Решение № 25 от 6.2.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 478/2022 г.

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдената Р. Х. Д., депозирано чрез изрично упълномощен от нея защитник, за възобновяване на ВНОХД № 148/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. В искането се навеждат доводи за наличието на касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Прави се искане, след възобновяване на производството, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание искането се поддържа по изложените в него съображения, които се доразвиват в пледоариите. Прокурорът от Апелативна прокуратура - Пловдив излага становище, че искането е неоснователно и моли да се остави без уважение. ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното: Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл.424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е. акт от кръга на визираните в чл.419, ал.1, изр. 1 – во от НПК, поради което същото е процесуално ДОПУСТИМО, но разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументации е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда, постановена по НОХД №69/2021г. по описа на РС – Панагюрище, Р. Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 55 от НК е осъдена на „Пробация“, при съвкупност от двете задължителни пробационни мерки, всяка за срок от 1 година. Съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол и придобил стабилитет с обявяване на Решение № 59/23.05.2022г., постановено по ВНОХД № 148/2022г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което присъдата е потвърдена изцяло. Дължи се на първо място отговор на оплакванията за допуснати от окръжния съд съществени процесуални нарушения, в който контекст се констатира нарушение от категорията на „абсолютните“ по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 – во вр. с чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК, което е достатъчно основание за възобновяване на ВНОХД № 148/2022г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Прочитът на материалите по делото показва, че с депозираната въззивна жалба, както и в пледоариите пред окръжния съд, от защитата на осъдената Р. Д. са били наведени множество оплаквания срещу постановената от РС – Панагюрище присъда. Изразено е несъгласие с виждането на районния съд относно: процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествие и извършеното с него изземване на вещи; относно процесуалната годност на свидетелските показания на К. и Б.; относно необосноваността и неправилността на изготвената в досъдебната фаза на процеса оценъчна експертиза; относно субективната съставомерност на деянието и неговата маловажност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Наведени са и доводи за нарушения при опаковането и съхраняването на иззетите вещи, за незаконосъобразни и извършени в нарушение на чл.130 от НПК поправки в протокола за оглед, за липса на анализ на обясненията на подс. Д. от страна на районния съд. Окръжният съд е дължал ясен, обстоен и конкретен отговор по всички тези възражения, дължал е собствен анализ на доказателствената съвкупност, а и собствени правни изводи. И вместо да изпълни задълженията си за пълен и всестранен въззивен контрол, е допуснал нарушение на процесуалните норми, като изготвения съдебен акт не отговаря на предписанията на чл. 339, ал. 2 от НПК, който поставя определен стандарт на въззивното решение, като форма и съдържание. При постановяване на съдебния акт в обсега на възложените задължения на въззивния съд е да посочи причините, поради които не приема за основателни доводите и оплакванията, изложени в жалбата /протеста/ срещу първоинстанционната присъда. Дори и напълно да се солидаризира с изложената от първостепенния съд фактическа обстановка и мотивировката във връзка с предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, въззивният съд дължи самостоятелен анализ за доказателствената съвкупност, както и отговор на конкретно наведените от подсъдимото лице оплаквания. Прегледът на съдържанието на въззивното решение сочи на категоричен извод, че тези задължения не са спазени. В решението дословно е възпроизведена фактологията, изложена в мотивите към постановената присъда, с текстово пресъздаване на оценката на доказателствените източници на районния съд. Използвани са бланкетни фрази, като в мотивите не се открива нито дума във връзка с оплакванията за процесуална негодност на гласните доказателства – показанията на К. и Б., както и във връзка със заявените нарушения при опаковането и съхраняването на иззетите вещи, за поправките в протокола за оглед, за липсата на анализ на обясненията на подс. Д. от първостепенния съд. Впрочем, по тези възражения не е взето отношение и от районния съд, което в още по-голяма степен е задължавало окръжния съд да попълни празнотите в мотивите на първата инстанция, което съобразно правомощията си на съд по фактите и правото е могъл да стори. Логическа последица от визираното несъблюдаване на нормата на чл. 339, ал.2 от НПК при постановяване на съдебния акт е и възникналото съмнения в осъденото лице за повърхностен подход при разглеждане на казуса. Не е спазен стандарта, залегнал в чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, намерил своето отражение в константната практика на Европейския съд по правата на човека за това, че съдът трябва да излага с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, а липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса. Направената констатация прави безпредметно произнасянето по съществото на другите, очертани с искането за възобновяване оплаквания, а делото следва да се върне на въззивната инстанция, където е допуснато констатираното процесуално нарушение, за разглеждане от друг състав, който да извърши нов самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и да даде всеобхватен отговор на оплакванията на осъденото лице. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т.2 пр. 1 - во от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД