Решение № 215 от 30.10.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 465/2024 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба от С. Н. С-Ч против решение №109/13.05.2024 г. на Т.ски районен съд, по гр.д. №333/21 г. в частта, в която е осъдена на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, като премахне поставената ограда и възстанови първоначално фактическото положение на оградата, която е между нейния имот УПИ с идентификатор 17419.701.132 по ККР н с. Г, собственост на Р. Р. К.. Посочва, че неправилно е прието, че процесния имот е собственост на въззиваемия, тъй като няма доказателства за идентичност на двата съседни имота.Твърди, че въззиваемият не е собственик на УПИ-VІІ-64 в кв. 12 и исковата претенция е недоказана.Заявява, че е налице установено от вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза различие между отразеното в регулационния план и поставената на място ограда, което е в рамките на допустимото и следователно искът по чл. 109 от ЗС е неоснователен. Изтъква се, че не са представени доказателства, а липсва и анализ в решението на такива относно действие, което ограничава правото на собственост на Р.К.. Молят атакуваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС. Подаден е от въззивника отговор №4023/27.06.2024 г., в който заявява, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно и кореспондира със събраните по делото доказателства.. Излага, че Р.К. е собственик на процесния имот по силата на покупко-продажба с н.акт №70, н.д. №35/2020 г. на Р.В.. Изтъква, че след сделката са възникнали проблемите между страните, като бащата на С. С. депозирал жалба в Община-Т. относно капчука на сградата, която още при закупуването се намирала на границата с имота на дъщеря му. Посочва, че на 2908.2020 г. съпругът на въззивницата отрязал дървета на границата и премахнал оградата между двата съседни имота, като я преместил навътре в имота на въззиваемия, за което те подали жалби.Твърди, че е налице основание за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС, тъй като е собственик на процесния имот от 15 кв.м. и са извършени действия от въззивницата по въздействие върху него. Моли съдебния акт да бъде потвърден. Въззивницата, редовно призована се явяват лично и адв. Д..Заявяват, че въззивната жалба е основателна и молят молят да бъде уважена. От въззиваемите, редовно призовани, в съдебно заседание се явава лично Л. Д. и за всички адв. А.. Излагат, че въззивната жалба е необоснована, а атакуваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От представените доказателства по гр.д. 333/2021 г. на ТРС, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства: Постановено е съдебно решение №109/13.05.2024 г. на Т.ски районен съд, по гр.д. №333/21 г, с което съдът приема за установено на основание чл.124 ГПК, че ищеца Р. Р. К. ЕГН •••••••••• действащ, чрез своите родители от Л. М. Д. ЕГН •••••••••• и Р. О. К. ЕГН •••••••••• и тримата с адрес с. Г, обл. Ловеч, ул.“•••••“№12 е собственик на поземлен имот 17 419. 701.133, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г, община Т., област Ловеч, одобрени със заповед РД 18-1783 от 30.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, административен адрес на поземленият имот: с. Г, п.к. 5732, ул. „•••••“ № 12, площ 339 кв. м., в едно с намиращите се в имота три броя сгради с идентификатори както следва: сграда с идентификатор 17419.701.133.1, сграда с идентификатор 17419.701.133.2 и сграда с идентификатор 17419.701.133.3, съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №70, том първи, peг. №314, дело №35/2020г. на Р. В., нотариус с регистрационен номер №392 на Нотариалната камара, с район на действие PC – Т.. Т.ски районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание по чл.54 ал.2 от ЗКИР от Л. М. Д. ЕГН •••••••••• и Р. О. К. ЕГН •••••••••• в качеството на родители и законни представители малолетният Р. Р. К. ЕГН •••••••••• и тримата с адрес с. Г, обл. Ловеч, ул.“•••••“№12 против С. Н. С. ЕГН •••••••••• с адрес с. Г, обл. Ловеч, ул.“•••••“№10, с който се иска от малоетния ищец Р. Р. К., представляван от родителите си Л. М. Д. и Р. Р. К. да се признае за установено по отношение на ответницата С. Н. С., че сина им Р. Р. К. ЕГН •••••••••• е собственик по силата на договор за покупко- продажба и давностно владение на 21 м. кв., представляващи част от поземлен имот 17 419. 701.133, а към настоящият момент попадащи в поземлен имот 17 419.701. 132, одобрени със заповед РД - 18 -1783 от 30.10.2018г. на изпълнителният директор на АГКК- София, и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота, като част от имот с идентификатор 17 419.701. 132, ведно с всички законни последици от това. С цитираният съдебен акт е осъдена, на основание на чл. 109 от ЗС, С. Н. С. ЕГН •••••••••• с адрес с. Г, обл. Ловеч, ул.“•••••“№10 да преустанови неоснователните си действия, като премахне поставената ограда и възстанови първоначално фактическото положение на оградата, която е между нейния имот УПИ с идентификатор 17419.701.132 по КККР на с. Г, обл. Ловеч и имот с идентификатор 17419.701.133 по КККР на с. Г, обл. Ловеч собственост на Р. Р. К. ЕГН •••••••••• действащ, чрез своите родители от Л. М. Д. ЕГН •••••••••• и Р. О. К. ЕГН •••••••••• с адрес с. Г, обл. Ловеч, ул.“•••••“№12, тъй като местоположението на регулационната линия между УПИ VII -64, УПИ VI-63 в кв.12 на с. Г., обл. Ловеч попада в имот ПИ 17419.701.132, като площтта определена от имотната граница ПИ 17419.701.132 и ПИ 17419.701.133 и вътрешната регулационна линия между между УПИ VII -64, УПИ VI-63 е 15 кв.м.Като в УПИ 17419.701.132 попадат 15 кв.м. от УПИ VII -64 в кв.12, т.е от УПИ с идентификатор17419.701.133 по КККР на с. Г, обл. Ловеч собственост на Р. Р. К. ЕГН ••••••••••. При условията на чл. 129 от ГПК въззивният съд е указал конкретизиране на петитум на негаторния осъдителен иск и с писмена молба № 5546/26.08.2024 г.е конкретизирал петитум с описание на оградата и местонахождението и. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при проверка на представените писмени и гласни доказателства и анализ на тях съдът приема, че е неправилно и следва да бъде отменено. Съдебният акт, в който съдът се е произнесъл по исковете като уважил иска с правно основание чл. 124 от ГПК и отхвърлил исковете по чл. 54 от ЗС и за собственост върху 21 кв.м. е влязъл в законна сила, тъй като не е обжалван от страните. Следователно съдът следва да съобрази правните последици от съдебното решение в тази част. Районният съд е приел с влязло в законнна сила съдебно решение, че Р. Р. К. е собственик на поземлен имот с иденитификатор 17419.701.133, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г, община Т., област Ловеч с административен адрес на поземленият имот: с. Г, п.к. 5732, ул. „•••••“ № 12, площ 339 кв. м., в едно с намиращите се в имота три броя сгради с идентификатори както следва: сграда с идентификатор 17419.701.133.1, сграда с идентификатор 17419.701.133.2 и сграда с идентификатор 17419.701.133.3, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том първи, peг. №314, дело №35/2020г. на Р. В., нотариус с регистрационен номер №392 на Нотариалната камара, с район на действие PC – Т.. Процесния имот е закупен от продавача А.И.Д., чийто титул за собственост е Нотариален Акт за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, чрез обстоятелствена проверка №1138, том първи, рег. №944, д. №118 от 2019г на нотариус Р. В. с р-н на действие Р.С.Т..Номер по предходен план на имота на ищеца-въззиваем видно от представената скица и нотариални актове ПИ 64, кв.12, парцел VII на с. Г, обл. Ловеч. Имот с идентификатор 17 419.701. 132 по КККР на с. Г, общ. Т. с площ от 390 кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори 17 419.701. 132.1; 17 419.701. 132.2 е собственост на въззивницата по нотариално завещание №4, т. първи, рег.2922, д.17 от 2003 на нотариус Р. В., в което е индивидуализиран като УПИ в с. Г, парцел VI, пл.№63, кв.12 по ПУП на с. Г. / с площ от 370 кв.м./ С. С. е закупила с договор за покупко продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 29.04.2004 сключен от Община-Т. 45 кв.м. в парцел VІ-63, кв.12 по ПУП на с. Г. След вземането на решение от Общински съвет –Т. за ликвидиране на съсобствеността с въззивницата№9/28.01.2024 г., заповед №191/29.0.4.2004 г. на Кмета на Община-Т., сключване на договор за покупко-продажба на 29.04.2003 г. е платена стойността на имота в размер на 165.24 лева с квитанция 0261/29.04.2004 г. Видно от скица №392/09.11.2020 г. имот, урегулиран по регулационния план на селото от 1964 година като УПИ VІІ-64, кв. 12 по плана на с. Г /понастоящем с идентификатор 17419.701.133, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г, община Т., област Ловеч от 2018 г. с административен адрес на поземленият имот: с. Г, п.к. 5732, ул. „•••••“ № 12 е с площ от 360 кв. метра. Следователно от тези документи и от изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че има разлика в площта на имота, собственост на ищеца-въззиваем Р.К./представляван от своите родители в процеса/ по регулационен план от 1964 г. и кадастрална карта на с. Г от 2018 г. С влизането обаче в сила на съдебното решение е прието, че е собственик на имот с площ от 339 кв.м.Нещо повече съдът се е произнесъл, че не е налице грешка в кадастралната карта от 2018 г. и Р.К. не е собственик на 21 кв. м., като не е уважен и иска за поправка на кадастралната карта за тази площ. Тройната съдебно техническа експертиза приема, а съдът споделя тези изводи, че единствения и последен регулационен план на с. Г е от 1964 г. и в него са нанесени УПИ VII -64, УПИ VI-63 в кв.12, като изменения в кадастралния и регулационния план не са били извършвани.При одобряване на Кадарсталната карта на с. Г местоположението на регулационната линия между УПИ VII -64, УПИ VI-63 в кв.12 попада в имот ПИ 17419.701.132, като площтта определена от имотната граница ПИ 17419.701.132 и ПИ 17419.701.133 и вътрешната регулационна линия между между УПИ VII -64, УПИ VI-63 е 15 кв.м.Като в УПИ 17419.701.132 попадат 15 кв.м. от УПИ И VII -64. Следователно спорът между страните относно изградената ограда е последица от спора за собственост, но се дължи на разлика между вътрешната регулационна линия по регулационния план от 1964 г. и кадастралната граница по кадастралната карта от 2018 г. С решаване на спора между страните по съдебното решение в необжалваните части е установено, че ищецът Р.К. е собственик на имота с площ от 339 кв.м., конкретизиран в границите по кадастралната карта на селото от 2018 г. и следователно оградата между имотите на страните трябва да следва кадастралната граница. Направено е геодезично заснемане на оградата между ПИ 17419.701.132 и ПИ 17419.701.133. Вещите лица са категорични, а предвид обема на компетентност, съдът изцяло възприема техните становища, че границата по кадастралната карта се различава от оградата с 0, 04м в североизточната чупка, 0, 29м. в средата и 0, 11м. в северозападната чупка на ПИ 17419.701.133. Касае се до незначителни отклонения в рамките на допустимана грешка по чл.18 ал.4 т.1 от Наредба № РД -02-20-5 /15.12.2016г за съдържанието и създаването на КККР за североизточната и северозападната чупка. Спрямо сградите в имота на ответниците ПИ 17419.701.132.1 са спазени нормативните изисквания на чл.31 ал.1 от ЗУТ, а сграда ПИ 17419.701.132.2 е със статут на допълващо застрояване и няма данни за разрешаване на строителство по реда на чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ. Съдът възприема св.показания на А.Д., С.М., А.Д., О.Р., Ф.Ю. и М.А., доколкото се потвърждават от останалите доказателства по делото. През 1965- 1972 година между двата имота е имало дървена ограда, като по оградата били насадени джанки, понастоящем останали дънери от тях/св. показания на св. А.Д., св. А.Д./ По-късно е била изградена тухлена ограда, която се разрушила с времето/св. О.Р., св. Ф.Ю./ и паднала в двора на „В. и Ц.“/к.ц./. Ф.Ю. посочва, че „границата между двамата имота –от тухлената полуразрушенна ограда беше мрежа, която падна, даже и двете семейства си помагаха и я направиха, както е сега.Преди една година.Махнаха джанките и опнаха мрежата“.Показанията на Мл. А. са неконкретни, противоречат на другите гласни доказателства и съдът не ги съобразява, тъй като той е заявил само, че ограда има от 7-8 години.От свидетелските показания на посочената по-горе група свидетели не може да се направи извод, че въззивницата е разрушила оградата между имотите, тъй като никой от свидетелите не твърди такива факти. Дори св. Ю. заявява, че по общо съгласие на страните е била направена телена ограда между имотите през 2020 година. По делото е представена кореспонденция на родителите на Р.К. с Община-Т. по жалба от 13.10.2020 г., но не относно ограда, а относно застрояване на постройка на границата на имотите.-писмо 28.10.2020 г., писмо от 17.11.2020 г.писмо от 05.02.2021 г. на Община-Т.. В жалба от 04.09.2020 г. на Л.Д. и Р.О. до РП –Т. се твърди, че на 29.08.2020 г. в 8.30 ч. В.С., който обитавал имота на въззивницата минал покрай Л. Д., казал, че изтичал някакъв 6 – месечен срок и той ще оправял оградата, след което я преместил в техния имот и поставил нова мрежа. С влязло в законна сила наказателно постановление от 12.11.2020 г. на РП-Т. е отказано да бъде образувано досъдебно производство по преписка №1466/2020 г. на РП-Т. по жабата. В настоящето производство не бяха представени писмени или гласни доказателства относно извършените действия на 12.11.2020 г. От друга страна вещите лица посочват, че поставената понастоящем ограда преминава по кадастралната граница между процесните имоти. При направен оглед на място от районен съд на 08.12.2021 г., в присъствието на свидетелите, които са изслушани вещо лице К. е изготвил от 09.03.2022 г., което съдът приема, че е обосновано, отразява конкретните данни от огледа и го съобразява, ведно с тройната експертиза по делото. Вещото лице е установило след оглед и определяне на регулационните граници по трасировъчен карнет и координати на осови точки, че няма грешка в кадастралната карта и е отразило в комбинирана скица -2 данните от огледа. Съдът е сезиран, предвид исковата молба с негаторен осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване ограда между ПИ 17419.701.132 и ПИ 17419.701.133 и възстановяване на първоначалното фактическо положение като се върне оградата на действителната граница между двата имота. С писмената молба № 5546/26.08.2024 г. страната е конкретизирала оградата с дължина 27 линейни метра и с височина 150 см, представляваща телена мрежа, захваната за забити в земята дървени колове и да възстанови първоначалното фактическо положение на оградата, която е между имота с идентификатор 17419.701.132 по КККР на с.Г, обл.Л., ул. „•••••“№10 с площ от 390 кв.м. и имот с идентификатор №.17419.701.133 по КККР на с. Г, обл. Ловеч с площ 339 кв.м., собственост на Р. Р. К., действащ чрез своите родители Л. М. Д. и Р. О. К. с адрес с.Г, обл.Л., ул. „•••••“№12. По делото не е доказана основателност на иска с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС, предвид факта, че Р.К. е собственик на имот с площ от 339 кв.мв. по КККР на селото, а не на 360 кв.м., отхвърлен е иска за поправка на грешка в кадастралната основа по чл. 54, ал., от ЗКИР и собственост върху 21 кв.м..Следователно не е налице активната материално правна легитимация на ищеца-възиваем. Произнасянето на съда по негаторния осъдителен иск е свързано с правната заповед към ответницата-въззивница да преустанови нарушението в правната сфера на въззиваемия. Това налага към момента на предявяване на негаторния осъдителен иск да съществува въздействие върху имота на ищеца и предпоставя основателност на иска с правно основание чл. 109 от ЗС.В посочения аспект е Тълкувателно решение 4/2015 г. от 06.11.2017 год.по т.д. 4/2015 г. на ОСГК. При негаторния осъдителен иск собственикът следва да установи правото на собственост върху имота и да бъде осъден ответника да престане с извършване на незаконосъобразните действия. В настоящия казус ищеца- въззиваем не е представил надлежни доказателства, че се легитимира като собственик на процесните 21 кв.м. от своя имот. Същевременно липсват доказателства, че въззивницата е извършила действия, накърняващи правото му на собственост чрез премахване на съществуващата ограда и изграждане на нова в имот на ищеца-въззиваем. Изградената телена ограда преминава по кадастралната граница между имотите, при отклонение в рамките на допустимата грешка, с 0, 04м в североизточната чупка, 0, 29м. в средата и 0, 11м. в северозападната чупка на ПИ 17419.701.133.Урегулираните поземлени имоти се ограждат към съседни имоти, при спазване на изискванията на чл. 48 от ЗУТ.Следователно не се доказват конкретни фактически действия извършени от С.Георгиева, чрез поставяне на дървени колове и телена мрежа захваната върху тях с дължина 27 линейни метра и височина 150 см, с които да нарушават правото на собственост на въззивника. Следователно и въз основа на този довод се формира решаващия извод на въззивният съд за неоснователност и недоказаност на иска с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС. Съдът приема, че негаторния осъдителен иск, предявен от Р. Р. К. ЕГН •••••••••• действащ, чрез своите родители от Л. М. Д. ЕГН •••••••••• и Р. О. К. ЕГН •••••••••• и тримата с адрес с. Г, обл. Ловеч, ул.“•••••“№12 против С. Н. С. ЕГН •••••••••• с адрес с. Г, обл. Ловеч, ул.“•••••“№10 да преустанови неоснователните си действия, като премахне поставената оградата с дължина 27 линейни метра и с височина 150 см, представляваща телена мрежа, захваната за забити в земята дървени колове и да възстанови първоначалното фактическо положение на оградата, която е между имота с идентификатор 17419.701.132 по КККР на с.Г, обл.Л., ул. „•••••“№10 с площ от 390 кв.м. и имот с идентификатор №.17419.701.133 по КККР на с. Г, обл. Ловеч с площ 339 кв.м., собсвеност на Р. Р. К., действащ чрез своите родители Л. М. Д. и Р. О. К. с адрес с.Г, обл.Л., ул. „•••••“№12 е неоснователен и недоказани следва да бъде отхвърлен. Ловешки окръжен съд счита, че съдебно решение №109/13.05.2024 г. на Т.ски районен съд, по гр.д. №333/21 г, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид този изход от процеса за въззивна инстанция въззиваемия следва да заплати на въззивницата съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 1025 лева на основание чл. 7, ал.1, т.5 от Наредба №1/2004 г. за адвокатските възнаграждения. С пълномощно от 20.0.8.2024 адв. Р. Д. е упълномощена от въззивницата за проц.представителство във въззивна инстанция, а по договор а правна защита и съдействие страните са договорили и е платено в брой адв. възнаграждение в размер на сумата 1500 лева. Съдът намира, че следва да бъде намалено поради прекомерност адв. възнаграждение за настоящата инстанция на възизвницата. Предмет на въззивното производство е иск по чл. 109 от ЗС относно телена ограда между имотите на страните, проведено е едно съдебно заседание, не са допускани и изслушвани експертизи и свидетели и не е налице спор с фактическа и правна сложност.За въззивна инстанция дължимите разноски на въззивницата възлизат на 1025 лева-1000 лева адв. възнаграждение и 25 лева д.такса. За първа инстанция страните са направили съответно за въззиваемия-ищец съдебни разноски в размер на сумата 2060 лева –депозит за вещи лица и 100 лева д.такса, 800 лева-адв.възнаграждение по пълномощно и договор за правна помощ №45612 от 12.04.2022 г. или общо 2960 лева. Въззивницата е направила разноски възлизащи на 930 лева-депозит за вещи лица и 1400 лева адв.възнаграждение по пълномощно и договори за правна защита и съдействие №799785/07.06.2021 г. и №916301 или общо 2230 лева.Съразмерно на уважената част от исковете от общо направените разноски в първа инстанция от ищеца - въззиваем Р.К., дължими от въззивницата за първа инстанция са 986.66 лева, а от Р.К. на въззивницата за първа инстанция следва да се заплатят разноски в размер на сумата 1486.66 лева. Предвид размера на присъдените разноски в първа инстанция съдебното решение следва да бъде отменено в частта в която С.С. е осъдена да заплати сумата над 986.66 лева разноски до присъдения размер от 1480 лева. Следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 371.66 лева в полза на С.С. за първа инстанция, съставляващи разликата между дължимата сума от 1486.66 лева и присъдените от районния съд 1115 лева. Воден от горните мотиви съдът