Решение № 1194 от 24.10.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1815/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна частна жалба № 20897/13.06.2023г./л.185 от изп.дело/ на И. А. Н., чрез процесуален представител адв. Д. И. против Постановление за разноски от 30.05.2023г. на ЧСИ Христо Г.ев с рег. № 892 в КЧСИ по изп.дело № 20238920400327. В жалбата са изложени аргументи, че определените в обжалваното постановление разноски в размер на 365.67 лв. са несъразмерни по см. на чл.442 а от ГПК съобразно размер на дълга – 250лв. Оспорват се сумите за обикновени такси под т.3, т.4, т.5, т.12 и т.9 за сумата над 18.00 лева като недължими, както и тези по т.31 от ТТР към ЗЧСИ. Излага се, че като длъжник в производството, същия е заплатил авансово възложените му разноски от 365.67 лева. Излага, че с разноските възложени на другите двама длъжници, сумата възлиза на 1 367.20лева., което е в противоречие на чл.442 а от ГПК. Претендира отмяна на обжалваното определение за сумата над 36 лева и присъждане на разноски за настоящото производство. В срок по жалбата е постъпил отговор от присъединения взискател по изп.дело – НАП –Варна, в която е изложено становище, че в ТД НАП Варна няма образувано изп.дело за публични вземания срещу И. А. Н.. По жалбата няма постъпили становища от другите страни по делото. На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на жалбата, като неправилно е приел, че същата е против постановление за разноски и разпореждане от 20.07.2023г. Приложил е копие от изпълнителното дело, от което се установява: Изпълнително дело № 327 по описа на ЧСИ Христо Г.ев под № 892 в КЧСИ е образувано на 20.04.2023г. въз основа на изпълнителен лист № 428 от 30.11.2022г. на АдСВарна, с взискател А. В. Петкова и длъжници Н. П. Н., И. А. Н. и Г. К. Г. за сумата от 250.00 лева, дължима по 1/3 от всяко задължено лице представляваща разноски по делото на основание Решение № 4937/25.05.2022г. по адм.дело № 358/2022г. по описа на ВАС на Р България. ПДИ на длъжника И. А. Н. е връчена на 15.05.2023г. Извършени са справки, наложени са запори на банкови сметки и на пенията й. С обжалваното Постановление за разноски от 30.05.2023г. ЧСИ е определил обикновени такси в размер общо по т. 1, 3, 4, 5, 9 и 12 от ТТР към ЗЧСИ – 332.00 лв. с ДДС., по т.26 – 10.00 лв. с ДДС, по т.31 – 35.00 лв., общ размел – 377.00 лв. Като е приспаднал пропорционално платените такси от А. Петров по ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева. В постановлението е посочено, че: “За погасяване на задължението към взискателя и дължимите към ЧСИ Г.ев такси и разноски по ТТР ЗЧСИ към дата на издаване на настоящото постановление следва да се внесе сума в размер на 365.67 лева.“ По допустимостта: Жалбата е подадена в срок, постановлението от 30.05.2023г. е съобщено на длъжника на същата дата, като жалбата е входирана под № 20897 от 13.06.2023г., от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Дължимостта на разноските се разглежда във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 от ГПК. Според нормата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и в случаите, в които разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ). В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ - чл. 78 от ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата (чл. 82 от ЗЧСИ), а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес (чл. 83 от ЗЧСИ). Основателно е възражението за недължимост на приетата за събиране такса по т. 3 от Тарифата. Съгласно т. 3, за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса от 5 лв. В случая ЧСИ е посочил, че такава такса му се дължи в общ размер на 42 лв. с ДДС, за извършени 7 справки. Съдът съобрази, че по ИД по отношение на жалбоподателката са извършени 4 справки – справка в НОИ, справка за трудови договори, справка до БНД за наличието на банкови сметки и справка до службата по вписванията. За извършените 4 справки се дължи такса в размер на 24 лева с ДДС. От изложеното настоящият съдебен състав прие, че таксата по т. 3 от ТТРЗЧСИ, следва да се намали до 24 лева с ДДС. Не е основателно възражението за недължимост на приетата за събиране такса по т. 4 от Тарифата. Съгласно т. 4, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10 лева. В обжалваното Постановление за разноски съдебният изпълнител е начисли такса, за изпратени 4 съобщения по пощата. От извършена от съдът проверка по делото се установи, че са изпратени 4 съобщения по пощата. Предвид горното, начислената в обжалваното постановление таксата, по т. 4 от ТТРЗЧСИ от 48 лева с ДДС, не следва да бъде редуцирана и следва да бъде потвърдена. Възражението за недължимост на приетата за събиране такса, по т. 5 от Тарифата в размер на 144 лв. с ДДС, е основателно. Съгласно т. 5, за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. В случая ЧСИ твърди, че такава такса се дължи от длъжника във връзка с връчени 6 съобщения от служител на съдебния изпълнител, в общ размер на 144.00 лева с ДДС. По делото са връчени 5 съобщения по горната точка - ПДИ с изх. № 09105/21.04.2023 г., съобщение с изх. №09577/26.04.2023 г., съобщение с изх.№ 13284/30.05.2023 г., съобщение с изх. № 15688/16.06.2023 г., съобщение с изх. № 16128/22.06.2023 г. За връчените 5 съобщения се дължи такса в размер на 120 лева с ДДС. От изложеното настоящият съдебен състав прие, че таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ, следва да редуцира до 120 лева с ДДС. Не е основателно възражението за недължимост на приетата за събиране такса по т. 9 от тарифата в размер на 54 лева с ДДС. Съгласно т. 9, за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса 15 лв. В настоящия случай са наложени три запора на длъжника – запор на банковите сметки в ПИБ, запор на банковите сметки в „БАНКА ДСК“ АД и запор на пенсията. Предвид горното, начислената в обжалваното постановление таксата, по т. 9 от ТТРЗЧСИ от 54 лева с ДДС, не следва да бъде редуцирана и следва да бъде потвърдена. Основателно е и възражението за недължимост на таксата по т.12 от Тарифата. Сметката за размер на дълг по чл. 12 от ТТРЗЧСИ се изготвя при прекратяване на делото и в нея се включват всички такси и разноски, които са за сметка на длъжника и всички погашения по делото. Тази сметка се изпраща на длъжника заедно със съобщението за прекратяване на делото и фактурата за таксите, събрани от длъжника и отразени в последната сметка. Тя се изготвя по искане на длъжника или на взискателя. По изпълнителното дело няма данни да е изготвена сметка по чл. 12 от ТТРЗЧСИ, поради което таксата не се дължи. По отношение на т. 31 от ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0.50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. В разглеждания случай частният съдебен изпълнител не е обосновал какво включва таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 35 лв. - допълнителни разноски (които могат да бъдат различни видове и са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството). Не се установява за така начислената такса да е издаден документ по Закона за счетоводството. По изложените съображения съдът счита жалбата в посочената част за основателна и я уважава. Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: до 100 лв. - 10 лв. Събрана сума е в размер на 83.33 лева. Съдебният изпълнител правилно е определил, че дължимата такса по т. 26 от тарифата е в размер на 10 лева. Предвид гореизложеното постановлението Постановление за разноски от 30.05.2023г. на ЧСИ Христо Г.ев с рег. № 892 в КЧСИ по изп.дело № 20238920400327, следва да бъде отменено. На длъжника И. А. Н. следва да бъдат определение следните разноски: Обикновени такси: По т. 1 от ТТР към ЗЧСИ 1 брой по 24.00 лева с ДДС - 8.00 лева; По т. 3 от ТТР към ЗЧСИ 4 броя по 6.00 лева с ДДС - 24.00 лева; По т. 4 от ТТР към ЗЧСИ 4 броя по 12.00 лева с ДДС - 48.00 лева; По т. 5 от ТТР към ЗЧСИ 5 броя по 24.00 лева с ДДС -120.00 лева; По т. 9 от ТТР към ЗЧСИ 3 броя по 18.00 лева с ДДС - 54.00 лева; Общо 254 лв. с ДДС; Към дължимата сума от 254 лева, следва да бъде приспадната 1/3 от внесените от взикателя такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 108 лева или 36 лева. Съдът ги прихваща от т. 3 и 5 от ТТР към ЗЧСИ. След прихващането такса по т. 3 такса не се дължи, а таксата по т. 5 следва да се намали до 108 лева. Общо дължимите суми дължими от И. А. Н. за обикновени такса са – 218 лева. Пропорционални такси: По т. 26 от ТТР - 10.00 лева. Общо дължимите такси и разноски дължими към ЧСИ Христо Г.ев по изп.дело № 20238920400327 са в размер на 228 лева. По разноските Съгласно ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС, адвокатско възнаграждение се присъжда, когато страната го е заплатила. По делото не са предоставени доказателства, И. А. да е уговорила и заплатила на адв. Д. И. възнаграждение за настоящото производство. Поради което не следва да й се присъждат разноски. Водим от гореизложеното Варненски окръжен съд,