Решение № 279 от 16.7.2024 г. на Районен съд - Велинград по дело № 996/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК – „Съдебна делба“ и е във фазата по допускането на делбата. Образувано е по искова молба от Г. И. Т. срещу Б. И. Т., за делба на оставени им в наследство от техните баща, майка и дядо по майчина линия имущества. Твърденията на ищеца Г. Т. са, че само с другия съделител – негов брат, са наследили по закон при равни квоти от по ½ ид. ч., както следва: от своя дядо по майчина линия Г. И. Д. - поземлен имот с настоящ идентификатор 10450.501.1989 по КККР на гр. Велинград, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1989.1, с адм. адрес: гр. Велинград, ул. „Баба Тонка“ № 9; от баща си Иван Б.ов Т. - поземлен имот с настоящ идентификатор 10450.501.707 по КККР на гр. Велинград; от майка си Ц. Г.ева Т.а – поземлени имоти с настоящи идентификатори: 10450.85.15 (нива), 10450.69.41 (ливада), 10450.59.217 (хмелници), 10450.85.19 (нива), 10450.51.8 (ливада), 10450.72.41 (ливада), 10450.85.12 (нива), 10450.101.56 (нива). Твърди се, че съсобствениците не са постигнали съгласие за доброволна делба на имотите, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне между страните делба на това имущество, при равни квоти от по 1/2 за всеки от двамата съделители. Предявена е и касаеща евентуалната втора фаза на делбата претенция с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС – за обезщетение, свързано с лишаване на ищеца от ползите от твърдените за използвани само от ответника имоти с идентификатори 10450.501.1989, 10450.501.1989.1 и 10450.501.707. В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от Б. И. Т. не се оспорва съсъобствеността с ищеца, основанието за възникването й, нито квотите по отношение на имотите. Поддържа се обаче, че по отношение имот с идентификатор 10450.501.707 по КККР на гр. Велинград е налице съсобственост и с Община Велинград - доколкото от приложени скици и издадено от общината удостоверение за идентичност за конкретния имот, се установявало в имота погрешно графично да е включена и част (5 кв.м.) от улица. Предвид така считаната за възникнала съсобственост с общината – на осн. чл. 345 от ГПК се претендира имотът с идентификатор 10450.501.707 да се изключи от делбената маса. На осн. чл. 341, ал.2 ГПК се претендира включването в делената наследствената маса и на конкретно изброени движими вещи, сочени като останали в наследство на страните от техните родители в жилището в гр.Велинград, което са обитавали приживе - на ул. „Бор“ № 5. По отношение на същите вещи и ответникът предявява касаеща втора фаза на производството претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното: От приложения по делото нотариален акт от 04.02.1961г. с № 36, том I, дело 52/04.02.1961г. на РС-Велинград (л.5), съпоставен с удостоверение за идентичност на имот № 647/06.10.2023г., издадено от отдел ТСУ при Община Велинград (л.6), както и със скица № 15-859661-10.08.2023г. (л.4) се установява, че поземленият имот с настоящ идентификатор 10450.501.1989 по КККР на гр. Велинград и номер по предходен план: 7424, квартал 254, парцел II, е бил собственост на Г. И. Д., за което е бил съставен и горепосочения констативен нотариален акт. От представеното удостоверение за наследници изх. №03187/02.10.2023г., издадено от Община Велинград (л.8) се установява, че единствен наследник на починалия на 17.11.1986г. Г. И. Д. е била дъщеря му – Ц. Г.ева Т.а, а от удостоверение за наследници изх. № 03188/02.10.2023г., издадено от Община Велинград (л.31) става ясно, че след нейната смърт – на 03.11.2018г. - имотът е наследен в равни части от по ½ (съгласно чл.5, ал.1 от ЗН) от нейните двама сина – страните по делото. Между последните няма и спор, че наследеният имот с настоящ идентификатор 10450.501.1989 по КККР на гр. Велинград, в който е била построена (видно от посочената скица, както и скица № 15-1135418-24.10.2023г. (л.39)) и еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1989.1, е същият, за който е съставен и констативният нотариален акт. Ето защо искът относно делбата на това имущество е основателен и такава следва да бъде допусната при посочените в исковата молба равни квоти от по ½ за всяка от страните. От приетия като доказателство по делото нотариален акт от 14.09.1974г. с № 345, том II, дело 61514.09.1974г. на РС-Велинград се установява, че при обстоятелствена проверка Иван Б.ов Т. е бил признат за собственик на дворно място в кв. 287 по тогавашния план на гр. Велинград, като между страните не се спори, а и от приложената скица № 15-861903-10.08.2023г. на СГКК-гр. Пазарджик сравнена с Удостоверение № 723/02.11.2023г. за идентичност на имот, издадено от Община Велинград (л.118) - се установява, че същият имот към момента е обозначен с идентификатор 10450.501.707 по КККР на гр. Велинград. От удостоверение за наследници изх. № 03189/02.10.2023г., издадено от Община Велинград (л.13) става ясно, че наследници на Иван Б.ов Т. са били двамата му сина – страни по делото, и надживялата го негова съпруга Ц. Г.ева Т.а, като след смъртта на последната на 03.11.2018г. - конкретният имот с идентификатор 10450.501.707 по КККР на гр. Велинград е наследен поравно от процесните съделители – Б. и Г. Т.и. Възраженията на Б. Т. – че поради грешка в кадастралната карта, дължаща се на погрешно заснемане – към същият поземлен имот е била „присъединена“ (на база влязла в сила Зaповед № 1226/24.09.2023г. на кмета на общината – л.83) част (5 кв.м.) от общински имот, определен за улица, и по този начин е възникнала съсобственост между двамата братя и общината, са несъстоятелни. Както сам е посочвал в молбите си съделителят Б. Т. – кадастралната карта няма вещно- прехвърлително действие и в този смисъл – погрешно заснемане не предизвиква съсобственост. Кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права - Определение № 464/26.11.2010 г. по ч.гр.д. № 455/2010 г., ВКС, ІІ г.о.. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастралната карта на обектът на правото на собственост е основание за допълване или поправянето й, но не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността – Решение № 506/17.02.2012 г. по гр.д. № 506/2011 г., ВКС, І г.о. Отделно от това - по мотиви, аналогични с изложените в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, принципно искът за делба е допустим и когато между съделителите е налице спор относно заснемането в кадастралната карта на границите на имотите - предмет на делбата, който спор не е разрешен предварително в отделно производство по чл.54, ал.2 ЗКИР - Решение № 97/3.05.2016 г. по гр.д. № 125/2016 г., I г.о.. Твърденията, че имотът за пръв път е урегулиран през 2014г., т.е. при действието на ЗУТ, като след частично изменение на плана за регулация за кадастрален район 504 /част от кв. Каменица/ на гр. Велинград, част от имот пл. № 10450.501.707 по КККР на с площ от около 5 кв. м. попадат в улицата от север, собственост на Община Велинград, изключва възможността за съсобственост между общината и съделителите. По действащите благоустройствени закони предвиждането по влезлите в сила планове за улична регулация, че имоти или части от тях, собственост на трети лица да попадат в действащи или новоизградени улици, се предхожда от процедура по отчуждаване на имота или съответната част и заплащане на обезщетение. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУТ, с подробен устройствен план (ПУП) се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване. По този начин се определя съответното предназначение на част от земната повърхност. С ПУП за регулация на улици (чл. 110 ЗУТ) съответните имоти се регулират като такива, предназначени за обекти на публична собственост (чл. 112 ЗУТ), както и уличната мрежа (чл. 112, ал. 2, т. 9 ЗУТ). Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗУТ обаче, въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти, собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти - публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, включително улици. Чл. 209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент, дори улицата да е била частично прокарана, имотът не може да се счита общинска собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ, не се е осъществил. По силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС общината придобива право на собственост върху съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ с ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като за осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определени с плана, но не повече от 25%. Това прехвърляне не е безвъзмездно. По силата на чл. 16, ал. 4 ЗУТ, в тези случаи на всеки собственик на недвижим имот общината със заповед определя равностоен урегулиран имот. Правилата по чл. 205 - 209 ЗУТ се отнасят до отчуждаването по ЗДС и ЗОбС, когато предвижданията се осъществяват с планове по чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Тогава частта от поземления имот, собственост на физическо или юридическо лице, засегната от предвиждането по плана, се счита отчуждена и става общинска собственост от деня на изплащане на паричното обезщетение. Регулирането по чл. 16 ЗУТ се извършва за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена регулация. Тогава частта от поземления имот, собственост на физическо или юридическо лице, засегната от предвижданията по плана, се счита отчуждена и преминава в собственост на общината от момента на влизане в сила на заповедта за ПУП. Когато предвиждането се осъществява с плана по чл. 15, ал. 2 ЗУТ, дори частта от имота да е завзета фактически, а улицата - прокарана, имотът не може да се счита общинска собственост, докато не се е осъществил и последният юридически факт от придобивния способ - изплащане на обезщетението на физическото или на юридическото лице. Когато предвиждането се осъществява с плана по чл. 16 ЗУТ, вещно-транслативното действие на ПУП настъпва с влизането на заповедта в сила, а фактическото завземане на имота от общината е без значение за нейната легитимация като собственик. И тези две ипотези обаче изключват възникване на съсобственост между общината и физическите лица, тъй като частта от имота се придобива от общината. Както се посочи - твърденията за неправилно отразяване на границите на имота в действащата кадастрална карта, която се изработва въз основа на последния влязъл в сила регулационен план, т.е. - за допусната грешка в кадастралната карта, не прави иска за делба недопустим. Когато една от страните в делбеното производство твърди, че по отношение на имотите - предмет на делбата е допусната грешка в кадастралната карта, по същество е налице спор между съделителите за собственост върху имотите - предмет на делбата по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР. Този спор може да бъде разрешен не само в производство по предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, но и директно в производството по предявен иск за собственост, респективно иск за делба на имотите. В случая обаче съдът не може да изследва допусната грешка в кадастралната карта, доколкото спорът е не между съделителите, а между тях и Община Велинград, която не е страна в делбеното производство и не може да бъде конституирана, защото изобщо не е съсобственик с ищеца и ответника. Предвид изложеното - не са налице предпоставките за изключване от делбената маса на имота с настоящ идентификатор 10450.501.707 по КККР на гр.Велинград, а делба и на този имот следва да бъде допусната при посочените в исковата молба равни квоти от по ½ за всеки от братята - съделители. Освен, че е безспорно между страните, и от приетите писмени доказателства (Договор за доброволна делба № А-48, том 67 от 16.01.1998г. на РС-Велинград (л.18- 22), Протокол за спогодба по съдебна делба по гр. д. № 112/2008г. на РС-Велинград, вписана под № 129, том I, рег. № 909/11.07.2011г. на РС-Велинград (л.27-30) и приложените скици: № 15-859588-10.08.2023г., № 15-859556-10.08.2023г., № 15- 859511-10.08.2023г., № 15-859596-10.08.2023г.; № 15-859509-10.08.2023г., № 15- 859563-10.08.2023г., № 15-859582-10.08.2023г., № 15-859596-10.08.2023г. ) се установява, че поземлените имоти с настоящи идентификатори: 10450.85.15(нива), 10450.69.41(ливада), 10450.59.217(хмелници), 10450.85.19 (нива), 10450.51.8 (ливада), 10450.72.41 (ливада), 10450.85.12 (нива), 10450.101.56 (нива) са били собственост на Ц. Г.ева Т.а, като видно от Удостоверение за наследници изх. № 03188/02.10.2023г., издадено от Община Велинград (л.31) – след смъртта й са наследени в равни части (чл.5, ал.1 от ЗН) от двамата й сина – страните по делото Б. и Г. Т.и. Затова делбата на тези имоти също следва да се допусне при посочените в исковата молба квоти от по ½ за всеки от двамата братя. По отношение претенциите на Б. Т. за допускане до делба и на посочените от него в отговора на исковата молба движими вещи - на първо място следва да се посочи, че както е разяснено в Решение № 297 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2014 г., I г. о., ГК - До делба се допускат само движими вещи, които съществуват като самостоятелни обекти, но не и вещи, които макар да са имали самостоятелно съществуване, са инкорпорирани в друга вещ или трайно прикрепени към нея по начин, че отделянето им да има за последица погиването или значителното повреждане на една от вещите. Подобренията не подлежат на делба отделно от главната вещ, към която са трайно прикрепени. Ето защо изредените от съделителя Б. Т. като „движими вещи“, монтирани в съответното жилище: прозоречни дограми, ламинирани паркети и облицовки на стени от ламинирани плоскости, батерии/смесители/, включително такава с душ, умивалник, казанче за тоалетно седало, всички описани корнизи и пердета - несъмнено представляват трайно прикрепени подобрения, като предвид обстоятелството, че при премахването им, от една страна те значително ще намалят стойността си (доколкото част от тях са точно оразмерявани за конкретните прозорци и помещения, а не са универсални); а от друга страна - вещите като батериите/смесители, тоалетно казанче, представляват трайно прикрепено санитарно оборудване, необходимо за експлоатацията на сградата). По тези съображения и съгласно посочената трайна практика на ВКС – искът за допускане до делба на тези вещи подлежи на отхвърляне. Същевременно на с Определение № 20/08.01.2024г. по делото на съделителя Б. Т. са дадени ясни и конкретни указания за отстраняване на нередовности, изразяващи се в непосочване на претенцията му за допускане до делба и на кухненска посуда (вилици, лъжици, чинии, тави, тенджери) – посредством посочване на броя на съответните видове вещи. Надлежно указано му е и че при неизпълнение на указанията на съда – претенциите му ще бъдат оставени без разглеждане на осн. чл. 129, ал.3 ГПК. Въпреки това – и с уточнителната си молба той не е изпълнил указанията, с оглед което производството в частта относно конкретното искане за допускане до делба на сочената кухненска посуда подлежи на прекратяване. Искът за допускане на останалите изброени от съделителя Б. Т. движими вещи следва да бъде уважен, като в тази връзка - между страните е безспорен както фактът, че тези вещи подлежат на делба и са им останали в съсобственост по наследство от родителите им, така и равните квоти от по ½ за всеки от двамата в съсобствеността на вещите.