Решение № 12723 от 30.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 140/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД относно признаване на установено, че процесния договор противоречи на закона, Д.те нрави и заобикаля закона, при условията на евентуалност - да се признае за установено, че отделна клауза противоречи на закона, Д.те нрави и заобикаля закона.

Предявен е иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗд с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 лв. - частично от общия размер на иска 100 лв., поради това, че са платени без основание.

В тежест на ищеца по първоначалните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит и договор за поръчителство със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни материално правни разпоредби и на Д.те нрави, както и заобикаляне на закона, че е превел твърдяните суми. В тежест на ответника е да докаже: наличието на валидни договорни правоотношения и валидно обвързващи страните клаузи, както и индивидуална договореност между страните, че има основание да задържи сумите.

ОТДЕЛЕНО за безспорно обстоятелство с доклада по делото е, че между с..... и ищцата е сключен договор за кредит..... от 13.05.2021г. за сумата от 200 лв. със съдържание, посочено в ИМ, както и на същата дата между с....., ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство по посочения по горе кредит.

С протоколно определение от 29.02.2024г. съдът е КОНСТИТУИРАЛ.... като трето лице по спора във връзка със своевременно направеното с исковата молба искане.

С оглед депозирана молба на ищеца от 10.12.2024г., съдът е приел направеното по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска като е определил предявения иск следва да се счита предявен за сумата от 76, 60 лева в пълен размер, вместо първоначално предявения в размер на 20 лева, частичен от сума в общ размер на 100 лева.

Предсатвени и приети по делото като доказателства сат Договор за потребителски кредит и счетоводна справка относно извършените по договора плащания, както и общи условия, Стандартен Европейски формуляр и Приложение №1 към договора представени от третото лице – помагач с молба от 11.04.2024г. Претата по делотое и СЧЕ.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от приетия като доказателство по делото съдът приема за устанановено и доказано следното: Договор за потребителски кредит No..... о т 13.05.2021 г. сключен между „......“..., с ЕИК: ..... и Д. Д. Г. с ЕГН •••••••••• е отпуснат за сума в общ размер на 200.00 лв. (двеста лева), посочена цифром в т. 3 о т Приложение N o 1 к ъ м Договора. Договорено е Кредитополучателя да върне сумата до 28.02.2022 г. при 9 (девет) месечни погасителни вноски, дължими на всяко последно число от месеца, считано от 30.06.2021 r.. Кредитополучателя дължи лихвен процент по кредита 38.36% при годишен процент на разходите 45.84%, съгл. т. 7 и т.8 от Приложение N o 1 към Договора. Съгл. чл. 4 о т Договор з а потребителски кредит N o....., Кредитополучателят се задължава, да предостави едно от следните обезпечения: 1) Да предостави на „......" банкова гаранция съгласно Общите условия в срок о т 1 0 (десет) дни о т подаване на Заявлението; 2) Д а сключи договор за поръчителство, одобрено от, , ......" с юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа о т подаване н а Заявлението. Договор за потребителски кредит N o..... е обезпечен с поръчителство о т "........."....... с ЕИК..... срещу възнаграждение, платимо месечно в размер на 15.32 лв., като добавък към сумата от 25.92 лв., погасителната вноска по кредита. Съгласно приетата по делото без възражение на страните Съдебно счетовонда експертиза - Възнаградителна лихва, общо в размер н а 33.28 лв., преизчислена към годишна база е в размер на 44.37 лв. Възнаграждение за поръчителство, общо в размер на 137.88 лв., преизчислено към годишна база е в размер на 183.84 лв. Общо начислени разходи, преизчислени към 365 дни: 228.21 лв. Годишния процент на разходите /ГПР/ е в размер на 114.11%.

Годишния процент на разходите на заема: е определен в самия договор в размер на 45.84%, съгл. т. 8 от Приложение No 1 към Договора з а потребителски кредит N o..... от 13.05.2021 г., в който е включена само възнаградителната лихва по заема за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване.

Съгласно заключението на ВЛ по СЧЕ - общият размер на постъпилите плащания е 303.27 лв. Договорът е погасен чрез рефинансиран на дата 12.10.2021 г. със сума от 170.79 лв. Общо заплатената сума по Договор за потребителски кредит No..... о т 13.05.2021 г. с „......"... е 221.37 лв., отнесена към дълга отделно по пера, както следва: Напълно погасена главница - 200.00 лв.; Погасена възнаградителна лихва - 21.97 лв. Общо заплатената сума по Договор за предоставяне на поръчителство с „........."....... е 76.60лв..

З а определяне размера н а Г П Р съгласно нормативно установената формула в Приложение No 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, следва размерите на ползваната заемна сума и платените разходи /лихва и възнаграждение з а поръчителство/ да бъдат преизчислени на годишна база - за 365 дни - а именно съгласн заключение на СЧЕ - годишния процент на разходите на заема: 114 %, а не записаните в договора - 45.84%, съгл. т. 8 от Приложение No 1 към Договора за потребителски кредит No..... от 13.05.2021 г., в който е включена само възнаградителната лихва по заема за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на отделна договорна клауза, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката или на отделна клауза от нея. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от н....-тежкото към н....-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). Доколкото се иска прогласяване нищожността на конкретни договорни клаузи на различни основания и съобразяв....ки съдебната практика, съдът приема, че се касае за обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузите, които с оглед наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от н....-тежкото към н....-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона.

Съдът намира, че следва първо да разгледа иска за прогласяване нищожността на договора за кредит поради противоречието му със закона, а именно с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.

Събрани и приети по делото доказателства – договори, съдебно-счетоводна експертиза, преводни нареждания, и удостоверение за собственост и контрол – установяват, че:

На 13.05.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит № CN‑..... между Д. Г. и..... – заем 200 лв. под 38, 36% лихва за 9 месеца, с ГПР 45, 84%;

На същата дата е сключен и договор за поръчителство между ищеца и....., с възнаграждение 15, 32 лв./месец (общо 76, 60 лв.);

Заплатеното по кредита е 221, 37 лв. (вкл. 76, 60 лв. за поръчителство);

Съдебно-счетоводната експертиза потвърждава ГПР от 114, 11%, сочейки, че възнаграждението по поръчителството не е включено в първоначалното графично определение (45, 84%), но реално увеличава разходите значително.

Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД гласи, че е нищожен всеки договор, сключен с цел заобикаляне на законови ограничения. Чл.19, ал.4 ЗПК постановява максимален ГПР – 50%. По делото установеното 114, 11% ГПР е резултат на изнасяне на части от разходите чрез формално прихвърляне върху друго юридическо лице (поръчителя).Чл.19, ал.5 ЗПК е валиден за всяка клауза, чрез която се заобикаля този лимит – тя е нищожна.Съдебна практика на СЕС (напр. C‑42/15, Home Credit Slovakia) постановява, че всичко, което потребителят дължи като условие за кредита, в т.ч. възнаграждение, трябва да бъде включено в ГПР. Липсва реална цена за услуга – поръчителят не извършва служба, поръчителството е фабрично; възнаграждението се плаща на заемодателя – свързано лице, което изпълнява функция на банкова продукция (ликвидиране на пари чрез фиктивно споразумение). Съгласно чл. 147а, ал. 1 от ЗЗД, който предвижда, че поръчителят отговаря в рамките на същия договор, но в случая на практика той става основен длъжник, тъй като кредиторът търси директно него без изчерпване на възможностите спрямо главния длъжник. Чл. 430, ал. 1 от ЗЗД, която допуска акцесорност на поръчителството, но в случая договорът прикрива реален договор за кредит, насочен срещу поръчителя, без да му се предоставят правата по Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Същество нарушена е нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗП, която изисква при потребителски кредит потребителят да бъде надлежно информиран, да получи стандартизирана информация, разяснение на условията по договора, включително на ГПР и общата дължима сума, преддоговорна информация, както и право на отказ по чл. 29 от ЗЗП — всички тези права не са били осигурени на ищеца-поръчител.

Видно от предтавените по делото доказателства и събраните такива _ СЧЕ Кредиторът не е предоставил пълната информация за компонентите на ГПР, нито е включил възнаграждението към поръчителя в разходите. Това представлява нарушение на задължението за предварителна информация по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

1. Безспорно установено е, че на 13.05.2021 г. между Д. Г. (ищец) и..... е сключен договор за потребителски кредит №..... за сумата от 200 лв., със срок на погасяване до 28.02.2022 г. 2. В изпълнение на чл. 4 от договора за кредит, за обезпечаването му е сключен на същата дата договор за поръчителство между ищеца, ..... и ответника..... срещу възнаграждение в размер на 15.32 лв. месечно, общо 76.60 лв..

3. Установено е чрез приетата съдебно-счетоводна експертиза, че при преизчисляване съгласно Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, реалният годишен процент на разходите (ГПР) по кредита е 114.11%, при договорен ГПР 45.84%.

4. Клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство предвижда възнаграждение в полза на поръчителя, което не е включено при изчисляване на ГПР, а сумата е превеждана пряко на заемодателя.

III. По правната допустимост и действителност на договора/клаузата 1. Нищожност поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, максималният допустим ГПР е 50%. Системното изключване на възнаграждението по договора за поръчителство от разходите по чл. 19, ал. 2 ЗПК, води до изкуствено занижаване на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК всяка разпоредба, заобикаляща този лимит, е нищожна.

Решение на СЕС по дело C-42/15 (Home Credit Slovakia) постановява, че всеки разход, който потребителят е длъжен да заплати за получаване на кредита, трябва да се включи в изчислението на ГПР, независимо как е обоснован договорно (като възнаграждение, комисионна, такса и др.).

Съдът приема, че възнаграждението по чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство представлява реален разход, пряко свързан с предоставянето на кредита. То е фиктивно обособено като „възнаграждение за поръчителство“, при положение че:

Поръчителят и заемодателят са свързани лица –..... е едноличен собственик на капитала на.....;

Сумата не се изплаща реално на поръчителя, а на заемодателя, което представлява изопачаване на икономическата реалност;

Няма реална услуга, предоставена на потребителя, което лишава договора за поръчителство от кауза.

Следователно, договорът за поръчителство в цялост, както и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, са нищожни поради заобикаляне на закона, нарушение на императивна норма (чл. 19, ал. 4 ЗПК) и противоречие с Д.те нрави.

Недействителност по чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 22 ЗПК Кредиторът не е предоставил пълната информация за компонентите на ГПР, нито е включил възнаграждението към поръчителя в разходите. Това представлява нарушение на задължението за предварителна информация по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

IV. По иска за неоснователно обогатяване – чл. 55, ал. 1 ЗЗД По делото безспорно се доказа, със заключението на СЧЕ, че ищецът е платил 76.60 лв., но съобразно мотивите на съдебното решение, изложени по - горе е платил на основание нищожен договор сумата от 76.60 лв., без да има валидно основание, като не се доказа обратното, поради което подлежи на връщане. Сумата подлежи на връщане с лихва от датата на подаване на исковата молба (10.12.2024 г.) до изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД.

С оглед горното, исковете следва да бъдат уважени, а разноски се дължат на ищеца.

Съдът приема, че адвокатската помощ е осъществена при условията на правна помощ, и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 250, 00 лв. с вкл. ДДС в полза на процесулания представител на ищеца.