Решение № 25 от 21.1.2019 г. на Административен съд - Монтана по дело № 632/2018 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение №401 от 01.11.2018г., постановено по АНД №1305/2018г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №ПО-05-22 от 06.08.2018г. на Директора на РЗИ-Монтана, с което на „Б••• и ••• б ••• “ О ••• гр.Г••• на основание чл.210, ал.3 Закон за здравето (ЗЗ) е наложена имуществена санкция в размер 1000 (хиляда) лева. Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и развива доводи, че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с което бъде отменена или изменена наложената имуществена санкция. По същество на жалбата, касатора не взема становище. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С••• оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като доводи излага и в писмен отговор постъпил по делото. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи. За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №ПО-05-22/10.07.2018г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление №ПО-05-22 от 06.08.2018г. на Директора на РЗИ-Монтана, нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.3 Наредба №27/16.08.2005г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, че правилно, с оглед осъществяване на целите на наказанието, е приложена разпоредбата на чл.27 ЗАНН. Изложени са и мотиви, че в случая не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. Настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи: Не могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Обосновано и правилно при надлежно събиране и кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства за изясняване на спора, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.3 Наредба №27/16.08.2005г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с доводи за неправилност на обжалваното решение, не установява наличието на такива и счита, че делото е попълнено с необходимите доказателства, които са дали възможност да се постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивния съд е извел точни и обосновани изводи, който са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението, което е дало основание за налагане на имуществената санкция е безспорно установено. Настоящата съдебна инстанция счита, че в случая описаното нарушение, което е свързано допускане на продажба в магазин за дрехи втора употреба на дрехи за деца до едногодишна възраст е безспорно установено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни мотиви на въззивния съд свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като не счита за необходимо отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената имуществена санкция е към минимума предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на извършеното административно нарушение. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. Законосъобразно на касатора е наложена имуществена санкция, тъй като по аргумента на чл.210, ал.3 във вр. с чл.210, ал.1 ЗЗ, при установено нарушение на здравните изисквания по ЗЗ или подзаконовите актове по прилагането му е предвидена възможност на юридическите лица, които са извършили нарушението, да се наложи имуществена санкция. В тази връзка следва да се посочи, че позоваването на Заповед №086/05.10.2015г., с която е възложено на продавач консултантите да не приемат и продават съответните дрехи е ирелевантно за отговорността на юридическото лице, тъй като в приложимия закон е предвидена възможност да му се наложи имуществена санкция за този вид нарушение. Не са налице основания случая да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като в случая защитимия интерес е свързан със защита на здравето на гражданите, което предполага и засилена контрол и превенция по отношение на извършените нарушения, както правилно е приел и въззивния съд, като е мотивирал липсата на основание за приемане на случая за маловажен. Н астоящия т съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като н а основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана