Решение № 2189 от 25.6.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 419/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.13 от Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Административното дело е образувано по жалба на С. В. П. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [улица], подадена срещу Решение по Протокол №222 от 31.01.2025г. на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП), съобщено й с писмо изх.№ КИИП-ЦУ-052 от 17.03.2025г., потвърдено от Контролния съвет (КС) на КИИП, съобщено й с писмо изх.№ КИИП-КС-003/22.04.2025г. С оспореното решение е отказано вписването на П. в регистъра на КИИП за ОПП, секция ОВКХТТГ. Оспорващата твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Доводите са, че П. е завършила магистърска програма в Технически университет Габрово с професионална квалификация “магистър инженер” и специалност “Отоплителна, вентилационна, климатична и газова техника” (ОВКГТ) с общ брой кредити от обучението 122, поради което отговаря на условията за придобиване на ограничена проекстантска правоспособност (ОПП) по силата на чл.7, ал.1 от ЗКАИИП и незаконосъобразно е отказано вписването й в регистъра. Излага, че изискванията на закона са лицето да има диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация “инженер” и образователно-квалификационна степен “магистър”, и не по-малко от 120 кредита от курса на обучение след придобита степен “бакалавър”, и оспорващата отговаря на тези усровия. Твърди, че УС на КИИП няма правомощията да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност, както е сторил при постановяване на отказа си. Моли за отмяна на решението и одобрение на желанието на П. за вписването й в регистъра на КИИП за ОПП, секция ОВКХТТГ. В съдебно заседание оспорващата лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, претендира присъждане на направените разноски. Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на решението поради липса на законови предпоставки за вписването на заявителя в регистъра на КИИП за ОПП, секция ОВКХТТГ. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С. В. П. е завършила висше образование степен „магистър“ по специалност „Индустриален мениджмънт“ и квалификация „инженер-мениджър“ – Диплома серия ВД-96 № 0013045 от 16.07.1996г. на л.42 по делото. Завършила е и второ висше образование в Технически университет Габрово със степен „магистър“ по специалност „Отоплителна, вентилационна, климатична и газова техника“ и професионална квалификация „магистър-инженер“, за което й е била издадена Диплома серия ТУ-ГБ-АА-2023, № 195890, рег.№ 23МУ01815/28.09.2023г. (л.45). Броят кредити от курса на обучение по второто висше образование е 122, отбелязано в приложението към дипломата на л.48. Със заявление рег.№ 28110/06.12.2024г., подадено от П. до УС на КИИП чрез Регионална колегия на КИИП Плевен (л.34), тя е заявила желание за членство в КИИП към секция ОВКХТТГ. Към заявлението е приложила редица документи, сред които и дипломата за магистър инженер със специалност „Отоплителна, вентилационна, климатична и газова техника“. На свое заседание РК на КИИП Плевен е взела решение да приеме инж. П. като член на Регионалната колегия към секция ОВКХТТГ и е предложила на комисията по регистрите тя да бъде вписана в общия списък на членовете с рег.№ 28110, отбелязано под заявлението. Със Заявление за ОПП с членство в КИИП от 06.12.2024г., подадено до П. на УС на КИИП (л.35), с приложени към него дипломи и удостоверения, оспорващата е поискала да бъде вписана в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност към секция ОВКХТТГ по част „Отоплителна, вентилационна, климатична и газова техника“. РК на КИИП Плевен е изпратила на УС и свое решение от 07.01.2025г., с което е предложила на УС на КИИП да издаде удостоверение и личен печат за ограничена проектантска правоспособност на С. П. за изпълнение на проекти по част ОВКХТТГ за обекти от V и VI категория – л.36. На свое заседание на 31.01.2025г. УС на КИИП е разгледал заявлението, като е взел решение по Протокол №222 от същата дата (л.52) за отказ за вписване на инж. С. В. П. в регистъра на КИИП за ОПП, секция ОВКХТТГ, част ОВК на основание чл.13 от ЗКАИИП във вр. с чл.4 и чл.18а от Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“ (Наредбата), валидирана с ПМС № 318/24.11.2016г. В мотивите си органът е посочил, че документите на инж. П. са разглеждани на две предишни заседания на съвета, когато е установено несъответствие между задължителните за изучаване учебни дисциплини според Наредбата и изучаваните от лицето. Прието е било, че липсват пет специализиращи дисциплини, а минималният хорариум часове не е покрит по осем дисциплини. Взето е било решение, че няма промяна в представените документи и следва да се постанови отказ за вписване в регистъра за ОПП, въпреки забележката на един от членовете, че предходната година има четири съдебни решения на ВАС по подобни казуси и това е ново обстоятелство. Изказано е било и мнение, че от м. април 2024г. П. е можела да запише следдипломна квалификация, да допълни образованието си и да получи ОПП. Решението на УС на КИИП е било изпратено на П. с писмо изх.№ КИИП-ЦУ-052 от 17.03.2025г. (л.61), към което е била приложена и сравнителна таблица на изучаваните и необходимите според съвета дисциплини, по които оспорващата няма необходимия хорариум часове. В писмото и таблицата е посочено, че при необходими 2210 часа, оспорващата има само 1440 часа, липсват 5 специализиращи дисциплини по чл.16 от Наредбата за ОКС „бакалавър“ и чл.18а от Наредбата за ОКС „магистър“, а минималният хорариум съгласно горните две разпоредби не е покрит по 8 дисциплини. Решението е било обжалвано от П. по административен ред пред КС на КИИП (жалба на л.66). КС на КИИП с решение по протокол № 02 от 08.04.2025г. (л.79) е потвърдил решението с мотиви, аналогични на изложените от УС, като е съобщил решението си с писмо изх.№ КИИП-КС-003/22.04.2025г. (л.83). При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане, подписана е и е подадена от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт, за когото същият създава неблагоприятни последици. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание и е подадена в законоустановения 14-дневен срок с оглед материалите по делото – решението на УС на КИИП е минало задължителния административен контрол, потвърждаващото решение на по-горестоящия орган КС на КИИП е съобщено на жалбоподателя на 01.05.2025г. (видно от отбелязването в обратната разписка на л.85), а жалбата е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 05.05.2025г., постъпила в Административен съд Плевен на 08.05.2025г., вх. №3100. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспореното решение е взето от компетентен орган съгласно чл.13, ал.1 от ЗКАИИП – управителния съвет на КИИП, с необходимите кворум и мнозинство по чл.5.10, ал.2 и ал.3, т.3 от Устава на КИИП. Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, такова не се твърди и в жалбата – производството пред органа е надлежно образувано по заявление на заинтересованото лице, решението е взето на редовно заседание на УС в срока по чл.13, ал.1 от ЗКАИИП, с излагане на мотиви след съответното обсъждане. Основателни са оплакванията в жалбата и хода по същество, визиращи неправилно приложение на материалния закон. За да постанови процесния отказ, административният орган е приел, че С. П. не е изучавала необходимите за регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“ дисциплини – при изискуем хорариум от 2210 часа, тя е постигнала 1440 часа, поради което не отговоря на изискванията на чл.4 и чл.18а от Наредбата и не е придобила ОПП. Правните изводи на органа са неправилни. Установено е, че П. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, с професионална квалификация „магистър-инженер“ по специалност „Отоплителна, вентилационна, климатична и газова техника“, която е от областта на Техническите науки, направление „Енергетика“, съгласно т.5.4 от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с ПМС № 125/24.06.2002г. Не е спорно по делото, че университетът, издал дипломата на П., е акредитирано висше училище в посоченото професионално направление, и че със завършване на магистърската програма на обучение жалбоподателят е придобил професионална квалификация „магистър-инженер“, като отразеният в дипломата му общ брой кредити от обучение е 122. При тези факти съдът приема, че С. П. е придобила ограничена проектантска правоспособност по силата на закона, на основание чл.7, ал.1 от ЗКАИИП – доказала е придобитата си правоспособност по специалност от регулираната професия „инженер в инвестиционното проектиране“, даваща й правото да бъде вписана в Регистъра по чл.6, т.3 от ЗКАИИП, както и е представила всички изискуеми документи по чл.12, ал.2, т.1-5 от същия закон, установяващи тази правоспособност, поради което е следвало да бъде вписана в РПОПП на основание чл.13, ал.1 от ЗКАИИП, и отказът на административния орган е постановен в нарушение на закона. ЗКАИИП не поставя други изисквания за признаване на правоспособността. Такива изисквания за придобиване на ОКС „магистър“ поставя Закона за висшето образование (ЗВО), който в чл.42, ал.1, т.2, б.“б“ във вр. с т.1, б.“а“ изисква за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ не по-малко от 120 броя кредита от курса на обучение след придобита такава „бакалавър“, които кредити в случая са налице, видно от дипломата за висше образование на П., където броят на кредитите е 122. Именно нормата на чл.7, ал.1 от ЗКАИИП установява условията за придобиване на проектантска правоспособност, които очертават предмета на проверката от УС на Камарата по чл.13, ал.1 от ЗКАИИП при произнасянето с решение по искането за вписване в нарочния регистър. Ако те са изпълнени, респ. надлежно удостоверени, органът всъщност констатира факта на придобитата по силата на закона ОПП като предпоставка за вписването. Законът не е делегирал на КИИП компетентност да установява допълнителни условия за придобиване на правоспособност или да предявява изисквания към обучението във висшето училище вън от установяването на юридическия факт на получаване на диплома от акредитирано висше училище по съответната професионална квалификация и образователно-квалификационна степен. В същия смисъл е и константната практика на ВАС по аналогични казуси – Решение № 13973 от 23.12.2024г. по адм. д. № 5277/2024г., Решение № 13781 от 18.12.2024г. по адм. д. № 9758/2024г., Решение № 12251 от 13.11.2024г. по адм. д. № 7429/2024г. и др. Въпреки че не е длъжен по закон, органът е следвало да съобрази цитираната практика и мотивите на съда, каквото предложение е направил и един от членовете на УС на заседанието на 31.01.2025г. Неотносима се явява в конкретния случай сочената от ответника разпоредба на чл.44б, ал.1 от ЗВО, тъй като същата касае продължаването на обучение по специалност от регулирана професия и е неприложима към преценката за възникване на проектантска правоспособност, осъществявана от УС на КИИП при подадено заявление за вписване в съответния регистър. В тази връзка следва да се има предвид, че административният орган не е имал правомощието да отрече доказателствената сила на официалния документ, удостоверяващ професионалната квалификация на кандидата и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност от направление в областта „Технически науки“, каквото всъщност е сторил с позоваването в оспореното решение на разпоредби от Наредбата. При извършване на преценката за наличие на условията за придобиване на проектантска правоспособност, УС на КИИП е постановил отказ, с който е нарушил материалния закон, като е приложил норми, които са неотносими към правоспособността на жалбоподателя. В резултат процесното решение на УС на КИИП следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от С. П. заявление, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно. Доказани са направени разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лв. (л.8) и договорено и заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. (л.94-96). Общо направените от жалбоподателя и доказани разноски възлизат на 810 лева, за които следва да се осъди КИИП като юридическо лице съгласно чл.3 от ЗКАИИП. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав