Решение № 3501 от 7.8.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7202/2021 г.

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Ч. К., ЛНЧ: ••••••••••, роден в гр.

•••••••••, на ••••••••• г., с която е предявил срещу С. Ф., родена в гр. •••••••••, на ••••••••• г., иск за делба на движими вещи, подробно описани в исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на два договора за покупко-продажба, първия от 30.07.2015 г., а втория от 18.09.2015 г., страните са съсобственици на по ½ ид. част от роторна фурна „trezza“ – 2 бр., камера за втасване на тесто „trezza“, пакетираща мошина с ротационен принтер „mondial pack sud“, опаковъчна машина „mondial pack sud“, принтер „zanasi“, лента и мотор за принтер „zanasi“, машина за пълнене с транспортна лента син килим и вграден „sandore“, машина за рязане/точене „camillo ostali“, шприц машина „minipan“, 10 бр. колички от неръждаема стомана за тави и 300 бр. тави за печене. Поддържа, че страните не могат реално да поделят прецесните движими вещи, като от м. октомври 2018 г. ответницата преместила тези движими вещи и предоставила ползването им на трето лице – търговско дружество. На 12.04.2021 г. била отправена нотариална покана за доброволна делба, но до такава не се стигнало. Моли за допускане на вещите до делба. С уточняващи молби ищецът сочи, че понастоящем движимите вещи се намира в обект, находящ се в индустриалната зона на •••••••••, а именно УПИ XIII-12, 13 в кв. 112 по РП на •••••••••, а в хода на делото – в склад в стопанския двор на •••••••••, като фактическата власт се упражнявала от ответницата С. Ф.. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от С. Ф., с който не се оспорва страните да са съсобственици на процесните вещи, притежаващи при равни квоти от по ½ ид. част от правото на собственост. Твърди правото на собственост да е възникнало по силата на договор за покупко-продажба от 18.09.2015 г., а не въз основа на приложеното от ищеца споразумение, чието съдържание оспорва частично. Оспорват се твърденията, че ответницата била лишила ответника от достъп до вещите и че ги ползвала самостоятелно, като в тази насока сочи, че страните са сключили договор за наем на вещите с третото лице „А.`с Фууд“ ООД, което понастоящем ги държало. Не оспорва да е получавала покани от ищеца за предоставяне ползването на машините. Изложени са съображения във връзка с извършването на делбата.

В открито съдебно заседание ответницата заема позиция, че липсва индивидуализация на процесните вещи, съобразно описанието им в исковата молба. По същество, с оглед на проведеното съдебно дирене, моли да се отхвърли иска за делба, доколкото не се установявало описаните от ищеца вещи да са съсобствени между страните, предвид невъзможността същите да бъдат надлежно индивидуализирани и разграничени от други вещи от същия вид.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Възникването на спорното право по предявения иск за делба на движими вещи се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): страните да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса движими вещи, като в производството по делба да участват като страни всички съсобственици; предметите на делбата да са годен обект на правото на собственост, като се отчете и тяхната индивидуализация; процесните движими вещи да съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция; като следваше да се установи и тяхното местонахождението, както и лицето, което ги държи.

С исковата молба е представено в превод на български език Частно споразумение от 30.07.2015 г. между С. Ф. и Ч. К., с което двамата са постигнали съгласие С. Ф. да прехвърли на Ч. К. 50 % от дружеството „А.с фууд“ ООД, което е носител и на рецепти и ноу-хау, както и 50 % от собствените на С. производствени машини - роторна фурна „trezza“ – 2 бр., камера за втасване на тесто „trezza“, пакетираща мошина с ротационен принтер „mondial pack sud“, опаковъчна машина „mondial pack sud“, принтер „zanasi“, лента и мотор за принтер „zanasi“, машина за пълнене с транспортна лента син килим и вграден „sandore“, машина за рязане/точене „camillo ostali“, шприц машина „minipan“, колички от неръждаема стомана за тави и 360 бр. тави за печене. Впоследствие с договор за покупко-продажба от 18.09.2015 г. (копие от който е представен както с исковата молба, така и с отговора на същата) С. Ф. е прехвърлила на Ч. К. ½ ид.ч. от въпросните машини. С договор за наем от същата дата 18.09.2015 г. страните по настоящото дело са предоставили за временно и възмездно ползване посочените машини, колички и тави на дружеството „А.с фууд“ ООД.

Следователно установява се по делото, че към датата на завеждане на иска, а и понастоящем, ищецът е собственик на ½ ид.ч. от визираните по-горе машини, колички и тави. Това е така независимо дали ще се приеме, че Частно споразумение от 30.07.2015 г. има непосредствен транслативен ефект (както е възприето в решение от 24.03.2022 г. по арб. дело № 22/2020 г. на Арбитражен съд при БТПП, копие от което е налично по делото – л. 242-255, приложено към изисканите материали по пр.пр № 5171/2022 г. на РП - Пловдив) или че същото играе ролята на предварителен договор и собствеността се прехвърля с окончателния договор за покупко-продажба от 18.09.2015 г., което разбиране настоящия съдебен състав намира за правилно (и което е възприето в особеното мнение по посоченото решение по арб. дело № 22/2020 г.). Не се установява да е възникнала СИО върху вещите, предвид представената нот. декларация за това, че ищецът К. и съпругата му са възприели имуществен режим на разделност.

По отношения на правата на ответницата С. Ф. съдът е задължил същата по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателства за придобиването от нея на машините, ½ ид.ч. от които тя е прехвърлила, както и по реда на чл. 176 ГПК да се яви в открито заседание и да отговори на въпросите във връзка с това придобиване. Ответницата нито е представила изисканите документи, без да сочи причини за това, нито се е явила в открито заседание. В тази насока съдът намира, че следва да се приложат указаните на С. Ф. последици на чл. 161 ГПК като се приемат за установени факти, за безспорното установяване на които тя е създала пречки, а именно, че С. Ф. е придобила собствеността върху описаните вещи в Частно споразумение от 30.07.2015 г. и договори от 18.09.2015 г. съответно за покупко-продажба и наем. За да се възприеме този извод, са съобразени множество налични по делото писмени доказателства, в които ответницата Ф. се легитимира като собственик на въпросните вещи. Такива са самите посочени по-горе договори. Такива са още и представените от ищеца документи: Отговор на отправена до С. и връчена й на 12.04.2021 г. нот. покана от ищеца Ч. К. за предоставяне на достъп и подялба на машините, при който отговор тя не оспорва твърденията в поканата относно собствеността; молба за обезпечение на бъдещ иск от С. Ф., в която тя се позовава на договора за продажба от 18.09.2015 г. и иска да й бъде допуснато обезпечение на иска за вземанията й по този договор, като молбата й е удовлетворена, видно от представените съдебни актове по обезпечителното производство; Транспортни документи от 2014 г. на италиански език с превод на български, с изпращач С. Ф., и адрес на доставка в България, относно транспортирането на движими вещи, в това число и такива с идентично описание на процесните и на тези посочени в частното споразумение и двата договора от 18.09.2015 г.; Договор за продажба на машини от 06.06.2022 г., с която С. Ф. прехвърля собствеността върху ½ ид.ч. о т 2 бр., камера за втасване на тесто „trezza“, пакетираща мошина с ротационен принтер „mondial pack sud“, опаковъчна машина „mondial pack sud“, принтер „zanasi“, лента и мотор за принтер „zanasi“, машина за пълнене с транспортна лента син килим и вграден „sandore“, машина за рязане/точене „camillo ostali“, шприц машина „minipan“, 10 бр. колички от неръждаема стомана за тави и 300 бр. тави за печене, на трето за делото лице. Въпросната сделка е извършена в хода на процеса, поради което приложение намира чл. 226, ал. 1 ГПК, но е явен индикатор, че към датата на предявяване на иска за делба ответницата е собственик на въпросните движи вещи. В същия смисъл, а именно, че тя е собственик на ½ ид.ч. от машините и че е прехвърлила другата ½ ид.ч. на ищеца К., са обясненията на С. Ф., дадени в хода на производството по пр.пр № 5171/2022 г. на РП – Пловдив, които съдът цени по реда на чл. 175 ГПК. Не без значение е и съдържанието на депозирания отговор на исковата молба от С. Ф. по настоящото дело, с който същата не оспорва твърденията в исковата молба, вкл. и за наличие на съсобственост между страните, като дори формира предложение за доброволната подялба на вещите.

Предвид изложеното съдът намира, че съсобственик на другата ½ ид.ч. от движимите вещи е ответницата С. Ф.. По отношение на индивидуализацията на процесните движими вещи по делото са изслушани заключения на СТЕ и ДСТЕ експертизи. Вещото лице по същите непосредствено е обследвало вещите – машини, колички и тави, намиращи с в склад в стопанския двор в •••••••••, ползван от дружеството „Густами“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е С. Ф.. Констатирано е, че в същото помещение има още машини от хранителната промишленост. Независимо от това вещото лице е посочило белези, по които е отличило процесните машини от останалите, в това число видимата разлика във възрастта на различните машини, конструкцията им, както и наличието на идентификационни табели на по-новите машини. За процесните машини вещото лице сочи, че идентификационните им табели с марка, производител, технически характеристики и серийни номера са заличени или премахнати. Единствено е констатирано от вещото лице, че в склада са налични две идентични машини за рязане/точене „ostali“, както и три идентични машини опаковъчна машина „mondial pack sud“. Налични са и две машини - роторна фурна „trezza“, но и толкова са предмет на делбата. По отношение на останалите машини вещото лице сочи, че визуално могат да бъдат отличени, както и че същите съответстват на описаните в исковата молба и в наличните по делото договори. С първоначалната експертиза е посочена и стойността на вещите.

При това положение съдът намира, че е сезиран с иск за делба на годен обект на право на собственост – индивидуално определени вещи, предмет на споразумението от 30.07.2015 г. и двата договора от 18.09.2015 г., страните по които са и настоящите съделители. Индивидуализацията на вещите, предвид липсата на други белези, следва да се осъществи според тяхното местонахождение и с оглед съдържанието на правоотношенията между страните, по повод на тези вещи. В тази насока следва да се посочи, че според чл. 24, ал. 2 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. При настоящия случай страните са индивидуализирали вещите с договора за наем от 18.09.2015 г. и като са предали вещите в склад, стопанисван от дружеството „А.`с фууд“ ООД – в имот УПИ VІІІ-12, 13 кв. 112 по РП на •••••••••, съгласно Договор за наем от 17.06.2016 г., представен по делото. Впоследствие, видно от материалите по пр.пр. № 5171/2022 г. на РП – Пловдив, писмо от ОДБХ – Пловдив, и два броя протоколи от изп.дело № 242/2021 г. на ЧСИ с рег. № 819, вещите са преместени в склад в стопанския двор на •••••••••, ползван от „Густами“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е С. Ф.. Предвид, че не се установява ответницата да притежава други подобни машини, то и при отчитане на разпоредбата на чл. 64 ЗЗД следва да се приеме, че именно тези машини, намиращи се в склада в стопанския двор на •••••••••, стопанисван от „Густами“ ЕООД и ползвани от дружеството са съсобствени между страните и същите могат да бъдат отграничени от останалите вещи от същия вид. Видно е от заключението по СТЕ и че всяка от тях има съответната стойност. Изложеното ги прави годен обект на делба.

Изключение от горното правят единствено машини за рязане/точене „ostali“ и опаковъчна машина „mondial pack sud“, доколкото е констатирано от вещото лице наличието на няколко машини, подобни на всяка от двете. Поради това и индивидуализацията им съобразно изложените по-горе методи на привръзка за отграничаването им от други вещи от същия вид не е възможно. Липсват и други белези, по които те да бъдат разграничени. Следователно иска за делба на тези машини - машини за рязане/точене „ostali“ и опаковъчна машина „mondial pack sud“, се явява неоснователен и ще се отхвърли, доколкото не може да бъде обособена съответната делбена вещ.

Относно местонахождението на вещите следва да се посочи изрично, че от материалите по пр.пр. № 5171/2022 г. на РП – Пловдив, се установява, че вещите се намират в склад в Стопанския двор на •••••••••, който склад е нает от дружеството „Густами“ ЕООД. Чрез представители на това дружество – служителя А.о М. и управителя С. Ф., е осъществяван достъп до вещите на разследващите органи по преписката, както и на вещото лице по настоящото дело. Поради това и съдът приема, че вещите са в държане на ответницата С. Ф., осъществявано посредством дружеството „Густами“ ЕООД, чийто управител е тя, и което дружество е наело помещението, където се съхраняват делбените вещи.

Обстоятелството, че движимите вещи се държат от С. Ф. пък е още една индиция за собственост в нейна полза. В тази насока са съобразени мотивите на ТР № 6 от 14 март 2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че правото на собственост върху движима вещ се доказва с верига от оборими презумпции – който държи владее, който владее, владее за себе си, който владее за себе си е собственик, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи другиму. В случая се установява по делото, че ½ ид.ч. от вещите принадлежи на ищеца Ч. К., а за другата ½ ид.ч. се обосновава извода, че е собствена на С. Ф., която осъществява фактическата власт върху вещите.

С оглед на гореизложеното искът по чл. 34 ЗС ще се уважи частично, като се допусне между страните делба при равни квоти от правото на собственост върху следните движими вещи: 2 бр., камера за втасване на тесто „trezza“, пакетираща мошина с ротационен принтер „mondial pack sud“, принтер „zanasi“, лента и мотор за принтер „zanasi“, машина за пълнене с транспортна лента син килим и вграден „sandore“, шприц машина „minipan“, 10 бр. колички от неръждаема стомана за тави и 300 бр. тави за печене. Искът за делба на опаковъчна машина „mondial pack sud“ и машина за рязане/точене „camillo ostali“ ще се отхвърли.

Относно разноските: Сторените разноски ще останат в тежест на страните, както са ги направили, на основание чл. 355 ГПК и предвид липсата на изрични претенции в тази насока, Така мотивиран, съдът