РЕШЕНИЕ

№ 15130

гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЯ при участието на секретаря ДАИ като разгледа докладваното от АСЯ Гражданско дело № 20221110103333 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в обективно съединение конститутивен иск с правна квалификация чл. 30 ЗН и конститутивен иск за делба на наследство.

Ищецът А. Б. Л. твърди, че е наследник по закон от първи ред на •••••, починал на 18.10.2021 г. Поддържа че по силата на универсално завещание от 20.9.2021 г. наследодателят се е разпоредил за след смъртта си в полза на ответника Ю. Л. ••• с цялото си движимо и недвижимо имущество, с което завещание е накърнена запазената му част от наследството. Счита, че при уважаване на иска за намаляване на завещателното разпореждане по силата на наследствено приемство по закон и по завещание между страните възниква съсобственост върху следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор •••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-•••/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Витоша, кв, „Павлово“, ул. „••••“ № 13, с площ 625 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 455, квартал 224, парцел XVII, при съседи: имоти с идентификатори •••••••••••••••••; 2/ разположената в имота сграда с идентификатор ••••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-•••/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ по скица: 82 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 3/ разположената в имота сграда с идентификатор ••••••.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-•••/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 7 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 4/ разположената в имота сграда с идентификатор ••••••.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-•••/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 6, 00 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 5/ разположената в имота сграда с идентификатор •••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-•••/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 15 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 6/ разположената в имота сграда с идентификатор •••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-•••/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 61 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 7/ разположената в имота сграда с идентификатор •••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-•••/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 23 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 8/ разположената в имота сграда с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- •••/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ: 21 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж; 9/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- ••••/20.6.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 8, адрес: гр. София, район Красно село, ул. „••••••••••“ № 11, ет. 3, с площ 47, 90 квадратни метра, съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 115, том II, рег. № 6689, дело № 282/2001 г. на нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 031, предназначение: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор •••••••, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.203.416, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – имоти с идентификатори •••••••.7 и •••••••.5, под обекта – имот с идентификатор •••••••.4, над обекта - имот с идентификатор •••••••.12, заедно с прилежащото към него мазе № 13, с площ 3, 00 квадратни метра, при съседи по описания документ за собственост: мазе № 7, коридор, ул. „••••••••••“, калкан, заедно с 2, 63 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Твърди, че на същото основание между страните е налице съсобственост и върху МПС със специално предназначение с рег. № •••••••••, представляващо къмпинг автомобил, марка Мицубиши Л, рама № •••••••, двигател № •••; цвят: бежов. Ето защо моли съда да намали завещателното разпореждане и да му възстанови запазената част от наследството. Моли съда да допусне делба на описаните по-горе недвижими имоти и автомобил при равни квоти. С молба от 04.4.2022 г. ищецът иска да бъдат отменени два броя констативни нотариални актове, с които ответникът е признат за титуляр на правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Претендира разноски.

Ответникът Ю. Л. ••• оспорва исковете, като поддържа, че завщателното разпореждане е частно, а ответникът не може да реализира правото си по чл. 30 ЗН, тъй като не е приел наследството на баща си по опис. Поради липсата на предпоставки за уважаване на иска по чл. 30 ЗН между страните не била налице съсобственост върху описаните недвижим имоти и МПС. Ето защо счита за неоснователен и иска за делба. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 30 ЗН:

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищецът е дъщеря и следователно наследник по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН на •••••, починал на 18.10.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗН низходящите са сред кръга на лицата, имащи право на запазена част от наследството. В настоящия случай ищецът е единствен наследник по закон на баща си /чл. 5, ал. 1 ЗН/. За определяне на размера на запазената част приложима е разпоредбата на чл. 29, ал. 1, пр. 1 ЗН, съгласно която запазената част на низходящи /включително и осиновените/, когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете или низходящи, е ½ от имуществото на наследодателя. Следователно запазената част на детето е ½ от имуществото на наследодателя, а разполагаемата част също е в размер на 1/2.

Видно от представеното по делото саморъчно завещание, на 20.9.2021 г. наследодателят се е разпоредил за след смъртта си в полза на сестра си – ответника Ю. Л. •••. Не се оспорва, че последното е написано и подписано от завещателя, като съдът намира, че документът съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 25 ЗН.

Първият спорен между страните въпрос е дали процесното завещателно разпореждане е общо или частно. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, с съгласно ал. 2 завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

В процесното саморъчно завещание завещателят ясно е изразил волята си, като е посочил, че завещава на сестра си Ю. Л. ••• „цялото си движимо имущество, състоящо се…“, след което изброява пет моторни превозни средства, както и „цялото си недвижимо имущество, състоящо се от…: “, след което изброява процесните недвижими имоти. По-нататък в документа, на стр. 2, след подписа завешателят е направил и пояснение, че на дъщеря си А. Б. Л. „не завещавам нищо от гореизложеното в моето завещание“. Причина за това сочи, че я е „осигурил“, както и че не поддържа връзка с нея. Изразената в документа воля на наследодателя е ясна. Несъмнено изявлението има характер на общо завещателно разпореждане. Недвусмислено завещателят сочи, че след смъртта си иска цялото негово движимо и недвижимо имущество да премине съм сестра му – към ответника. И по отношение на движимото имущество, и по отношение на недвижимото е използвана думата „цялото“, което отнема всякакво съмнение за точната воля на лицето. Отделно, след завещателното разпореждане наследодателят е посочил и защо не завещава нищо на дъщеря си – единствен наследник по закон. Щом няма воля единственият му наследник по закон да получи някакво имущество, очевидно счита, че всичко прехвърля на бенефициера. Ето защо съдът намира, че процесното завещатено разпореждане не е частно, респ. не се отнася само до конкретно изброените в него имоти. Следва да се посочи и че ирелевантно за характера на завещателното разпореждане е как страните по делото го тълкуват. Ето защо и обстоятелството, че ищецът е поискал от „Банка ДСК“ ЕАД принадлежащите на наследодателя парични средства по открита на негово име банкова сметка, легитимирайки се като наследник по закон, не е факт, относим към праната характеристика на завещанието. А и няма доказателства, че към момента, в който е сторил това – на 08.1.2022 г. /видно от писмото на банката, приложено към отговора/, ищецът е бил запознат с наличието и съдържанието на завещанието.

Следователно процесното завещателно разпореждане произвежда действието по чл. 16, ал. 1 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл. 14 ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество, но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част /чл. 29/.

В чл. 31 ЗН е посочено, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

По правило, установено от правната теория и съдебната практика, наследствена маса се образува само при завет/и и/или дарение/я, но не и при универсално завещание. Това схващане обаче не може да бъде споделено – то не се извежда от разпоредбата на чл. 31 ЗН /в нея не е посочено подобно изискване/. От цитирания законов текст следва, че целта на образуването на наследствената маса е наследството да се възстанови такова, каквото би било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездните разпореждания – и завещателни, и дарствени. Т.е., ако завещателят приживе е направил дарение/я, след което направи и универсално завещателно разпореждане, то следва да се направи маса, при което да се установи дали е накърнена запазената част на наследниците по закон. Това е така, защото би могло да се стигне до хипотеза, при която например наследодателят има двама наследници по чл. 5, . ал. 1 ЗН /две деца/, надарил е единия приживе с имущество на стойност 200000 лева, след което се разпореди с универсално завещание с цялата останалата част от имуществото си в полза на другия наследник, но тя е на стойност 20000 лева. В този случай несъмнено няма как да се приеме, че /щом завещанието е универсално/ не следва да се направи маса, към която да се прибавят извършените приживе дарения. Ето защо съдът счита, че наследствена маса се прави във всички случаи, освен ако наследодателят е оставил универсално завещание и с дарение/я или завет/и не се е разпоредил с друго свое имущество.

Същото разрешение на горния въпрос е възприето и в решение № 155/06.02.2019 г. по гр. д. № 1230/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. В мотивите на посочения съдебен акт е прието, че трайна е практиката на Върховния касационен съд, че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. В този смисъл са: решение № 25/12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015г. на І г.о., решение № 150/25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г.о., решение № 82/16.03.2011г. по гр.д. № 221/2010 г. на ІІ г.о. Когато наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е извършил и дарения, горното правило не може да бъде приложено. В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията така, както изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи, от една страна - с какво точно е облагодетелстван наследникът по завещание, а от друга страна - накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспадат даренията в негова полза /чл. 30, ал.1 ЗН/.

В молбата от 15.11.2022 г. ответникът твърди, че наследодателят е извършил дарение в полза на ••••••••••• на туристическо ремарке – жилищно, както и на идеални части от неурегулиран поземлен имот. Дарението било обективирано в договор за делба от 04.7.2001 г., но имал характер на дарение, защото нямало парично уравняване на дела.

С изявление на процесуалния представител на ответника, направено в откритото съдебно заседание от 22.11.2022 г., последният оттегли възражението за извършени в полза на ищеца дарения /указания за посочване и уточнение на което съдът е дал с оглед заявеното от самия наследодател в завещанието/. Ето защо съдът ще изследва единствено възраженията за дарение, извършено в полза на трето лице. Само ако се установи, че има такова, съдът следва да формира наследствена маса по чл. 31 ЗН и на тази база да извърши преценка относно въпроса има или няма накърняване на запазената част на наследника по закон.

Видно от представения договор за доброволна делба, сключен между ••••• и ••••••••••• на 04.7.2001 г.. посочените лица са били собственици при равни дялове на три леки автомобила, два броя туристически ремаркета и 300/16668 идеални части от неурегулиран поземлен имот – нива, находяща се в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас. В дял наследодателят получил трите леки автомобила и туристическо ремарке на обща стойност 940 лева, а ••••••••••• – туристическо ремарке и частите от описания недвижим имот, като делът е на стойност 70, 85 лева. При това положение няма основания за възникване на задължение за ••••••••••• за уравняване на дела на ••••• с пари – той е на значително по-висока стойност. Ето защо и липсата на парично уравнение не променя характера на договора. Твърдения за относителна симулация няма, доколкото ответникът извежда възражението си единствено от съдържащите се в договора за делба клаузи. Предвид изложеното възражението на ответника за извършено в полза на трето лице дарение е недоказано, респ. неоснователно. Друг е въпросът, че с оглед разпоредбата на чл. 33 ЗН последният няма и интерес от установяване на дарения в полза на лица, различни от ищца.

Доколкото се установи, че завещателното разпореждане е универсално, както и че приживе наследодателят не е извършвал дарствени или завещателни разпореждания в полза на ищеца или на трети лица, няма основания за формиране на наследствена маса, с оглед на което и съдът не е събирал доказателства за относимите към нея факти.

В мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК е прието, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. При така приетото разрешение фактът, че ищецът не е приел наследството по опис не рефлектира върху правото му по чл. 30 ЗН.

Следователно запазената част на ищеца в размер на ½ е накърнена и подлежи на възстановяване без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН. Искът по чл. 30 ЗН е основателен и следва да бъде уважен.

По иска за делба:

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том II, рег. № 6689, дело № 282/2001 г. на нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 031, се установява, че на 21.12.2001 г. ••••• е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент „В“, находящ се в гр. София, ул. „••••••••••“ № 9-1, ет. 2, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня – тоалетна, две тераси, с площ от 47, 90 квадратни метра, при съседи: ул. „••••••••••“, входна рампа на подземните гаражи, заден двор, заден двор, апартамент „D“, коридор и стълбищна клетка, заедно с мазе № 13, с площ от 3, 00 квадратни метра, заедно с 2, 63 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Страните не спорят, а и от представената схема № 15-245108/09.3.2021 г., издадена от Служба по геодезия картография и кадастър – гр. София, се установява, че този имот е идентичен с описания по-горе самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••.

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 087, том I, рег. № 2323, дело № 093/21.8.2000 г. на нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК с № 088, се установява, че ••••• е придобил и правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр. София, кв...Павлово", ул. „••••” № 13, съставляващо парцел XVII-455, кв. 224 по плана на София - м. „Павлово-Бъкстон”, с площ 621 кв.м, при съседи: ул. „••••”, Анка А. Арабаджиева. Йордан Христов Калпакчиев и Стоянка д-р Н. Калпакчиева, заедно с построената в това дворно място жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 79.80 кв.м, състояща се от стая, салон- вестибюл, кухня, баня, тоалетна и антрета, Страните не спорят, а и от представените скица на поземлен имот № ••••••••• г. и скица на сграда № •••/09.3.2021 г., издадени от Служба по геодезия картография и кадастър – гр. София, се установява, че описаните дворно място и жилищна сграда са идентични с процесните поземлен имот с идентификатор •••••• и разположената в него жилищна сграда с идентификатор •••••••••••. Не се спори между страните, а и от представените скици на поземления имот и жилищната сграда, както и от констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по завещание № 7, том I, рег. № 369, дело № 4/2022 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК с № 444, район на действие СРС, се установява, че в делбения поземлен имот са изградени още пет постройки на допълващо застрояване с идентификатори ••••••.2, ••••••.3, ••••••, •••••• и ••••••, както и гараж с идентификатор •••••••••.

Страните не спорят, а и от представеното удостоверение и справка от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че наследодателят е притежавал автомобил със специално предназначение, рег. № •••••••••, представляваща къмпинг автомобил, марка Мицубиши Л, рама № •••••••, двигател № •••, цвят: бежов. Не се спори, че той съществува към момента на приключване на устните състезания и че се намира във фактическата власт на ответника, поради което съдът намира и тези факти за установени по делото.

След смъртта на наследодателя ••••• правото на собственост върху процесните имоти е преминало върху ответника Ю. Л. ••• по силата на процесното универсално завещание. С оглед уважаването на иска по чл. 30 ЗН, ½ част от наследството се възстановява на ищеца и по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН последният придобива половината от притежаваните от баща му имущества.

Следователно между страните е налице съсобственост върху процесните имоти при равни дялове, възникнала по силата на наследствено приемство по закон и по завещание. Доколкото в случая намаляването на завещателното разпореждане се извършва в дробна част, разпоредбата на чл. 34 ЗН не е приложима.

Ето защо до съдебна делба следва да бъде допуснато правното на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••, поземлен имот с идентификатор •••••• и разположените в него жилищна сграда с идентификатор ••••••••••• и сграда с идентификатор ••••••••• с предназначение хангар, депо гараж, както и върху автомобил със специално предназначение, рег. № ••••••••• при дялове, както следва: ½ идеална част за А. Б. Л. и ½ идеална част за Ю. Л. •••.

Останалите постройки в делбения поземлен имот са такива на допълващо застрояване и не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, а подобрения в имота, поради което те следва да се делят заедно с него. Искът за допускането до делба на тези постройки следва да бъде отхвърлен Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК и съобразно дадените разрешения в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, следва да бъдат отменени констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по завещание № 7, том I, рег. № 369, дело№ 4/2022 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК с № 444, район на действие СРС, и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № 6, том I, рег. № 367, дело № 3/2022 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК с № 444, район на действие СРС, в частта, с която ответникът за Ю. Л. ••• е признат за собственик по завещание на ½ идеални части от процесните недвижими имоти. На останалата ½ идеални части от имотите ответникът е собственик по завещание, поради което и констативните нотариални актове не следва да бъдат отменяни изцяло.

По разноските:

При този изход на спора по иска по чл. 30 ЗН и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От представения към исковата молба договор за правна защита се установява, че уговореното възнаграждение е платимо както следва: 900 лева в брой и 900 лева – по банков път, за плащането на които обаче няма доказателства. Ето защо и доколкото друго не е уговорено, съдът намира, че платеното възнаграждение от 900 лева се дължи поравно за двата иска – този за делба и този по чл. 30 ЗН. На ищеца следва да бъдат присъдени разноските по иска по чл. 30 ЗН в размер на 450 лева.

На ответника не се следват разноски по иска по чл. 30 ЗН, доколкото той е уважен.

Останалите разноски на съделителите са сторени във връзка с упражненото право на делба и остават за тях така, както са ги сторили.

Така мотивиран, съдът