Решение № 6275 от 20.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11086/2025 г.

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК. Образувано е по жалба от „Софийска вода“ АД срещу постановление за разноски, обективирано в уведомление от 02.09.2025 г. по изпълнително дело № 20258510402535 по описа на ЧСИ М.П., с което е отказано да се уважи възражението на длъжника срещу начислени такси по т. 31, т. 26 и новоопределената такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване уведомлението. В жалбата се сочи, че на жалбоподателя като длъжник по изпълнителното дело не е представен документ, обосноваващ приемането за събиране на таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ. Оспорва и приетата за събиране допълнителна такса на основание т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за изпращане по електронната поща на обжалваното определение. Моли съдът да отмени постановлението за разноските от 02.09.2025 г. и приетата с него такса за събиране по т. 4 ТТРЗЧСИ. В законоустановения срок взискателя „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД не взема становище по жалбата. Частен съдебен изпълнител М.П. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че длъжникът е посочил и е поискал всички съобщения по изпълнителните дела да му се връчват на електронен адрес, което е направено. Сочи се, обаче, че съгласно чл. 143 от ЗЕС следвало да се заплаща такса за номерационни услуги. От друга страна ЧСИ бил длъжен да поддържа служебен архив, поради което и му се дължали таксите по тарифата, обезпечаващи изпълнението на това задължение. От сметка № 0000329656, изпратена до длъжника се установявало, че взискателят бил заплатил сумата от 12 лв. – такса по чл. 31 ТТРЗЧСИ. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, включително представеното копие по изпълнително дело № 20258510402535 по описа на ЧСИ М.П., намира за установено следното: По молба от 12.08.2025 г. на „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД е образувано изпълнително дело 20258510402535 въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2025 г. по гр. дело № 20241110156157 по описа на СРС, по силата на който „Софийска вода“ АД е осъден да заплати на адв. М.Л. сумата от 50 лв. – възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие. С молбата взискателят прави искане да се наложи възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, както и да се наложи запор върху движимите му вещи и дялове в търговски дружества. Към молбата е приложен договор за цесия (с нечетима дата и подписи), съгласно който М.Л. цедира своето вземане на „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД. Приложено е и уведомление чрез „Телепоща“ от М.Л. до длъжника за извършената цесия. Не е посочено дата на получаване на уведомлението от длъжника (стр.8 на изп. дело). На 19.08.2025 г. от длъжника „Софийска вода“ АД е получена покана за доброволно изпълнение (стр. 9), в която е посочено, че дължи на взискателя следните суми: 50 лв. – „присъдени“, както и 207, 10 лв. – разноски по изпълнителното дело и 102, 85, 08 лева – такси по изпълнителното дело. Към поканата е приложено и постановление за разноските от 14.08.2025 г. (стр. 10), видно от което сумата за разноски са: по т. 1 – 24 лв.; т.3 – общо 12 лв.; т. 5 – 24 лв., т. 26 – 30, 85 лв. и т. 31 – допълнителни разноски – 12 лв., 200 лв. – адвокатско възнаграждение и 5 лв. – ДТ за издаване на ИЛ и 2, 10 лв. такси за банков превод. На 29.08.2025 г. (стр. 13) постъпва молба от длъжника „Софийска вода“ АД с искане за разяснения за действията по т. 31 от Тарифата. Направено е искане за преизчисляване на пропорционалната такса. На 02.09.2025 г. е издадено атакуваното постановление, инкорпорирано в уведомление, с което е отказано намаляване на таксата по т. 31 и т. 26 от тарифата, както и е определена допълнителна такса по т. т 4 от Тарифата – 12 лева (стр. 16). Уведомлението е получено от длъжника на 04.09.2025 година. В изпълнителното дело е налична сметка № 0000329656 за платени от взискателя разноски по делото, включително такса по т. 31 в размер на 10 лв. без ДДС. (стр. 17). На 16.09.2025 г. е подадена процесната частна жалба. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело. Настоящата жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и поради това се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Въпросът за разноските е намерил своето разрешение в общите правила на действащия ГПК, поради което тези правила се прилагат както в исковото, така и в изпълнителното производство, като съобразно нормата на чл.79 ГПК длъжникът понася разноските, освен в случаите, 1) когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2) изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и 3) когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. Основен принцип при приложението на отговорността за разноските и за разпределяне на тежестта за разноски е те да са реално направени от страната, която ги претендира. Предмет на жалбата е постановлението за разноските от 02.09.2025 г., инкорпорирано в съобщение до длъжника по повод подадено възражение срещу определения адвокатски хонорар на взискателя. Предмет на жалбата са такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и новоопределената такса по т. 4 по уведомлението (Съдът намира, че с оглед подхода на ЧСИ, и определянето на нови такса във връзка с всяко изменение на постановлението за разноски, не следва отново да се дава възможност на ЧСИ да се произнася по искането за изменение на постановлението за разноски от 02.09.2025 г. във връзка с новопределената такса по т. 4). По възраженията на длъжника относно дължимите разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. Съгласно цитираната норма се касае за допълнителни разноски, които ЧСИ може да начислява, но за които е задължен да състави документи по Закона за счетоводството. В конкретния случай не се установява по делото за покриване на какви точно допълнителни разходи са определени разноски в размер на 10 лева без ДДС. В разпоредбата на т. 31 от Тарифата са изброени хипотезите, когато е допустимо да се начисляват допълнителни разноски. Задължение на ЧСИ е обаче изрично да посочи при коя от хипотезите на допълнителни разходи начислява тези разноски и то за сметка на длъжника по всяко конкретно дело. Именно поради това и Тарифата изисква за тези разноски да е издаден документ по Закона за счетоводството - да е уточнено за какви точно разходи се отнасят. В конкретния случай ЧСИ се позовава на издадената по Закона за счетоводството – сметка 0000329656. От същата е видно, че са посочени разноски по т. 31 от Тарифата са 10 лв. без ДДС. По вече изложените мотиви, Съдът намира, че само издаването на сметката не сочи на извод за дължимост на таксите, доколкото липсва описание за какво точно са начислени. Издаденият документ само създава привидност да отговаря на изискванията на Тарифата и Закона за счетоводството. Доводът, че ЧСИ прави разходи за поддържане на архива си е принципно верен, но следва да се отбележи, че в т. 31 от Тарифата няма такова общо основание за начисляване на допълнителни разходи. Т.е не може да е основание по всяко делото да се начисляват такива допълнителни разноски, които да служат за принципно обслужване дейността на ЧСИ. Ето защо следва да се приеме, че определената допълнителна такса по т. 31 от Тарифата е недължима. Недължима е и сумата в размер на 12 лева с ДДС по т. 4 от Тарифата във връзка с произнасянето по искането на длъжника за изменение на постановлението в частта относно разноските. Съдът намира, че се касае за производство, аналогично на производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол на определението на съда по чл. 248 от ГПК. При последното, съгласно актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото (така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС). По същите аргументи, начислените от ЧСИ допълнителни разноски за производството по чл. 248 от ГПК във връзка с определени от същия разноски, са недължими. За пълнота – Съдът не споделя довода на ЧСИ, че такса по т. 4 от Тарифата се дължи и при хипотезата на изпращане на съобщения, призовки и пр. до длъжника чрез електронна поща. Нормата е ясна, и тълкуването на понятието „за изпращане по пощата“, съобразно точния му смисъл (съгласно чл. 46, ал.1 от ЗНА) – услуги, предоставяни от пощенски оператори по смисъла на Закона за пощенските услуги, безспорно води до извод, че „по пощата“ включва ползване на услуги на пощенски оператор, а не изпращане на съобщения по електронната поща. Разбирането, че всяко уведомяване на длъжника води до начисляване на подобни такси, тъй като ще се счита уведомен по смисъла на ГПК (с оглед позоваване на чл. 38, ал.2 от ГПК, чл. 38а от ГПК и чл.44, ал.3 от ГПК), води до извод, че такава такса следва да се начислява и при уведомяване по телефона, или лично в канцеларията на ЧСИ, когато такова е направено. Безспорно е обаче, че при тези хипотези на уведомяване такива такси не се дължат. По отношение на възраженията относно размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, Съдът намира следното: В жалбата не са изложени конкретни мотиви, с които се обжалва определеният размер на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, но с оглед искането в жалбата изцяло да бъде отменено постановлението за разноски от 02.09.2025 г., и предвид характера на производството по чл. 435 от ГПК като контролно-отменително, Съдът следва да се произнесе по жалбата и в тази част, с оглед преценка дали правилно е изчислена посочената такса. Според настоящата съдебна инстанция, при определяне на „паричното вземане“ и „събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени направените от него разноски за адвокат. В конкретния случай се установява, че дължимият размер на таксата по т.26, б“б“ от ТТРЗЧСИ, възлиза на 25, 71 лева (10 лева+0.10•157, 10 (общият размер на паричното вземане е 50 лева – главница и 207, 10 лева – разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и за издаване на ИЛ и банков превод, т.е 257, 10 лева). Водим от горното, Софийски градски съд