Решение № 134 от 22.12.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 256/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. „Х. 04“ ЕООД, ЕИК ••••••••• чрез управителя на дружеството С.Д.Г. е обжалвал отказ № 20200930232635-2/09.12.2023 год. н а длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, издаден по заявление Г2 вх. № 20200930232635 за обявяване в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на ГФО за 2019 год. Жалбоподателят сочи, че в изпълнение на дадените му по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ указания на ДЛР е представил погрешно вносен документ, който не е бил за платена държавна такса по сметка на Агенция по вписванията. С жалбата представя вносен документ за платена ДТ по сметка на Агенция по вписванията. На осн. чл.25, ал.2, изр.3-то от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията чрез пълномощник Г. И., юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“, е подал отговор на жалбата, в който са изложени доводи за неоснователността на същата – по същество приповтарящи доводите, изложени в обжалвания отказ. Претендира се и заплащане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намери следното: Жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от законен представител на заявителя и за същата не се дължи държавна такса на осн. чл.12, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ /Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 год., в сила от 01.01.2022 год./. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Мотивите за отказа на ДЛР за обявяване в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Х. 04“ ЕООД на ГФО за 2019 год. са единствено, че до изтичане на срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ за изпълнение на дадените на заявителя указания по реда на чл.22, ал.5 същият не е представил вносен документ за платена държавна такса за разглеждане на заявлението. Посочено е, че е представен вносен документ, но за внесена друга сума и по сметка на трето лице. Горният извод е неоснователен, тъй като за разглеждане на заявление за обявяване в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на ГФО такса не се дължи – чл.12, ал.3 във вр. с чл.6, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ /Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 год., в сила от 01.01.2022 год./ във вр. с чл.38, ал.1, т.1 Закона за счетоводството. С оглед на горното и тъй като съдът служебно констатира, че със заявленията на жалбоподателя Г2 и Ж1 са били приложени всички изискуеми по закон документи и изпълнени изискванията на закона за обявяване на акта, следва да отмени обжалвания отказ и на осн. чл.25, ал.5 от ЗТР да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото обявяване на ГФО на дружеството за 2019 год. Воден от горното, съдът