Решение № 355 от 11.8.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 194/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №447/19.12.2024 г. по гр.д.№1143/2023 г. по описа на РС – Велинград са отхвърлени предявените от Ф. М. Х., ЕГН ••••••••••, от гр.•••• срещу Р. А. Х., ЕГН ••••••••••, от гр.••••, иск с правна квалификация чл.227, б."в" ЗЗД, обективно съединен с иск с правна квалификация чл.227, ал.5 ЗЗД, за постановяване на решение, с което да се развали сключения между ищцата и ответника с нотариален акт за дарение на недвижим имот №108, том I, по н.д. №106/07.04.2016 г., договор за дарение, с който ищцата дарява на ответника своите 4/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 62004.4.611 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.••••, област Пазарджик, целият имот с площ с 524 кв.м., с номер по предходен план 1559, кв.145, парцел III-1559, при съседи: 62004.6.9563, 62004.6.622, 62004.6.612, 62004.6.9558, ведно с 4/6 с ид.ч. от находящите се в имота сгради: сграда с идентификатор с 62004.6.611.1 по КККР със ЗП=86 кв. м., с предназначение - двуетажна жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор по КККР със ЗП=31 кв.м, брой етажи 2, с предназначение: селскостопанска сграда с идентификатор 62004.6.611.3 по КККР, със ЗП=29 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: хангар, депо, гараж, както и да се осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 24 490 лв. частичен иск от обща стойност 65 430 лв. по пазарната стойност, до размера на обогатяването. Осъдена е Ф. М. Х. да заплати на Р. А. Х. на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 300 лв., разноски в производство. Осъдена е Ф. М. Х. да заплати на адв.С. М., на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 800 лв., адвокатско възнаграждение. Осъдена е Ф. М. Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Велинград, на основание чл.78, ал.7 ГПК, сумата в размер на 1 004, 60 лв., държавни такси. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Ф. Х. чрез адв.Е. П., с която се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Изложени са подробни съображения относно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск. Цитира съдебна практика. Правилно съдът приел, че въззивницата се намира в трайна нужда от издръжка, но неправилен бил извода, че ответникът не можел да я осигури. Твърди се, че възражението на ответника за наличието на правопрепятстващо обстоятелство е останало недоказано в процеса, тъй като негова била тежестта да докаже тези си възражения. Неправилно първоинстанционния съд е обсъдил гласни доказателства, а именно показанията на свидетелката Б., която била съпруга на ответника и като заинтересована от изхода на делото, не разкрила конкретни, достоверни данни за доходите на ответника в чужбина. Твърди се, че твърдяната невъзможност на ответника да осигурява издръжка на дарителя, поради липса на достатъчно финансови средства, не може да почива на предположения и следвало да бъде установена по несъмнен начин в процеса. Прави доказателствено искане за допускане до разпит на свидетеля Р. Х. - син на въззивницата и брат на ответника. Формулирано е искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат изцяло. В срок е депозирана въззивната жалба от Ф. Х. чрез адв.Т. Ж., в която се излагат изцяло идентични съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Направени са доказателствени искания - да се задължи Р. Х. да се яви в съдебно заседание и да отговори на въпросите, посочени в искането. В случай, че не се яви и не даде обяснения, да се приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, като се приеме за доказано твърдението, че същият получава месечни доходи в размер на 5 000 паунда. На основание чл.190 ГПК, да представи доказателства за период от три години назад, считано до 19.11.2024 г., за получаваните от него доходи. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. Х. чрез адв.М., в който се поддържа неоснователност. Изложени са подробни доводи по съществото на спора, в подкрепа на правилността на атакуваното решение, с искане да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Ф. М. Х., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. П., която поддържа и двете въззивни жалби. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д., преупълномощен от адв.М., който оспорва въззивните жалби. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК и пълномощно. С определение №317/16.05.2025 г., постановено по настоящето дело са оставени без уважения исканията, направени с въззивните жалби. Приета е експертиза, издадена от МБАЛ „Здраве“ – гр.Велинград. Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на решението и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в съвкупност, намира следното: Въззивните жалби са постъпили в срок, подадени са от надлежна страна в процеса и са роцесуално допустими. След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД - за отмяна на извършено от ищцата в полза на ответника дарение на недвижим имот, както и иск по чл.227, ал.5 ЗЗД, предявен като частичен, за заплащане на сумата от 24 490 лв., представляваща част от сума в общ размер от 65 430 лв. - обезщетение за обогатяването на ответника Р. Х. със стойността на дарения му недвижим имот. Ответникът е оспорил предявените претенции в писмен отговор и в хода на производството. По делото не е спорно, че ищцата е дарила на своя син - ответника Р. Х. собствените си 4/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 62004.4.611 по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 16/25.03.2010 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот в гр.••••, област Пазарджик, целият имот с площ с 524 кв.м., с номер по предходен план 1559, кв.145, п.III-1559, при съседи: 62004.6.9563, 62004.6.622, 62004.6.612, 62004.6.9558, ведно с 4/6 ид.ч. от находящите се в имота сгради: сграда с идентификатор с 62004.6.611.1 по КККР със ЗП=86 кв.м., с предназначение – двуетажна жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор 62004.6.611.2 по КККР със ЗП=31 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: селскостопанска, сграда с идентификатор 62004.6.611.3 по КККР, със ЗП=29 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: хангар, депо, гараж, предмет на нотариален акт за дарение на недвижим имот №108, том I, по н.д.№106/07.04.2016 г. Със същия нотариален акт, Р. А. Х. – брат на ответника Р. Х. му е дарил собствените си 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот към момента на дарението е в размер на 65 430 лв., а към настоящия момент в размер на 85 650 лв. От приетата по делото съдебно-медицинска и икономическа експертиза, се установява, че необходимите месечни средства за издръжка на ищцата съгласно данните на НСИ и индивидуалните нужди от медикаменти е 914, 41 лв. Установява се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена по писмени данни, че ищцата Ф. Х. страда от следните заболявания: „Хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност“, диагностицирано при преглед на 09.03.2016 г., за което болната е диспансеризирана, наблюдавана, консултирана и изследвана. Неинсулинозависим диабет, без усложнения, диагностициран при преглед на 19.05.2022 г. Хронична исхемична болест на сърцето /стенокардия/- диагностицирана на 10.02.2017 г. Флебит и тромбофлебит на венозната мрежа на долните крайници- констатиран на 09.03.2009г. Състояние след мастектомия по повод на карцином на гърдата през 2009 г. Освен това, тя е диагностицирана „Увреждане на нервни коренчета и плексуси“ – на 03.12.2018 г.; „Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения“- констатирана на 08.06.2017 г. и двустранна невросензорна загуба 12 на слуха- на 19.03.2018 г.и 20.03.2018 г. за което е слухопротезирана. От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че ищцата в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2023 г. е получавала месечни помощи на основание чл.70, т. 2 ЗХУ в размер на 54, 45 лв. и пенсия и добавки в размер на 716, 07 лв., за периода от 07.2023 г. до 12.2023 г. или общо 770, 52 лв. Установява се от представената и приета по делото справка от ТД на НАП, че за периода от 2020 г. до 2023 г. за ответника няма регистрирани трудови договори. Установява се от представената служебна бележка на Агенция по заетостта изх.№60- 06-02-1303/18.01.2024 г., че ответника е регистриран като търсещо работа лице в дирекция „Бюро по труда“ от 04.10.2023 г., а предишната му такава регистрация е била за периода от 19.08.2019 г. до 26.05.2020 г. След констатация на трудовата книжка на Р. Х. се установява, че след 07.03.2016 г. няма записвания по отношение на неговата трудова ангажираност до настоящия момент. Установява се от приложеното по делото писмено доказателство, че на 02.10.2023 г. ответника Р. Х. е получил лично писмо-покана, в която дарителката е определила размер на издръжката, която претендира на сумата от 250 лв. месечно. От представеното и прието по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №560/09.11.2009 г. се установява, че ответникът има син – А. Р.ов Х., роден на 07.11.2009 г. От представената служебна бележка, издадена от СУ „Христо Смирненски“ - С П. се установява, че детето е записано в дневна форма на обучение в 8а клас, през учебната 2023/2024 г. и е редовен ученик. От разпита на свидетелката А. С. Б., живееща на семейни начала с ответника, се установява, че и двамата са безработни, като за нея и детето й се грижи изцяло ответникът. Излага, че последният работи сезонно за по три-четири месеца в годината в Англия, където получава по 300 паунда седмично, от които плаща разходи за квартира, ток и вода там. Твърди, че месечно за покриване нуждите на семейството им в България са нужни около 700 лв. От дадените обяснения от ответника по реда на чл.176 ГПК се установява, че в периода от 01.01.2022 г. до момента на изслушването му (29.10.2024 г.), работи сезонна работа в Англия, за по три-четири месеца годишно. При пълна работна седмица от пет работни дни по 6 часа получава 320 паунда седмично, като от тях заплаща разходи за каравана, храна, данъци, ел.такси, пенсионно осигуряване, и като приспадне тези суми му остават 170 паунда или за месеца му се събират около 700 паунда. Твърди, че от тези пари изпраща на семейството му по 300-350 паунда и даже е имало случаи, когато взимал назаем от приятели за да може да ги издържа. Сочи, че когато се върне в България не работи. По делото са разпитани и свидетелите М. А. М. и А. П. Р., които депозират показания относно здравословното състояние на ищцата и личностните взаимоотношенията между ищцата и ответника. П р и тази фактическа обстановка въззивният съд намира, че решението на първата инстанция е правилно и следва да се потвърди. Всички възражения, въведени с въззивните жалби са неоснователни. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. Дарението е едностранен безвъзмезден договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, а последният го приема. Дарението не подлежи на разваляне, а на отменяне в случаите на чл.227 ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС. С разпоредбата на чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД е предвидена възможност за отмяна на дарението – когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Това са и обстоятелствата, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова. За уважаването на предявения иск по чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД е необходимо установяването на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал. При преценката на доказателствата за наличието им следва да се има предвид, че поначало дарението не създава за надарения задължение да издържа или подпомага дарителя поради безвъзмездния характер на сделката, която дареният приема с благодарност, израз на която е и моралното задължение да подпомага при нужда дарителя. Ако дарителят изпадне в трайна нужда и не е в състояние сам да се издържа от притежаваните имущества и средства, моралното задължение на дарения прераства в правно, доколкото дарителят поиска от него издръжка. Основният спорен въпрос по делото е дали ответника има възможност да плаща поисканата издръжка. При съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, се налага извод, че отказът на ответника да предостави издръжка на дарителката не се дължи на укорима непризнателност към ищцата, а на обективна невъзможност да предостави издръжка. Видно от данните по делото е безработен и разчита на временно препитание от работа в чужбина. Не са ангажирани по делото доказателства например за регистрацията му в чужбина, където се твърди че живее и реализира доходи. Не е доказано твърдението за доходи на ответника, получавани от работа без трудово правоотношение в чужбина. Има непълнолетен син, на когото дължи издръжка, а отговорността на бащата да дава издръжка на непълнолетното си дете е приоритетна. Следователно, в разглеждания случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й. Невъзможността е обектива, когато престирането на издръжка би накърнило минималните лични и обичайни нужди на надарения и лицата, на които дължи издръжка по закон. Макар и да е установено, че дарителят е изпаднал в състояние, налагащо получаването на допълнителни средства за издръжката му и ответника да е отказал да предостави такава на ищцата, след отправената му покана, надареният не е разполагал със средства за даване на издръжката, без това да го постави в по-неблагоприятно материално положение от надарения. Материалното положение на ответника сочи на липса на достатъчни средства, поради което с даването на издръжка на дарителката, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по- лошо положение от това на дарителите. Според ТР №1 от 21.10.2013 г. по т.д.№1/2013 г. ОСГК на ВКС, при така установената житейска ситуация, отказът на ответника да предостави издръжка на дарителите не е израз на непризнателност, поради което искът по чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД се явява неоснователен по тази причина. Тъй като искът за отмяна на дарението е неоснователен, правилно е отхвърлен като неоснователен и искът по чл.227, ал.5 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, който иск е обусловен от уважаването на иска по чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД. С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да се оставят без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора, съобразно правилата на чл.78 ГПК право на разноски има ответникът. В проведеното по делото съдебно заседание от страна на процесуалния му представител е заявено искане по чл.38 от ЗАдв за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в полза на ответника. От страна на адвокат Д. е приложен списък на разноските по чл.80 ГПК, подписан само от него, в който е посочено, че оказва безплатна правна помощ и съдействие на ответника на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да осъди другата страна да го заплати директно на адвоката. Многократно в съдебната практиката е поставян въпросът за наличието на предпоставките по чл.38, ал.1, т.1-т.3 от ЗАдв и начинът, по който същите се установяват в производството. По този въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, поради което е образувано и тълкувателно дело за произнасяне по този въпрос. Доколкото обаче към настоящия момент не е постановено решение, настоящия състав на въззивния съд поддържа, че достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, т.е. необходимо е да е налице договор за правна помощ между представител и представляван, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ на определено основание. В конкретния случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между адвокат М. /преупълномощил в последствие адв.Д./ и ответника Р. Х., от който е видно, че е няма договорено адвокатско възнаграждение, записано е „безплатно“, без да е посочено конкретното правно основание, поради което съдът намира искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за неоснователно. Единствено изявлението на процесуалния представител, направено в списъка по чл.80 ГПК, че е осъществил безплатна адвокатска защита по делото на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. не е достатъчно за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 2 от ЗАдв, поради което такова не му се присъжда. Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд