Решение № 401 от 24.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1426/2025 г.

Производството е по реда на чл.20 от ЗЕЕЗА. Образувано е по жалби на защитниците на Д. Б. против решение на СГС, НО, 21 състав, постановено по НЧД № 6866/25 год., с което е допусната екстрадицията му по искане на Република Украйна. Същите поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно и правят искане за отмяната му и постановяване на отказ Б. да бъде екстрадиран.Излагат аргументи, че в Украйна е въведено военно положение с указ на президента и редица права и свободи на украинските граждани са били временно ограничени, като в тази насока Украйна е декларирала пред Съвета на Европа, че дерогира изпълнението на задълженията по чл.5 /право на свобода и сигурност/, чл.6 /право на справедлив съдебен процес/, чл.8 /право на зачитане на личния и семейния живот / и чл.13 /право на ефективни правни средства за защита/ от ЕКПЧ.Поддържат, че това обуславя наличието на абсолютните предпоставки за отказ по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА. Твърдят, че последното удължаване на дерогацията по чл.15 от ЕКПЧ е обнародвано с вербална нота № 31011/32-119-9327 от 27.01.2025 год., регистрирана в Съвета на Европа на 28.01.2025 год., потвърждаваща невъзможността на украинските власти да гарантират ефективното действие на тези права поради продължаващото военно положение. Оспорват извода на СГС, че опасенията им са недоказани, тъй като той противоречи на международно признат факт-действащата дерогация, която сама по себе си представлява признание от молещата държава, че не може да гарантира правата по Конвенцията и считат за неприемливо българският съд да приеме формалните уверения на същата тази държава като достатъчни гаранции, при положение, че тя е дерогирала именно тези разпоредби. На следващо място посочват, че съдът не е направил задължителната по чл.3 ЕКПЧ индивидуална оценка на риска.В тази връзка се позовават на международни доклади-на Държавния департамент на САЩ от 2023 год. и на Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна, които съдържат недвусмислени констатации за нечовешки и животозастрашаващи условия в местата за лишаване от свобода, системен тормоз, насилие и липса на медицинска помощ.Поддържат, че в светлината на тези данни формалните уверения, че екстрадираните лица се настаняват в безопасни институции, се явяват недостатъчни, а съдът не е изискал конкретни гаранции за мястото, условията и безопасността на лицето. Допълнително изтъкват и реалният риск, произтичащ от общата мобилизация в Украйна, която обхваща и лица, върнати по екстрадиционни процедури и това, в контекста на чл.3 и чл.5 ЕКПЧ, представлява опасност от лишаване от свобода и излагане на животозастрашаващи условия без ефективен съдебен контрол, което прави предаването на Б. несъвместимо с международните задължения на България. В съдебно заседание защитниците поддържат подадените жалби по изложените в тях съображения, като допълнително излагат аргументи за влошеното здравословно състояние на Б.. Представителят на САП изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Исканото за предаване лице изтъква, че предаването му на украинските власти по същество означава да го последва и семейството му, т.е. всички да се завърнат там, където се води войната.Заявява още, че именно гр.Кременчук е бил атакуван от руските сили и са загинали много хора. В последната си дума моли да не бъде предаван. САС, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното: СГС е сезиран с искане с правно основание чл.17 и сл. от ЗЕЕЗА за допускане изпълнение на молба за екстрадиция на Д. Б., украински гражданин, за разглеждане на образуваното срещу него наказателно производство за престъпления по чл.185, ал.3 и чл.263, ал.1 от НК на Република Украйна-квалифицирана кражба и незаконно придобИ.е на огнестрелно оръжие. С атакуваното решение съдът е приел, че е налице официална молба за екстрадиция на украинския гражданин с придружаващите я документи по чл.9 от ЗЕЕЗА наред със съдебно решение за задържане и обвинителен акт. Заповедта за задържане е издадена на 20.11.2023 год. от Районния съд на Автозаводски район в Кременчук, Република Украйна във връзка с провеждано наказателно производство за извършени престъпления по чл.185, ал.3 и чл.263, ал.1 от НК на Република Украйна.Описано е, че престъпленията са извършени в периода 28-29 септември 2021 год. в гр.Кременчук, Украйна, като са посочени времето, мястото, начина на извършване, правната квалификация, размера на вредите и относимите норми, вкл. и тези за давността. Министерство на правосъдието на Република Украйна е дало гаранции, че по отношение на исканото лице ще бъдат спазени всички негови права в съответствие с ЕКПЧ, както и редица международни актове, по които Украйна е страна.Посочено е, че осъдените и задържани лица не се държат в затвори и пенитенциарни институции, разположени в близост до райони, в които се провеждат активни военни действия и са взети всички необходими мерки за осигуряване безопасността им.Приложен е одобрен списък с пенитенциарни институции за задържани лица, прехвърлени в Украйна по екстрадиционни процедури.В молбата за екстрадиция е отбелязано, че на исканото лице ще бъдат гарантирани всички права, предвидени в чл.2, 3, 5-7 от ЕКПЧ. При тези данни правилен се явява изводът на първостепенния съд, че съобразно изискванията на чл.9 от ЗЕЕЗА молещата държава е изпратила цялата необходима информация, относима към екстрадиционното производство. Правилно съдът е приел и че не са налице основанията за отказ по смисъла на чл.6 от ЗЕЕЗА доколкото исканото за предаване лице няма статут на постоянно пребиваващ на територията на страната или на друга държава-членка, не е български гражданин, нито лице, на което е предоставено убежище, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на замолената страна, нито е наказателно неотговорно лице. На следващо място не е налице и абсолютното основание за отказ от екстрадиция, свързано с липса на двойна наказуемост, тъй като деянията, за които се иска предаването му са престъпления и българския наказателен закон, като имат своя аналог в разпоредбите на чл.195, ал.1 и чл.339, ал.1 от НК. За тези престъпления законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание, а само наказание лишаване от свобода до 7 години. Престъпленията, за които се иска предаване на Б., са криминални, а не политически или военни, поради което и обосновано СГС е приел, че няма основания да се приеме, че молбата за предаване има за цел наказателно преследване и съдене поради раса, религия, граждански или политически убеждения. СГС се е спрял на аргументите на защитата относно опасността той да бъде мобилизиран и тези, изводими от здравословното му състояние, като по отношение на твърдяната опасност от неговата мобилизация е приел, че това е въпрос извън предмета на делото, а относно доводите за влошеното му здравословно състояние е отбелязал, че данни в тази насока не са събрани. На последно място съдът е посочил, че не са налице абсолютните основания за отказ по чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА, тъй като от представените документи е видно, че престъпленията не са амнистирани и давността за наказателно преследване не е изтекла, както и относителните такива по чл.8 от ЗЕЕЗА. Извън вниманието на решаващият съд е останало обаче абсолютното основание за отказ от предаване по смисъла на чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, според която разпоредба екстрадиция се отказва, ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право. По настоящото дело са предоставени гаранции от Министерство на правосъдието на Република Украйна, че в случай на екстрадиция по отношение на Б., ще бъдат спазени изискванията на ЕКПЧ, в това число и на чл.3 от нея, като той няма да бъде подлаган на нечовешко или унизително отношение.Тези гаранции обаче не освобождават съда от задължението да провери дали предоставените гаранции, при тяхното практическо приложение, са достатъчни да гарантират, че исканото лице ще бъде защитено срещу риска от отношение, забранено от чл.3 от ЕКПЧ при наличие на обективни данни за нарушения на правата на човека и върховенството на правото в молещата държава, каквито са установени в Украйна от международни неправителствени правозащитни организации и институции.Видно е от докладите на Амнести интернешънъл, Хюманс Райт Уоч, Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, докладите на Държавния Департамент на САЩ, че въпреки полаганите усилия на властите условията в затворите и центровете за задържане в Украйна не отговарят изцяло на международните стандарти и понякога представляват сериозна заплаха за живота и здравето на затворниците.Физическият тормоз, липсата на подходящи медицински грижи и хранене, лошите санитарни условия и липсата на подходяща светлина са постоянни проблеми.Тези констатации поставят под съмнение дадените гаранции относно условията на задържане на исканото лице. На следващо място на преценка подлежи и дали при евентуално екстрадиране, Б. би бил изложен на реален риск от смърт или изтезания, малтретиране или друго нечовешко отношение в искащата го държава.В тази връзка от значение са предвидимите последици от предаването на лицето, общата ситуация в приемащата го страна и специфичните обстоятелства на лицето.Отговорността, която се следва от чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ налага преценка на риска въз основа на реалните обстоятелства.За настоящият съд са налице сериозни съмнения, че ако Б. бъде върнат в Украйна, той рискува да бъде подложен на третиране в разрез с чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ поради въоръжения конфликт там. С Указ № 64/2022 год. на президента на Република Украйна е въведено военно положение и редица права и свободи на гражданите са били временно ограничени за срок от 30 дни.В тази връзка страната е декларирала пред Съвета на Европа с вербална нота JJ9325С от 02.03.2022 год. по реда на чл.15 от ЕКПЧ, че дерогира изпълнението на задълженията си по конвенцията, касаещи правото на свобода и сигурност, правото на справедлив съдебен процес, правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на ефективни правни средства за защита, обусловено от приети извънредни закони, валидни за периода на обявеното военно положение в страната.С последващи укази на президента на Украйна военното положение е удължавано, за което е било декларирано пред Съвета на Европа, че продължава дерогирането на изпълняване на визираните по-горе задължения, произтичащи от чл.5, чл.6, чл.8 и чл.13 от ЕКПЧ.С декларация, съдържаща се във вербална нота № 31011/32-119-9327 от Постоянното представителство на Украйна от 27.01.2025 год., регистрирана в Генералния секретариат на 28.11.2025 год., украинската държава е заявила, че продължава дерогацията на задълженията си по чл.2 & 3, чл.9, чл.14 и чл.17 от Международния пакт за граждански и политически права, както и на тези по чл.5, чл.6, чл.8 и чл.13 от ЕКПЧ.По този начин молещата държава е декларирала невъзможност да гарантира пълното изпълнение на международни договори в периода на войната и въвеждане на военно положение в страната и до пълното прекратяване на нарушаване на суверенитета.Това води до извода, че за това време законодателството в областта на наказателното правораздаване, по преценка на Украйна, е несъвместимо с изискванията на чл.5, чл.6, чл.8 и чл.13 от ЕКПЧ. От наличната публична информация става ясно, че на територията на Украйна продължават интензивни бойни действия, като се извършват атаки с ракети и дронове, вкл. срещу цивилното население и градските инфраструктури и на гр.Кременчук, като тук е важно да се отбележи, че наказателното производство срещу Б. се разглежда именно от Автозаводски районен съд на гр.Кременчук, от който съд е постъпило и искането за неговото екстрадиране. С оглед на това и на факта, че страната като цяло е засегната пряко или косвено от военния конфликт, е налице обосновано предположение, че исканото лице може да бъде изложено на реална опасност от смърт и насилие и не могат да бъдат гарантирани правата му съгласно изискванията на международното право, по специално тези по чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ, които предоставят абсолютна защита и не подлежат на никакви ограничения или дерогация съгласно чл.15 от Конвенцията. Ето защо съдът счита, че връщането на исканото лице в Украйна в момент на интензивни военни действия, би представлявало нарушение на чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ. По така изложените съображения апелативния съд отмени обжалваното решение и постанови ново.