Решение № 423 от 30.11.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 642/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Г. А. – чрез законния й представител и нейна майка Г. Г. А., за установяване на произхода й от бащата. Ищцата твърди, че майка й и ответникът са живели на съпружески начала от август 2020г. до март 2021 г., като първите два месеца - в А., а след това - в дома на родителите на ответника в гр. П.. Ищцата била родена на 10.04.2021 г. от майка Г. Г. А. и баща А. Д. А., т.е. именно ответникът е неин биологичен баща, но този факт не бил отразен в акта за раждане, а тя била записана в този акт като Р. Г. А.. Също така, ищцата поддържа, че от раждането си и понастоящем живее заедно със своята майка и законен представител Г. А., като от миналата година двете трайно са се установили в гр. М.. Ищцата посещава детска градина в село Д.К., а майка й работи в „Т. 29” ЕООД и има постоянни доходи. Според ищцата, ответникът работи в „М.В.” и получава заплата над средната за страната. След раждането й той бил идвал четири пъти да я види, като през последните две години не я е виждал и не й се е обаждал, нито е давал издръжка. Въз основа на горното, ищцата моли съда да признае за установено че тя - Р. Г. А. с ЕГН •••••••••• - е зачената и произхожда от биологичен баща А. Д. А. с ЕГН ••••••••••, както и да постанови да носи имената Р. А. А., и да предостави упражняването на родителските права на майка й Г. Г. А., да й определи режим на лични отношения на бащата А. Д. А. и да го осъди да й заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Също така, ищцата предявява и иск за осъждане на А. Д. А. да й заплати издръжка за минало време общо в размер на 3600 лв. (т.е. по 300 лв. на месец) за периода от 10.06.2023 г. до 09.06.2024 г. включително. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Д. А., който изразява становище за недопустимост на иска. Обосновава се с разпоредбата на чл. 69, от СК, съгласно която произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката в тригодишен срок от раждането на детето. Прави извод, че, след като ищцата е родена на 10.04.2021г., към момента на подаване на иска 10.06.2024г. са минали повече от три години от раждането, поради което е преклудирана възможността за майката да установява произход от бащата. Същевременно счита, че, доколкото в исковата молба се сочи, че искът за установяване на произход от бащата е подаден от малолетното дете Р. А., то същият не може да бъде предявен чрез неговата майка, както е посочено в настоящия случай, доколкото последната е страна - ответник по този иск. Черпи аргументи от разпоредбата на чл. 69, изр. второ от СК, и намира, че има опасност от заобикаляне на установения в закона преклузивен срок. По съществото на спора, ответникът не оспорва част от твърденията в исковата молба, но излага своя тяхна интерпретация. Описва хронологически развитието на отношенията между него и майката на ищцата. Поддържа, че бил подал декларация по реда на чл. 65 от СК (per. № 5121 от 15.11.2021г. на Нотариус № 108 с район на действие PC П., депозирана в СО, Район Т. под номер на Искане РТР21-ГР94-2325/26.11.2021г.) за припознаване на ищцата, но бил уведомен за постъпил отказ от Г. Г. А. за това припознаване. Този отказ на А., както и последващото й поведение, дало основание на ответника да смята, че не е баща на ищцата, поради което и не предявил иск по чл. 66, ал. 2 от СК. Същевременно, ответникът не оспорва, че през целия период след раждането на детето Р. А., същата действително е отглеждана от своята майка Г. А.. Намира, обаче, за неоснователен и недоказан иска по чл. 149 от СК. Счита, че претендираната издръжка е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл. 142 от СК. Изтъква, че е студент и е записан първи курс в МГУ „Св. И.Р." за учебната 2024/2025г., специалност ЕЕЕО, с факултетен № 243719, като заплаща съответни такси. Счита предложения режим на лични отношения за изключително ограничен. В заключение, ответникът заявява, че не е биологичен баща на детето Р. Г. А. и моли съда да отхвърли иска по чл. 69 от СК. При условие, че искът бъде уважен, не възразява, родителските права на Р. Г. А. ЕГН •••••••••• да бъдат предоставени на нейната майка Г. Г. А. ЕГН ••••••••••. Изразява становище по режима на лични отношения. Приема да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева. В открито съдебно заседание на 31.10.2024г. ищцата Р. Г. А. не се явява. Представлява се от адв. С., който поддържа исковата молба и счита за категорично установено, че баща на доверителката му е ответникът А. А.. Позовава се на заключението по съдебно-медицинската експертиза и на показанията на разпитаните свидетели, както и на изявленията на самия ответник. Подчертава, че в негова тежест възниква задължение за плащане на издръжка. Намира за доказана претенцията за издръжка за минал период от 10.06.2023 г. до 09.06.2024 г., като и за бъдещ такъв. Настоява, упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като подчертава, че ответникът не възразява срещу това. По отношение размера на издръжката намира, че сумата от 300 лева не е достатъчна за отглеждане на детето, но все пак ще бъде помощ за майката. Позовава се на факта, че ответникът работи и има достатъчни доходи, както и на инфлационния процент през последните години. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмена защита, в която възпроизвежда и разширява доводите, изложени в хода на устните състезания. Акцентира върху необходимостта от заплащане на издръжка и върху режима на лични отношения, вкл. начина, по който да се осъществяват те. В открито съдебно заседание на 31.10.2024г. ответникът А. А. се явява лично и се представлява от адв. Х., която поддържа отговора на исковата молба и я оспорва. С оглед заключението по експертизата, счита, че част от иска се явява доказана. Във връзка с това изтъква изявленията на доверителя си, че не оспорва, че е баща на детето Р. А.. Намира за неоснователни и недоказани останалите предявени искове. Представя списък с разноски. Депозира писмена защита в която изтъква пречките, които майката на детето е създавала пред неговото припознаване и контактите му с бащата. Сочи, че няма финансови възможности да заплаща издръжка в претендирания от ищцата размер, като изразява готовност да заплаща такава в размер от 270 лв. месечно. Изразява становище по режима на лични отношения с детето, като претендира за максимално разширен такъв. Майката на детето - Г. А. – се явява лично и не оспорва, че се е възпротивила срещу припознаването на детето от страна на А. А., тъй като се притеснявала, че ще й бъде отнето. Била уплашена и затова отказала. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка. В удостоверение за раждане № 7390210629/14.04.2021г. на Р. Г. А. с ЕГН •••••••••• (л. 5 от делото на ОС- Враца) като нейна майка е записана Г. Г. А. с ЕГН ••••••••••, а баща не е посочен. Видно от служебната бележка от Агенцията по заетостта на л. 8 от делото на ОС- Враца, през периода от 05.07.2023г. до 21.02.2024г. Г. Г. А. с ЕГН •••••••••• е била регистрирана като търсещо работа лице. Аналогична служебна бележка се открива на л. 31 от същото дело по отношение на А. Д. А. с ЕГН •••••••••• за периодите от 08.12.2015г. до 12.01.2016г., от 03.07.2019г. до 12.12.2019г. и от 17.07.2023г. до 08.10.2023г. Допълнително, същият е представил и заверени копия от лична карта на студент първи курс в МГУ „Св. И.Р.“ през 2024/2025г., както и фискален бон, удостоверяващ заплащане на семестриална такса от 420 лв. - л. 33-35 от делото на ОС- Враца. На л. 24 от същото дело се намира нотариално заверена декларация от 15.11.2022г., с която А. Д. А. с ЕГН •••••••••• заявява, че е биологичен баща на детето Р., родена на 10.04.2021г. от майка Г. Г. А. с ЕГН ••••••••••, а на л. 25 – писмо от СО, район Т., адресирано до А., с което същият се уведомява, че е постъпила нотариално заверена декларация № 50/19.01.2022г. за отказ от майката за припознаване на детето Р. Г. А.. С исковата молба е представено и заверено копие от трудов договор № 003/20.05.2024г., сключен между „Т. 29“ ЕООД и Г. Г. А. с ЕГН ••••••••••, по силата на който същата приема да изпълнява длъжността „продавач- консултант“ с месторабота в гр. М. и месечно трудово възнаграждение от 933 лв. С отговора на исковата молба ответникът е представил и копия от товарителници от 24.02.2022г. и 08.04.2022г. за куриерски пратки на А. А. до Г. А., както и фискален бон за покупки (бебешки дрехи) от „П.Б.“ ЕООД на обща сума 358, 40 лв. В хода на производството пред ОС- София като доказателства по делото са приети и удостоверение за сключен граждански брак от 19.10.2024 г. между А. А. и Т.Г., както и трудов договор от 19.09.2024 г. между „М.“ ООД и Г. А.. Според приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата по делото ДНК- експертиза (л. 13 – 21 от делото) вероятността А. Д. А. да е биологичен баща на детето Р. Г. А. при майка Г. Г. А. е 0, 9999999999 при гранични стойности от 0 до 1. В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и обяснява начина, по който следва да се тълкува неговия резултат. Потвърждава, че е взел проби от всички лица, независимо че не са се явили заедно. По делото е постъпил социален доклад от АСП – дирекция „Социално подпомагане“ – гр. М., в който са описани и анализирани релевантните обстоятелства за отглеждането на детето Р. Г. А.. Разпитана е свидетелката Б.Е., която заявява, че познава Г. от детството си, а Р. - още от бебе. Познава ответника от началото на тяхната връзка, но изразява мнение, че са били разделени още преди раждането на детето, което се родило в с. Л.. Според свидетелката, бащата не е търсил детето, като свидетелката лично не знае за такъв случай, но по данни от майката, е идвал един-два пъти, като през последната година не е идвал със сигурност и не се интересува от детето. Сочи, че живее в с. Л., но се вижда често с Г., която заедно с детето живее в М. и един-два пъти месеечно идва в Л.. Счита, че ако бащата е идвал, тя е щяла да знае за това. Разпитан е и свидетелят Х. А., брат на ответника, който заявява, че познава Г. от преди 2021г. и знае, че с брат му имат дете, родено през месец април 2021г. Според свидетеля, ответникът многократно правил опити да се свърже с майката и с детето и е ходил лично в с. Л. да изяснят отношенията си. Свидетелят лично възприел, как ответникът подпомага финансово дъщеря си със суми от по над 100-200 лева, като при всяко посещение е оставял такава сума. Спомня си за конкретен случай около 2022 - 2023 г., в който детето било в болница и ответникът му дал пари - трицифрена сума. Освен това изпращал и подаръци за детето всеки път, когато е отивал. Твърди, че тези отношения били трайни - поне два пъти месечно, но пряк свидетел е бил само на случая с болницата. Заявява, че е запознат със събитията, за които свидетелства, тъй като живели заедно до преди четири месеца. С оглед съвпадащите изявления на страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че А. А. е инициирал производство по припознаване на детето Р. Г. А., но майката на детето, Г. А., се е възпротивила на припознаването. В открито съдебно заседание майката на детето – Г. А. – настоява да й бъде предоставено упражняването на родителските права, като няма нищо против, бащата да вижда детето и да поддържа личен контакт с него. В открито съдебно заседание ответникът А. А. заявява, че желае да има лични контакти с детето. Не отрича, че е негов баща. Счита за редно да се вижда по- често с детето. Изразява готовност да заплаща издръжка в размер на 270 лева. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното. Предявен иск с правна квалификация чл. 69 от СК. Искът е допустим, тъй като е предявен от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 69, изречение първо от СК, доколкото в Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК е прието, че „за дете с неустановен произход по баща е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на бащинството от момента на раждането му“. Не обосновават извод за недопустимост доводите на процесуалния представител на ответника, тъй като възможността за предявяване на иска от детето чрез неговата майка е изрично предвидена в т. 2 от Постановление № 5/78 г. от 21.II.1979 г., Пленум на ВС (както съдът е посочил още в определението по чл. 140 от ГПК). Също така не следва да се сподели становището на ответника, че интересите на майката и детето били противоречиви, което налагало назначаване на особен представител на последното. Съгласно цитираното по- горе ППВС, въпросът за противоречивостта на интересите на майката и детето по този иск е фактически, и се решава от съда конкретно по всяко дело - съобразно с обстоятелствата. При това е видно, че се има предвид противоречие само във връзка с иска за установяване на произход от бащата, а не евентуално съществуващи противоречия по други въпроси. При съобразяване с това уточнение, съдът намира, че в случая няма такова противоречие по предявения в настоящото производство иск по чл. 69 от СК, а изтъкнатите от адв. Х. обстоятелства в подкрепа на противното касаят извънпроцесуални действия на майката през предходен период и освен това засягат по- скоро правата на ответника, а не на детето, поради което не обосновават претендираното от ответната страна противоречие между интересите на ищцата и нейната майка. Разгледан по същество, така предявеният иск е основателен, тъй като от категоричното заключение на съдебно- медицинската експертиза се установява, че вероятността, А. Д. А. да е биологичен баща на детето Р. Г. А. от майка Г. Г. А., е 0, 9999999999 при гранични стойности от 0 до 1, т.е. 99, 99999999%, а в открито съдебно заседание вещото лице изрично е заявило, че това е максималната възможна вероятност. В подкрепа на това доказателство са и показанията на двамата разпитани свидетели, които, независимо от несъответствията в отделни техни части, са напълно съвпадащи по въпроса, че А. Д. А. и Г. Г. А. са имали връзка, от която е родено детето Р. Г. А.. Поради това искът по чл. 69 от СК следва да бъде уважен, като се признае за установено, че А. Д. А. е биологичен баща на детето Р. Г. А.. Съгласно разпоредбата на чл. 70 от СК, при уважаване на иск по чл. 69 от СК, съдът служебно постановява, при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като прилага съответно чл. 59 от СК. За да се произнесе по предоставяне упражняването на родителските права, настоящият съдебен състав взе предвид, че, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ГПК, съдът решава въпроса за предоставяне упражняването на родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. По същество, този нормативен текст възпроизвежда задължителната съдебна практика по въпроса за критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС. Същото е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но принципните му постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от него, „решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др.” В конкретния случай не са ангажирани доказателства за повечето от тези обстоятелства, но са налице съвпадащи становища на страните в производството (вкл. в отговора и в писмената защита на ответника), че упражняването на родителските права по отношение на детето Р. следва бъде предоставено на майката. Така, поради липса на правен спор по този въпрос, изразената от страните съвместна воля следва да бъде зачетена. В нейна подкрепа са и събраните доказателства за част от релевантните обстоятелства по цитираното по- горе ППВС, както следва: От социалния доклад и от показанията на св. Е. се установява, че майката полага грижи за детето, осигурила му е добри битови условия и задоволява неговите здравни, социални и образователни потребности, като при това може да разчита на помощта на трети лица – роднини и близки. Полът на децата е един от малкото изцяло обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе ППВС, майката е по- пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета. Поради това и с оглед обстоятелството, че детето Р. е от женски пол, пригодността на майката за отглеждането му следва да се оцени като по- висока спрямо тази на бащата. Възрастта на децата също е фактор за преценка в тази насока, като тези на ниска възраст имат по- голяма нужда от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание в тази възраст. Съгласно поясненията към т. ІІ, буква „ж“ от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, „ниска“ е възрастта на пеленачетата и на децата в първите години от живота им, а децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. В случая, от удостоверението за раждане на Р. Г. А. се установява, че понастоящем тя са на три години и половина, което означава, че възрастта й е ниска по смисъла на горното ППВС. Поради това съдът намира, че по този показател също е налице превес към предоставяне на родителските права на майката. С оглед гореизложеното, упражняването на родителските права по отношение на малолетната Р. Г. А. следва да бъде предоставено на нейната майка Г. Г. А.. Този извод предопределя произнасянето на съда и по въпроса за местожителството на детето, тъй като разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от СК и упражняването на родителските права от страна на майката предполагат, детето да живее именно при нея. При това положение следва да бъде определен режим на личните отношения между детето и другия родител. По този въпрос становищата на двамата родители се различават съществено, но те не са задължителни за съда, който решава спора с оглед най- добрия интерес на детето (арг. от напр. Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., ГК). При това настоящият съдебен състав намира, че ниската възраст на детето Р., както и ограничеността на контактите му с бащата в последно време, а също и физическото разстояние между гр. П. и гр. М., обуславят към настоящия момент по- скоро стеснен режим на лични отношения между тях, а именно – без преспиване в дома на бащата и без определяне на контакти по време на коледните, новогодишните, великденските празници и през лятото. От друга страна, за изграждане на позитивна и стабилна връзка между родител и дете контактите следва да бъдат възможно по- чести, както и да се осъществяват по безконфликтен начин. Поради това следва да бъде уважено желанието на бащата за реализирането им в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“. Не следва да се уважава искането му за сключване на договор с фондация или център за подкрепа, тъй като договарянето е израз са свободната воля на страните, а съдът няма правомощие да им налага задължения в тази насока. На последно място, с оглед установения произход на малолетната Р. Г. А. от бащата, предоставянето на упражняването на родителските права на майката Г. А., и разпоредбата на чл. 70 от СК, съдът следва да определи издръжката, която ответникът следва да заплаща на детето. Основен критерий за определяне на справедливото количествено измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С Постановление № 193 на МС от 12.10.2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната (Oбн., ДВ, бр. 87 от 17.10.2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), размерът на минималната месечна работна заплата за страната е определен на 933 лв., считано от 01.01.2024г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е 233, 25 лв. и не може да бъде определен под тази граница. Друг основен критерий се съдържа в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, доколкото конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи, т.е. следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. В случая съдът намира, че ниската възраст на детето Р. не налага извършване на големи разходи за неговата издръжка, напр. такива за образование, извънкласни занимания и др. Специфични или изключителни нужди и потребности на детето по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК не се твърдят и не се доказват по делото, поради което такива не може да се презюмират. Що се отнася до възможностите на двамата родители да осигуряват издръжка на децата, следва да се има предвид т. 5 от цитираното по- горе ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., съгласно която възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация. В конкретния случай не са ангажирани доказателства за квалификацията на ответника, но от служебната бележка на л. 31 от делото на ОС- Враца се установява, че А. Д. А. с ЕГН •••••••••• е бил регистриран като търсещо работа лице за периодите от 08.12.2015г. до 12.01.2016г., от 03.07.2019г. до 12.12.2019г. и от 17.07.2023г. до 08.10.2023г. Не се доказа твърдението на насрещната страна, че същият работи в „М.В.“ ЕООД, респ. към друг работодател. Същевременно, обаче, ответникът е представил заверени копия от лична карта на студент първи курс в МГУ „Св. И.Р.“ през 2024/2025г., както и фискален бон, удостоверяващ заплащане на семестриална такса от 420 лв. (л. 33-35 от делото на ОС- Враца). Тези доказателства сочат, че А. продължава своето образование, което налага извършване на разходи и същевременно ограничава възможностите му да полага труд и да реализира доходи. Всичко това обуславя крайно ниски възможности на ответника да предоставя издръжка на детето си, и, съответно, основание за определяне на по- нисък размер на дължимата от него издръжка. Друг релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на издръжката, е, че майката на детето и също задължено за неговата издръжка лице е трудово ангажирана с уговорено брутно месечно трудово възнаграждение в минимален размер. Във връзка с горното и с оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права се предоставя на майката, съдът намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и възпитание на детето, които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор по принцип обуславя задължение на ответника да осигурява по- голямата част от необходимата парична издръжка, но в случая това не би било оправдано, с оглед липсата на данни за реално получавани доходи от него. По тези съображения и при съобразяване с изявлението на А. в открито съдебно заседание, съдът намира, че дължимата от него месечна издръжка следва да бъде определена в размер на 270 лв. В същия месечен размер следва да се определи издръжката и за минало време, доколкото по делото не се доказа, ответникът да се предоставял такава през исковия период от една година преди завеждане на делото. Ангажираните за това обстоятелство писмени доказателства установяват извършване на разходи, свързани с отглеждането на детето, само през 2021г. и 2022г. (л. 32 от делото на ОС- Враца), поради което те са неотносими към исковия период от 10.06.2023г. до 09.06.2024г. Същевременно, показанията на св. Хр. А. в преобладаващата си част също се отнасят за събития от 2022г. и за предходен период, през който детето е живяло с майка си в с. Л., поради което не са относими към процесния такъв. А в темпорално относимата си част тези показания не са в състояние да докажат претендираното от ответника предоставяне на издръжка, тъй като свидетелят заявява, че не е възприел лично обстоятелствата, за които свидетелства („На едно от тези събития съм пряк свидетел …. На другите срещи са били насаме, за да не им пречим.“). Следователно, източник на информацията му са не негови лични възприятия, а сведения от самия ответник, т.е. подлежащите на доказване негови твърдения, поради което тези показания са негодни да докажат последните. (В същия смисъл – Решение от 13.05.2009 г. на СГС по гр. д. № 815/2007 г., БО, 1-ви възз. с-в). С оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата издръжка за изтеклия период от 10.06.2023г. до 09.06.2024г. в размер на 12•270=3240лв. На основание чл. 73 - 75 от ЗГР, след влизане на настоящото решение в сила, препис от същото следва да се изпрати на Столична община, район Т. - за вписване на промени в акта за раждане на детето Р. Г. А. в съответствие с решението. Съдът намира, че, независимо от направените искания от страните, в настоящото производство не следва да се присъждат разноски, поради следните съображения. Единствената част от предмета на делото, която има исков характер и обуславя отговорност за разноски, е претенцията по чл. 69 от СК. Ответникът, обаче, не е дал повод за завеждане на такъв иск срещу себе си, доколкото по делото са представени доказателства за предприети от него действия по припознаване на детето и за отказ на майката (л. 25 – 27 от делото на ОС- Враца), като това обстоятелство изрично беше признато от нея в проведеното открито съдебно заседание по делото. Поради това и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските във връзка с този иск следва да се възложат върху ищцовата страна. Такива разноски в случая се установяват в размер на 30 лв. (държавна такса) и 984 лв. (за изготвяне на експертиза). Те, обаче, са извършени от самата ищцова страна, поради което не следва да й се възлагат изрично по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК. По отношение на разноските във връзка с останалия предмет на производството (относно местожителството на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката) съдът намира, че, на основание чл. 70 от СК, той е бил законно необходим и задължително е изисквал служебно произнасяне, независимо дали някоя от страните е била отправила съответно искане. Поради това и по аналогия с Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, всяка страна следва да понесе разноските, които е направила за него, вкл. и по отношение на определянето на издръжката, доколкото в случая то няма самостоятелен характер, а е акцесорно по своята същност и не представлява самостоятелен иск по чл. 143 и чл. 149 СК. Независимо че претенциите за издръжка за минал и бъдещ период са парично оценими и че в случая по тях между страните е съществувал правен спор, водещо остава служебното задължение на съда да се произнесе по този въпрос на основание чл. 70 от СК, поради което и с оглед цитираното по- горе тълкувателно решение, разноските остават в тежест на страните така, както са направени, вкл. и по отношение на определянето на издръжката. Така мотивиран, съдът