Решение № 4918 от 14.5.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 195/2024 г.

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) вр. чл.145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по жалба на К. Б. К., [ЕГН], чрез адв.П. - ВАК, против заповед №18-14292-21.12.2023г. на Началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменението на КК и КР на [населено място], [община], одобрена със заповед №РД-18-1728/18.10.2018г. на ИД на АГКК, съгласно скица-проект •••/21.12.2023г., състоящо се в промяна в границите на сгради с идентификатори •••и •••, съгласно проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР, измерване на място и документи за собственост. В жалбата се излагат доводи, че актът е незаконосъобразен, издаден при неспазване на установената форма и съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи се, че с атакуваната заповед се засяга сграда, собственост на жалбоподателя, и вследствие на изменението квадратурата на сграда с [идентификатор] е намалена с 67 кв.м., а съответно - сграда с [идентификатор] - собственост на КООПЕРАЦИЯ "С.", е увеличена с 66 кв.м. Твърди се липса на мотиви или други фактически основания, които обективно да обосновават изменение на КККР в частта на квадратурата на двете съседни сгради. Подчертава, че ако изменението в КККР бъде вписано, автоматично за жалбоподателя настъпва частична евикция, съответно спор за материално право между него и продавача на сграда с [идентификатор]. Ако е имало наистина непълноти или грешки в КККР, продавачът - заявител /кооперация „С.“/ е следвало да направи това преди продажбата на сградата. Излага се, че в заповедта неправилно са отразени квадратурите на сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор]. По изложените съображения се иска отмяна на оспорваната заповед. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Л. П., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Сочи, че оспорваната заповед се явява незаконосъобразна и не отразява действителното материалноправно положение между страните, още повече, че едната страна вече липсва в правния мир. Ответникът по жалбата – Началникът на СГКК – Варна, не се явява, не се представлява. В депозирано писмено становище оспорва жалбата, като сочи, че изменението в границите на двете сгради е в резултат на извършени геодезически измервания и в съответствие с документите за собственост по преписката. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването – адресат на акта, засягащ негови права. Жалбата е подадена чрез административния орган на 18.01.2024г., видно от поставения входящ номер, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 54, ал. 6 ЗКИР, считано от съобщаването на акта на 04.01.2024 г. /л.52 от адм. преписка/. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административното производство е започнало във връзка със заявление с вх. № 01-259134/09.05.2023г., с което Кооперация „С.“, [ЕИК], е заявила предоставяне на услуга издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен [имот номер], [населено място]. С изготвения проект се предвиждат следните промени: коригиране контура на трафопост № •••с площ от 81, 25 кв. м., собственост на Кооперация „С.“, съгласно [нотариален акт]/19.05.2009г.; вследствие на промяната се засяга сграда № •••, с площ от 1200 кв.м., собственост на ЗП „К. Б.К.“, съгласно [нотариален акт]/08.04.2021г. Към проекта са представени обяснителна записка, данни от геодезически измервания, комбинирана скица, скица – предложение за изменение на КК, скица – предложение на [ПИ], КР на недвижимите имоти, цифров модел в CAD 4.02. На 30.05.2023г. от СГКК - Варна е издадено удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № •••, с което е възприето, че проектът и документите към него отговарят на изискванията на чл. 75 от Наредбата № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, и на чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Констатирано е, че проектът може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 70, ал. 1 /чл. 71/, чл. 81 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с чл. 54 ЗКИР. Със заявление № 01-557202/05.10.2023г. от Кооперация „С.“, чрез представляващата я Г. Т. Х., е поискано извършването на услуга – нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за сграда с идентификатор № •••и сграда с идентификатор № •••, [населено място], съгласно горепосочения проект № 01-259134/09.05.2023г. Приложено е удостоверение за актуално състояние на Кооперация „С.“, [нотариален акт]/08.04.2021г., скица, [нотариален акт]/19.05.2009г., Протокол за въвод във владение от 18.05.2000г., Заповед № РД-18-548/25.07.1997г., Заповед № РДТ-18-93/11.05.2000г., обяснения от Г. Т. Х., Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 01.12.2017г. и анекс към него, Писмо от представляващия ТПК „Р.“ ликвидатор до Началника на СГКК – Варна от 08.03.2021г., Писмо рег.№ 20-11549-25/25.02.2021г. С оглед инициираното административно производство, на осн. чл.26, ал.1 АПК, до О. С. е изпратено уведомление № 24-37829/05.12.2023г. за подаденото заявление от Кооперация „С.“ за изменение на КККР на недвижими имоти - сграда с идентификатор № ••••и сграда с идентификатор № •••, [населено място], като в указания срок не са постъпили възражения. На 21.12.2023 г., след като се запознал с цялата административна преписка, Началникът на СГКК – Варна издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18-14292, с която одобрил изменението на КК и КР на [населено място], [община], одобрена със заповед №РД-18-1728/18.10.2018г. на ИД на АГКК, съгласно скица-проект № •••/21.12.2023г., състоящо се в промяна в границите на сгради с идентификатори •••и •••, съгласно проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР, измерване на място и документи за собственост. Съгласно съдържанието на заповедта, преди промяната сграда с идентификатор № •••е с площ 1267 кв.м., собственост на Кооперация „С.“, а след промяната същата е с площ 1200 кв.м. и собственост на ЗП „КБК“; преди промяната сграда с [идентификатор] е с площ 15 кв. м., собственост на ТПК „Р.“, а след промяната – с площ 81 кв.м., собственост на Кооперация „С.“. В хода на производството са изискани и приети Протокол № 1 от проведено общо събрание на кооперация „С.“ от 28.12.2023г., с което е взето решение за заличаването й от ТР; Протокол от проведено общо събрание на ТПК „Р.“ от 28.08.2020г., с което е взето решение за заличаването й от ТР. В хода на производството е депозирано заявление от Г. Т. Х. – ликвидатор на ТПК „С.“ /л.53/ в отговор на изискана информация от съда чия собственост е сграда с [идентификатор]. В хода на съдебното производство е допусната и приета СТЕ, от чието заключение се установява, че сгради с [идентификатор] и ••••представляват два отделни сгради с дилатационна фуга помежду им. Т.е. околовръстната стена на сграда с [идентификатор] и околовръстната стена на сграда с [идентификатор] не контактуват помежду си, а са изградени на отстояние една от друга на около 3-4 см. Вещото лице сочи, че съгласно действащата кадастрална карта, сграда •••е с площ от 1267 кв.м., такава, каквато е описана и в [НА]/2021г. От извършените на място измервания с електронна ролетка на сграда с [идентификатор] се установява, че площта на същата е 81 кв.м., съответстваща на площта по Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-158149- 30.05.2023 и Заповед № 18- 14292-21.12.2023г. на Началника на СГКК – Варна – 81 кв.м. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че площта, която е под въпрос, е площта на трафопоста. Заснемането в проекта е извършвано само по отношение на трафопоста, не е на цялата постройка, но той рефлектира върху стопанската постройка. Действителната площ на стопанската сграда е тази, която е по изменението. Няма никаква промяна в общата площ на двете сгради, а само на контура помежду им. На въпрос на жалбоподателя вещото лице отговаря, че първоначалното заснемане в Агенцията по кадастъра е било грешно. В заключение вещото лице сочи, че извършената промяна отразява ситуацията реално на място. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: В хода на производството като страни са конституирани само оспорващия и органа, издал оспорената заповед, поради липса на заинтересовани страни. Видно от характера на процедираното изменение на КК и КР, правата на собственика на поземления имот, в който са разположени двете сгради – [община], не са засегнати по никакъв начин, което се потвърждава и от приетата в хода на производството СТЕ. Налице е преместване само на вътрешни за двете сгради граници, без излизане извън първоначалните параметри на застрояване на имота – частна общинска собственост. По изложените съображения О. С. не е била конституирана като заинтересована страна по смисъла на §1, т.13 от ЗКИР. Останалите, сочени от органа заинтересовани страни – ТПК „Р.“ и нейният правоприемник – ТПК „С.“ /легитимираща се като собственик на сграда с [идентификатор]/, след надлежно проведено производство по ликвидация, са били заличени от правния мир като субекти съответно на 18.09.2020г. и на 18.01.2024г., без правоприемство. Липсват каквито и да било данни за изпълнение на процедурата по чл.48 от Закона за кооперациите, имплементирана и в съответните устави на двете кооперации /чл.82, ал.3 от уставите им/, което да легитимира членовете на кооперацията като собственици на останал актив на кооперацията, включително сграда с [идентификатор]. Т.е., не се установява надлежно легитимирана като собственик на сграда с [идентификатор] заинтересована страна, със засегнати от изменението права, която да бъде конституирана в производството като такава. В този смисъл е и депозираният още в хода на административното производство отговор от Ф. Р. от 08.03.2021г. относно имотите на ТПК „Р.“ и постъпило заявление от Г. Т. Х. – ликвидатор на ТПК „С.“ /л.53/. При проверка на законосъобразността на заповедта на всички основания, съдът намира следното: Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл.54, ал. 4 ЗКИР. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за липса на фактически основания за издаване на процесната заповед. Такива присъстват в самото съдържание на акта, респективно – се съдържат в приложената към него административна преписка, като същите не биха могли да породят объркване или недоумение относно волята на административния орган и основанията за процедирането на съответното изменение в КК и КР. При извършената служебна проверка, съдът констатира нарушения на процесуалните правила, които обаче не са от категорията на съществените такива, представляващи основания за отмяна на оспорения акт. По преписката липсват данни настоящият жалбоподател да е уведомяван за проведеното административно производство, инициирано по заявление единствено и само от кооперация „С.“. По нито едно от двете заявления - вх. № 01-259134/09.05.2023г. и вх. № 01-557202/05.10.2023г. К. Б. не е имал качеството заявител, което би довело до отпадане на необходимостта от неговото уведомяване за производството. Обстоятелството, че същият фигурира като възложител в представения проект за изменение на кадастъра, по никакъв начин не му придава качеството на заявител на съответната административна услуга, и не се приравнява на съгласие с нея. Възлагането на изготвяне на проект за изменение на КККР на правоспособно лице в рамките на договор за услуга, не е идентично с искане /заявление/ до кадастъра за отразяване на съответните промени. Неуведомяването на К. Б. за проведеното производство, респективно – невъзможността същият да упражни правата си в него като евентуално възрази, безспорно е процесуално нарушение. Предвид упражненото от лицето право на защита в пълен обем в настоящото съдебно производство, обаче, съдът намира, че допуснатият процесуален порок не е от категорията на съществените, респективно – не е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното: По делото и между страните не е формиран спор по фактите, като в хода на производството са безспорно установени, както прехвърлянето на собствеността върху сграда с [идентификатор] от ТПК „С.“ на жалбоподателя, обективирано в [нотариален акт]/08.04.2021г., така и отразените в кадастъра съответни площи на двете съседни сгради преди и след извършената промяна. Спорът в производството е изцяло правен и се свежда до въпроса за наличието или липсата на спор за материално право, препятстващ извършването на промяната в КК и КР. Липсва спор, че за [населено място], [община], обл. Варна, в който попадат процесните сгради с [идентификатор] и •••, има изработена и влязла в сила КК, съгласно Заповед № РД-18-1728/18.10.2018 г. на И. Д. на АГКК – София. Според чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Според чл.51, ал.1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /ал. 2/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община – ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Според ал. 2, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Едва влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Процесното изменение на КККР е инициирано и осъществено с оспорваната заповед на основание чл. 51, ал. 1, т.2 ЗКИР, т.е. касае се за изменение поради допусната непълнота или грешка. Тази процедура е приложима за случаите на несъответствия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР в основните кадастрални данни за ПИ по чл. 2, ал. 1 ЗКИР – данните за правото на собственост и за другите вещни права върху недвижимите имоти, за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за които важи и презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Съгласно §1, т.16 ДР на ЗКИР, непълноти и грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За да е налице непълнота или грешка по смисъла на §1, т.16 ДР на ЗКИР, е необходимо данните за недвижимите имоти в КККР да не отговарят на действителното им състояние към момента на одобряването им. Източници на данни за границите на имотите към релевантния момент са предвидените в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР със съответната им приоритетност; като съществуващите на място материализирани граници са с приоритет пред тези по кадастрални планове и описани в документи за собственост при установяването на граници за създаване на КККР. В конкретния случай, видно от обяснителната записка, приложена към проекта за изменение на КККР, със Заявление вх. № 01-557202-05.10.2023г. ТПК „С.“ е поискала изменение на КК и КР, състоящо се в промяна в границите на сгради с [идентификатор] и •••, респективно – на площта на едната за сметка на другата, както и отразяване на актуалните данни за собственост върху сградите по представените [нотариален акт]/19.05.2009г. и [нотариален акт]/08.04.2021г. Съдът намира, че предвид представения [нотариален акт]/08.04.2021г. от К. Б. К. като собственик на сграда с [идентификатор], и направеното от него възражение касателно границите на двете съседни сгради, пряко рефлектиращи върху тяхната площ, се установяват противопоставими данни за собственост, т.е. е налице спор за материално право. Легално определение на понятието „спор за материално право“ се съдържа в нормата на §1, т.16 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., съгласно което „спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и чл. 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Именно такава ситуация е очертана от доказателствата в настоящото производство. Жалбоподателят се легитимира като собственик на сграда с [идентификатор] с площ от 1267 кв.м., съгласно [нотариален акт]/08.04.2021г. Видно от приложените в хода на производството документи, включително скицата-проект на предложеното изменение, с него се променя границата на сграда с [идентификатор] със съседната й сграда с [идентификатор] /трафопост, отделен единствено от дилатационна фуга/, като от първата се отнемат 67 кв.м. и се заснемат като част от втората. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост, която е налице предвид изричното възразяване на легитимиран собственик на засегнат от процедираното изменение имот. Нормата сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. в исково производство, с влязло в сила съдебно решение, чиято сила на присъдено нещо се простира върху заявителя и собственика на засегнатия имот. Когато образуваното административно производство, каквото е процесното, цели отстраняване на непълнота или грешка в кадастралния план по чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, всяко несъгласие от заинтересовано лице по смисъла на §1, т. 13 ДР ЗКИР, следва да се счита като оспорване на правото на собственост на заявителя върху частта от имота - предмет на изменението – в случая спорните 67 кв. м., придадени към едната сграда за сметка на другата. Константната съдебна практика на ВАС приема, че двете предпоставки – легитимирането като носители на вещни права и изрично изразеното несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право относно частта от имота, която би била засегната от нея /в този смисъл Решение № 14615/25.11.2020г. по адм. дело №791/2019г.; Решение № 11507/12.11.2021г. по адм. дело № 6049/2021г./. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР, независимо от съответствието на отразените промени с действителното положение, потвърдено и от приетата СТЕ. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Основание да се одобри промяната в КККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР, или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР (Решение № 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. дело № 12301/2018 г.). Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да се установят не само реално съществуващите граници на имота, но и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие, предвид направеното възражение срещу изменението от заинтересованата страна, може да бъде преодоляна само с влязло в сила съдебно решение за установяване на правата на засегнатите лица, но не и чрез други способи или обстоятелства. В хода на производството са събрани достатъчно писмени доказателства, които сочат, че е налице спор между страните за границите и площта на засегнатите сгради. При наличен спор за материално право по смисъла на §1, т.16 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. незаконосъобразно органът е процедирал исканото изменение на КККР, при това без да уведоми за производството настоящия жалбоподател като заинтересована страна. Този спор се явява преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в кадастралния план, поради което следва да се изчака разрешаването му по съдебен ред. В този смисъл, административният акт е издаден и в несъответствие с целта на закона по установяване на действителните граници и собственост на имотите, постигнато или при съгласие между лицата, или по съдебен ред. Предвид така обоснованото наличие на основания за оспорване по чл. 146 АПК, заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.1 АПК. На същият следва да се присъдят сторените по делото разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК представляват адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, изплатено по банков път, съгласно Договор за правна защита и съдействие № •••/2024г., държавна такса от 10 лева и депозит за вещо лице от 450 лева. Предвид задължителните постановки на решение по дело С-438/2022г. на СЕС, релевираната от ответника прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да бъде преценявана спрямо Наредба № 1/2004г. Като критерии следва да бъдат възприети правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя. При преценка на същите, съдът намира възражението за прекомерност от страна на ответника за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,