Решение № 1554 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 134/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) във връзка с чл. 205, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Образувано е по жалба на М. А. Д., [ЕГН], имейл: [електронна поща] – като майка и законен представител на малолетната Е. Х. М., [ЕГН] и двете от гр. Габрово, [улица]N 5, ап. 21 срещу Заповед № УЧ-01-606/13.03.2024 г. на Директора на ОУ "Неофит Рилски" - гр. Габрово, с която на осн. чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 43, т. 1 от ПДУ на ОУ „Неофит Рилски“, гр. Габрово на малолетната Е. Х. М. е наложена санкция "забележка" за това, че на 12.03.2024 г. е нарушила дисциплината в час по Самоподготовка, като по време на часа говорила високо, крила се под чина и възпрепятствала учебния процес, а когато г-жа Д., учител ЦОУД се е обадила по телефона на майката, за да я информира за нарушението на дисциплината М. заплашила, че ще се нарани с ножче от острилка, с което е предизвикала уплаха у учениците и учителката, квалифицирано като нарушение по чл. 28, ал. 1, т. 9 и 10 от ПДУ задължаваща учениците да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището и да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове във връзка с чл. 172, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПУО, съответно задължаваща ги да да спазват правилника за дейността на институцията и да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушения на административно производствените правила, материално правните разпоредби и противоречие с целта на закона. Не били изложени мотиви и определен срок на наложената санкция. Спори се извършване на каквото и да било нарушение, а се касаело за тенденциозно отношение и тормоз към детето. Не били изчерпани останалите механизми за въздействие. Моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - Директора на ОУ "Неофит Рилски" - гр. Габрово, чрез процесуалния си представител в с.з. и в писмени бележки заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Административен съд – гр. Габрово, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК събраните по делот доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От данните по административната преписка се установява, а и не съществува спор, че Е. Х. М., [ЕГН], през учебната 2023/2024 година и към месец март 2024 година е била ученичка в IV «б» клас в ОУ „Неофит Рилски“, гр. Габрово. С докладна, внесена в деловодството на училището вх. № УЧ-15-1020 от 12.03.2024 г св. И. Д., учител ЦОУД е сезирала директора за поведението на ученичката Е. Х. М., изразяващо се в системно вдигане на шум, като говори високо и репликиране на учителката, ставане в час, тръшкане на вратата, плетене по време на час стоене пред чина. Докладната съдържа и описание на случилото се на 12.03.2024 година, когато отново ученичката саботирала учебния процес, като говорела на висок тон и се криела под чина. Д. телефонирала на майката – жалбоподателката Д. за да я уведоми за поведението на дъщеря й, при което последната заплашила, че ще се нарани с ножче от острилка. Въпросната заплаха била възприета от останалите деца в часа, те се уплашили, като някои се разплакали, а други разкрещяли. Свидетелката предложила вземането на мерки за подобряване поведението на Е., включително и налагане на санкция. На същия ден 13.03.2024 г. жалбоподателката била информирана – приложеното информирано съгласие изх. № УЧ-15-143/13.03.2024 г. за допуснатото нарушение и за насрочено обсъждане. На въпросното присъствали М. Д. – като родител на Е. Х. М., М. С. К. - директор на училището, И. Д. - учител ЦОУД, И. Б. А. - класен ръководител, Е. Х. М. - ученичка в 46 клас и М. К. - ресурсен учител. От представените медицински документи се установява на изслушването да не присъствала педагогическия съветник в училището Р. Б., но присъствала свидетелката М. П. К., която е специалист – психолог, видно от представената диплома. На срещата били обсъдени обстоятелствата около нарушението на Е. М. и изслушана нейната гледна точка – показанията на св. Д. и К.. Предложени са мерки за подкрепа на детето – среща с педагогическия съветник и изготвяне на план за обща подкрепа. Взето е решение да се наложи процесната санкция, а майката заявила, че ще отговори дали приема да се изготви план за подкрепа, като й било разяснена възможността такава да се получи безплатно и от специалисти в Отдел „Закрила на детето“ към ДСП – гр. Габрово. Въз основа на констатираното нарушение и след горното изслушване, с мотивирано предложение вх. № УЧ-15-1021/13.03.2024 г. класният ръководител г-жа И. А. е предложила на директора на ОУ „Неофит Рилски“, гр. Габрово на ученичката Е. М. да бъде наложено наказание "забележка" на осн. чл. 28, ал. 1, т. 9 и 10 от Правилника за дейността на училището (ПДУ), вр. с чл. 172, ал. 1, т. 10 и 11 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 41, ал. т. 1 от ПДУ. За взетото решение спрямо ученичката да се предприемат мерки за подкрепа – консултация с педагогическия съветник в училището и да се изготви план за обща подкрепа – жалбоподателката е изрично уведомена – приложеното Информирано съгласие, изх. № УЧ-15143/13.03.2024 година. Въз основа на мотивираното предложение на класния ръководител, ОУ „Неофит Рилски“, гр. Габрово е издал оспорената в настоящото производство Заповед № УЧ-01-606/13.03.2024 г., с която на ученика Е. М. е наложена санкция "забележка" за това, че на 12.03.2024 г. е нарушила дисциплината в час по Самоподготовка, като по време на часа говорила високо, крила се под чина и възпрепятствала учебния процес, а когато г-жа Д., учител ЦОУД се е обадила по телефона на майката, за да я информира за нарушението на дисциплината М. заплашила, че ще се нарани с ножче от острилка, с което е предизвикала уплаха у учениците и учителката, квалифицирано като нарушение по чл. 28, ал. 1, т. 9 и 10 от ПДУ задължаваща учениците да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището и да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове във връзка с чл. 172, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПУО, съответно задължаваща ги да да спазват правилника за дейността на институцията и да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове. На осн. чл. 205, ал. 3 от ЗПУО за заповедта е уведомена майката (на 14.03.2024 година). На основание чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето директора на ОУ „Неофит Рилски“, гр. Габрово е изготвил доклад, който е изпратен на ДСП, гр. Габрово и Началник на РУО - Габрово, като е съобщен и на родител (л. 25 – 28 от делото). По делото е приложен и Правилник за дейността на училището (л. 29 – 58). Представен е и Протокол за проведена на 10.01.2024 година среща, на която са присъствали жалбоподателката, директора, заместник директора и педагогическия съветник на училището, на която е обсъждано идентично поведение на ученичката Е. М. на 08.01.2024 година, при която среща г-жа Д. е отказала изготвянето на план за обща подкрепа на ученичката и заела становище, че причината за такова поведение на Е. е поведението на г-жа О. Х., която тогава е заемала длъжността учител ЦОУД. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима – подадена е при надлежно упражнено право на оспорване от лице с правен интерес – законен представител на малолетния адресат на акта, в законоустановения срок по арг. от чл. 149, ал. 1 АПК. Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗПУО и чл. 68 от Наредба за приобщаващото образование, при посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване. Съдът приема за установено, че е безспорно доказано, т.е. налице описаното поведение на ученичката, която в час по Самоподготовка говорила високо, крила се под чина и възпрепятствала учебния процес, а когато свидетелката Д., учител ЦОУД се обадила по телефона на майката, за да я информира за нарушението на дисциплината М. заплашила, че ще се нарани с ножче от острилка, с което е нарушила правилата за поведение в училището и възпрепятствала нормалното протичане на учебния час, тъй като поведението й уплашило съучениците й, поради което е налице основанието за налагане на приложената санкция – показанията на св. Д. и материалите по административната преписка. Заповедта, обаче безспорно е административен акт, който следва да отговаря и на общото изискване за форма и съдържание, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и на това, разписано в специалното правило на чл. 205, ал. 2 от ЗПУО, а именно, че същата следва да съдържа вида на санкцията, срок и мотивите за налагането й. Също така следва съдържанието да отговаря и на разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от Наредба за приобщаващото образование, в сила от 27.10.2017 г., приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г. (в съответната редакция), а именно в мотивите да се посочат предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение в случай, че такива са били предприети и причините те да не дадат резултат. В случая липсват задължителни реквизити от легално изискуемото съдържание на акта, а именно срок на наложената санкция и посочване на предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай, че такива са били предприети и причините те да не дадат резултат. Според настоящия състав, може да се приеме, че не съставлява съществено нарушение непосочването на срок на санкцията, защото този пропуск се преодолява от разпоредбите на чл. 202, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУО, които определят, че срокът на санкциите е до края на учебната година, стига да са наложени повече от 30 учебни дни преди края на втория учебен срок – както е в случая. Както се посочи по-горе обаче, нормата на чл. 68, ал. 2 от НПО изисква в мотивите на акта да се посочат и предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай че такива са били предприети, и причините те да не дадат резултат. Т съдържание изцяло липсва, а от събраните по делото доказателства съдът установява, че предварителна работа с ученика не е била извършвана. Горното обосновава извода, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които обуславят материалната незаконосъобразност на акта. В чл. 45, т. 1 – 8 от НПО са изброени видовете дейности за въздействие върху вътрешната мотивация на ученика, които следва да се прилагат заедно или поотделно за преодоляване на проблемното му поведение, като съгласно чл. 44, ал. 1 от НПО те са израз на общата воля и координираните усилия на всички участници в образователния процес. Анализа на тези разпоредби налага извода, че законодателят не е предоставил на преценката на органа дали да приложи или не посочените дейности за интервенция. При наличието на проблемно поведение на ученик той е длъжен да предприеме необходимите действия за мотивация, като в неговата оперативна самостоятелност е да прецени единствено кога и какви мерки да приложи в зависимост от конкретния проблем, възможностите и ресурсите на училището, а понякога и от желанието на ученика и неговите родители. По делото няма доказателства по повод конкретното нарушение училищното ръководство да е взело някоя от нормативноопределените педагогически мерки за преодоляване на проблемното поведение на ученичката. Проведеният разговор с майката на детето при предходен случай, по време на който е препоръчано ученичката да осъществи среща с педагогическия съветник и изготвяне на план за обща подкрепа не може да се характеризира като действие, с което се въздейства върху вътрешната мотивация на ученичката, защото нито е извършено с нейно знание и участие, нито е предназначено да установи какви са реалните причини за проблемното й поведение и начините за неговото преодоляване. не е и изслушването на ученичката в хода на откритата процедура по санкционирането й, доколкото последното има друго предназначение. Едно от първите и най-лесно изпълними действия по смисъла на чл. 45 от НПО е обсъждането между ученика и класния ръководител на възникналия проблем с цел неговото изясняване и насочване на ученика към определена подкрепа, а в случая от доказателствата по делото не се установява преди да отправи мотивираното предложение за налагане на санкция класният ръководител на Е. М. да е разговарял изобщо с нея по повод на случая. Не е работено с ученичката за постигане на положителна промяна в поведението й чрез провеждане на индивидуални срещи и разговори. Не е изразена готовност за оказване на обща личностна подкрепа и справяне с проблема преди налагане на санкцията. Не е предложено консултиране с психолог или педагогически съветник въпреки възможностите на училището. Изложеното е явно и от факта, че нарушението е извършено и установено в следобедните часове на 13.03.2024 година и на същия ден са проведени гореуказаните действия по изясняване на случая, депозиране предложението от класния ръководител и е издадена оспорената заповед, т. е. на практика не е имало технологично време за предприемане на каквито и да било мерки за подкрепа на ученика, а още по-малко за евентуално превъзпитание и поправяне. Тук съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗПУО заповедта за налагане на санкцията се издава в 14-дневен срок от предложението по чл. 203 и очевидно законодателят не е целял светкавично, както е в случая налагане на санкция, а е предвидил този срок с оглед възможността детайлно да се изясни поведението на ученика и да има възможност да се вземат мерки за преодоляване проблема, а едва при неуспех да се наложи и санкция. В тази насока и чл. 199, ал. 1 от ЗПУО императивно регламентира, че санкциите за неизпълнение на задълженията на ученика се налагат само след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната му мотивация и за преодоляване на проблемното му поведение. Т. е. налагането на санкция не е самоцел, а следва да почива на внимателна и задълбочена преценка на поведението на ученика и цялостното му личностно развитие в резултат от стриктното приложение на мерките по чл. 45 от НПО. В случая липсата на предприети действия за мотивация и преодоляване на проблемното поведение на Мазнева изключва възможността за нейното санкциониране на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО, поради което неправилно и незаконосъобразно директорът на училището е упражнил правомощията си по чл. 205, ал. 1 от ЗПУО, издавайки обжалваната заповед. Съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на издателя на административния акт е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. В конкретния случай това не бе сторено от административния орган. Гореизложеното мотивира настоящия състав да отмени обжалваната в настоящото производство заповед като незаконосъобразна. При този изход на делото разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани от жалбоподателката, а на ответника не се следват. Водим от горното, Административен съд – Габрово, VI-ти състав