Решение № 37 от 12.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1098/2023 г.

С Присъда №20/06.06.2023 г., СОС, VI НС по НОХД№90/2022 год. е признал подс. Е. Д. П. за виновен в това, че на 16.08.2020 г. в гр. •••, обл. Софийска в къща, намираща се на ул. „•••“ № •• без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество на стойност 1303.75 лева, като конопа, метамфетамИ. и амфетамИ. са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите “Растения и вещества е висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях“, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 1 и пр.4 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 7 000 лева.

Със същата присъда е оправдал Е. Н. П. по обвинението в това произвеждането и държането с цел разпространение на високорисково наркотично вещество амфетамин, и държането с цел разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин, да осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК.

Признал е Е. Д. П. за виновен в това, че на 16.08.2020 г. в гр. •••, обл. Софийска в къща, находяща се на ул. „•••“ № •• без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП да е държал материали и съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество - амфетамин, с цел разпространението му, с цел неговото разпространение, включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях“, и включени в Приложение I на Регламент 273/2004г. на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества, като е определил наказание от 4 години „лишаван от свобода“ и „глоба“ в размер на 30 000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил най-тежкото от така определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и глоба в размер на 30 000 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС е определил „строг“ първоначален режим на изтърпяване на наказанието.

Приспаднал е на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което Е. Д. П. е бил задържан по ЗМВР, но реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

Отнел е в полза на държавата веществените доказателства - наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения, като е постановил тяхното унищожаване, а част от тях и връщането им.

Произнесъл се е по разноските.

Така постановената присъда е обжалвана от защитника като неправилна и незаконосъобразна с допълнение към нея, тъй като по делото не са събрани достатъчно доказателства установяващи авторството на деянието, като за подробните мотиви съдът ще вземе отношение в настоящото решение.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, САП моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна и да остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия.

Процесуалният представител на подсъдимия моли съда да уважи жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимият не се признава за виновен и в последната си дума моли да бъде върнато делото на областния съд. Не е бил през цялото време на претърсването и не е видял поемните лица по време на процесуалните следствени действия, както и че във връзка с графологичната експертиза подписът не е негов.

САС, след като се запозна с депозираната въззивна жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, която настоящата инстанция възприема, а именно:

Майката на подсъдимия Е. П. - свидетелката Е. И., живеела постоянно в гр. •••, на ул. „•••“ № ••. В имота имало две къщи - едната триетажна, като първият етаж от нея бил ползван от подсъдимия, а вторият и третият от съпругата на почИ.лия му брат П. П. - свидетелката Д. П.; и втора, стара и по-малка едноетажна къща, обитавана от свидетелката И.. Подсъдимият П. живеел в гр.София, но често посещавал имота в гр. •••, за да помага на възрастната си майка, която имала и здравословни проблеми.

На 16.08.2020 г. подсъдимият се намирал в имота в гр.•••. Около 9.00 часа сутринта майка му отишла на пазар.

Междувременно същия ден по повод получена оперативна информация, че подсъдимият Е. П. вероятно произвежда в посочения имот в гр.••• наркотични вещества, и в рамките на планирана в РУ ••• полицейска операция по противодействие на престъпленията, свързани с такива вещества, свидетелите Ц. К. (инспектор „КримИ.лна полиция“ в РУ •••) и Х. К. (началник участък Драгоман при същото РУ) се отправили към адреса и го наблюдавали известно време от разстояние - като К. застанал на възвишение над къщата, а К. се движел в периметър около недвижимия имот, позволяващ му да вижда къщите и дворното място към тях. Те забелязали, че подсъдимият Е. П. многократно влизал и излизал от първия етаж на голямата къща - през терасата, и влизал в съседната стара къща, като носел със себе си различни предмети - пластмасови туби, шишета, като излял течност от туба на двора. При премИ.ването в близост до имота свидетелите усетили миризма на химикали, което, в съчетание с поведението на подсъдимия, ги навело на мисълта, че той действително се занимава с производство на забранени от закона вещества. Свидетелите преценили, че ако подсъдимият ги забележи, може да се освободи от уличаващите го в извършване на престъпление предмети и вещи, поради което докладвали наблюденията си на съответните полицейски ръководители и в резултат било решено да се пристъпи към претърсване и изземване в имота, при условията на неотложност. Към адреса били изпратени и свидетелите Р. Б. (инспектор „КримИ.лна полиция“ при участък Божурище на РУ •••) и П. П. (разузнавач в РУ •••), както и разследващ полицай.

В присъствието на свидетелите М. Г. и И. Ц. (поемни лица) за времето от 10.00 часа до 12.44 часа било извършено претърсване и изземване в ползвания от подсъдимия Е. П. първи етаж на къщата и в ползваната от подсъдимия стая от съседната стара къща (която стая той сам посочил на полицейските служители). В холното помещение на първия етаж на триетажната къща, където се влизало през терасата, били намерени и иззети като веществени доказателства от значение за разследването един брой пластмасова туба с надпис Горна баня с вместимост 7 литра със силна миризма на химичен продукт (обект 1), която до 22.5 см била пълна с мътно прозрачна течност (обект 1.2) и от 22.5 см до 32 см пълна с тъмно кафява гъста течност (обект 1.1); един брой зЕ. стъклена бутилка с вместимост един литър с пластмасова тапа (обект 2); един брой колба с надпис „СИМАКС 2000 мл“ с остатък на тъмно - кафява течност (обект 3); един брой везна с надпис „ЯМАТО“ със сер. № 08633 (обект 4); един брой- бутилка пластмасова от „Кока - Кола“ с вместимост 1 литър с бяла мътна течност на 5.5 см от дъното (обект 5); един брой стъклена бутилка с надпис „Толуенк“ с вместимост 2.5 литра, пълна наполовИ. с прозрачна течност (обект 6); един брой пластмасова туба с вместимост 10 литра с прозрачна течност на 4.0 см. от дъното (обект 7); един брой пластмасова купа (обект 8), съдържаща 1 бр. колба от 2000 мл. с надпис „СИМАНС“ (обект 8.1), един брой пластмасова бутилка без етикет с вместимост 2 литра (обект 8.2) и 1 бр. бутилка без етикет от 500 мл., съдържаща прозрачна течност (обект 8.3); два броя стъклени охладителни колони (обект 9); един брой полиетиленов плик отворен с надпис „Стъклени перли 7мм“ и един брой стъклена зЕ. бутилка с надпис на етикета “Мравчена киселИ.“ (обект 10), 1 литър; два броя мобилни апарати с марка „HUAWEI“ с ИМЕИ 868755028865947 и ИМЕИ 86875502899821 и „LG“ е ИМЕИ 358208070460305 (обект 11); 1 бр. прозрачен полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество (обект 15). В спално помещение в старата къща били открити и иззети един брой зЕ. торбичка, а в нея бяла торбичка, съдържаща 56 бр. пакетчета с надпис „Магнезиев" сулфат хептахидрат английска сол“ от 30 грама (обект 12); 1 брой хартиена торба с надпис „Адидас“, съдържаща прозрачен полиетиленов плик с 10 бр. пликчета с бяло прахообразно вещество (обект 13, като отделните пликчета са номерирани съответно след цифрата 13 с последователни цифри от 1 до 10); 1 бр. стъклен охладител (обект 14).

По време на претърсването и изземването в недвижимия имот свидетелката Е. И. се върнала от пазар, като била помолена от полицейските служители да остане на пейката в двора.

На същата дата бил извършен оглед на веществени доказателства, като бялото прахообразно вещество, открито в пликчетата в полиетиленовия плик в хартиената торба с надпис „Адидас“ (обект 13) по протокол за претърсване и изземване не реагирало на наркотично вещество при направения полеви наркотест; бялото прахообразно вещество в прозрачния полиетиленов плик (обект 15) се оцветило в тъмен цвят при направения полеви наркотест - веществото реагирало на производни на амфетамините. Обектите били запечатани с червен восъчен печат, с етикет и подписи на поемните лица, взели участие в огледа на веществените доказателства. За реакцията на полевия наркотест е изготвена експертна справка № 31. За огледа на веществените доказателства бил изготвен фотоалбум, видно от който същите са представени за огледа запечатани с лепенки с текст и подписи.

На експертно физикохимично изследване били представени обектите от 1 до 8, от 10 до 13 и обект 15 по протокол за претърсване и изземване. Обектите от 1 до 8, и от 10 до 13 били представени запечатани с етикети за веществени доказателства, с положени подписи на експерт и поемни лица. Към обект № 13 бил закрепен с тиксо употребен полеви наркотест. Обект 15 бил залепен с два етикета за веществени доказателства (от външната и от вътрешната страна), с положени подписи на експерт и поемни лица, запечатан с един червен восъчен печат на СОУ МВР, към който бил прикрепен и употребен полеви наркотест, съдържащ полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество. Видно от заключението на физикохимична експертиза по протокол №20/НАР - 1208, изготвено от вещите лица И. М. и д-р С. И., специалисти в областта на химията в Центъра за експертни кримИ.листични изследвания (ЦЕКИ) към НИК - МВР, нетното тегло/обем на предоставените за анализ обекти, както и резултатите от анализите на предоставените обекти са, както следва:

• обект 1.1 - тъмнокафява течност с обемно количество 2150 мл. и нето тегло 1900.57 гр., представлява основен компонент толуол, в който се доказва амфетамин (6.6% тегл.) и наличие на технологични примеси;

• обект 1.2 - прозрачна течност с обемно количество 4750 мл. и нето тегло 4634.98 гр., представлява основен компонент водно алкален разтвор, в който се доказва наличие на амфетамин (2.2 % тегл.) и наличие на технологични примеси;

• обект № 3 - кафява течност, с обемно количество 1.5 мл. и нето тегло 1.40 гр., представлява разтвор с pH по-малко от 7, в който се доказва основен компонент N- формиламфетамин и наличие на амфетамин (3.4 % тегл., 1- фенил-2-пропанон (фенилацетон, БМК), мравчена киселИ., технологични примеси;

• обект № 13.10 - бяло прахообразно вещество с нето тегло 198.85 гр., в което се доказва наличие на амфетамин (0.2 % тегл), парацетамол, кофеин, теофилин и хинин;

• обект 13.7 - бяло вещество на игли, с нето тегло 52.15 гр., в което се доказва наличие на метамфетамин (0.5 % тегл) и метилсулфонилметан (MSII, диметил сулфон);

• обект № 4 - електронна везна се доказва наличие на следи от амфетамин и метамфетамин. От обекта не може да бъде отделено количество с цел провеждане на анализи за определяне на процентното съдържание на доказаните вещества под контрол;

• обект № 5 - прозрачна течност, с обемно количество 200 мл, в която се доказва наличие на 1-фенил-2-пропанон (фенилацетон, БМК), метил фенилацетат, формамид, бензалдехид и N-формиламфетамин;

• обект № 7 - прозрачна течност, с обемно количество 1100 мл., в която се доказва наличие на 1-фенил-2-пропанон (фенилацетон, БМК), бензалдехид, метил фенилацетат и метил-2-фенилацетоацетат;

• обект № 8.2 и № 8.3 — жълти прозрачни течности, с общо обемно количество 2600 мл., в които се доказва наличие на 1-фенил-2-пропанон (фенилацетон, БМК), метил фенилацетат и метил-2-фенилацетоацетат;

• обект № 2 - прозрачна течност, с обемно количество 100 мл., представлява сярна киселИ.;

• обект № 6 - прозрачна течност, с обемно количество 1200 мл„- представлява толуол. Съгласно заключението, в обекти №№ 10, 12, 13.1, 13.2, 13.3, 13.4, 13.5, 13.6, 13.8, 13.9, 15 и по обект № 8.1 не се доказва наличие на вещества, поставени под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП). В обектите се доказва, както следва:

• обект № 8.1 - стъклена колба, не се доказва наличие на вещества, поставени под контрол съгласно ЗКВНВП;

• обект № 10 - обем 770 мл., мравчена киселИ.; • обект № 12 - бяло кристално вещество нето тегло 1680 гр., магнезиев сулфат; • обект № 13.1 - бяло прахообразно вещество нето тегло 100.43 гр., поливинилпиролидон;

• обект № 13.2 - бяло прахообразно вещество нето тегло 46.34 гр., не се доказва наличие на вещества поставени под контрол съгласно ЗКВНВП; • обект 13.3 - бяло прахообразно вещество нето тегло 5.06 гр., не се доказва наличие на вещества поставени под контрол съгласно ЗКВНВП;

• обект 13.4 - бяло кристално вещество нето тегло 38.74 гр., пирацетам; • обект № 13.5 - бяло прахообразно вещество нето тегло 8.85 гр., кофеин; • обект № 13.6 - бяло кристално вещество нето тегло 26.79 гр., пирацетам; • обект № 13.8 - кремаво-жълто вещество във вид на прах и бучки нето тегло 57.18 гр., лидокаин;

• обект 13.9 - бяло прахообразно вещество нето тегло 8.51 гр., не се доказва наличие на вещества поставени под контрол съгласно ЗКВНВП;

• обект 15 - бяло прахообразно вещество нето тегло 290.75 гр., фенацетин. Амфетаминът и метамфетаминът са поставени под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП) към чл. 3, ал. 2, включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветерИ.рната медицИ.“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

1-фенил-2-пропанон (фенилацетон, БМК) е поставен под контрол съгласно чл. 3, ал. 4 на ЗКВНВП в списъка на Категория 1 на Приложение 1 на Регламент на ЕС № 273/2004 г., изменен с решение 1258 от 2013 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Толуолът и сярната киселИ. са поставени под контрол съгласно чл. 3, ал. 4 на ЗКВНВГТ в списъка на Категория 1 на Приложение 1 на Регламент на ЕС № 273/2004 г., изменен с решение 1258 от 2013 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Експертизата отбелязва, че доказаните вещества могат да бъдат получени вследствие на реализирана схема за синтез на амфетамин по т.нар. метод на Люкарт, където за прекурсор се използва 1-фенил-2-пропанон (фенилацетон, БМК). Принципната схема на синтез на амфетамин по метода на Люкарт включва следните основни етапи:

• прекурсорът 1-фенил-2-пропанон (обекти № 7, № 8.1 и № 8.2) реагира с формамид, в присъствие на мравчена киселИ. (обект № 10), при висока температура, в резултат на което се получава междинен продукт - N-формиламфетамин. Доказателство за протичането на този етап е сместа от обект № 5, в която се доказва наличие на 1-фенил-2- пропанон (фенилацетон, БМК), метил фенилацетат, формамид, бензалдехид и N-формиламфетамин.

• Полученият междинен продукт в първия етап се хидролизира в присъствие на солна киселИ. до получаване на амфетамин база. Доказателство за протичане на този етап е реакционната смес от обект № 3 - кафява течност, с обемно количество 1.5 мл. и нето тегло 1.40 гр., представлява разтвор с pH по-малко от 7, в който се доказва основен компонент N- формиламфетамин и наличие на амфетамин (3.4 % тегл.), 1-фенил-2-пропанон (фенилацетон, БМК), мравчена киселИ., технологични примеси;

• Към амфетамин базата се добавя натриева основа, при което се образуват два слоя течност. Екстракция (извличане) на амфетамИ. от разтвора се извършва с органични разтворители (пр. толуол, обект № 6). Доказателство за протичането на този етап е обект № 1 (течност на два слоя - горен, органичен разтворител (толуол) и в него амфетамин (6.6% тегл.) и наличие на технологични примеси, и долен - водно алкален разтвор, в който се доказва наличие на амфетамин (2.2 % тегл.) и наличие на технологични примеси.

• Като краен продукт (такъв годен за предлагане на нелегалния пазар на наркотични вещества) амфетаминът се превръща в прахообразно вещество под формата на сол - хидрохлорид или сулфат. Това се осъществява, като синтезираният амфетамин под формата на база се третира със сярна (обект № 2) или солна киселИ., който се отделя от сместа и се суши. Краен продукт е предоставен като обект 13.10.

За предлагане на нелегалния пазар наркотичните вещества могат да бъдат смесени („разредени“) с различни по вид и приложение вещества, като по-разпространени „примеси“ на амфетамин на нелегалния пазар са пирацетам (обекти № 13.4 и 13.6), кофеин (обект № 13- 5), лидокаин (обект № 13.8), фенацетин (обект № 15) и др. Стойността на наркотичните вещества към 16.08.2020 г. е, както следва: амфетамин с общо нето тегло 198.85 гр. на стойност 5 965.50 лв. и метамфетамин с общо нето тегло 52.15 гр. на стойност 1303.75 лв., или общо стойността на двете наркотични вещества възлиза на 7 269.25 лв., видно от заключението на СОЕ.

Тази фактическа обстановка правилно и законосъобразно първият съд е приел, че се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетели и отчасти от обясненията на подсъдимия Е. П.; заключенията на ФХЕ и СОЕ; писмените доказателства протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, фотоалбум към протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, протокол за оглед на ВД, експертна справка, фотоалбум към протокол за оглед на ВД, писма от мобилни оператори с разпечатка на данни, писмо от А1 с диск, докладна записка за преглед на данните от мобилни оператори, както и от събраните в хода на съдебното производство пред първата писмени доказателства и допълнителен разпит на вещите лица пред въззивната.

Основателно решаващата инстанция отчела, че не е спорен фактът, че подсъдимият П. към инкриминираната дата пребивавал постоянно в гр.София, и че първият етаж на триетажната къща в гр.••• не е бил пригоден за обитаване и там електричеството било преустановено, който факт се потвърждава и от справка от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, включително и от депозирания фотоалбум от извършеното претърсване и изземване.

Доказан факт е и това, че подсъдимият често посещавал майка си, тъй като се грижел за нея и преспивал при нея.

Резонно първоинстанционният съд не е приобщил онази част от обясненията на подсъдимия, в която същият отрича да е ползвал след 2014 г. първия етаж в голямата къща твърдейки, че там имало само вещи, ненужни и останали след проведеното през 2014г. претърсване и изземване, във връзка с досъдебното производство, което приключило с осъдителна спрямо него присъда по НОХД по описа на ОС Хасково. В хода на съдебното следствие е изискано за послужване НОХД № 73/2016 г. по описа на ОС Хасково (възобновено под НОХД № 212/2017 г., ведно с ДП № 53/2015 г. по описа на ОДМВР Хасково, НД № 173/2017 г. по описа на ВКС, НОХД № 782/2015 г. по описа на ОС Хасково, НОХД № 607/2015 г. по описа на ОС Хасково, ВНЧД № 500/2015 г. по описа на АС Пловдив, НОХД № 384/2015 г. по описа на ОС Хасково, ВЧНД № 397/2015 г. по описа на АС Пловдив и ВЧНД № 407/2015 г. по описа на АС Пловдив). В том 2 от ДП № 53/2015 г. по описа на ОДМВР Хасково и в том 3 на ДП № 53/2015 г. по описа на ОДМВР Хасково са приложени съответно протокол за претърсване и изземване на къща в гр.•••, ул. „•••“ № ••, извършено на 22/23.10.2014 г., във връзка с образувано ДП № ХС-ДП-28/2014 г. по описа на ДАНС-Н21-Хасково, и фотоалбум към протокола, като съпоставката им с тези от 2020 г., както правилно е забелязал първият съд, разкрива очевидни различия както в изгледа на претърсената част от имота, така и в откритите там вещи и предмети.

В хода на първоинстанционното съдебно производство основателно решаващата инстанция е допуснала експертно изследване на иззетите през 2020 г. вещи и предмети, със задача да се извърши проверка дали на иззетите опаковки (пликове, бутилки и др.) има отбелязани дати на производство и срок на годност, и ако да - да се опишат конкретните опаковки и отбелязаните на тях дати, и изследването да се онагледи със снимков материал. Експертът Й. Д. в изпълнение на тази задача е изследвал наличните в РУ ••• опаковки и съответно онагледил в експертизата установеното от него, а именно - че съгласно обозначението върху етикета за дата на производство продуктът толуол е произведен/бутилиран на 02.10.2019 г. и произлиза от партида с № 10191490 на производителя - т.е. обективно няма как да е останал в помещението още от 2014 г., каквито са твърденията на подсъдимия П., поради като основателно окръжната инстанция е приела, че обясненията на подсъдимия Е. П. в тази им част са израз на изградената защитна версия по делото.

По отношение възраженията на защитника, които са направени и пред САС, като настоящият състав изцяло се солидаризира със становището на решаващата инстанция, че в конкретния случай не са били налице условията на неотложност при извършване на претърсването и изземването в имота на ул.„•••“ №••, следва да се съобрази, че поначало преценката за необходимостта от извършването на неотложни мероприятия вИ.ги е поставена в зависимост от изискванията за бързИ. и оперативност. И САС е на мнение, че в конкретния случай, предвид данните от показанията на полицейските служители за постъпилата оперативна информация, констатираното движение на подсъдимия между построените в имота сгради, свързано с пренасяне на различни по вид и обем съдове, и наличната в имота миризма на химикали може да се приеме, че неотложността на съответните действия по разследването не може да бъде обективно отречена, предвид конкретните особености на ситуацията и възможностите за нейното развитие. При последващия съдебен контрол съдията от СОС е отразил, освен констатацията си за неотложност и необходимост, и времето на извършване на действията, предвид началото и развитието на досъдебното производство, и по този начин практически е обосновал предпоставките по чл. 161, ал. 2 от НПК. С така цитираните мотиви САС изцяло се съгласява както и заключението, че процесният протокол за претърсване и изземване е допустимо доказателствено средство и на него могат да се основават фактически констатации.

И с отговора на другото възражение на защитата, което се прави и пред АС този състав отново се съгласява, а именно това, че протоколът за претърсване и изземване не съдържа в горната си част подписи на поемните лица и в него има празни редове, които не са задраскани, е без значение, тъй като според НПК, както резонно сочи решаващата инстанция в мотивите си, няма разписано задължение протоколите да бъдат подписвани в горната част на страниците, на които е записано съдържанието им, нито за задраскване на останалите празни редове от ползваните бланки, макар действително да съществува такава практика, с оглед ограничаване на възможността за дописване, поради което е неоснователно възражението на защитника.

И за САС, както и за окръжния съд, по-същественото в настоящия случай е друго - присъствалите на претърсването и изземването поемни лица (свидетелите Г. и Ц.) са потвърдили пред първия съд записаните в протокола констатации, както и са заявили, че са присъствали през цялото време на извършване на процесуалното действие, като преди това им е било обяснено в какво се състои то и каква е тяхната роля в него, което отхвърля твърдението на защитника, че присъствието на поемните лица е било фиктивно. Няма и доказателства, че тези свидетели са в някакви взаимоотношения с подсъдимия, което прави основателно кредитирането на показанията им, в които не се констатират противоречия и неясноти.

Резонно първата инстанция е изследвала във връзка с възраженията на защитата и още едно обстоятелство, че макар дейността по запечатване на откритите и иззети веществени доказателства действително да не е отразена в съставения протокол за претърсване и изземване, тя несъмнено се установява от заключението на изготвената ФХЕ, в чиято обстоятелствена част са описани стъпките, от получаването на веществените доказателства в НИК - МВР до тяхното фактическо изследване. Описанието на всяко от веществените доказателства в протокола за претърсване и изземване е подробно, независимо от видната от фотоалбума липса на поставени табелки с означени номера; също така подробно и съответно на данните за иззетите ВД е и направеното в протокола за тяхното изследване описание - при което няма съмнение, че предметите и вещите са индивидуализирани при изземването им в необходимата степен, че са били иззети по начин непозволяващ вмешателство на физическо лице до предаването им за изследване; както и че на изследване са предадени именно тези, иззети от имота на ул.„•••“ №•• в гр.•••.

И този съд не се съгласява с оспореното от защитника присъствие на подсъдимия на извършеното претърсване и изземване, като САС се солидаризира със залегналия отговор в мотивите на окръжния съд, зарази показанията на двете поемни лица, в които безпротиворечиво се заявява, че през цялото време, в което е протичало действието по разследването, П. е бил там.

По отношение на другото възражение, което се прави и пред двете инстанции, а именно, че в заповедта на задържане по ЗМВР е записан час 10.00 - т.е. по времето, когато подсъдимият е започнало действието по претърсване и изземване, на което подсъдимият е присъствал. Но както и окръжната инстанция сочи, че може да се приеме, че посоченият час съответства на фактическото ограничаване на придвижването на подсъдимия в имота, докато отвеждането на подсъдимия в районното управление и връчването на самата заповед е станало в по-късен момент, след приключване на действията по претърсване и изземване. Основание за подобен извод дава извършеният за времето от 16.50 до 17.00 часа във ФСМП ••• медицински преглед на П., който е позволил пребиваването му в арестно помещение (видно от фиш за спешна медицинска помощ), а и самият подсъдим твърди, че полицаите са дошли на адреса малко след 9, 30 часа, както и че няколко часа са правили „обиск“ на къщата, че е подписал съставения протокол и след това е бил откаран в районното управление.

От друга страна, обаче не се установява подсъдимият да е бил заплашван от полицейските служители по време на извършеното претърсване и изземване. Данни за подобно поведение на служителите на реда няма в проведените разпити на поемните лица, а и в разпита на майката на подсъдимия, поради което правилно контролираният съд е приел изявлението на подсъдимия в тази насока за защитна теза.

На следващо място правилно СОС е преценил, че обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича авторството на положения на стр. 5 от протокола за претърсване и изземване подпис от негово име, и ръкописното изписване на стр. 4 от същия протокол на текста „намерените вещи са мои“, което се застъпва като проблем и пред настоящия състав, са опровергани от заключенията на назначените в хода на съдебното следствие пред първата инстанция почеркови експертизи. Така експертът А. С., специалист в областта на графическото изследване на документи в СЕКД към ЕДНП, изготвил заключението по протокол № 3/2022, е извършил сравнително изследване на обектите и материала подписи и ръкописен текст от подсъдимия Е. П., и е достигнал до извода, че подписът е положен, а ръкописният текст е написан от него. В разпита пред първия съд вещото лице С. пояснява, че на изследване са подложени общите признаци на обектите и сравнителния материал - степен на обработеност на почерка, степен на структурна сложност, размер, разтегливост, наклон и натиск; както и индивидуализиращите признаци, които са с основната тежест за заключението. В отговор на поставените от защитника пред окръжния съд въпроси експертът е разяснил липсата на забавяне на темпа на полагане на подписите, и вариантността при изписване на конкретни букви, които са му дали основание да е категоричен в заключението си по поставените въпроси. Относно разликата в наклона на изписване между взетия сравнителен материал и изследваните обекти се твърди от експерта, че подсъдимият умишлено е променил навиците си на писане, при опит за бягане от собствения си почерк.

Заключението на възложената от съда по искане на защитника адв. Г. разширена (тройна) почеркова експертиза, изготвено от вещите лица А. С., Л. С. - специалист в областта на графическото изследване на документи към списъка на Софийски окръжен съд, и В. Ц. - специалист в областта на графическото изследване на документи в ЦЕКИ към НИК-МВР, е в същия смисъл, а именно, че подписът срещу „3“ на стр. 5 от протокола за претърсване и изземване е положен от подсъдимия Е. П., а ръкописният текст „Намерените вещи в дома ми са мои“ в същия документ е написан от подсъдимия Е. П.. За изготвяне на заключението е използван допълнителен сравнителен материал (такъв от подадени от подсъдимия документи за издаване на български документи за самоличност). Те поясняват, че автоподлогът е проявен при полагане на документ, когато лицето иска на по-късен етап да отрече авторството си, като експериментално положените подписи не могат да бъдат разглеждани като автоподлог, а като подписи към момента. Различията между условно- свободните и свободните образци, и подписа в експерименталните се обяснява с факта, че лицето знае, че ще дава сравнителен материал и полага по-различен от изследвания подпис. Разяснява се, че е търсена проявата на устойчиви графични признаци на движения - в букви, съчетания и словосъчетания, и е установена такава проява, поради което и е дадено заключение в посочения по-горе смисъл. Двигателният навик на подсъдимия е подробно разгледан и описан, а експертите отговарят убедително на всички поставени към тях по време на разпита въпроси.

В тази връзка и САС призова горецитираните три вещи лица като на същите бяха зададени подобни и допълнителни въпроси, отговорите на които достатъчно обстоятелствено затвърдиха горецитираните изводи.

Както за първата инстанция така и за този съд няма съмнение в компетентността и безпристрастността на вещите лица, взели участие в посочените изследвания на подписа и ръкописния текст, тъй като всеки от експертите притежава нужните познания за отговор на поставените въпроси и за никой от тях не се установява, а и не се твърди да е в някакви взаимоотношения с подсъдимия, които да мотивират депозирането на заключение в негова вреда.

По отношение на представената от защитника частна експертиза, правилно първата инстанция е заключила, че тя не е сред събраните и проверени по реда на НПК материали по делото, съставена е извън съдебния процес по искане на една от страните със задачи, обслужващи единствено позицията на възложителя - в случая на подсъдимия, без яснота дали са ползвани всички материали по делото или не, без ангажимент за вярно и точно експертно изследване под страх от наказателна отговорност. Поради това тя не представлява способ на доказване по смисъла на чл. 144 и сл. от НПК. От друга страна, именно защото е свързана с ползването на специални знания от неговия издател, частната експертиза не може да бъде третирана и като писмено доказателство, като в тази връзка резонно първата инстанция е цитирала съответстваща практика - Решеше №163 от 13.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 822/2022 г., III н. о., НК, с което правилно съдът е изключил от съвкупността представената частна извънсъдебна експертиза, изготвена от И. С.. Що се отнася до анализа в атакуваните мотиви на първия съд свързан с гласните доказателствени средства задълбочено, всестранно и пълно съпоставяйки показанията с останалия доказателствен материал, първият съд е достигнал до извода, че от сведенията на полицейските служители К., К., Б. и П. се установява, че на инкриминираната дата в хода на полицейска операция по противодействие на престъпленията, свързани с наркотични вещества е било извършено наблюдение на посочения по-горе адрес. И САС не може да сподели възраженията на защитника на подсъдимия, че свидетелите са осъществявали оперативни способи по смисъла на ЗСРС и осъщественото наблюдение е незаконно. Както СОС сочи, наблюдението в конкретния случай съответства на правомощията, визирани в разпоредбата на чл. 96 от ЗМВР, даваща право на полицейските служители да наблюдават и контролират лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, т.е. наблюдението не представлява СРС и свидетелите не възпроизвеждат съдържанието на ВДС, изготвени при експлоатацията на СРС, а съобщават собствените си впечатления за поведението на подсъдимия - такова, на което са били очевидци, без да твърдят, че са осъществявали оперативните способи наблюдение и проследяване като този извод е подкрепен със съответната практика.

По отношение твърдението на полицейските служители за наличието на специфична миризма в имота от намиращите се там химични вещества, както основателно сочи решаващият съд, силната миризма на химичен продукт е отразена в протокола за претърсване и изземване като такава от пластмасовата туба с надпис „Горна баня“ с вместимост от 7 литра. Свидетелят К. твърди, че когато отишли до къщата, прозорците и вратата на терасата били отворени и се долавял силен мирис на химически съединения („някаква странна миризма, каквато досега не сме долавяли и не е от някакъв битов характер“). Според свидетеля К., тежката специфична миризма се появила в близост до имота с повишаване на дневната температура (усетил я, когато мИ.л пеша покрай него), а в двора на имота и към къщата миризмата се засилвала.

От друга страна правилно първият съд е преценил, че предвид близките родствени отношения между свидетелката И. и сИ. й, заявеното от нея, че не е усещала миризми от първия етаж на къщата, за обслужващо защитната теза на подсъдимия. САС се солидаризира и с другия извод, че обстоятелството, че свидетелката Д. П. също отрича да е усетила специфични миризми, се отдава на желанието й да се дистанцира максимално от подсъдимия Е. П., с когото след смъртта на съпругата му не поддържа отношения.

На следващо място правилно и законосъобразно СОС акцентира в анализа си и на това, че оОтносно възможността показанията на полицейски служители, съобщаващи заявеното им при т. нар. „оперативни беседи“ да бъдат ценени като доказателства, то действително съдебната практика в тази насока е трайна и последователна, тъй като беседата, провеждана от полицейските органи, не е сред доказателствените средства, предвидени в НПК за установяване на правно релевантни факти и има само оперативна стойност посредством оказване на съдействие за разработване на следствени версии. В случая свидетелите полицейски служители в част от показанията си преразказват споделеното им от подсъдимия при проведената беседа - а именно, че откритите и иззети вещи са негови, както и какъв е ползваният от него метод на производство на прекурсори и наркотични вещества и какви химични експерименти прави, и посочените от тях доказателствени факти имат, както разумно отбелязва СОС, производен характер, с които е недопустимо да се заменят първични доказателства, каквито се съдържат в обясненията на подсъдимия. Освен това, когато става въпрос за изявления на подсъдимия, направени преди привличането му към наказателна отговорност, с които той признава съпричастност към инкриминираното деяние, правилно е отчетено от първата инстанция, че след като придобие качеството на обвиняем, лицето има право да откаже да дава обяснения и не е длъжен да признае участието си в престъплението. Както детайлно е разгледал първият съд тази хипотеза, в процесния случай получената от полицейските служители информация по време на разговорите с подсъдимия в недвижимия имот, безспорно е пряко свързана със започналото наказателно производство за престъпленията, за които впоследствие П. е предаден на съд, като същевременно показанията им възпроизвеждат обяснения на лице, което по това време не е било привлечено в качеството на обвиняем и съответно не е било запознато с правата си по НПК, а след привличането към наказателна отговорност е дало обяснения, макар и в друг смисъл. Тоест, и САС изцяло се солидаризира с извода на първия съд, че показанията на полицейските служители в частта, пресъздаващи придобитата по време на "беседата" информация за дейността на подсъдимия по производството на забранени продукти, не могат да бъдат ценени като доказателствен източник в подкрепа на обвинението. Следва да се отбележи също така, че поначало разпоредбата на чл. 116 от НПК не допуска присъдата и обвинението да се основават единствено на самопризнания, като законодателят не е направил разграничение дали те са депозирани при разпит в качеството на обвиняем или се касае за извънпроцесуални изявления на подсъдимия; нито пък е допустимо количественият подход да преодолее посочената забрана в случаите, когато изявлението е направено пред повече от едно лица. Ето защо, за да се обоснове несъмнен извод относно авторството на деянието и за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия П. е необходимо да са налични достатъчно други преки или косвени доказателства, каквито в конкретния случай са събрани в хода на производството, от обсъдените по-горе доказателствени източници, с което също като извод се съгласява САС. В частта относно извършените от полицейските служители действия по наблюдение, присъствието на поемните лица, проведеното претърсване и изземване в имота, пристигането на майката на подсъдимия, претърсените помещения и намерените в тях вещи, показанията на полицейските служители са източник на данни, тъй като свидетелите са възприели лично обстоятелствата и фактите, за които съобщават, а показанията им не възпроизвеждат направени пред тях признания на подсъдимия, поради което правилно първият съд е кредитирал гласните доказателствени средства в посочената част.

Във връзка със заключението на ФХЕ по протокол № 20/НАР-1208, изготвено от вещите лица И. М. и С. И., същите поясняват, че от изходно вещество прекурсор, което е с много близка структура до крайно вещество, с няколко промени, етапи и химически процеси се получава крайния продукт - на няколко етапа, с участието на няколко вещества, се получават наркотични вещества амфетамин и метамфетамин. Химическите процеси се съпътстват с отделянето на различен вид миризми, като изходното вещество БМК на 2- пропанон е с много характерна миризма. За извършването на синтез на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин по метода Люкарт, според експертите е необходимо да има определени консумативи, като в домашно направени лаборатории може да се използват и вещи и предмети от бита и обикновеното домакинство; не е необходимо и наличието на електричество, тъй като в домашни или неспециализирани лаборатории може да се използва газов котлон - и макар това да е опасно, тъй като може да доведе до взрив, в повечето случаи в практиката именно така се процедира. Видно е от разпита на експертите пред окръжния съэд, че представените за изследване вещи не са цялостно оборудване за синтез на вещества, но биха могли да участват в процеса. Вещите лица М. и И. са назначени в ЦЕКИ към НИК- МВР като такива, специалисти в областта на химията, като поради това първият съд основателно не се е усъмнил в тяхната компетентност за изследване на наркотични вещества, а изразените от защитника съмнения в тази насока приема за неоснователни и въззивната инстанция. Освен това, както резонно сочи първият съд, дали експертите са включени в нарочен списък на вещи лица, поначало няма отношение към възможността техните специални знания да бъдат използвани за изясняване на някои обстоятелства по делото - по всяко дело е достатъчно да е спазена разпоредбата на чл. 147 от НПК и ограничението на нормата на чл. 148, ал. 1 от НПК, която посочва кой не може да бъде вещо лице - Решение № 50118 от 10.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 555/2022 г., II н. о., НК.

Въз основа на възприетата от първия съд установена и изложена по-горе фактическа обстановка и направения доказателствен анализ, правилно и законосъобразно съдът прави следните правни изводи:

Обект на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с контрола върху наркотичните вещества и тяхното разпространение.

Легална дефиниция за наркотично вещество е дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗКВНВП - всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцИ.ции или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. С оглед на това в чл. 30 от ЗКВНВП е въведена изрична забрана за производството, преработването, търговията, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването, предлагането, придобИ.ето, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от Приложение № 1 към закона. Изключение от тази разпоредба се допуска в случаите, когато се касае за такива вещества с цел научни изследвания и образователни цели, но при условия и ред, изрично предвидени в нормативен акт.

Правилно и законосъобразно първата инстанция е приела, че авторството на подсъдимия в престъпленията, в които е обвинен, се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, заключенията на назначените в производството експертизи и от събраните писмени доказателства и доказателствени средства.

В конкретния случай подсъдимият П. не е имал надлежно разрешение за производство и притежаване на инкриминираните наркотични вещества. От гласните доказателства - показанията на полицейските служители и поемните лица, всички разпитани като свидетели, се установява последователността от действията на всеки от тях на инкриминираната дата, при извършеното наблюдение на имота и последвалото претърсване и изземване, местоположението на наркотичните вещества, прекурсорите, материалите и съоръженията за производство на наркотични вещества, и тяхното открИ.е и изземване. По ясен и недвусмислен начин от посочените гласни доказателства еднопосочно се установяват релевантните по делото факти - че на инкриминираната дата проведеното наблюдение е установило поведение на подсъдимия П. в имота, което поради естеството си е дало основание за незабавно предприемане на действия по претърсване, при което в присъствието на свидетелите М. Г. и И. Ц. са установени посочените по-горе наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотични вещества. Фактите, касаещи високорисковия характер на веществата, процентното съдържание на активния наркотичен действащ компонент, неговото нетно тегло и стойността на наркотичните вещества, а така и относно намерените и иззети прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотични вещества, се установяват категорично и еднозначно от заключенията на посочените по-горе ФХЕ и СОЕ.

Всички тези доказателства и доказателствени средства по несъмнен начин установяват, че автор на престъпленията, предмет на обвинителния акт, е именно подсъдимият Е. П.. Подсъдимият е имал постоянен достъп до имота на ул. „•••“ № •• в гр. •••, където живеела и неговата майка, за която той полагал грижи, поради напредналата й възраст и влошеното й здравословно състояние. Първият етаж на триетажната къща в имота и стая в малката къща, в която са открити и иззети посочените по-горе веществени доказателства, се ползвали единствено от П., видно от събраните по делото гласни доказателства. Обстоятелствата били ли са подредени помещенията на първия етаж и имало ли е там електричество са без значение - установява се от експертните заключения, че процесът на синтез на прекурсори и наркотични вещества не изисква непременно ползването на електричество. По какъв начин се използват при производството на наркотични вещества откритите толуол, сярна киселИ. и технологични примеси, е изяснено от заключението на ФХЕ и от разпита на вещите лица в съдебно заседание пред първата инстанция. Поради изложеното относно процеса на синтез и използваните в него вещества, съдът правилно не е кредитирал заявеното от подсъдимия, че част от откритите веществени доказателства са такива, използвани от майка му за битови цели.

От така изложеното правилно и законосъобразно съдът е приел, че от обективна страна подсъдимият Е. П. е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК, тъй като на 16.08.2020г. в гр. •••, обл. Софийска в къща, находяща се на ул. „•••“ № ••, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - обект. 13.10 амфетамин с нетно тегло 198.85гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент - 0.2 % теглови процента на стойност 5965.50 лева, и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - обект 13.7 метамфетамин с нетно тегло 52.15гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент 0.5 % теглови процента на стойност 1303.75 лева, като метамфетамИ. и амфетамИ. са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях“.

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от подсъдимия П. чрез производството и държането без надлежно разрешително на амфетамин с нетно тегло 198.85гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент - 0.2 % теглови процента на стойност 5965.50 лева; и чрез държането без надлежно разрешително на метамфетамин с нетно тегло 52.15гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент 0.5 % теглови процента на стойност 1303.75 лева. Посочените наркотични вещества са високорискови - включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях“. Производството от подсъдимия на веществото амфетамин се установява несъмнено от откритите в обитаваните от него помещения веществени доказателства. От значителното количество на откритите наркотични вещества амфетамин и метамфетамин се доказва и че престъплението е осъществено от подсъдимия с цел разпространение.

Тъй като произвеждането и държането с цел разпространение на високорисково наркотично вещество амфетамин, и държането с цел разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин, осъществяват състава на едно престъпление - такова по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК, съдът правилно и законосъобразно е оправдал подсъдимия те да осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК, което прави и неоснователно възражението на подсъдимия и защитника за липса на мотиви за това. Напротив съдът е изложил такива Първият съд правилно е намерил и, че по описания по-горе начин подсъдимият Е. П. е извършил и престъпление по чл.354а, ал. 1, изр. 2, пр. 1, 2 и 3 вр. изр. 1, ал. 1, пр. 4 от НК, тъй като на 16.08.2020г. в гр. •••, обл.••• в къща, находяща се на ул. „•••“ № •• без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекусорите държал прекурсори, материали и съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество - амфетамин, с цел разпространението му, а именно: прекурсори: 2150 мл. /1900л, 57гр/ толуол - обект № 1.1, 1200 мл толуол - обект № 6, 200 мл. 1 фенил 2 пропанон /фенилацетон, БМК/ - обект № 5, 1100 мл - 1 фенил 2 пропанон /фенилацетон, БМК/- обект № 7, сярна киселИ. - обект № 2; материали: химически вещества, реактиви и химикали: 770 мл. мравчена киселИ., 1680 гр. магнезиев сулфат, 100.43 гр. поливинилпиролидон, 38.74 гр. пирацетам, 8.75 гр. кофеин, 26.79 гр. пирацетам, 57.18 гр. лидокаин, 290.75гр. фенацитин; и съоръжения: пластмасови туби и бутилки с различна вместимост, два броя колби с вместимост 2000 мл. с надпис „Симанс“, един брой везна „Yamato“ с № 08633, два броя стъклени охладителни колони, един брой стъклен охладител; като прекурсорите, материалите и съоръженията са включени в Приложение I на Регламент 273/2004г. на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества, и в конкретния случай са служили за производство на високорисково наркотично вещество - амфетамин, с цел неговото разпространение.

Правилно окръжният съд е приел, че от субективна страна подсъдимият е съзнавал, че държи прекурсори и материали за производство на наркотично вещество, и е упражнявал фактическата власт върху предмета на престъплението със специална цел - той е бил предназначен за производството на наркотични вещества с цел разпространение. Доказателство за наличието на специалната цел е установеното значително количество произведено по метода Люкарт наркотично вещество амфетамин, а наличието на оборудвано за производствени цели помещение сочи, че подсъдимият е възнамерявал да се занимава с тази дейност за продължителен период от време. Двете престъпления са извършени от подсъдимия Е. П. в условията на пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване - в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че той вече е бил осъждан за престъпление, свързано с наркотични вещества.

По отношение на вида и размера на наказанието първият съд изцяло е съобразил както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства.

За престъплението по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за престъплението по чл.354а, ал. 1, изр. 2, пр. 1, 2 и 3 вр. изр. 1, ал. 1, пр. 4 от НК - наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

При индивидуализацията на наказанието, като смекчаващо отговорността на подсъдимия Е. П. обстоятелство съдът правилно е приел влошеното му здравословно състояние, като е отчел и сравнително дългия период от почти три години, в рамките на който е проведено досъдебното производство и делото е приключено на първа инстанция, в който период поведението на подсъдимия не е ставало причИ. за неоснователно отлагане разглеждането на делото. Разгледани в съвкупност, смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни и нито едно от тях не е изключително, поради което не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК в конкретния случай, както правилно сочи първата инстанция. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът основателно е отчел обремененото съдебно мИ.ло на подсъдимия, който е осъждан за престъпление, свързано с наркотични вещества.

С тези съображения законосъобразно съдът е приел, че за да се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция, следва да се определи наказание в близост до минимално предвидения от закона размер на наказанията лишаване от свобода за всяко от престъпленията, а именно - за престъплението по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три години, а за престъплението по чл.354а, ал. 1, изр. 2, пр. 1, 2 и 3 вр. изр. 1, ал. 1, пр. 4 от НК лишаване от свобода за срок от четири години. Кумулативно предвиденото наказание глоба съдът също определи в близост до минимално предвидения размер, а именно за първото посочено престъпление в размер на 7000 лева, а за второто в размер на 30 000 лева.

Така определените наказания съдът основателно е приел за справедлива и адекватна на тежестта и обществената опасност. В конкретния случай с оглед личностовите качества на дееца и всички останали обстоятелства по делото тези цели могат да бъдат постигнати с така определените на подсъдимия П. наказания. За кумулативно предвидените наказания глоба съдът правилно е счел, че определянето им в посочените по-горе размери ще бъде адекватно на извършеното от подсъдимия и съобразено със събраните доказателства за наличие на имущество и полаган от него труд с ЕТ „Е. П.“.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът законосъобразно е наложил най-тежкото от така определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева).

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяването на предходното наказание лишаване от свобода, съдът е определил строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът правилно е приспаднал времето, през което подсъдимият Е. Д. П. е бил задържан по ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

По отношение на искането за приложение на чл.66, ал.1 НК не следва да се уважава същото не само поради всички онези причини посочени по-горе, но и заради съдебното мИ.ло на подсъдимия.

По отношение на веществените доказателства и разноските САС няма какво повече да добави.

Пред САС бяха направи разноски свързани с разпит на вещите лица в размер на 450 лева, които следва да бъдат изплатени от подсъдимия включително и таксата за изпълнителен лист.

При служебна проверка въззивният състав не констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на присъдата.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, 8 състав на САС, НО,