване. От компетентността на Общото събрание е да вземе окончателното решение за изключване на съдружника, но предизвестие за изключването може да бъде отправено от управителя или от всеки от останалите съдружници /в този смисъл и решение № 56/08.09.2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, по т. дело 472/2009 г./. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че на съдружника ищец е връчено такова предупреждение за изключване на 14.05.2021 г. В предупреждението се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени от съдружника, които са квалифицирани като такива по чл. 126, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ТЗ. Противно на поддържаното от ищеца становище, в предупреждението е дадена възможност на съдружника да коригира поведението си, като преустанови описаните в предупреждението действия против интересите на дружеството, съответно като внесе допълнителната вноска, до насроченото общо събрание на 31.05.2021 г. Доколкото не са предприети никакви действия в изпълнение на така дадената възможност /видно от взетото от ищеца на процесното общо събрание становище относно вписаните в предупреждението за изключване констатации относно неговото поведение/, то няма как да се приеме, че така предоставеният срок е бил неподходящ. Ищецът поддържа, че липсва негово поведение, което попада в приложното поле на чл. 126, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ТЗ, съответно преценката за законосъобразността на процесното решение за изключване на ищеца като съдружник в ответника се свежда до преценка за наличието на основаниията по чл. 126, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ТЗ. Установяването на основанието по чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ изисква провеждането на пълно главно доказване, че описаните в предупреждението за изключване нарушения, приети от ОСС като основание за изключване на съдружника, действително съставляват и могат да се приемат за негови действия против интересите на дружеството. Съгласно константната съдебна практика, изключването на съдружник е крайна санкционна мярка и тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Трябва да се установи безспорно, че са налице виновни действия, създаващи пречки за нормалната дейност на дружеството, и/или действия, водещи до компрометиране на търговската му дейност, свръхзадлъжнялост и други, които да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството, за да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. С решение № 171/14.03.2012 г., по т. д. № 860/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, е прието, че доколкото в ТЗ не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружниците в ООД, то при липсата на въведена такава и в дружествения договор /в случая в действащия към момента на изключването дружествен договор няма установена такава забрана/, само по себе си учредяването на дружество, чийто едноличен собственик на капитала е изключеният съдружник, имащо сходен предмет на дейност с този на ответника, при отсъствието на ангажирани по делото доказателства за реално засегнати имуществените или неимуществени интереси на последния, не обосновава наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност и поради това насочено против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал. 3, т.3 ТЗ. Затова и описаната в предупреждението за изключване свързаност на ищеца с дружествата „Енергико Инженеринг“ ЕООД и „Новем“ ЕООД сама по себе си не може да обоснове основание за прилагане на санкционната последица по по чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че в качеството си на едноличен собственик и управител на „Енергико“ ЕООД ищецът е извършил действия против интересите на дружеството. Описаните в предупреждението за изключване и установени в настоящето производство негови действия в това качество съставляват нарушение на неимуществените задължения на съдружника да бъде лоялен към дружеството, в което членува и да се въздържа от действия, които засягат имущественото състояние на търговеца или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име. Предвид формалния характер на това нарушение, е без значение дали от него са настъпили и реални имуществени вреди за търговеца. Предприетите от ищеца като управител на „Енергико“ ЕООД действия, след освобождаването му като управител на ответното дружество, изразяващи се в отправената на 21.04.2021 г. нотариална покана до ответното дружество и продължаващата конкурентна дейност на собственото му дружество на пазара на търговия с природен газ, могат да бъдат определени като действия против интересите на дружеството, тъй като от събраните гласни доказателства /показанията на свидетеля Устинов/ се установява, че ищецът е поел ангажимент, след учредяването на ответното дружеството и прехвърлянето на дялове от капитала му на швейцарското дружество Л., да преустанови дейността на дружеството „Енергико“ ЕООД, явяваща се конкурентна на тази на новоучреденото дружество на територията на България, Румъния и Гърция, като търговията с природен газ на тези пазари бъде поета от новоучреденото дружество. Искането да бъде преустановено ползването под каквато й да е форма на наименованието „Енергико“, включително като част от енергиен идентификационен код, по естеството си е действие, което сериозно затруднява извършването на основната търговска дейност на ответника, доколкото същата се осъществява на регулиран пазар, участниците в който се идентифицират с предварително издаден и регистриран в Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия код. При формиране на преценка за наличието на второто нарушение, обосновано като предпоставка за иницииране на процедурата по изключване на ищеца, а именно това по чл. 126, ал. 3, т. 4 от ТЗ - при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2, следва да бъде съобразено, че не е спорно обстоятелството, че ищецът не е внесъл определената като дължима от него с решение на ОСС от 29.01.2021 г. допълнителна парична вноска от 116680.39 лева, както и не е прекратил участието си в дружеството в хипотезата на чл. 134, ал. 2 от ТЗ. Ищецът счита, че не е налице основание за изключването му на това основание, доколкото има предявен иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението на ОС за извършване на тази допълнителна вноска. Съгласно константната практика на Търговска колегия на ВКС /решение № 690 от 03.12.2008 г., по т. д. № 349/2008 г. на ІІ ТО; решение № 135 от 09.11.2009 г., по т. д. № 184/2009 г. на І ТО; решение № 39 от 15.04.2011 г., по т. д. № 526/2001 г. на І ТО; решение № 90 от 11.09.2009 г., по т. д. № 439/2008 г. на ІІ ТО; решение № 100 от 04.06.2010 г., по т. д. № 799/2009 г.; решение № 86 от 01.09.2017 г., по т. д. № 1068/2016 г. на ІІ ТО и др./, взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество, правно и структурно обособено в дружество с ограничена отговорност, решения, подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е. от вземане на решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 от ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в хипотезата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ е по отношение на трети лица. Следователно действието на решението на общото събрание на съдружниците вътре в дружеството - по отношение на него и съдружниците, настъпва веднага. В този смисъл решението на съдружниците в ответното дружество от 29.01.2021 г. за извършване на допълнителна парична вноска е произвело действие веднага във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците, поради което и независимо от предявяването на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, това решение обвързва съдружниците и подлежи на изпълнение. В настоящето производство Съдът не може да извършва преценка относно наличието на предпоставките по чл. 134, ал. 1 от ТЗ за вземане на решение за извършване на допълнителна парична вноска, като следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решение на влязлото в сила решение на САС, по т. д. № 748/2022 г., с което предявеният от ищеца иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението на ОС от 29.01.2021 г. за извършване на допълнителна парична вноска е отхвърлен, като неоснователен. Предвид изложеното, Съдът намира, че се установява наличието на основанията по чл. 126, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ТЗ, съответно предявените от ищеца искове за отмяна на взетото от ОСС на 31.05.2021 г. решение за изключването му, са неоснователни. При този изход на производството, ответникът има право на направените разноски - арг. от чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. В дължимите на ответника разноски следва да се включат направените такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12000 лева; за депозит за възнаграждение за вещи лица в размер на 1800 лева и за заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева. Ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, Съдът приема, че при извършването на тази преценка не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне дали уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата. В случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 12000 лева за исковото производство се явява прекомерно с оглед вида на предявените искове /неоценяеми конститутивни такива/, дори и при съобразяване на характера и високата правна и фактическа сложност на делото, вкл. продължителността на производството и броя на проведените открити съдебни заседания, както и извършените от упълномощените представители на ответника процесуални действия. Съобразявайки горепосочените обстоятелства, както и фактът, че ответната страна също е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е в размер на 3060 лева, което представлява близо четири пъти по-нисък размер от претендираното от ответната страна такова /т. е. самият ответник възприема за прекомерно адвокатско възнаграждение в по-нисък от заплатения от него размер/, Съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност е основателно и дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 12000 на 3060 лева. Така общо дължимите на ответника разноски стават 4865 лева. Мотивиран от горното, Съдът